Чудовището

1

Беше в един от ония чудни мигове, когато през пелената на опиянението през съзнанието се изправят зрими удивителни образи, но Х., моят приятел, прекъсна съзерцанието ми пред чашата, в която не съзирах още стиховете на Маларме за бирената пяна, по простата причина, че не беше бира, а ракия, да, ракия беше и никакви видения не обясняваха разумно защо бяхме погълнали вече толкова много от тази течност, далеч в дъното на опушения шумен бар три момчета ни съзерцаваха и както ми се струваше, се усмихваха, така че Х. най-накрая ме убеди да излезем навън, за да глътнем малко чист, хладен въздух, имал да ми казва нещо, но най-вече да сме излезели, и изведнъж бях обзет от силно желание да го последвам, обикновено се противя, но сега исках да разсея натрапчивите си видения които напираха ли, напираха от подземията на подсъзнанието ми, мойте скрити страхове и тревоги, напираха през дупките в паметта, отпушени от алкохола, и не без тайната мисъл да се облекча от напрежението навън, край контейнерите за смет, тъй като минаваше полунощ и сърцето ми лудо заби.