Първо и най-вече, благодаря на Чарлз Вес. Той е най-близкото съвременно подобие на великите викториански илюстратори на приказки и без вдъхновението от неговото изкуство нямаше да съществува нито една дума от тази приказка. Всеки път, когато свършвах поредната глава, му се обаждах и му я прочитах и той ме слушаше внимателно и се смееше на правилните места.
Благодаря на Джени Лий, Карен Бергер, Пол Левиц, Мерилий Хайфец, Лу Ароника, Дженифър Хърши и Тиа Маджини: всички те помогнаха тази книга да стане реалност.
Безкрайно съм задължен на Хоуп Мирлийс, лорд Дънсейни, Джеймс Бранч Кабъл и К. С. Луис, където и да са те сега, задето ми показаха, че приказките могат да бъдат и за възрастни.
Тори ми зае къщата си, в която написах първата глава, като в замяна само поиска да я превърна в дърво.
Имаше хора, които прочетоха всичко написано и ми казаха кое е правилно и кое не е. Ако не съм ги послушал, грешката не е тяхна. Специални благодарности на Ейми Хорстинг, Лиза Хенсън, Даяна Уейн Джоунс, Крие Бел и Сузана Кларк.
Съпругата ми Мери и секретарката ми Лорен свършиха огромна работа върху тази книга, защото преписаха на компютър първите няколко глави от написаната от мен на ръка чернова, за което просто не мога да им благодаря достатъчно.
Честно казано, децата не бяха от абсолютно никаква помощ, и още по-честно, смятам това винаги да си остане така.
НИЙЛ ГЕЙМЪН, юни 1998 г.