За мисълта и мисленето

12. Затвореният кръг.

А не е ли странен фактът, че колкото по-малко разбираме някого, толкова по-малко се стараем да контактуваме с него? Един вид се получава, че нашето мислене е ограничено в един затворен кръг подобни разбираеми и поносими за него типове на мислене и изразни средства, а за да разбие тази своя клетка то трябва да се пренагоди, така че да попадне в друг затворен кръг. Явно нещо от стария кръг остава при пренасянето в новия, но за да се впишем наистина добре, ако той наистина е напълно различен от стария, трябва да захвърлим старото си мислене. Тоест — какъвто си, такъв мислиш…

P.S. А си ли, мислейки? Някой беше казал, че това че мисли е достатъчно, за да заяви с абсолютна сигурност, че съществува. А дали това не е поредната грешна аксиома…