Земя за прицел (Наследникът)

1

д-р Генадиев, Никола (1868–1923) — български буржоазен политически деец, роден в Битоля. Взима участие в делото за Съединението, доброволец в отряда на Паница в Сръбско-българската война — 1885 година. Завършва право в Брюксел. В 1903 година е министър на правосъдието в кабинета на Рачо Петров, а по-късно министър на земеделието. През 1913 година е министър на външните работи в кабинета на д-р Радославов. През септември 1923 г. напуска Национално-либералната партия и основава нова политическа партия „Народно единство“. На 30 октомври 1923 година е убит в София от наемна ръка.

2

Dindon (фр.) — пуяк — Б.р.

3

Demi-dindon (фр.) — полупуяк — Б.р.

4

полис (гр.) — град-държава в древния свят (Гърция, Рим, Финикия).

5

Та̀лес (ок. 624–547 пр.н.е.) — древногръцки философ от град Милет в Мала Азия. Първият исторически достоверен представител на древногръцката философия, създател на стихийно-материалистическата Милетска школа. Милетските философи били едновременно и естествоизпитатели. Милетците са направили първите открития в геометрията, географията, астрономията и математиката. Те разглеждат природата като материя, намираща се във вечно движение и развитие, но й приписват всеобща одухотвореност. Талес приема като първооснова на материята — водата.

6

Крас, Марк Люцилий (ок. 115–53 пр.н.е.) — древноримски политически и военен деец. Един от най-богатите хора в късната римска република. В 71 пр.н.е. е потушил въстанието на Спартак. Загива във война.

7

Катилина, Луций Сергий (ок. 108 — 62 пр.н.е.) — древноримски политически деец, разорен патриций, безуспешен кандидат за консул. Организира редица заговори, но е бил разобличен от Цицерон. Загива в битка срещу сенатските войски.

8

Лукул, Люций Лициний (последният век пр.н.е.) — даровит древноримски пълководец, воювал заедно с Помпей десетилетия срещу гръцкия цар Митридат. Прочут е с любовта си към лукса и смайващите пиршества. Той е въвел черешовото дърво в Европа. Прен. — името му служи за назоваване на някой, който е голям и изискан гурман.

9

Цицерон, Марк Тулий (106–43 пр.н.е.) — древноримски политически деец, оратор и писател, идеолог и защитник на републиканската демокрация. Бил адвокат. Избиран е и за консул. Голямото литературно наследство на Цицерон съдържа речи, риторически и философски съчинения, богата кореспонденция. От речите му са запазени 57, по-значителни от които са: „Против Верес“, „Срещу Катилина“, „Срещу Антоний“, Теоретически съчинения: „За оратора“, „Брут“ и др. Популяризира съчиненията на гръцките философи и политици. Гениален художник на словото, който е пишел и говорел на латински език. Бил убит по време на гражданската война между привържениците на Републиканската демокрация и тези на Диктатурата. Главата и ръката, с която пишел знаменитите си свободолюбиви речи, дълго стояли до Антоний на пиршеството в чест на победата на триумвирата на Антоний, Октавиан и Лепид — над републиканците.

10

— Тиберий, Тит Клавдий Нерон (42 пр.н.е.-37 от н.е.) — вторият древноримски император по ред. Успешно воюва срещу германските племена. Силно обогатява държавното съкровище. Последните си двадесет години установява пълно самовластие в управлението, опрян на преторианската гвардия. Прочут е с крайната си подозрителност и жестокост в запазването на безграничната си лична власт.

11

Веспасиан, Тит Флавий (9–79 от н.е.) — древноримски император, основател на Флавиевата династия. Произхожда от средните незнатни слоеве на Сабинската област в Италия. Кариерата си започва като военен трибун в Тракия. Стреми се да легализира самодържавието на принципата и засилва романизацията сред населението на римските провинции. През неговото управление завършва Юдейската война. Отличен финансист.

12

тамплиери (лат.-фр.) — храмовници — членове на католическия духовно-рицарски орден „Тампл“, основан в Йерусалим (1119) за защита на „светите места“ и държавите на кръстоносците. След 1291 центърът му е преместен в Европа (от 1306 в Париж), където орденът се оформя като голяма банкерска къща с разклонения във всички католически страни. В 1307–12 е разтурен след кръвопролитни боеве.

13

Ломбардски банкери — произлизат от северната богата област на Италия — Ломбардия — през средните векове. Именно по това време във Франция започват да наричат ломбардци всички финансисти, обменители и лихвари.

14

гечинмек (араб.) — поминък, прехрана.

15

Devises (фр.) — валута — Б.р.

16

Веднага (фр.) — Б.р.

17

Думата е отпечатана с този правопис на хартията. — Бел.ел.коректор.

18

якобинци, якобинска (фр.) — революционери-демократи, членове на парижкия политически клуб по време на буржоазната френска революция, получил името си от помещението, което заели за клуба в парижкия манастир „Свети Яков“. Якобинците имат славата на най-смелите, безкомпромисни борци срещу монархията и феодалите. Начело на тяхната партия са Робеспиер, Марат, Дантон, Сен Жюст и др. На 2 юни 1793 г. установяват диктатура. Но не винаги са изразявали интересите на широките народни маси. Забраняват работническите съюзи и стачки, не позволяват да искат повишение на надниците си. На 9 термидор (27 юни) 1794 год. Якобинската диктатура е съборена от контрареволюцията на едрата буржоазия.

19

сконто (итал.) — спадане от сумата на сметката, заради плащане в брой или преди срока; отбив, отстъпка.

20

ресконто (итал.) — повторение на сконтото.

21

ажио (лат.) — повишаване курса на парични знакове, полици и ценни книжа в сравнение с тяхната номинална цена; положителната разлика, премията над номиналната стойност на златните по отношение на книжните пари. Изразява се в процент.

22

анюитет (фр.) — периодична парична вноска за погасяване на част от дълг и приспадащата се предварително изчислена лихва.

23

ценна книга (от тук и държавни ценни книжа) — документ, материализиращ определени имуществени права, които могат да се реализират чрез предявяване на самия документ или чрез неговото прехвърляне. Ценни книжа са: облигациите от държавните заеми, купоните от тях, съкровищните бонове, менителницата, чекът, акциите и др. Правото, материализирано в документа, се осъществява чрез притежаването на самия документ.

24

емитирам (лат.) — пущам в обръщение ценни книжа, монети или книжни пари.

25

Клемансо, Жорж (1841–1929) — френски политически и държавен деец. Основоположник и водач на Радикалната партия. Министър-председател (1906–09 и 1917–20). Привърженик на твърд военен курс, заради което си спечелва прозвището „Тигърът“. Един от организаторите на интервенцията в Съветска Русия. Председател на Парижката мирна конференция 1919–20 година.

26

Екстензивен (лат.) — противно на интензивен, означава не качествено, а само количествено увеличение, разширение, разпространение на даден стопански отрасъл или производство, основано на сравнително големи капиталовложения и примитивна техника.

27

консорциум (лат.) — съглашение на няколко банки или големи капиталисти за съвместно осъществяване на определена финансова операция (реализиране на заем и др.п.); форма на капиталистически монопол.

28

Киркегор, Сьорген (1813–1885) — датски философи теолог, считан за „баща на екзистенциализма“. На хегелианската диалектика той противопоставя драмата на всекидневното съществувание. Главните му творби са: „Или… или“, „Концепция на мъката“, „Философски трохи“, „Трактат за отчаянието“.

Екзистенциализъм (лат.) — ирационалистическо течение в съвременната буржоазна философия, възникнало в Германия в началото на XX век. Главни негови представители са: М. Хайдегер и К. Ясперс в Германия, Ж. П. Сартр, А. Камю, Г. Марсел във Франция. Екзистенциализмът отрича обективния характер на човека и неговите преживявания.

29

Адана — град в Южна Турция, основан от римляните.

30

Палеолог, Жорж Морис — френски дипломат от края на XIX и началото на XX век. Бил е дипломат в Русия по време на Първата световна война и е написал интересни спомени за своя престой там. Преди това е бил дипломат в България.

31

Палеолог — знаменита византийска фамилия, дала редица императори на Византия, между които Михаил VII и Андроник ІI, а по-късно — маркизите на Монферат. Палеолозите са се пръснали след завладяването на Византия от турците.

Византия — Византийската империя — държава, обособена в края на IV в. върху източната територия на Римската империя. Съществувала е 1000 години до средата на XV век. В състава й влизат различни народи. Столицата й е била Константинопол (Цариград), превзет от турците през 1453 година. Официалният език е бил латинският, а от VII век — гръцкият. Византия окончателно е унищожена през 1460 г. с падането на Пелопонеското деспотство.

32

Сарданапал — легендарна личност, асирийски цар от XI в. пр.н.е., последният потомък на прочутата Семирамида. Оставил е славата на развратен и разглезен принц, който в момента на пленяването си от завоевателя Арбацес подпалил двореца си и изгорял със съкровищата, жените и евнусите си. Писателите от времето на Александър Македонски свидетелствуват, че била издигната статуя върху гроба на Сарданапал, представляваща полупиян танцувач, носеща надпис, съчинен някога от самия Сарданапал: „Пътнико, яж, пий, забавлявай се! Всичко друго е едно нищо!“

33

Популярен стих от Пушкин — Б.р.

34

Людовик XIV (1638–1715) — френски крал от династията на Бурбоните. При неговото царуване абсолютната власт във Франция стига своя пълен разцвет. Наричали го краля-слънце. На Людовик XIV принадлежи знаменитата фраза: „Държавата — това съм аз!“ Води непрекъснати войни, разходите по които разоряват страната.

35

Макиавели, Николо (1469–1527) — италиански политически мислител, историк и писател, идеолог на зараждащата се буржоазия. Бори се против феодалната аристокрация и папството. Автор на исторически съчинения, военни трактати и комедии. В политическия трактат „Князът“ сочи необходимостта от силна, неограничена монархическа власт за постигане на обединението на Италия с всякакви средства — насилие, лукавство, вероломство и т.н. (политика, наречена по-късно „макиавелизъм“). Исторически съчинения: „Разсъждения върху първите десет книги на Тит Ливий“, „Флорентински истории“. Комедии: „Мандрагора“, „Клизия“, „Девойката от Андрос“.

36

Малинов, Александър Павлов (1867–1938) — български буржоазен политически и държавен деец, юрист. От 1902 е ръководител на Демократическата партия. Министър-председател (16 януари 1908 до 16 март 1911; 21 юни — 28 ноември 1918 и 29 юни — 12 октомври 1931). От 15 октомври 1931 г. до 19 май 1934 г. е председател на 23-то Обикновено Народно събрание.

37

балотирам (фр.) — решаване на въпрос за избирането на някого чрез гласоподаване; изобщо решаване на нещо чрез гласуване.

38

униати (лат.) — православни, които признават папата за глава на черквата, привърженици на уния (съюз, обединение) с католическата черква.

39

Гешов, Иван Евстатиев (1849–1924) — български буржоазен политически деец и публицист, действителен член на Българското книжовно дружество 1884 (от 1915 БАН) и негов председател (1898–1924). Завършил е Лондонския университет. От 1901 г. възглавява Народната партия, а от 1920 — Обединената народнопргресивна партия. Министър-председател на коалиционното правителство на Народната и Прогресивнолиберална партия (1911–1913 г.). След 9 юни 1923 г. преминава в Демократическия сговор. Съчинения: „Думи и дела“, „След двете катастрофи“, „Спомени и студии“.

40

Бисмарк, Ото фон, княз (1815–1898) — пруско-германски държавен деец. Като министър-председател и министър на външните работи на Прусия постигнал обединение на Германия „от горе“, опирайки се на юнкерството и пруската армия. През 1871 — 90 е райхсканцлер на Германската империя. Води борби с антипруската сепаратистка опозиция и с работническото движение („Изключителният закон срещу социалистите“). Създал Австро-германския съюз и подкрепил Австро-Унгария на Берлинския конгрес 1878 година за унищожение на Сан-Стефанския мирен договор.

41

борса (лат.) — 1. В средните векове фонд и общежитие на бедни студенти. 2. Учреждение в капиталистическите страни, представляващо пазар на ценни книжа и на масови заменими стоки без тяхното предявяване. Борсите водят регистрация на сделките, на борсите се установяват курсовете на ценните книжа и акции, фиксират се цени на стоките и се съставят сведения за курсовете на котирането; особеност на борсовата работа е неудържимата хазартна спекулация. 3. Борса на труда — учреждение, което регистрира безработните и посредничи за намиране на работа.

42

Котиране (фр.) — установяване борсовата цена на ценни книжа или стоки в борсата, както и установяване курса на валутата.

43

Поанкаре, Раймонд (1860–1934) — френски политик и държавен деец, член на Френската академия. Министър-председател (1912–13, 1922–24, 1926–29), президент на Френската република, (1912–20). Дейно участвува в разпалването на Първата световна война. Един от главните организатори на империалистическата интервенция срещу Съветска Русия.

44

Сенека, Луций Аней (ок. 4 пр.н.е. — 65 от н.е.) — древноримски философ, писател и политически деец. В 57 — консул. Автор на „Морални послания“, „Писма до Люцилий“, на драмите: „Медея“, „Едип“ и „Федра“. Основател и главен представител на римската (нова) стоическа философия, чиято най-важна съставна част е етиката. Неговото голямо влияние върху философията и литературата през следващите векове се обяснява с близостта му до християнския морал. По заповед на императора Нерон се самоубива, като си прерязва вените. Умира с голяма твърдост и достойнство.

45

крезовски — баснословно богат, по името на легендарния последен цар на Лидия в древността — Крез (560–547 пр.н.е.). Покорил гръцките малоазийски градове и западната част на Мала Азия. Смятан е за най-богатия и „щастлив“ човек на своето време. Пръв е започнал да сече монети. Разбит е от персийския цар Кир II и пленен.

46

Франц Йосиф I (1830 — 1916) — австрийски император (1848–1916, от 1867 — австроунгарски) от династията на Хабсбургите. При него Австрия след поражението си във войни с Франция и Сардинското кралство, с Прусия и Италия изгубва господството си в Германската империя. В 1867 преустройва Хабсбургската империя в дуалистична монархия — Австро-Унгария. Сключва съюз с Германия (1879), от 1882 — Троен съюз. Води завоевателна политика на Балканите, която допринася за разпалването на Първата световна война.

47

Тоя е напълно луд, той е свършен (фр.) — Б.р.

48

розенкройцери (нем.) — окултно, тайно общество на посветени, изповядващи мистичното християнство, основано още през XVII в. в Германия. Вътрешната му организация и разпоредби никога не са били разкрити. Знае се, че членовете му е трябвало да полагат изпит и са получавали степени според техния духовен напредък.

49

Тамерлан (Тимур Куцият) (1336–1405) — татарски завоевател, далечен родственик на Чингис хан. Царуването му минава в дълги войни срещу Афганистан, Русия, Египет и др. Умира по време на поход срещу Китай. Той е вторият след Чингис хан основател на Монголската империя.

50

сицилианска квадрига (лат.) — древна, четириъгълна монета от остров Сицилия; у римляните — двуколка с четири коня.