ДЗѢЛО [дзяло] (старобълг.) — много, твърде; ЦРЬКꙐ — църква; ЧАꙖНЬѤ [чаянье] — очакване, надежда; ШИРОТА — ширина, обхват; ꙖДЪ [яд] — отрова; ѪДОУ [онду] — къде; ЮНОСТЬ — младост; ѨЗꙐКЪ [йензыкъ] — език.
В някои от преписите са изредени всички букви на славянската азбука, като се посочва и кои са създадени по гръцки образец. Това пълно изреждане трябва да се смята за съставна част на авторския текст, а не за късна добавка на преписвачите (интерполация).
Става дума за преводът на седемдесетте (Septuaginta), осъществен по времето на египетския цар Птолемей II Филаделф.
Годината 6363 от сътворението на света, изчислена по византийското летоброене (6363–5508), е 855. Някои изследователи имат основание да допускат, че Храбър използва александрийската система на летоброене (6363–5500=863). Други изследователи пък смятат, че годините 855 и 863 отразяват две фази в създаването на славянската писменост.
Изразът „а сега няма време“ може да се тълкува по два начина: или Черноризец Храбър е бързал по някакви причини да зъвърши творбата си или изразът може да се схваща като „сега не му е времето“.