1

Британското външно министерство. — Бел.пр.

2

Вълчата яма — главната квартира на Хитлер на Източния фронт. — Бел.пр.

3

В името на Отца и Сина, и Светия дух. Амин. Господ да бъде с вас… — Бел.пр.

4

Спорът по тази клауза започва още на първия Никейски събор през 325 година, свикан от император Константин Велики със съгласието на папа Силвестър I, за да възстанови в църквата смутения от арианството мир. Арий изложил мнението си, но бил оборен. Светите отци съставили Символа на вярата (до осмия член), който след допълване на Цариградския събор (381 г.) влязъл в богослужението. Същността на спора по клаузата filioque отразява различията между източноправославната и римокатолическата църква, които между IX и XI век окончателно се разделят. Древната вселенска църква признава отношенията между Отца, Сина и Светия дух за непостижима за човешкия разум тайна. Тя постановява вярващите да се задоволяват в учението за Светия дух със словата на Христос: „който от Отца изхожда“ (Йоан, XV, 25). А католическата църква учи, че Светият дух произлиза от Отца и Сина (filioque, XI, 276). — Бел.ред.

5

Градинско увеселение. — Бел.пр.

6

Военното разузнаване на САЩ. — Бел.пр.

7

Фотий — константинополски патриарх през втората половина на IX в. По негово време започнало официалното разграничаване и разделяне на Източната от Западната църква (т.нар. Фотийева схизма). През май — септември 867 г. в Константинопол бил свикан събор на източните църкви, на който служителите на римската църква били обявени за „отстъпници“, „еретици“ и „антихристи“, а самият папа Николай I бил анатемосан. Един от основните поводи за изостряне на отношенията бил спорът за влияние върху току-що християнизираната българска държава. — Б.р.

Загрузка...