Зайчета и хвърчила

КАКВО СЕ СЛУЧИ ДО ТУК:

Отивайки да се къпе в реката, зайчето Броколи видя красива лодка. Без да иска, то задряма в нея и така се озова далеч надолу по течението. Спаси го салджията Орехчо, заедно с когото Броколи премина през делтата на реката и стигна до морето. Орехчо трябваше да продаде товара си в Мидения град, където двамата се настаниха в хана „Счупената халба“. Докато Орехчо бе зает, Броколи тръгна да проучва града. Той прекара чудесен следобед на пазара, но се застоя до късно и се загуби в тъмното. Борсукът Скубльо му предложи помощта си, но вместо да го заведе в хана, му опря нож в гърлото. Зайчето бе спасено от лисугера Смрадльо, който строго го предупреди да не се доверява на непознати и му показа морето, след което му помогна да се върне при Орехчо.

1. ОРЕХЧО И ГАЩАТКО

След приключенето си през първия ден, Броколи вече много внимаваше. Прекарваше сутрините на пазара и следобедите — край морето, а вече се прибираше в „Котвата“ дори преди Орехчо. Срещна Смрадльо — но само веднъж. Изобщо — беше послушно зайче, но в края на седмицата Миденият град взе да му доскучава. Така че когато за вечеря Орехчо доведе някаква непозната катерица, Броколи беше много заинтригуван.

— Свърши ли вече с продажбите? Скоро ли ще отплаваме нагоре? — полюбопитства той — Това някакъв нов клиент ли е?

Орехчо се засмя:

— Не са ли ти малко множко въпросите? Да видим… Днес продадох и последната порция подправки, така че наистина съм приключил с това. Скоро ще отплавам, да. Само че аз заминавам на север по крайбрежието — такъв договор ми бе предложен.

— Но… Ти каза, че… — Броколи объркано го погледна.

— Вярно, обещах да ти помогна! — съгласи се Орехчо — Но, както вече съм ти казвал, салджията зависи от товара и договора си!

— И къде ще ходим?

— Аз заминавам за Кучеград в Герм. Ти си отиваш вкъщи!

Зайчето зяпна от изумление:

— Как?

— Да те запозная, това е Гащатко! — Орехчо кимна към катерицата — Той има керван и се кани да тръгне нагоре по течението.

— По суша?

— Конете не могат да плуват! — засмя се Гащатко — Пък и няма да те забавя кой знае колко, млади момко!

— Но…

Гащатко потупа Броколи по рамото:

— Ще видиш, с керван също е интересно да се пътува! А ако не ти хареса, нагоре към Лободените поляни винаги можем да ти потърсим друг вид транспорт!

— Но… — Броколи поклати глава — А лодката?

— И без друго не би могъл да я вземеш дори ако те возех нагоре! — Орехчо въздъхна — Щеше само да ни бави — салът и така едва-едва крета срещу течението… Всъщност, днес изгодно я продадох. Ако всичко е наред и намериш собственика й, ще му се извиниш и ще върнеш поне парите. Ако нещо се обърка, ще имаш някоя и друга монета в джоба — за всеки случай!

Броколи се замисли дълбоко и не продума по време на вечерята. Едва когато Гащатко се накани да си тръгва, той тихо го попита:

— Кога тръгваме?

— Утре сутрин! Ще дойда да те взема заедно с Фалко!

— Кой пък е този?

— О, не ти ли казах? Фалко е твоят кон!

Броколи бе доста опечален от мисълта завинаги да се раздели с Орехчо, но идеята да има собствено конче веднага го ободри. През остатъка от вечерта той постоянно подпитваше заека за Фалко и накрая Орехчо не издържа:

— Мислех си, че не искаш да пътуваш по суша!

— Конят променя всичко! — лъчезарно се засмя Броколи.

2. КЕРВАНЪТ

Орехчо събуди Броколи рано на следващата сутрин. Ханджийката Кики беше опържила великолепни палачинки — както самата тя каза, „за изпроводяк“. Зайчето хапна доста набързо и Орехчо мъдро отбеляза:

— Знам, че изгаряш от нетърпение, но, синко, няма да накараш Гащатко да дойде по-рано, ако приключиш закуската за нула време!

Всъщност, останаха им дори няколко минути за сбогуване. Кики даже се разплака:

— Ако някога минаваш през Мидения град, отбий се да се обадиш!

Орехчо беше по-сдържан, но си личеше, че и той е разстроен. Връчи на Броколи кесийката с парите, прегърна го и каза:

— И се пази, синко!

Дори Броколи се натъжи и му се прииска все пак да тръгне с Орехчо към Кучеград, но точно в този момент Гащатко най-сетне пристигна и Фалко направо омагьоса зайчето.

Кончето беше дребно и космато, с цвят на презрели сливи и с топли дружелюбни очи. Гривата и опашката му бяха сплетени на плитки, в които се развяваха перца, мъниста и панделки.

— Много е кротък! — Гащатко връчи юздата на Броколи — Щом веднъж свикне с теб, ще те следва по петите като кученце. Не е плашлив и няма да те хвърли от седлото за нищо… Абе, хубав кон е!

И тъй, Броколи се сбогува с Кики и Орехчо, яхна Фалко и потегли след Гащатко.

Керванът се намираше на една полянка извън града. Състоеше се от двадесетина фургона с чергила, няколко открити каруци и една карета, която Гащатко нарече „пътнически дилижанс“.

— Пътнически какво? — не разбра Броколи. В керваните, които бе виждали в Детелиновото селце, такова нещо нямаше.

— Дилижансът, — обясни Гащатко, — превозва пътници насам-натам по определен маршрут. Има два вида. Единият е експрес — с осем коня е, спира само в по-големите селища и отива чак до Брезовия поток. Този тук е пътнически, по-бавен и само с четири коня. Задържа се във всяко селце, край което минава. Нали разбираш, ако нямаш кон, можеш да тръгнеш с дилижанса… Впрочем, той е с кервана само за два-три дни, после ще завие към вътрешността. Просто се случи така, че тръгването му съвпада с нашето — а всеки спътник е добре дошъл!

Броколи кимна.

— Добре, ако всички сме готови, можем да потегляме! — Гащатко измъкна от дисагите си един рог и го наду.

Конете и керванджиите се размърдаха. Ако Броколи не го бе видял, нямаше да повярва — само за дре-три минути хаотично разпръснатите коли се подредиха в стройна колона. В двата края имаше фургони, а дилижансът беше в средата. Имаше и десетина ездачи като Броколи и Гащатко — само че всички те бяха въоръжени.

— Ти ще яздиш с мен отпред! — Гащатко зае мястото си в редицата — Тъй да се каже, за да си ми под око!

Броколи се нацупи. Не беше толкова малък, че да има нужда от наблюдение. В крайна сметка Орехчо го бе оставял самичък да разглежда Мидения град!

— Освен това, — допълни катерицата, — така ще мога да те пращам да разузнаваш пътя!

Това вече беше друга работа и зайчето гордо се изпъчи.

Гащатко отново наду рога и смушка коня си.

Керванът потегли и постепенно набра скорост по пътя. От време на време Броколи се обръщаше да го разглежда и забеляза, че ездачите са се разпределили равномерно от двете страни на колоната.

— Защо се държат така? — попита той любопитно.

— Това е боен ред! — обясни Гащатко — В случай, че някой ни нападне, те ще отблъснат атаката, докато фургоните се организират и се подредят в кръг около каруците и дилижанса.

— Защо да ни нападат?

— Е, сам знаеш, в днешно време пътищата не са никак безопасни… — катерицата въздъхна — Навсякъде гъмжи от разбойници, особено тук долу край морето. Като преминем през Кленовата планина, ще се почувствам по-спокоен. Но засега е по-добре да не се оставяме да ни изненадат!

— А къде всъщност отиваме?

— Доста нагоре по реката. До Рибешкия вир, ако трябва да съм точен. От там до твоето село има само няколко дни път — ще те придружа, доато керванът почива преди обратния преход.

— А сега накъде сме тръгнали?

— Към обяд ще стигнем до Киселото село. Там ще пренощуваме!

— А защо…

Гащатко стрелна зайчето с такъв поглед, че Броколи реши да си задържи въпросите за по-късно.

3. КИСЕЛОТО СЕЛО

Слънцето току-що бе прекосило средата на небосвода, когато Броколи забеляза в далечината сгушени една в друга къщи.

— Това е Киселото село! — кимна Гащатко — Движим се съвсем по план, а?

Половин час по-късно керванът се настани на удобна полянка близо до реката и Броколи за пръв път видя какво означава „бойният строй“. След като колоната спря в средата на полянката, каруците се подредиха около дилижанса, а фургоните ги заобиколиха в кръг, при който между всяка от двете коли имаше разстояние само колкото да се промъкнеш странешком. Единствено последният фургон бе оставен встрани, така че през прохода спокойно да може да се влиза и излиза.

— А сега ще отидем до селото! — Гащатко натовари на коня си препълнените дисаги — Ще дойдеш с мен, нали?

— Иска ли питане! — Броколи с готовност се метна на седлото.

На пръв поглед Киселото село си изглеждаше нормално и приветливо и той се зачуди откъде е получило името си. Едва когато стигнаха първите къщи и видя жителите, които излизаха да ги посрещнат, той разбра — всички до един бяха порове. Вятърът духаше откъм селото и разнасяше натрапчивата им кисела миризма.

— Добре дошъл, Гащатко! — един от поровете избърза напред и пое юздите от катерицата — Позабави се този път!

— Така е! В Мидения град се носят слухове за опасни разбойници край планината и се наложи да изчакам дилижанса да тръгне с нас… Знаеш как е, Горделивко!

Порът кимна.

— Е, — намеси се симпатична млада порка с шарена пола, — защо държим гостите на прага? Покани ги да хапнат, горделив пън такъв!

— Вярно! — Горделивко виновно се усмихна — Влезте, пък ще ви гостим с каквото има!

Всъщност, имаше доста за хапване и пийване. Всички ястия бяха вмирисани на пор, но Броколи бързо свикна с миризмата и можа да се наслади на майсторските гозби.

След като съпругата на Горделивко разчисти масата, порът най-сетне премина към деловата част на посещението.

— Е, — изсумтя той, — пролетта не беше добра за селото… Ловуваме усърдно, но плячката е малко и билките взеха да не растат като едно време, да не говорим за…

— Чакай, чакай! — Гащатко вдигна лапа — Това го чувам всеки път. А то си личи, че селото ви, горкото, е доста далеч от западането! Гордо, познаваме се вече десетина години. Аз знам, че ще ми изнесеш прочувствена лекция как умирате от глад. Ти знаеш, че аз ще почна с това, колко трудно се снабдява керван днес. Ще се пазарим час-два и накрая ще се споразумеем за обичайната цена, която и на мен ми носи печалба, и за теб е изгодна. Защо да си губим времето в празни приказки? Знаеш по колко купувам кожите и билките, знаеш и как продавам брашното и другите работи…

— Така просто не е интересно! — Горделивко въздъхна — От мен да мине, няма да се пазарим — но само този път. И само заради младото ти приятелче!

Гордо и Гащатко около час си разказваха клюки от Мидения град и околностите на Киселото село, след което катерицата се сбогува с поровете и заедно с Броколи се върнаха при кервана.

— Защо Горделивко бе разочарован, че не се пазарихте? — попита зайчето.

— Търговията е в кръвта на поровете! — обясни Гащатко — Видиш ли пор в някой магазин, бъди нащрек — дай му време и той ще те убеди да купиш дори чувал с леви обувки, при това на скандална цена. Що се отнася до Гордо, с него сме приятели открай време. Близо три години водехме заедно кервана, после той се ожени и заседна тук. Върти добра търговия — всички околни села се осланят на него за преговорите с керваните. Ще видиш мнозина като него по пътя… Докато се прибереш вкъщи, обещавам, вече ще си се научил да се пазариш с тях като лисица!

Броколи се засмя.

— Кой знае, — замислено добави Гащатко, — може и да не се превърнеш в скитник като нас с Орехчо, но поне ще можеш да си изкарваш хляба с търговия като Гордо!

— Не съм сигурен, че знам какъв искам да стана! — призна Броколи — До днес мислех да съм салджия като Орехчо, но е толкова интересно да пътуваш с керван…

— Имаш много време да си избереш занятие! — Гащатко му се усмихна — Никой не може да те насилва за това… Всяка професия е важна, каквато и да е тя. Важното е да се постараеш за друго — да станеш добър заек!

4. НАПАДЕНИЕТО В КЛЕНОВАТА ПЛАНИНА

Броколи бе безкрайно заинтригуван от живота в кервана. От събуждането си рано сутрин та чак докато си легнеше вечерта, той си пъхаше носа навсякъде, задаваше купища въпроси и вечно гледаше да е наблизо, когато някъде нещо става. Гащатко и останалите се стараеха да бъдат любезни — пък и бързо откриха, че Броколи не страда от празно любопитство. Зайчето се научи да разузнава пътя и да преценява откъде могат да минат фургоните, още в края на първата седмица то вече безпогрешно откриваше идеалните места за нощувка, усърдно помагаше в грижите за конете, събираше съчки за огъня…

— Имаш талант за керванджия! — доволно призна Гащатко, когато на десетия ден стигнаха подножието на Кленовата планина — Ако някой ден ти хрумне да пътуваш, аз ще съм първият, който с радост би те наел!

— Забавно е да си с кервана! — съгласи се Броколи — Между другото, толкова пътувахме, а не видяхме нито един разбойник…

— Надявай се да не ги и видиш — ако имаме късмет! Хайде, мисли за нещо весело! Утре сутрин минаваме през прохода, след което вече може да се каже, че си си почти вкъщи!

— Ами — още три седмици път!

— Безопасен път! — поправи го Гащатко.

През нощта Броколи се събуди само веднъж — странно често някъде в далечината се обаждаше бухал.

На сутринта Гащатко подреди кервана по нов начин. Най-отпред имаше каруца. Следваха я два фургона с разни евтини стоки — прости платове, домакински съдове и други дрънкулки. След тях яздеха Гащатко и зайчето, следваха фургоните с ценни кожи, билки и по-скъпите товари, край които бяха подредени въоръжените ездачи. Редицата завършваха останалите коли.

— Това е боен строй за планина! — обясни Гащатко — В прохода няма място да се прави кръг. Ето защо бойците пазят само важните неща — ако нещо се случи, винаги можем да изоставим другото. Но печалбата ни е тук! — той махна към охраняваната част.

— Защо тогава има коли и отпред?

— Понякога разбойниците събарят камъни на пътя. Ако стане така, няма да пострада нищо важно!

— Но и няма да можем да избягаме!

— Фургоните отпред и отзад блокират както бягството ни, така и достъпът на противника до нас!

— Значи ще има разбойници?

— Надявам се, че не! — Гащатко изсумтя — Защо непременно са ти притрябвали?

— Ами… — Броколи мръдна с уши — Любимите ми книжки са за разбойници! Замък високо в скалите, пиршества и песни, знаменити обири…

— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но да си разбойник никак не е забавно. Нито пък да си жертва на разбойници!

— Но…

— Виж сега, определено не съм чувал за разбойник, който да живее в замък. В повечето случаи те се крият в някоя тъмна и одимена пещера, ходят в дрипи, ядат оскъдно и, когато успеят да ограбят някой керван, прекупвачите на крадени стоки им плащат едва една десета от това, което аз самият бих получил за същите неща!

— О! — разочаровано промърмори Броколи — Защо тогава не се откажат?

— От разбойничеството ли? Повечето от тях просто нямат с какво друго да се захванат. Разбойниците, момчето ми, са глупави, озлобени и неспособни… Пък и… Навсякъде ги издирват и, ако напуснат планината, ще ги хванат и ще ги хвърлят в затвора!

— О-о… — проточи Броколи.

Към обяд вече почти бяха прекосили прохода и напрегнатият Гащатко като че ли се поуспокои… И точно тогава една стрела се заби в гърлото на коня му.

Фалко изцвили и се изправи на задни крака. Броколи бе така зает да върне кончето в нормална позиция, като при това не падне под копитата му, че някак си не забеляза какво и как точно е станало. Когато след няколко секунди бе вече в състояние да се огледа, нападението беше почти приключило. Ездачите се валяха по земята със стрели в гърдите, Гащатко стенеше премазан под трупа на коня си, а отвсякъде към кервана се стичаха разбойници. Дори и да бе имало момент, в който Броколи можеше да смушка Фалко и да се измъкне, той бе вече отминал. А зайчето и бездруго нямаше намерение да бяга. Скочи от седлото и приклекна до Гащатко. Попита:

— Добре ли си?

— Разбира се, че не съм! — изпъшка катерицата — Проклети бандити… Мисля, че успяха… Да ме улучат и в гърба…

По устните му изби кръв.

— Гащатко…

— Обърни се, моля те! Не искам… Не искам да ме гледаш как умирам! И се… пази!

Кръвта бликна на плътна струя между устните му.

Броколи го хвана за раменене:

— Няма да умреш, нали?

Гащатко не отговори. Очите му бяха замъглени, а тялото трепереше. Едната му лапа, която не бе затисната под коня, напипа пръстите на Броколи, сграбчи ги и ги стисна. Той със свистене си пое дъх и прошепна:

— Пази… се! — след което се отпусна и главата му клюмна.

— Гащатко! — Броколи го разтърси — Гащатко!

Продължи да го вика по име и да го тресе, а хлиповете го задавяха.

— Стига, хлапе, мъртъв е! — някой сложи лапи на раменете му и грубовато го дръпна назад.

— Той у-у-умря! — изстена Броколи.

— Ами, да, случва се! — съгласи се лисугерът, който го държеше — Хайде, ставай! Това конче е твое, нали? Скачай на седлото тогава и да тръгваме! Сигурен съм, че много ще се харесаш на дъщеря ми!

Броколи продължаваше да хлипа, така че лисугерът нетърпеливо го метна върху Фалко и поведе коня след себе си.