Законът на циклитеДа танцуваш с песента на Природата

Светът на природата следва ритми, модели и цикли — отминаващите сезони, движението на звездите, приливите и отливите.
Сезоните не се притискат един друг; нито пък облаците гонят вятъра по небето.
Всички неща се случват, когато им дойде времето — издигане, спускане и сетне отново издигане, като вълните на океана в кръговрата на времето.

В сърцето на всяка зима живее трепкаща пролет, а зад булото на всяка нощ чака усмихната зора.

Кахлил Гибран

Тази нощ в колибата сънувах ярък сън или поне си мисля, че е било сън: събуди ме гласът на жената маг. Навън вече беше светло, макар да имах чувството, че току-що съм заспал. Болката от скорошното ми падане беше изчезнала. Всъщност почти не усещах тялото си. Жената маг каза: „Ела“. Като че ли не видях устните й да се помръдват. След това се озовах до вратата на колибата, загледан в яркия летен ден. Калифорнийската трева бе пожълтяла, а въздухът бе сух и прашен.

— Затвори очи — каза тя. За няколко мига настъпи пълен мрак и тишина. След това очите ми се отвориха отново и видях облачен есенен ден. Вероятно бе превалял ранен сутрешен дъждец, защото прахът се беше слегнал, а сред сухата трева се виждаха зелени ивици. Усетих върху лицето си хладен повей и затворих очи.

Когато отново погледнах, почувствах острия студ на зимата. Всички дървета с изключение на вечнозелените бяха голи. По нападалите листа се виждаха следи от скреж. Пристъпих навън, почувствах коравата студена земя под краката си и чух тътена на далечна гръмотевица.

Проблесна светлина, навън отново бе пролет и в този момент чух гласа на жената мъдрец:

— Светът на природата танцува под музиката на промяната — редуващите се сезони, периодичните смени на небосвода, денят и нощта. Всички неща се случват във времето си, променят се и растат, появяват се и изчезват, като фазите на Луната, като прилива и отлива. Ако нещо се е издигнало, ще падне и като падне, отново ще се издигне. Това е Законът на Циклите.

След това настана утро. Събудих се освежен, но и с болки в тялото. Плиснах си шепа студена вода на лицето, изядох няколко боровинки и после жената маг ме покани да отидем на едно специално място високо горе на хълмовете. Докато се изкачвахме по една камениста пътека, аз й разказах за съня си.

— Сезоните могат да те научат на много неща и сънят ти е знак, че си готов да ги разбереш.

— Да разбера какво?

— Че ветровете на промяната могат да бъдат свиреп ураган, който разбива живота ти, или нежен ветрец, който гали страните ти. Тази промяна е единствената константа и тя се случва по свой собствен начин, когато й дойде времето.

— Промяната винаги е извиквала у мен смесени чувства. Понякога животът е скучен и аз копнея за нея, но когато всичко върви добре, трудните промени ми се струват… е, просто трудни.

— Самата промяна не е трудна — отвърна жената маг. — Тя идва непринудено като изгрева. Но повечето от нас търсят познатата рутина, за да си създадат усещането за ред и контрол. Така промяната може да изглежда като благословия или проклятие в зависимост от желанията ни. Един и същи дъжд е благодат за цветята и причина за тъга у хората, които са отишли сред природата, очаквайки ясен ден.

Законът на Циклите ни напомня, че и ние трябва да се променяме, както се редуват сезоните, че не е задължително старите ни навици да управляват нашия живот, че не е нужно миналото ни да става наше бъдеще, и че движещата сила на промяната в крайна сметка ни води към по-разширено съзнание, мъдрост и душевен покой.

Жената мъдрец хвърли поглед към тучната си градина и добави:

— Градинарството през четирите сезона ни учи и други неща за света на природата: че семената възпроизвеждат единствено сами себе си, че жънем само онова, което сме посели, че като събереш реколтата си, трябва да отделиш и семена за посев, че трябва да сложиш край на един цикъл, за да положиш началото на нов, че всички семена разполагат с времето, необходимо им да пораснат, да се променят и накрая да умрат, за да бъдат покрити с изорана пръст за новия посев. С живота ни се случва същото, каквото и със семената и циклите.

— Радвай се на всеки сезон от живота си, Страннико. Търпеливо обработвай земята, сей си семената, върши си работата и ще пожънеш изобилни плодове от труда си. Приемай и сполуките, и бедите, както приемаш редуващите се сезони. Наслаждавай се на искрящата ледена красота на зимата и на знойните летни дни, защото скоро всеки сезон, ден и миг ще отмине в историята и никога няма да се повтори същият. Затова, вместо да копнееш за лятото по време на зимния мраз или да бленуваш за хладни ветрове през жаркото лято, приеми всеки сезон с даровете му. Използвай силата на циклите и преобразуването и яхни промяната, както корабите яхат вълните.

— Ти каза, че циклите на промяната ще се случват независимо дали ми харесва, или не и затова по-добре да ги приема.

— Да, но има и друго — отвърна тя. — Законът на Циклите също така ни разкрива как да си сътрудничим по-пълно в собствената си еволюция, как да подбираме подходящия момент и да намираме сполука.

— И как става това?

— Всички неща си имат най-благоприятно и най-малко благоприятно време — отговори тя. — Вратите се отварят и затварят. Енергиите се надигат и стихват. Мисъл или действие, предприети по време, когато енергията е във възход и набира сила, вървят по-лесно към своя завършек, но ако са възникнали в период на спад, въздействието им е по-малко. Точно тук Законът на Циклите се слива със Закона на Действието, за да разберем, че търпението е по-добрата страна на мъдростта. Говоря за мъдростта, която ни помага да узнаем кога да действаме и кога да останем в покой, кога да говорим и кога да мълчим, кога да работим и кога да почиваме, кога да яхнем енергията на нарастващия цикъл или да се спотаим и да изчакаме следващата прииждаща вълна.

Отклонихме се от пътеката и тръгнахме направо през гъстата гора и шубраци. Тогава жената мъдрец ми разказа една история:

— Някога в древността цар Соломон бил обзет от силен душевен смут и закопнял за един по-прост и по-спокоен живот. Затова заповядал на един майстор-ювелир да му направи магически пръстен с гравирани в него думи, които ще бъдат верни и уместни във всички времена и при всякакви обстоятелства — думи, които ще облекчават страданието и ще дават на притежателя на пръстена по-голяма мъдрост и проницателност. Майсторът-ювелир изработил специалния пръстен, но вълшебните думи изсякъл едва след много дни размисъл. Най-накрая бижутерът дал пръстена на Соломон. На него пишело: „И това също ще отмине“.

Когато излязохме от гората, теренът изведнъж се промени и се озовахме сред огряно от слънцето сечище. Видях едно портокалово дръвче с натежали от ярък плод клони, чието ухание усещах от мястото, където бях застанал. Имаше също няколко ябълкови дървета, които бяха цъфнали, но все още нямаха плодове, и още две други дървета, които не можах да определя по вид.

— Това са орехи — отговори жената маг на мълчаливия ми въпрос и както обикновено бе уцелила съвършено точно мислите ми. След това се поклони почтително на единия от орехите, скъса малък зелен плод от клоните му и ми го подаде. — Отвори го — рече тя.

— Мисля, че това още не става за ядене.

— Отвори го — повтори тя. Опитах най-напред с пръсти, а след това ударих зелената обвивка между два камъка. Накрая намерих един остър камък и се опитах да я пробия с него, но пак без успех. След това усетих жената маг да ме тупва по рамото, обърнах се и видях, че ми подава шепа зрели орехи. — От миналата година са — каза водачката ми. — Бях ги скрила наблизо.

Тя взе малък камък, удари без усилие черупката на един орех и тя се счупи с лекота. Същото се случи и с другите орехи и двамата закусихме добре. Докато дъвчехме, жената маг ми обясни:

— Тук съм, за да споделя с теб някои прости истини, които правят живота по-добър. Но не мога да ти обещая просветление. То също идва, когато си му е времето. Разбираш ли, ние, хората сме като черупката на ореха. Ако се опиташ да я счупиш в неподходящ момент, това се оказва почти невъзможно. Но когато орехът е зрял, просто го чукваш, където трябва, и той се отваря с лекота. Всекидневието е твоят процес на узряване. И един ден някой ще дойде или нещо ще се случи и ти ще получиш необходимото леко чукване.

Седяхме под сянката на ябълките и ядяхме орехи и портокали, докато слънцето се издигаше към върхарите. Облегнах гръб на ствола на едното дърво и се заслушах в ромоленето на близкото поточе. Почувствах се в единство с цялата природа. Слънчевите лъчи ми стоплиха костите и ми донесоха усещането за отмора и дълбока почивка. Легнах по гръб, вдигнах очи към трепкащите листа и се заех да наблюдавам как облаците се носят над главата ми. И някак съвсем на място жената маг каза:

— Забелязваш ли как леко се носят облаците по вятъра, без да бързат и без да се съпротивляват?

Замислял се бях над тази идея и преди, но сега тихият й глас сякаш изрече най-съкровените ми мисли, докосна нещо дълбоко в мен и облаците и вятърът достигнаха до центъра на съзнанието ми. В този миг природата бе станала мой учител.

Жената маг завърши своя урок за Закона на Циклите с една история:

— Преди много години, когато пътувах из Полша, се случи да посетя дома на един известен равин, прочут заради голямата си мъдрост. Единствената стаичка, която обитаваше, бе пълна с книги. Освен тях той си нямаше нищо друго с изключение на една маса и одър.

— Раби — попитах го аз, — къде ти е обзавеждането?

— А твоето къде е? — каза той в отговор.

— Моето? — рекох аз озадачена. — Но аз само минавам оттук.

— Аз също — отвърна равинът. — Аз също.

Загрузка...