Звездите

2. Астрономите

След като бяха прекратени експедициите до другите звезди, полетите в Слънчевата система също се разредиха, тъй като базите на планетите от другата страна на Юпитер запустяха, радиостанция „Северозапад“ получи ново съоръжение с модерно оборудване, но с по-малки антени. Преустроиха старото съоръжение и в централната сграда се нанесоха радиоастрономи, общо взето, тихи люде. Предмет на техните изследвания беше космическото пространство извън Слънчевата система, най-вече далечната вселена и чужди галактики, и никой не очакваше от тях да представят веднага точни, предварително програмирани резултати от изследванията с цел незабавното им промишлено приложение. Към края на второто хилядолетие предшествениците им имаха продължителност на живота над средното характерно за учени ниво. И както тогава те, така и изследователите в бившата радиостанция един ден бяха обезпокоени от някакъв сигнал от Космоса, но този път записаното от уредите, след направената най-внимателна проверка, се оказаха изкуствени сигнали.

— Разгледайте графиката — обърна се д-р Гризелиус към шефа си, д-р Менк, и към двамата сътрудници, астронома Блаха и математика Вайденхамер, които също бяха информирани за сигнала. — Модулацията, е много сложна, при такова точно повторение е изключено да са възникнали по естествен път. Ето една част от петъчното предаване. А ето как изглежда, след като се определи честотната модулация. Предполагам, че това е истинският сигнал.

Тя отмести листа с кривата вдясно от себе си към д-р Менк и Вайденхамер, които бяха придърпали столовете си до масата. Блаха се изправи, застана зад двамата и погледна над раменете им. Д-р Гризелиус тъкмо поставяше друг прозрачен лист над първия, като обясняваше:

— А това е част от вчерашното предаване. Моля — тя наложи двата листа един върху друг, — кривите съвпадат напълно. Освен това всяко отделно предаване се състои от три също така идентични части, тоест сигналът се повтаря по три пъти, след което следва пауза повече от петдесет часа, после всичко започва отначало.

— Случаят е ясен — каза Вайденхамер. — Кодирано предаване с голяма информационна плътност.

— Само без прибързани заключения — предупреди д-р Менк, поглеждайки песимистично към диаграмите. — Нека се придържаме към фактите, иначе може да я оплескаме.

— Прав си — каза Блаха, — но този път поне фактите са доста красноречиви. Предаването не може да е истинско, защото обектът, който го излъчва…

— Излъчващият източник — прекъсна го д-р Гризелиус — се намира приблизително в посоката на Струве 2398, но все още има измерима ъглова скорост спрямо звездата. Това означава, че предаването не идва от Струве 2398, а от някой обект от междузвездното пространство.

— Космически кораб — заключи Блаха. — Ще имаме гости.

Д-р Менк не обърна внимание на забележката.

— Все още измерима скорост — повтори той. — Данни от подобно естество винаги предизвикват сензации, но после се оказват чиста заблуда.

Блаха се заразхожда из кабинета на д-р Гризелиус, където се бяха събрали.

— Ама вие какво искате? — попита той. — Някой друг да го публикува пръв? А може вече и да е много късно. Трябва да се подготвим…

— Как? — подхвърли Вайденхамер.

Блаха се спря, но веднага закрачи отново.

— Откъде да знам — каза той, — не разбирам от тези неща. Все на някой ще му хрумне нещо. Тъкмо повод да не се бавим повече. Ами да, във всеки случай предаването трябва да се дешифрира. Но така или иначе, това не може да стане тук, има си специалисти. Лингвисти примерно.

— Подготвил съм анализ на Фурие — обясни Вайденхамер. — В случай че са се насложили няколко кодирани сигнала…

— Правилно, и аз щях да го предложа — каза д-р Гризелиус. — Трябва да направим всичко, което е по силите ни.

— Във всеки случай няма да навреди — каза д-р Менк, без да се обръща определено към някого от сътрудниците.

— Но ми е необходимо повече време за изчисленията — обади се математикът. — Надхвърлил съм нормата за този месец, вече не ме пускат до изчислителната машина. Може би вие бихте могъл като ръководител да…

— По този въпрос не мога да направя нищо. Изчислителният център не е към института.

— Поне опитай. Може пък да успееш да ги склониш. — Блаха се постара да убеди шефа, но безуспешно. Д-р Менк обясни, че е безсмислено.

— Никой от вас ли не разбира за какво става дума? Пристига чужд космически кораб, кораб от звездите! Човечеството чака това столетия наред! Как можете просто да… — Блаха забеляза, че минавайки покрай масата, бе съборил лист хартия, запъна се, наведе се да го вдигне и мълчаливо поклати глава.

— Многократно съм ви обръщал внимание, че имаме нужда от собствена изчислителна машина — каза настоятелно Вайденхамер. — Може би най-после ще се направи необходимото. Всеки има да прави изчисления, работата става все повече и повече, а аз откъде да намеря време? Но колегите явно не ги е грижа!

Д-р Гризелиус почука с пръст по диаграмите. — Да се върнем на темата. И така какво да предприемем по въпроса за предаването?

Тя отправи въпроса към д-р Менк, но преди той да успее да отговори, Вайденхамер каза:

— Правилно, да се върнем на темата. Ако институтът не получи собствен компютър, не виждам как ще изпълняваме изследователските задачи.

— Петер, моля те, намери във видеосписъка номера на ЦИКП — помоли д-р Менк Блаха, след което се обърна към Вайденхамер: — Дешифрирането на извънземни сигнали не спада към изследователските задачи на института.

Блаха намери номера веднага и му го каза. Без да иска разрешение, шефът го набра от телефона на д-р Гризелиус. Явно имаше нещо предвид.

Сигналната лампа светна, но видеоекранът не работеше (д-р Гризелиус не бе настоявала достатъчно за отстраняването на повредата) и затова се чу само звук, някакъв мъжки глас.