Звездите

1. Космическа радиостанция „Северозапа“

Оператор: … Да. записвай, обаче всичко! Господи, тръгна ли най-после тази лента? Добре… Засякох някакво предаване от Космоса. Техник: Какво? Оператор: После, после! Почакай малко.

Оператор: Космически кораб е.

Техник: Какво друго може да е? Нали той сам каза.

Оператор: Но предаването е от сектор 12! Сега там няма никакъв кораб. А и никой не лети толкова високо над еклиптиката.

Техник: Но нали той сам каза…

Оператор: Шт! Става по-ясно!

Техник: Не разбирам какво иска. А пък вече е време за завъртим антената. След 15 минути трябва да влезем във връзка с участниците в полета към Марс.

Оператор: Ама ти не разбираш ли? Това е някой неизвестен — космически кораб…

Техник: Защо пък да е неизвестен? Каза си дори името: пилот Сандърс. Чух го съвсем ясно.

Оператор: И аз. Но в момента в цялата система летят само два кораба, единият към Гани и другият към Марс. А там няма никакъв Сандърс и освен това са в съвсем различни сектори.

Техник: Тогава са пуснали някой, без да ни информират. Ако продължава така, ще напусна.

Оператор: Глупости. Я виж в списъка на междузвездните.

Техник: Искаш да кажеш…? Е, добре. Но къде е той?

Оператор: В шкафа с документите! Мисля, че е най-отгоре.

Техник: Няма го.

Оператор: Тихо, хванах го пак!

Техник: Ядец! Пак изчезна!

Оператор: Чу ли! Единадесетата междузвездна експедиция!

Техник: Май че каза нещо такова. Но при тези смущения…

Оператор: Нали затова го записваме!

Техник: Безсмислено. Ако е до сигнала, той се чува. А на лентата няма нищо друго. Антената е много малка, за да улови сигнала. Онази в старата станция, дето я взеха астрономите, имаше почти двойна мощност. Намерих!

Оператор: Какво?

Техник: Списъка. Ама беше сложен на друга буква. Чакай малко… Ето: Единадесета междузвездна експедиция. Изследване на космическото пространство около Струве 2398 и евентуално на близките планети… Ей, те са излетели, без да знаят дали там изобщо има планети!

Оператор: Струве 2398! Тогава са те. Координатите съвпадат.

Техник: Ясно. А сега се връщат. Ей така са излетели и…

Оператор: Я по-добре виж кога са тръгнали.

Техник: Преди… Господи, та оттогава са изминали повече от тридесет години! Мислех, че подобни глупости още тогава са били демоде.

Оператор: Още помня последното излитане. Беше преди около двадесет и пет години, мисля. Но вече не си спомням накъде искаха да летят. Тогава бях дете. Още не бяха излетели от системата, когато нещо в кораба експлодирало, обаче всички се върнаха със спускаемата ракета, а след това ги даваха по тримерното видео. Тогава съветът забрани окончателно полетите извън системата. Искаха да образуват процес срещу бордовия механик, мисля заради повредата, но другите от екипажа се изказаха в негова защита. Бяха трима или четирима.

Техник: Но в Единадесетата са били шестима. Тук е записано. А този Сандърс бил пилотът.

Оператор: Защо бил? Все още е.

Техник: Тъй де. Изплъзна ми се, защото оттогава е минало толкова време! Тридесет години!

Оператор: На борда са били по-малко. Чувал си за дилатацията на времето и т.н. За екипажа вероятно са били петнадесет години. Би могло да се изчисли, на разстояние дванадесет светлинни години…

Техник: Всеки момент започва радиопредаването за полета към Марс.

Оператор: Вярно! Можеше да кажеш и по-рано. Крайно време е да обърнем антената.

Техник: А корабът?

Оператор: Ще отбележа в дневника.

Техник: Че при завъртане на антената сме попаднали случайно в сектор 12 и сме засекли радиопредаването. Това ли ще напишеш?

Оператор: Ами да, нали така беше?

Техник: Човече, при завъртане на антената приемането се изключва. Изключва се! Правиш ли си сметка колко точки ще ни струва това за съревнованието?

Оператор: Ей, вярно. Тогава няма да го пишем. Не забравяй после да изтриеш лентата. Докъде завъртя антената?

Техник: Нагласена е. Можеш да започваш.

Оператор: Тъкмо навреме. Тук радиостанция „Северозапад“. Радиостанция „Северозапад“ до транспортен кораб „Ник“. Съобщение номер 1, до капитан Арнт. Капитан Арнт, жена ви каза да ви предадем, че трябва да…