Черната корона

Винаги съм мечтал да бъда върховен жрец на Иррхас-Аббат и никога няма да забравя деня, в който тази моя мечта се превърна в реалност. Това бе малко след като Прастария предводител на великата раса Ми-Го падна в жертва на собствената си магия, ала успя да открадне разума ми в предсмъртната си ярост. Но все пак частица от мен остана жива и аз помня сълзите на Тамарай, който милваше ръката ми, докато лежах в лазарета със слюнка, течаща от зяпналата ми като на идиот уста, както и безполезните опити на отиващите си от старост Лерта и Алтира да ме спасят. Чух риданията на Камарай, докато се тресеше над тялото на смъртно ранената Казарада и съжалих, че нямам сили дори да произнеса нещо успокоително, а още по-малко да помогна.

Тогава сред нас се яви новият ни бог, великият Алтиарин, с могъщи криле и сияен ореол, обкръжен от небесно войнство на ангели. Римиел, вампирът от Леса на Всемайката, вървеше редом с него, както по-късно разбрах — възкресен като божество от своя най-добър приятел. Двамата хванаха за ръце Лерта и Алтира и с очите си видях чудото на апотеоза, начина, по който умиращите старици се превърнаха във вечно млади богини, за да застанат редом до любимите си на небето.

Помня думите на Алтиарин, който ми нареди да се изправя и ми даде сила — да изцеря ранените, сред които бяха и моите близки, да успокоя душите на онези, минали от другата страна, където, уви, ми бе забранено да пристъпя. Помня учудването на Камарай, когато му предадох заповедта на Алтиарин да поведе единния народ на елфите като крал, радостния смях на излекуваната Казарада, която се хвърли върху врата на новия владетел, целувката на Тамарай, когато, признавам — на своя глава, му дадох поста на Защитник на Храма и така го превърнах в свой консорт. Маже би се чудите дали това не ми е спечелило неодобрението на моя нов бог Алтиарин, ала аз долових докосването до съзнанието ми и чух за последните думи на Рамакар към мен, които никога няма да забравя. Сега вече зная, че небесните сили не се занимават с това да съдят страстите на смъртните, а напротив — готови са да благословят всяка искрена любов.

Венсан се превърна в крал на земите човешки и взе спасителката си Беатрис за своя жена. Буч се възцари над народа на джуджетата. Дори орки, минотаври и сатири получиха опрощение, защото така ми бе заповядал моят бог, а и сам знаех, че след като за мен е било отсъдено да бъда помилван, аз също не бива да бъда строг. Вековната вражда между елфите изчезна с появата на новия ни бог, заедно със злобата между отделните раси.

Нашият свят най-после се измъкна от пипалата на странния отвъден бог, погубил стария ни пантеон в пипалата си, и вече можем да продължим напред. Имаме нови небесни закрилници, които ни обичат и имат само една повеля.

Да се обичаме и ние.

Мисля, че можем да я изпълним.

Из „Летописите на Таерин, първи върховен жрец на бог Алтиарин, от храма на Иррхас-Аббат, Града на Вечното Всеопрощение“