Японски силуети (Из „Стихотворенията в проза“ на Геваша Хито-Хито)

IVПРОКЛЕТАТА МАГЕСНИЦА ИДУХУЦА

Се-Лай-Фуджи-Нипо-Кхя-Кхя4 е поет от скръбната категория поети, които очакват търпеливо бъдащите векове.

Се-Лай-Фуджи-Нипо-Кхя-Кхя е от нечетените поети.

Той мисли, че могат както щат шовинистите да прославят Япония за цивилизацията й и напредъка й — тя все си остая страна невежествена и варварска, неспособна да оцени величието на поезията и да се възхити от произведенията на истинския гений; можеше нова Япония да чете колкото ще преводите от англичанина Шеки-Сапура, да гълта немеца Ге-хи-те, да се опива от Бахи-рона, да се вълнува от русина граф Толи-Става, да се интересува страстно от проблемите на философията, да усвоява великите открития на науката — Япония си е се дивашка страна.

Доказателство?

Тя не чете стиховете на Се-Лай-Фуджи-Нипо-Кхя-Кхя!

Тя не бе дорасла умствено дотам, щото да ги разбере.

Даже има злоязичници, които се одързостяват да изказват светотатски мнения за песните му.

Едни казват, че при четенето им мислят, че ходят из продънени гробища.

Други ехидно подмятат, че сурово конско месо по е смилаемо от тях, или — че миришат на пот!

Трети с идиотски усмивки подфърлят: сврачешкото пеене и в лоши стихове, и в лоша проза се е сврачешко пеене.

Четвърти — съвсем не си задават труд да мислят нещо за Се-Лай-Фуджи-Нипо-Кхя-Кхя…

(Нека богинята Охзу пази всякого от лоши хора).

Един ден Се-Лай-Фуджи-Нипо-Кхя-Кхя, в голямата си тъга и обзет от съмнение, отиде при високомъдрия и белобрад свой съсед, старецът Куми-Сата-Замава, автора на прочутата история „Геройските борби на японския народ с баснословните змейове“, история проникнала до най-бедната колиба на империята на изгревающето слънце — нека боговете бдят над Микадо. — И печалният Се-Лай-Фуджи-Нипо-Кхя-Кхя се оплака на достославния историк на японското минало и поиска съвет.

И мъдрият Куми-Сата-Замава помисли, отвори уста, засенени от огромни рунтави мустаци, и продума: „О, неразумни, нечетени и нетачени поете! За да спечелиш и ти за песните си вниманието на съвременниците си, иди при вълшебницата Идухуца, която живее в развалините на пагодата на Сините дракони, и й поискай да ти даде да пиеш от чудотворната вода на вдъхновението. Идухуца е музата на безсмъртните песни!“

Печалният поет повярва, седна на джинрикша и тя заскърца към развалините на храма на Сините дракони.

Беззъбата стара вълшебница изслуша мълком молбата на Се-Лай-Фуджи-Нипо-Кхя-Кхя и като усмихна лукаво бръчките на изсъхналото си лице, поднесе му чудесното питие в кора от кокосов орех.

Поетът изпи жадно питието.

О, проклета Идухуца! Тя му не даде от водата на вдъхновението! Това питие беше смес от змийна отрова, дървенична кръв, жабешка жлъчка, паяков сок и лиги от бясно куче!

О, проклета Идухуцо!

1904