В детската книжка „Приказки“ от Р. Киплинг герой от „Малкото слонче“, който непрекъснато задава въпроси. — Б. пр.
— Повтарям ти, че не са у мен. Хайде, хайде, нали ти ги взе? Е как тогава искаш да са у мен.
— Не и не, аз наистина ти ги дадох още там горе, преди да отидеш за вестници.
— Уверявам те, че не си. Впрочем — това е очевидно! Та, по дяволите, аз ги търсих навсякъде. Ти нищо, ама съвсем нищо не си ми давал.
— Но нали ти казах да регистрираш багажа. Не ти ли върнах тогава билетите? Ти за луд ли ме вземаш? Я се махай! И аз си имам чувства! Виж само колко е часът! Влакът тръгва в 11,20 ч. Разтършувай се малко!
— Търсих ги навсякъде — в жилетката — нищо. В сакото — пак нищо! В пардесюто — нищо, нищичко! Ти си …
— Може би господинът е мушнал билетите в джоба на панталона си.
— Формен идиот! Питам ви, къде се е чуло и видяло билети да се пъхат в джоб на панталон! Никога…
— Какво чувам! И таз хубава! Е, малкияг ми, като си се издокарал, това не значи още, че можеш да обиждаш хората.
Бенджамин Дизраели (1804—1881) — английски държавник и писател. — Б. пр.
Съдебната палата в Париж. — Б. пр.
Отлично, поздравявам ви. (фр.). — Б. пр.
Колко съм хубав. (фр.). — Б. пр.
Колко съм хубава. (фр.). — Б. пр.