Завръщането на поета

Глава 45

Дълго стоях на верандата с лакти на парапета. Предполагах, че никога повече няма да я видя, независимо дали я прехвърлеха в Лос Анджелис. Изпитвах чувство за загуба. Сякаш ми бяха отнели нещо хубаво преди да разбера колко хубаво може да е.

Опитах се да я пропъдя от мислите си. Както и Тери Маккейлъб. Гледах града и си мислех колко е красив. Дъждът бе прояснил небето и виждах чак Сан Гейбриълс и заснежените върхове на планината. Въздухът беше чист като онзи, който преди много години бяха дишали индианците габриеленьос и мисионерите. Тъкмо в такъв ден човек си мисли, че може да изгради бъдещето си.