Звездното дете

16

Светещият човек вдигна поглед от пулта и каза:

— Действие и противодействие. Удар и отблъскване. Въпрос и отговор.

Протегна ръка, натисна един бутон и тъмния екран оживя, показвайки изсеченото, бронзово лице на Уийлър. Сивите му очи светеха от радостна възбуда.

— Това е въпрос — каза Хиксън и се наведе над пулта.

— Само че аз няма какво да ви отговоря — заяви генералът. — Вие загубихте! Всички! Заедно с глупавата ви надежда за свобода!

Генералът ставаше все по-уверен в себе си. Карла се притисна към Бойси. Без да забелязва, той я прегърна. Двамата поглеждаха ту към екрана, ту към смъртоносните дула на лазерите.

— Вие сте жертви на романтична заблуда — Уийлър насочи пръста си към бутона за стрелба. — Донякъде ви разбирам. Животното, наречено човек, винаги се е опитвало да се отърве от дисциплината. А това не бива да се допуска, в името на общите интереси. Особено заради благополучието на човека, призван да мисли за всички като Цезар и като Наполеон. Заради мен!

Бойси почувства, че Карла трепери и я прегърна по-здраво. Само ако можеше да се добере до Уийлър! Или да имаше под ръка някакво оръжие! Златистото същество спокойно кимна, без да вдига очи.

— Търпях ви — продължи генералът, — защото не можехте да нанесете кой знае каква вреда. В миналото сам човек не е можел нищо да направи. Но развитието на технологията промени нещата. Появило се е ядреното оръжие, след това лъчевото. Крачка след крачка… Нараствали са възможностите на индивида, нараствал е и контролът над него.

Внезапно хладнокръвието изчезна от лицето на Уийлър и той се зачерви от гняв.

— Вие заплашвате този контрол! — извика той. — Планът на Човека ще се превърне в спукан балон. И Звездната Рожба държи иглата! Затова трябва да умре!

Човекът пред пулта запази мълчание. Малкият пиропод свистеше и от време навреме изпускаше дим.

— Човечеството е построило Планиращата Машина, за да автоматизира контрола над себе си! — нареждаше генералът с блеснали очи. — Сега тя се подчинява на мен! Вече един човек ще управлява човечеството с помощта на Машината!

Хари Хиксън вдигна глава и погледна към екрана, право в стоманеносивите очи на безумеца.

— А тебе кой те създаде?

Уийлър се отдръпна. Погледът му се размъти.

— Това е антипланов въпрос! В него няма смисъл! — твърдо заяви той и погледът му отново стана решителен. — Вие сте случайни елементи, които трябва да бъдат отстранени и аз ще го направя!

Бронзовата му ръка натисна бутона за стрелба.

Изстрел не последва.

Тънките дула на лазерите продължиха безмълвно да гледат към Бойси и Карла.

Генерал Уийлър сякаш вече не ги забелязваше. На лицето му можеше да се види радостта от триумфа, сякаш току-що е станал свидетел на голяма победа.

— Свършено е с тях — промърмори тихо той.

Стоманените дула безшумно се прибраха в гнездата, амбразурите се затвориха.

— Какво стана? — попита Ган с омаломощен глас. — Защо не ни уби?

Карла се размърда и Бойси видя, че я притиска прекалено силно в обятията си.

Хиксън вдигна глава и погледна към вратата, през която бяха влезли Ган и момичето.

— Генерал Уийлър ни уби — бавно произнесе той. — За него ние сме мъртви. Макар че продължаваме да съществуваме, това вече не го касае. Отсега нататък няма да се интересуваме от него.

— Хипноза? — предположи Бойси. — „Капан за съзнанието“ — полковник Зафар спомена нещо такова.

Хиксън не отговори. Продължаваше да наблюдава вратата.

Карла се измъкна от прегръдката на Ган и му каза:

— Ти си болен, Бойси. Знам какво изпитваш. Но скоро ще се почувстваш по-добре. Не се притеснявай за нищо. Сега сме в добри ръце.

Ган нищо не разбра. Погледна я учудено и внезапно почувства, че го тресе. Тридесет години не беше боледувал и точно сега да прихване някаква инфекция. Каква инфекция? Защо този въпрос му се струваше толкова важен? Момичето каза да не се притеснява…

Може би всичко това е един лош сън? Една халюцинация?

До слуха му стигна далечна музика, която се приближаваше. „Още една халюцинация“ — помисли той. Смътно си спомни времето, когато беше посветен, по-точно когато се готвеше за това.

Но ако това е халюцинация, тя е много мощна. След като проследи погледа на Хиксън Бойси разбра, че освен слухова тя е и зрителна!

В каютата влезе Сестра Делта Четири. Лицето й беше покрито от качулката, а върху пелерината се виждаше червената емблема на Машината. Настройваше камертоните, а в ръката си носеше някакво устройство. Беше куб за свръзка. Но не компактната черна кутия, а набързо сглобен уред, какъвто и Ган би могъл да направи след всичко, което научи в центъра за подготовка.

Очевидно Делта Четири е била заета точно с това — да си измайстори нов куб.

Напълно спокойна, тя остави камертоните настрана и изпя няколко слога в куба, който отвърна толкова бързо, че Бойси не успя да разбере нищо.

Делта Четири преведе:

— Вече служа на Машина-2. Тя иска от вас информация. Знае къде е била построена и осъзнава функцията си на противник. Иска да знае какво е станало с Играта?

Противник? Игра? Ган почувства, че светът около него се върти. Обърна се към Хари Хиксън с надеждата да чуе някакъв смислен отговор, но старецът дори не гледаше към посветената. Кимайки в такт със собствените си мисли, златистото създание внимателно изключваше апаратите, разположени пред него. Един по един угаснаха всички екрани и индикатори.

Каквато и да беше работата му, беше приключил с нея. Отпусна ръце върху коленете си, впери поглед в Делта Четири и замря в очакване.

Кубът за свръзка свирна. Ган си преведе въпроса преди посветената да проговори. Машина-2 искаше да разясни въпроса си, за да няма недоразумения.

— Машината иска да ви запознае с историята на създаването си. Вие грешите относно предназначението й. Мислите ви трябва да се приведат в съответствие с истината. Машина-2 не е допълнение към Планиращата Машина на Земята. Тя има много по-важна функция, която произтича от законите на разумния живот, изведени от Машина-1. Разумът винаги следва едни и същи закони. Въпрос и отговор. Действие и противодействие. Машина-1 стигнала до извода, че за по-нататъшното развитие й трябва противник.

Делта замълча, заслушана в жуженето на куба.

— Без съперник разумът атрофира и умира. Преди малко повече от четиридесет години Машина-1 е открила тази опасност. За развитието й е бил необходим противник, много по-мощен от хората-оператори. С други думи, на масата срещу нея е трябвало да седне по-изкусен играч.

Хиксън кимна. Седеше неподвижно, положил ръце на коленете си. Пироподчето тихо свистеше, вперило в хората червените си очи, които ту присветваха, ту угасваха.

— Точно с тази цел е била построена Машина-2 — продължи да превежда посветената. — Нейните възможности са равни с тези на Машина-1. Била е оставена на свобода извън пределите на Космическия Заслон. Но противникът започнал да се държи антипланово. Машина-2 се избавила от обслужващия персонал, като го изхвърлила зад борда. Прекъснала връзката и се оттеглила извън зоната на влияние на Машина-1. Дължала действията си в тайна, защото не служела на целите на Играта, както я е възприемала Машината на Земята.

Бойси се стараеше да вникне в смисъла на казаното, затова попита:

— С каква цел е направено всичко това? Култа към Звездата, Звездната Рожба, неговите заплахи… Машина-1 трябваше да се съобразява с тези фактори и да реагира адекватно.

Кубът за свръзка сърдито изсвири. Делта Четири веднага поясни:

— Машина-2 не разполага с необходимите данни, за да отговори. Тя възстанови контакт с Машина-1, но поради ограничената скорост на електромагнитните вълни отговорът ще бъде получен след шестдесет часа. Но тя не желае да чака. Като работна хипотеза се приема предположението, че има грешка в някой възел на Плана. затова не е изпълнила своите функции. Стигнала е до извода, че Машината на Земята се е саморазрушила, след като е изгубила способността си да се развива. Не й е известно нищо за Звездната Рожба. Иска да получи информация от вас.

Бойси имаше треска. Но, колкото и да е странно, мислите му станаха по-ясни. Частите на мозайката започнаха да се подреждат. Разсеяно докосна ръката на Карла, за да я успокои. Тя го наблюдаваше с тревога.

— Наред ли си? Не се притеснявай, скоро ще ти олекне.

Стараейки се да прикрие, че зъбите му тракат, той се обърна към Делта Четири:

— Не знаем отговора. В тази главоблъсканица липсва един елемент.

— Говорете. Съобщите информацията. Машината ще я обработи.

— Едва ли — усъмни се Бойси. — Ако Звездната Рожба не е творение на Машината, не бихме могли да дадем обяснение на фантастичните явления, които наблюдавахме — угасването на Слънцето, призраците на борда на „Общност“ и преди всичко начина, по който попаднахме тук. Велики План, как е възможно? Имах сеанси на сливане с Машината и съм запознат с възможностите й. Тя не умее да гаси звезди и да пренася мигновено жива материя на милиарди километри. Въпрос и отговор. Действие и противодействие — това е разбираемо. Но играчите трябва да спазват правилата, а ние бяхме свидетели на нарушаването на всички правила!

Посветената спокойно се наклони над куба и изпя думите на Ган. Зачака отговора, но такъв не последва.

Машината мълчеше.

С леко обезпокоен вид Делта Четири повтори серията звънки ноти.

Отговор така и не последва.

Вече истински разтревожена, тя постави куба на коленете си и въпросително погледна към Бойси и Хари. Ръката й машинално докосна камертоните. Започна да си напява молитвени слогове, за да възвърне увереността си.

Внезапно Хиксън въздъхна, размърда се и заговори:

— Когато „Общност“ пристигна, се предполагаше че ние, свободните жители на Рифовете, ще влезем в Плана на Човека, съхранявайки свободата си. Сред екипажа бяха най-достойните представители на човечеството — Рейлънд, съпругата му, нейният баща… И твоят баща, Карла.

Те бяха изхвърлени в пространството точно тук, във Вихъра. Някои, като Рейлънд, загинаха. Тези, които се намираха близо до помещенията на пространствениците успяха да се доберат до обитаеми рифове. Сред тях беше и доктор Сноу.

Но Машината на борда на кораба се оказа без връзка със своята предшественичка. Великата Игра, в която й предстоеше да вземе участие, така и не беше започната. Засега.

Той мълчаливо огледа присъстващите и продължи:

— Играта трябваше да започне, но не по правилата на тези две Машини. Намеси се трети играч.

Хиксън внезапно се изправи. Пироподчето тревожно се размърда и човекът разсеяно го погали, докато се взираше в Делта Четири със светещия си златист поглед.

— Попитай твоята Машина какво представлява материалната основа на разума?

Посветената изпя въпроса в саморъчно направения куб. Този път отговор имаше и тя се наведе, за да го чуе.

— Средствата за въвеждане и съхранение на информацията. При машините това са магнитните ленти и електрическите контури. При органичните същества — нервите и невроните.

Хиксън кимна:

— Съществува следната материална система: тя получава лъчеви сигнали и ги натрупва във вид на заряди. Информацията се съхранява чрез заредени частици, всяка от които има две стабилни състояния. В едното спина на електрона е паралелен на въртенето на ядрото, в другото е антипаралелен. Тази частица е клетка на паметта.

Кубът за свръзка се обади.

— Машината е запозната с тези елементарни факти — преведе Делта Четири.

— Нека ги допълни с нови. Добавете мрежа от фузорити, която е по-древна от галактиките и по-мощна от която да е машина. Прибавете и масата на свръхйонизиран газ, подобен на споменатата мрежа. Имайте предвид, че в подобна газова среда електроните могат да функционират като носители на информация.

Момичето изслуша отговора и вдигна глава.

— Според Машината вие описвате звезда.

Хари Хиксън бавно кимна. Светещата длан направи вълнообразно движение — знакът на Лебед.

— Звездата, на която служа…

Кубът отново се обади:

— Машината счита, че описаните от вас газови маси в съчетание с фузоритни мрежи могат лесно да станат материални носители на разума.

Делта Четири впери поглед в златистото същество пред себе си.

Хиксън кимна още веднъж и тържествено произнесе:

— Както се убедихте, всяка материя може да бъде носител на разума. Цялата Вселена с нейното динамично равновесие е основа за разума. Цялата Вселена, безкрайна във времето и пространството, се представя пред нас като носител на разума на Бога.

Кубът за свръзка яростно зажужа. Посветената преведе:

— Машината иска пояснение. Какво е това Бог?

Хари се изправи. Бойси забеляза как изчезнаха бръчките от златистото лице. Очевидно старецът беше изпълнил възложената му задача.

Обърна се към Ган. В погледа му се четеше нещо като сърдечност:

— Бойси Ган, ти считаше, че аз съм Звездната Рожба. Но грешеше.

Свали пироподчето от рамото си, ласкаво го погали и го пусна на свобода.

Животното се опита да се върне на любимото си място, обаче Хиксън вдигна ръка и го отпрати. Малкото чудовище изсъска, описа кръг из каютата и набирайки скорост, изчезна в коридора.

Хари го проследи с очи, след което се обърна към Бойси. Погледът му беше спокоен и безгрижен.

— Звездната Рожба никога не е съществувала. До сега. Но скоро ще се роди. Ще бъде човек, който ще стане мост между машините и звездите.

Той направи вълнообразния жест с ръката си, насочен към Ган.

— Бойси Ган, ти ще бъдеш Звездната Рожба!