Забавна Библия

1

При транскрипцията на имената в българския превод се придържахме към синодалното издание на „Библията“ от 1925 г., и в някои случаи запазихме правописа им. Имената на народностните групи израил, иуда, вениамин и др. се дават с малка начална буква. — Бел.бълг.прев.

2

Научните изследвания на Библията доведоха до извода, че много библейски текстове представляват различни варианти на легенди, събрани доста разбъркано, без необходимото редактиране и отбор. Характерна в тези повествования е в частност и употребата на наименованията: „елохим“ (неопределено „богове“ — в глава първа на книгата „Битие“) и „Яхве“ (собствено име на древноеврейски бог — в глава втора, като се почне от четвъртия стих).

Библейската научна критика е успяла да отбележи няколко взаимно противоречащи си източника, съставящи съдържанието на книгата „Битие“ и други библейски книги. Единият от тези източници се нарича яхвитски, а другият елохистки. В преводите, на Библията от древноеврейски език това различно наименование на боговете е запазено в следния вид: „бог“ вместо „елохим“, „господ“ вместо „Яхве“ и „господ бог“ при съвместното „Яхве елох“.

Читателят трябва да има предвид, че разказът за сътворението на света и човека е изложен от Л. Таксил в онази последователност, в каквато обикновено той се излага в богословските учебни ръководства по „свещена история“. В Библията има два доста противоречиви разказа за сътворението на света и човека. Единият от тях е изложен в първата глава на книгата „Битие“, другият — във втората глава на книгата „Битие“, като се започне от четвъртия стих.

3

„Тогу богу“ — древноеврейско обозначаване на първобитния хаос. Буквалният превод на тези думи е „пусто пустинно“.

4

Стараейки се да изтълкуват тази странна бележка на книгата „Битие“, християнските богослови отдавна вече са използвали споменаването на „духа божи“ като потвърждение, че освен бога отец и бога син има още и „трето лице на пресветата троица“ — „бог дух свети“. Този „дух свети“ слязъл над „девицата Мария“, която по такъв начин заченала от бога и после родила митическия Иисус. „Свети дух“ слязъл над Иисус „в телесен вид, като гълъб“ (Евангелие от Лука, гл. 3, ст. 22). Гълъба го рисуват на християнските картини, изобразяващи триединния бог: баща и син седят, а гълъбът лети над тях. В по-нататъшното изложение Л. Таксил, имайки предвид богословското твърдение, че Библията е „свещено“ произведение, навеяно на авторите на разните библейски книги от „свети дух“, често употребява думата „гълъб“.

5

Богословите са се опитвали да изтълкуват това място от библията по следния начин: бог отначало създал небето като „царство небесно“, а повторно бог създава „видимото“ небе във вид на „твърд небесна“. В действителност Библията предава тук обърканата смесица на два различни мита за сътворението на света.

6

Най-големият религиозен авторитет, признаван като един от „отците и учителите“ на църквата, „свети“ Августин Блажени (354–430) в глава X на своето богословско наставление „За книгата Битие“ поучава: „Названието твърд не ни води необходимо към мисълта, че небето стои неподвижно, защото твърдта се нарича твърд, може да се мисли, не по причина на неподвижността, а по причина на твърдостта, предвид на своята собствена твърдост или пък защото служи за предел, разграничаващ горните води от долните“. „Впрочем — оправдава дълбокото си първобитно невежество «светият» писател — да влизам в разглеждане на подобни въпроси сега нямам време, а не трябва да го има и у онези, които искаме да наставляваме предвид на собственото им спасение и нужната полза на нашата църква“ („Творения“, кн. 7, 1873, стр. 204; виж също неговата „Изповед“, кн. 13, гл. 15). Друг, също неоспорим църковен авторитет, наричан „велик стълб на православието“, „светителят“ Василий, архиепископ на Кесария Кападокийска (330–379), придържайки се към същото мнение, казва: „Наименованието твърд (на гръцки «стереома») в писанието се дава обикновено на онова, което има превъзходна здравина“ („Творения“, 1911, т. I, стр. 27). В потвърждение на това „светият учител“ се позовава на други места от Библията: Псал. 17, ст. 3, където бог се нарича „твърдина“; Псал. 150, ст. 1, където се споменава „твърд на силата“ на бога. В Библията има много твърдения, че небето е твърдо. Бог, казва се в книгата на Иов (гл. 37, ст. 18), „разпростря небесата, твърди като отлято огледало“. Бог „наклони небесата и слезе“ (II Царства, гл. 22, ст. 10); „простря небесата като шатра“ (Псал. 103, ст. 2).

7

В цитатите от Библията поставените в скоби думи нейните съставители са взели от гръцкия превод на 70-те тълковници, а напечатаните с курсив думи са прибавени от тях „за по-голяма яснота на израза“. — Бълг.ред.

8

В българските издания на Библията се дава много несвързан преводът на 27 стих: „и сътвори бог човека по своя образ, по божи образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“.

9

Името на първия човек — Адам, се появява за пръв път в 25 стих на втората глава на книгата „Битие“. До това място Библията говори за безимен човек. Изследователите съпоставят думата „Адам“ с древноеврейската дума „адамах“ — „земя майка“. Така се нарича и глината, а също и влажната червена пръст изобщо.

10

Интересно е да се отбележи колко здраво подобна библейска география е владеела главите дори и на учени на времето си хора. Най-образованият пътешественик в X век Лев Диакон уверявал читателите си, че Дунав, или Истър, „е една от реките, които изтичат от райските градини. Получавайки началото си в Едем, тя скоро се скрива под земята и като протича невидимо известно разстояние, излиза отново на повърхността в страната на келтите.“ Един от древните християнски богослови, „блаженият“ Теодорит, между другото дава и основание за подобни съждения. „И други реки — казва той в «Тълкуване на книгата Битие» излизат в едно място, после поради някакви дълбочини се скриват в земята и отново изтичат отгоре… Бог е устроил това ненапразно, а за да пресече излишното човешко любопитство. Защото, ако течението им беше явно, някои биха се изкусили, вървейки по бреговете им, да търсят мястото на рая.“ Свещеникът Йоан Лукианов, който извършил в 1710 г. пътуване до „светите места“ (в Палестина), пише буквално следното: „В единадесетия ден на август пристигнах до река Нил, която тече от рая“ („Пътешествие“, 1862, стр. 51).

11

Френската дума „солитер“ означава точно „самотен“, „уединен“.

12

Римски император от втората половина на IV век (от 361 до 363 год.), наречен от християнските църковници отстъпник. Той излизал против християнството с рязка и остроумна критика. Юлиан написал тритомен трактат „Против християните“, в който подхвърлил на безпощадна критика Вехтия завет, евангелията и другите „свещени“ книги. По-късно християнската църква унищожила произведенията на Юлиан. Запазени са само части от литературните трудове на този остроумен философ. Откъси от съчиненията му виж в кн.: А. Ранович, Антични критики на християнството, ГАИЗ, 1935.

13

Луцифер — прието в римокатолическата църква название на „нечистия дух“, дявола, сатаната, който има и много други названия: Велзевул, Асмодей, бяс, дявол, дух на тъмнината и т.н. Необходимо е да се приведат тук още няколко данни за сатаната във Вехтия завет. Дори там, където сатаната се споменава под съвременно название, той далеч не е такъв, какъвто впоследствие го направили християнските легенди. Библейският дявол съвсем не е враг на бога: той е негов послушен слуга, негов чиновник ангел. Във Вехтия завет няма дори възможност за действие на дявола в духа на съвременните християнски понятия. Всичко прави бог, изпращайки и добро, и зло. „Става ли в град злополука, която да не е допуснал господ?“ (Амос, гл. 3, ст. 6) и т.н. В книгата на Иов сатаната се рисува направо като прост слуга на бога. Той просто посещава божиите чертози: „Един ден дойдоха синовете божии да застанат пред господа; между тях дойде и сатаната. И рече господ на сатаната: отде дойде?“ (Иов, гл. 1, ст. 6–7). По-нататък се разказва как сатаната действува по божието благословение. И в други места на вехтозаветната част на Библията сатаната се споменава в пълно съответствие с възгледите за него като за послушно оръдие на волята на бога. Например „злият дух от господа“, изпратен на Саул (I Царства, гл. 16, ст. 14). У Захарий сатаната също изпълнява почти служебна роля, обвинявайки „великия иерей Иисус“, при което бог му забранява това (Захарий, гл. 3, ст. 1–2). По-самостоятелна роля играе сатаната в разказа за преброяването на Давид (I Паралипоменон, гл. 21, ст. 1), където се казва: „подигна се сатана против израиля и подбуди Давид да преброи израилтяните“. Този разказ обаче се унищожава съвършено от паралелния на него във втората книга на „Царства“ (гл. 24, ст. 1 и сл.). Тук се говори, че при това преброяване „гневът господен пак се разпали против израилтяните и подбуди между тях Давида да рече: иди, преброй израиля и иуда.“ В книгата на Товит сатаната има малко по-друг вид: той представлява копие на древноперсийския дух Дева-Емма. Изгонват го чрез кадене на сърца и дробове (Товит, гл. 6, ст. 8). Този ритуал е заимствуван от древноперсийската магия, където бил особено развит култът на всевъзможни духове, и зли, и добри.

Във Вехтия завет никъде повече не се говори нещо, което би могло да се свърже със съвременните представи на християнските богослови за дявола. Споменаването на дявола в неканоническата книга „Премъдрост Соломонова“ (гл. 2, ст. 22–24) е вече елино-иудейска идея, възникнала в по-късни времена.

14

Във Франция е прието членовете на Парижката академия на науките да се наричат безсмъртни.

15

Библията не казва нито дума за това, кога се е облякъл сам бог. Ходил ли е до грехопадението на хората също гол яли вече е носел онази безформена дреха, в която е прието да го изобразяват на иконите?

16

Има още един съществен „белег“ за намиране на рая — неговата ограда, защото древноеврейското обозначение на рая („ганеден“) говори именно за „оградено място“.

17

Съществува еврейско равинистко предание, че от Адам и демоничната жена Лилит произлезли великаните и дяволите. Основите на тава предание произтичат от асиро-вавилонския култ към демона Лилит и от древноперсийския култ към злите духове — „дайви“, „белдабаби“.

18

Обсъждайки въпроса, защо е станало така, Йоан Златоуст уверява, че намерението на Авел било „боголюбиво“, и че той принесъл от „първородните“, т.е. „скъпите, отбраните“, и „от лойта“, т.е. „най-приятното, най-доброто“. Каин пък принесъл „каквото му попаднало“. Затова „господ бил доволен от Авел“. В преразказите за религиозно възпитание тази „библейска история“ е била украсена с измислици, че „димът от жертвите на Авел се издигал право нагоре, а димът от жертвите на Каин се стелел по земята“, че Авел „принасял от чисто сърце, а Каин с, нежелание“. Библейският текст не говори за нищо подобно.

19

Ганимед в древногръцките митове, — син на троянския цар Трос, митически основател на град Троя. Възхитен от красотата на Ганимед, Зевс-Юпитер откраднал юношата и го направил виночерпец в царството си на планината Олимп.

20

Изклинчвайки и приспособявайки се, християнските богослови почнаха да твърдят, че „синове човешки“ Библията уж нарича потомците на Каин, а „синове божи“ потомците на Сит, защото те „се стараели да живеят по волята божия“. Това, разбира се, са празни измислици, никак несвързани с Библията.

21

Ловелас — съблазнител (по името на герой от романа „Клариса Харло“ на Ричардсон). — Бълг.ред.

22

В Библията няма никакви указания за времето, за което е построен ковчегът. Л. Таксил разобличава тук поредната измислица на богословите. Тя е основана на това, че бог определил продължителността на живота за хората до 120 години, а също на съпоставянето на стих; 32 от глава 5 и стих 11 от глава 7, където се говори за възрастта на Ной (500 и 600 години). Обаче, ако се вземе първото тълкуване, става подозрително защо бог, давайки на хората 120 години „за покаяние“, не се стърпял и не изчакал останалите 20 години? Второто пък указание (гл. 5, ст. 32) говори ясно само за времето, когато на Ной най-после му се родили деца.

23

В еврейския текст на Библията ковчегът е наречен „теба“. С тази дума е наречена и кошницата, в която се спасил Моисей (Изход, гл. 2, ст. 3, 5). Оттук следва, че Ноевият ковчег е бил изплетен от тръстика, а после осмолен „отвътре и отвън“. Това прави дългото 150 метра библейско съоръжение съвсем смешно.

24

Привържениците и тълкувателите на Библията, като съвсем безспорно произведение на самия бог, „пресмятали“, че всемирният потоп станал уж 3242 или 3247 години преди началото на християнското летоброене. Именно около това време станало обединението на Египет от фараон Менес (Мина). Запазени са достоверни сведения за тези времена и, разбира се, никакви данни за всемирен потоп, освен в Библията, няма.

25

По изчислението, възприето от православната църква, обитателите на „ковчега“ се намирали в този съд 364 дена. Това изчисление се основава на указанията на Библията за това, в кой ден на какъв месец Ной влязъл в „ковчега“ и в кой ден излязъл. Обаче, при липсата у древните евреи на що-годе сносни календарни данни, това изчисление е много съмнително. Може между другото да се пресметне времето и по такива посочвани от Библията срокове: седем дни след настаняването в ковчега „окната небесни се отвориха“, четиридесет дни валял дъжд, водата се издигала 150 дни, намалявала 150 дни, 40 дни след това Ной отворил „прозореца“ и пуснал гълъб (не „свети дух“), а после „почакал“ 7 дни и още 7 дни. Получава се, че божественото „затваряне“ в „ковчега“ продължило дори повече от 400 денонощия! Впрочем библейският разказ за потопа представлява смес от два варианта. Според втория вариант за осъществяване на божието отмъщение стигнали всичко четиридесет дена.

26

Доказвайки, че в ковчега с дължина 150 метра, ширина 25 метра и височина 15 метра е имало възможност да се съберат по чифт и по седем чифта животни и всякакви твари, един от най-крупните авторитети на руската православна църква в XIX век — митрополит Филарет, уверявал, че Ной бил вземал млади животни; при това те се разполагали не с удобства, а така, че дребните животни можели да си намерят място под по-едрите (!). Данните на съвременната зоология разбиват всичките хитрини на богословите за спасяване на библейската приказка. Наброяват се около 3500 вида млекопитаещи, около 8600 вида птици, около 5500 вида змии и амфибии (според библейската терминология — пълзящи и гадове), към 750 000 вида насекоми, около 30 000 вида паякообразни (членестоногите изобщо са 815 000 вида). Няма да изброяваме молюските, червеите и другите низши безгръбначни. Изобщо целият животински свят наброява към един милион видове! Освен това „свещените“ автори не споменават как са се „спасили“ растенията, прекарали повече от година под водата на дълбочина няколко километра.

27

Това е също велико „чудо“: повече от година цялата земна повърхност била под водата — и ето дърветата, като че нищо не е било, се покриват с листа.

28

Невъзпитан, долен човек. — Бълг.ред.

29

Опитвайки се да обосноват поредната библейска глупост, християнските богослови твърдят въпреки текста на „свещеното писание“, че провинението на малкия Ханаан се е изразило в това, че той уж пръв видял своя свят дядо пиян и казал за това на баща си.

30

На основание на това библейско разделение на народностите, уверява Йоан Златоуст, „започнало робството. Преди това между хората нямало такава изнеженост, щото един да се нуждае от услугите на другите… Всичките имали равна част и нямало никакво неравенство… Нека робът размисля върху това, че е станал роб, защото Хам е показал такава дързост, а господарят, от своя страна, нека си представя, че подчинението и робството са произлезли не от друго, а от това, че същият той (Хам) разкрил злата си воля и се лишил от равната е братята си чест“ (XXIX беседа).

31

Тук съвършено явно боговете (елохим) разсъждават един с друг. Обаче християнските богослови извъртат по този повод по най-безсрамен начин. Според мъглявото, но, разбира се, «богомъдро» тълкуване на Йоан Златоуст, тук ние имаме обръщение на бога «към равночестните на себе си», т.е. «към сина и духа».

32

Бакхус — едно от наименованията на древногръцкия бог на виното, плодородието и веселието Дионис.

33

Девкалион — единственият от хората, спасил се с жена си Пира от потопа, с който древногръцкият „баща на боговете и хората“ Зевс решил да погуби греховното хорско поколение. Той се спасил в ковчег, който след потопа заседнал на планината Парнас.

34

Авраам се отправил към Египет вместо към Палестина, която Библията нарича Ханаанска земя, защото в обещаната му прекрасна земя имало глад (Битие, гл. 12, ст. 10). Египетските приключения на „светия праотец“ били по-късно използвани в библейската легенда за Йосиф и братята му, също уж спасили се от глад в Египет.

35

Позорен прякор за хора, които извличат материални изгоди от близки към тях жени, занимаващи се е проституция. Думата влязла в употреба след публикуването на комедията на А. Дюма „Господин Алфонс“.

36

Под своя защита взел „светия праотец“ и Йоан Златоуст: той намерил в тази търговия на Авраам със Сарра „венец на тяхната съпружеска любов и образец, достоен за подражание“. „Да чуват това мъжете и жените — казва той в XXXII беседа за книгата «Битие» — и да подражават на единомислието, крепката любов и великото благочестие на тези съпрузи.“ „Също тъй и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си… както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар; вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо“ — поучава и апостол Петър (I Послание на Петър, гл. 3, ст. 1,6).

37

„Свещеният“ автор на Библията сравнявал бъдещия брой на потомците на Авраам със звездите, количеството на които се представя на неосведомените хора за неизброимо. Между това с невъоръжено око дори при най-благоприятни условия могат да се видят само няколко хиляди звезди. Ако пък се допусне, че „светата“ книга е „предусещала“ вече успехите на телескопическата астрономия, и в този случай „божието обещание“ звучи наивно: с най-мощните съвременни телескопи могат да се видят само няколко милиона звезди. Най-после, ако се вземе броят на звездите в нашата звездна система — Галактиката, тогава „обещанието“ ще стане невъобразимо фантастично: в галактиката има повече от сто милиарда звезди.

38

По-нататък Библията произвежда от Измаил „дванайсет князе“ на чергарското племе измаиляни (Битие, гл. 25, ст. 16). Съгласно Корана потомците на Измаил се смятат за „правоверни“ араби и турци.

39

Прехвърлянето на празнуването на съботата, установено със заповедите на библейския бог, е утвърдено окончателно в 361 г. с постановление на лаодикийския събор. С това постановление под заплаха на църковно проклятие и конфискация на имуществото било забранено въздържането от работа в събота. Ръководителите на вярващите действително имат власт да отменят решенията на бога, обявени в неговите заповеди.

40

„Свети“ Кирил — патриарх александрийски от 421 до 445 г. — един от ранните деятели на християнството.

41

Виж Изход гл. 4, ст. 25–26; гл. 12, ст. 48; Левит, гл. 12, ст. 3; също Иисус Навин, гл. 5, ст. 2 и сл.

42

„Светият“ Йоан Златоуст пояснява: „От двете злини Лот избира по-малката.“ Великолепен пример на лицемерен морал!

43

В древногръцкия мит за Филемон и жена му Бавкида се разказва, че веднъж Зевс и вестителят на боговете Хермес наминали в едно селище да отпочинат, но навсякъде им отказали гостоприемство. Приели ги в бедната си къщичка старците Филемон и Бавкида. Боговете възнаградили гостоприемните старци, а свидливите жители на селището наказали с потоп.

44

Нещо повече, „църковните отци“ съумели да оправдаят напълно и самия Лот. Според закона на Моисей за извършеното му се полага смъртно наказание („ако някой върши всички тия гнусотии, то душите на ония, които вършат това, ще бъдат изтребени измежду народа си“ — се казва в осемнадесета глава на книгата „Левит“). Християнската пък църква празнува ежегодно паметта на този „свети“ праотец на 9 октомври.

Съществува християнска легенда, която твърди, че грехът на Лот с дъщерите не му е вменен във вина. Според тази легенда, Авраам, желаейки да узнае как бог гледа на греха на Лот, уж посадил три „леторасли“ — кипарис, певга (финикова палма) и кедър — и заставил Лот да ги полива. Дърветата се прихванали и се сраснали в едно. От това „трисъставно“ дърво бил, фантазират авторите на легендата, направен кръстът на митическия Иисус (виж Църковние ведомости, 1896, стр. 1526).

45

Господ ще предвиди. — Бел.ред.

46

Библията, която пищно именува „царе“ вождовете на дребни племена („царете“ содомски, гоморски, герарски и др.), нагло принизява истински силните и по своето време цивилизовани държави в древния свят. Хетското царство се намирало в източната част на Мала Азия и в средата на XX век преди нашата ера било страшен противник на Сирия и Египет. В дадения случай, живеейки със „синовете Хетови“, Авраам е трябвало да се намира на северозапад от Палестина и Сирия. Изпратеният от него „раб“ за невястата на Исаак е трябвало да измине път от две хиляди километра, до „град Нахор“, т.е. до Ура. За огромния град (в долното течение на Ефрат) библейските автори говорят така, като че ли това е било лагер на малка орда чергари.

47

Този разказ е повторение на толкова харесалото се на авторите на Библията събитие от живота на Авраам.

48

Книгата „Битие“ привежда обаче и други данни за жените на Исав: Ада — дъщеря на Елон, Оливема — дъщеря на Ана, и Васемата — дъщеря на Измаил (Битие, гл. 36, ст. 2–3).

49

Игра на думи. В оригинала е употребена думата „canard“ (на руски „утка“), която означава едновременно: патица и сензационна измислица. — Бел.ред.

50

Според „божия закон“, публикуван впоследствие от Моисей (Левит, гл. 15, ст. 19–24), жената „трябва да седи седем дена по време на очистването си“. Тя е „нечиста“. Всички вещи, до които тя в такова състояние се докосва, също стават нечисти.

51

Много характерно се говори за този епизод в книгата на пророк Осий (гл. 12, ст. 3–4): Възмъжавайки, Иаков се борил с бога. „Той се бори (с ангела) и го надделя“. Поставената от нас в скоби дума е очевидно благочестиво по-къснешно вмъкване.

52

Българският текст на Библията казва: „мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите“ (Битие, гл. 37, ст. 36). Църковнославянският текст, както и латинският текст съобщават: „мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Пантефрей, фараоновия евнух, архюмагяра“.

53

В числото на прадедите на Иисус са отбелязани преди всичко търгуващите с жените си Авраам и Исаак; по-нататък Фарес, роден от кръвосмесителната връзка на Тамар със свекъра си Иуда; Вооз, неин родственик; Соломон, роден от съблазнената от Давид Вирсавия, жена на „генерал“ Урий (Евангелие от Матея, гл. 1, ст. 2, 3, 5, 6).

54

Служителите на католическата църква твърдят, че „свети“ Антоний завежда половите взаимоотношения и помага против „безплодие“.

55

Библейският текст, обикновено противоречейки си, сочи и друго: в ст. 46, глава 41 се казва направо, че Йосиф бил на 30 години, когато, излизайки от затвора, „се представил пред лицето на фараона“ и следователно не по-малко от 35 години при срещата си с братята, а Вениамин значи е бил на 30 години. Освен това в Библията се споменават трима сина и седем внуци на „малкия“ Вениамин, които дошли е него в Египет (Битие, гл. 46, ст. 21).

56

Според пресмятането, прието в православната църква, „сътворението на света“ се отнася към 5507 г. преди началото на християнското летоброене, а по еврейското пресмятане — към 3761 г.

57

Бог дори уверявал Моисей, че в Ханаан — в „земята обетована“ — „тече мед и мляко!“ (Изход, гл. 3, ст. 8).

58

Този брой (430 години) се привежда на два пъти — в стихове 40 и 41 от глава 12 на книгата „Изход“.

59

Златото (температурата на топенето му е 1063°) се разтваря във воден разтвор на хлора и други течности, които отделят свободен хлор, по-специално в царска вода (смес от азотна и солна киселина). Дори отделно взети силни киселини (сярна, азотна, солна) не действуват на златото без допълнителни окислители.

60

Гробове на прищевките — Бел.ред.

61

По-вярно е, както е установила библейската критика, книгата „Битие“ да повтаря онова, което е било по-рано записано в книгата „Второзаконие“, защото последната е написана значително по-рано от книгата „Битие“.

62

В българския текст на Библията това място е изложено много свободно. Латинският текст гласи: „Ако в сражение воин види сладостен сън и му се случи изтичане на семе, той трябва сутринта да излезе в полето, а вечерта да се измие с чиста вода.“

63

Съвършено по същия начин се изказват и православните богослови. Ето какво например се говори в уводната статия към Библията: „И по отношение идеите, и по отношение стила на всички страници на «Петокнижието» лежи печатът на Моисей: единството на плана, хармонията на частите, величавата простота на стила, наличността на архаизми, прекрасното познаване на древния Египет — всичко това дотолкова силно говори за принадлежността на «Петокнижието» на Моисей, че не оставя място за добросъвестно съмнение“. (Уводна статия към Библията, издание на сп. „Странник“, СП6, 1904 г.)

Обаче, както е установила научната критика на Библията единство на плана и хармония на частите в „Петокнижието“ няма от началото до последните й страници; срв. макар двата противоречащи си разкази за сътворението на света (гл. 1 и 2 на Битие), двата взаимно изключващи се разкази за потопа (гл. 6, 7, и 8 на Битие), основание за почитането на съботата (Второзаконие, гл. 5, ст. 13–15, и Изход, гл. 20, ст. 8–11) и др. За „прекрасното познаване“ на Египет в нашата книга се каза вече много: библейските автори са нямали дори най-елементарни сведения за тази велика страна.

64

Асирия — една от най-великите държави в древността, простираща се при царете Тиглатпаласар III (745–727 г. пр.н.е.), Салманасар V (727–722 г. пр.н.е.), Саргон (722–705 г. пр.н.е.) и др. от реката Ефоат до Средиземно море и Египет.

65

Йордан (арабите наричат реката Шериаб-ел-Кебир) — най-голямата от малкото реки в Палестина, дълга около 250 км (петнадесет пъти по-къса от Волга — 3 700 км), извира от Сирия и протича по тясна скалиста долина. Плитководна и съвсем не плавателна.

66

Редакторите на Библията смекчават малко посоченото място в „свещеното писание“. В евангелие от Матея (гл. 1, ст. 5) за майка на Вооз се нарича някоя си Рихав. Така с помощта на благочестивото вмъкване на една само буква се опитват да снемат конфузното място в библейския текст.

67

Николай Фрере (1688–1749) — френски философ материалист, един от провъзгласителите на епохата на френското Просвещение.

68

Лорд Хенри Болингброк (1078–1751) — английски мислител и политически деец, приятел на Волтер и Дж. Свифт. В трудовете си разкрил маса библейски противоречия, изказал един от първите мисълта за неисторичността на Исус Христос.

69

Томас Вулстон — английски богослов. Твърдял, че вехтозаветните чудеса никога не са съществували и че те са послужили за създаване евангелската история на Исус. В по-нататъшните си работи изказал предположението, че и евангелските чудеса са само алегории. Измъчван в 1733 г. в затвора за твърде свободното от гледна точка на служителите на църквата тълкуване на Библията.

70

Мадиамците, както читателят помни, били вече всички избити от Моисей (Числа, гл. 31). Това не пречи на „свещения“ автор отново и отново да ги изважда на сцената.

71

Раждането на Самсон се било предшествувало от едно от обикновените в религиозните митове „благовещения“, използувано по-късно в новозаветния мит за Христос. Самсон е един от най-старите богове-спасители, разновидност на слънчевото божество, образът на когото води началото си от древновавилонския прототип — героя Гилгамеш. Самата дума „самсон“ значи „слънчев“.

72

Ифигения — в древногръцкия мит дъщеря на цар Агамемнон. Била принесена в жертва на богиня Артемида, разгневена на гърците. Този мит е послужил като сюжет за много литературни произведения (Еврипид, Расин, Гьоте).

73

В книгата си Л. Таксил цитира почти изцяло цялата библейска книга „Рут“ (тя има четири глави). В това издание на „Забавна Библия“ редакцията привежда само преразказа на съдържанието на книгата „Рут“, като се ограничава с цитирането само на някои най-интересни места на „свещения“ текст.

74

Безславие — Бел.ред.

75

В руските (и българските — бел.бълг.ред.) преводи на Библията са отстранени от църковниците много неприлични места. Но църковнославянският текст е по-откровен: „И отяготе рука господня на Азоте, и наведе на них, и воскипе им на седалищах их, во Азоте и в пределах его, и посреде страны его умножишася мышы“ (ст. 6); „и поразил мужи града от мала до велика, и поразил их на седалищах их, и сотвориша гефеи себе седалища (злата)“ (ст. 9).

76

Урим, също и тумим — амулети, които еврейските жреци използвали за гадаене. Това били скъпоценни камъни, които украсявали дрехите на първосвещеника. Библията нееднократно отбелязва, че с помощта на тези талисмани било възможно «да се запитва» бог и да се «узнава волята му». За тези «запитвания» виж в първата книга на «Царства» (гл. 14, ст. 37; гл. 22, ст. 10; гл. 23, ст. 9 и сл.; гл. 28, ст. 6; гл. 30, ст. 7–8).

77

От бога обикнат. — Бел.ред.

78

По признание на самите богослови грехът на Давид бил двоен: блудство и убийство. Според божия закон той два пъти заслужавал смъртно наказание: за прелюбодеяние — съгласно книгата „Левит“ (гл. 20, ст. 30), и за убийство — съгласно същата книга (гл. 24, ст. 17). Но той бил цар. За оправдание на „светия кротък цар“ Давид послужило също и това, че Вирсавия била жена. Богословите съумели да прехвърлят част от вината (и при това главната!) именно върху нея. Те я обвинили за „безсрамието, е което тя откривала своите прелести пред очите на царя, къпейки се на открито място, където било лесно да я видят, а също в поразителната готовност (!), с която тя се съгласила да изпълни желанията на царя в такава работа“ (!) (виж Лопухин, „Библейска история“, т. II).

79

Това неудобство се старае да избегне родословието, приведено в глава 3 на евангелието от Лука, въпреки евангелието от Матея, което извежда рода на Христа от Давид чрез другия му син — Натан.

80

М. Гюе (1630–1721) — френски философ, представител на теологическия скептицизъм.

81

Около два и половина килограма.

82

„И каза царят на Семея: ти няма да умреш. И царят му се закле“ (II Царства, гл. 19, ст. 23). „Свети“ Давид обаче намерил напълно християнски и благочестив начин да отмъсти на врага, без да наруши клетвата си: „И царят заповяда на Иодаевия син Ванея, и той отиде, та порази Семея, и той умря“ (III Царства, гл. 2, ст. 46).

83

Това преброяване се описва доста разноречиво в двете книги на Библията: във втора книга на „Царства“ (гл. 24) и в първа книга на „Паралипоменон“ (гл. 21). В първата от тях се казва; „Гневът господен пак се разпали против израилтяните и подбуди между тях Давида да рече: иди, преброй израиля и иуда… и излезе, че израилтяни имаше осемстотин хиляди мъже силни, способни за война, а иудеи — петстотин хиляди“ (ст. 1, 9). Във втората: „Подигна се сатана против израиля и подбуди Давида да преброи израилтяните… Всички израилтяни бяха хиляда хиляди, и сто хиляди мъже мечоносци, а иудеи — четиристотин и седемдесет хиляди мечоносци“ (ст. 1, 5). Според първата бог предлага на Давид седем години глад, според втората — три (ст. 13 и ст. 12). Забравяйки за този „грях“, третата книга на „Царства“ (гл. 15, ст. 5) уверява, че „Давид вършеше каквото бе угодно пред очите на господа и през всички дни на живота си не отстъпяше в нищо от онова, що му бе той заповядал освен постъпката с хетееца Урия.“

84

„Както по своя живот, така и особено по своя дух Давид повече от който и да било във Вехтия завет, е бил истински праобраз на Христа“ — отбелязва известният богослов А. Лопухин в своето „Ръководство към библейската история“ (СП6, 1888).

85

Отделение за светая светих. — Бел.ред.

86

Готски алманах — справочно немско издание, в което от година в година се описвали родословията на „аристократическите особи“ и се изброявали „благополучно здравствуващите“ „царствени особи“. В алманаха се съобщавало какви промени са станали в тази „висока“ среда през изтеклия период: кой от сановническите особи се е бракосъчетал, умрял и т.н.

87

„В онова време Иисус се закле и каза: проклет да бъде пред господа оня, който издигне и построи тоя град Иерихон… и господ беше с Иисуса“. (Иисус Навин, гл. 6, ст. 25–26).

88

Навин — Бел.пр.

89

Цялата история на Христа е само преплитане на цял ред епизоди и мотиви, заимствувани от вехтозаветната „история“. Няма нищо удивително, че чудото с нахранването е влязло също и в евангелията (в евангелието от Марко два пъти — гл. 6, ст. 37; гл. 8, ст. 1 и сл.).

90

Християнските църковници „намерили“ останките на Елисей доста рано. В средата на IV век римският император Юлиан Философ заповядал да изгорят тези кости. Пепелта им била развяна по вятъра. Това не попречило на църковниците наскоро след смъртта на Юлиан да започнат в град Севест отново да спекулират с чудотворните мощи на Елисей, а още по-късно в град Равена се появил дубликат на тези мощи.

91

Съгласно Библията Елеамар се „притекъл под оня слон“, убил го и слонът го притиснал с трупа си (I Макавейска, гл. 6, ст. 46).

92

Карл Мартел (688–741) — управител на франкската държава, основател на династията на Каролингите — франкски крале. Той не се стеснявал да подарява на своите рицари църковни имения.

93

Това следва явно също и от факта, че в древноеврейския текст на Библията книгите Макавейски ги няма.