Глава 20

Фейра

По косата на Неста блещукаше сняг, докато се взирахме една в друга през прага.

Бузите й руменееха от нощния студ, но лицето й си оставаше все така мрачно. Ледено като заснежения калдъръм.

Отворих вратата малко по-широко.

— Събрали сме се във всекидневната.

— Видях.

Разговорите в стаята продължиха, макар и на пресекулки. Несъмнено благороден опит да ни осигурят поне някакво уединение и чувство за нормалност.

Неста се задържа на прага, затова протегнах ръка към нея.

— Нека взема палтото ти.

Опитах да не притаявам дъх, когато отправи поглед отвъд рамото ми, към вътрешността на къщата. Сякаш обмисляше дали да прекрачи прага.

С крайчеца на окото си мярнах лилаво и златисто — Илейн.

— Ще се разболееш, ако продължаваш да стоиш на студа — загрижи се сестра ни за Неста с широка усмивка на лице. — Ела да поседнем пред камината.

Синкавосивите очи на Неста се плъзнаха към мен. Предпазливи. Преценяващи.

Аз не отстъпих. Не пуснах вратата.

Без нито дума сестра ми прекрачи прага.

Набързо свали палтото, шала и ръкавиците си, разкривайки една от любимите си семпли, но елегантни рокли. Този път беше избрала тъмносива. Не носеше бижута. Нито подаръци. Но поне идваше.

Илейн я хвана под ръка и я поведе към всекидневната, а аз ги последвах, наблюдавайки групичката в стаята.

Най-вече Касиан, застанал с Аз край камината. Същинско олицетворение на спокойствието, той бе опрял лакът на резбованата полица над камината със свободно прибрани криле, лека усмивка и чаша вино в ръка. Плъзна лешникови очи към сестра ми, без да помръдне и сантиметър.

Залепила усмивка на лицето си, Илейн поведе Неста не към огъня, както беше обещала, а към шкафа с алкохол.

— Не я води при виното, а при храната — провикна се Амрен от страничната облегалка на едното кресло, нанизвайки перлените обици от Аз на ушите си. — Виждам колко е кокалест задникът й дори през тази рокля.

Неста спря с изопнат гръб в средата на стаята. Касиан застина като мъртвец.

Илейн поспря до сестра ни и принудената й усмивка бързо посърна.

Амрен просто се подсмихна и каза на Неста:

— Честито слънцестоене, момиче!

Неста впери поглед в нея и устните й се извиха в едва доловима усмивка.

— Хубави обици.

Усетих как всички се отпускат малко.

Илейн обяви ведро:

— Тъкмо отваряхме подаръците.

Точно в този момент осъзнах, че върху никой от тях не пишеше името на Неста.

— Още не сме вечеряли — отбелязах от прага между всекидневната и фоайето. — Но ако си гладна, ще ти донесем чиния…

Неста прие чашата вино, която Илейн притисна в ръката й. Забелязах, че когато отново се обърна към шкафа, Илейн наля един пръст кехлибарен алкохол в друга чаша и го глътна наведнъж, заглаждайки гримасата си, преди пак да извърне лице към Неста.

Амрен изпръхтя тихо. Нищо не пропускаше.

Неста обаче беше насочила вниманието си към разрязаната торта на масата.

После мълчаливо вдигна очи към мен.

— Честит рожден ден!

Кимнах й за благодаря.

— Илейн е направила тортата — обясних безполезно.

Неста просто кимна и се отправи към креслото в дъното на стаята, до една библиотека.

— Можете да продължите с подаръците — каза тихо, но с присъщата си твърдост, и седна в креслото.

Илейн се спусна към една кутия в предната част на купчината.

— Този е за теб — заяви на сестра ни.

Хвърлих умолителен поглед на Рис.

Моля те, проговори отново. Моля те.

Малко от светлината във виолетовите му очи беше изчезнала, докато гледаше как Неста отпива от чашата си. Вместо да ми отговори по връзката, попита Вариан:

— Таркуин големи тържества ли организира за Лятното слънцестоене, или по-неофициални сбирки?

Без дори да се замисли, принцът на Адриата се впусна в прекалено подробно описание на празника в Двора на Лятото. По-късно щях да му благодаря.

През това време Илейн беше отишла при Неста и й поднасяше видимо тежка опакована кутия.

До прозорците Мор тъкмо се съвземаше и даваше подаръка си на Азриел.

Тъй като исках да проследя и двете събития, останах на входа.

Азриел запази обичайното си самообладание, отваряйки подаръка й — комплект сини кърпи, избродирани с инициалите му. Яркосини.

Извърнах поглед, за да не се разсмея. Аз беше така добър да се усмихне с благодарност на Мор, вперил лешникови очи в нея, докато бузите му се изчервяваха леко. Копнежът по лицето му ме накара отново да извърна поглед.

Мор обаче махна небрежно и продължи с подаръка на Касиан, който не го пое. Защото наблюдаваше внимателно как Неста разкъсва кафявата опаковка на своя, разкривайки пет романа в кожена кутия. Тя прочете заглавията и вдигна глава към Илейн.

Илейн й се усмихна.

— Отскочих до книжарницата. Онази до театъра, нали я знаеш? Помолих да ми препоръчат нещо и жената… тоест елфката… Каза, че тази писателка й била любима.

Приближих се, за да прочета заглавията. Явно бяха любовни романи.

Неста извади една от книгите и прелисти страниците й.

— Благодаря.

Сковано, дрезгаво.

Касиан най-накрая насочи вниманието си към Мор и отвори подаръка й, без да отчете красивата опаковка. Виждайки съдържанието му, прихна в смях.

— Точно каквото исках.

Извади от кутията червени копринени гащета. Идеалното допълнение към нейното бельо.

Неста продължаваше да прелиства демонстративно новите си книги, затова реших да раздам подаръците, които бях опаковала вчера.

За Амрен: специално изработена папка за пренасяне на пъзелите й. За да не ги оставя у дома, ако тръгне към някоя слънчева и топла страна. Тя врътна очи, но в същото време ми се усмихна доволно. Сребърната брошка с рубини, изкована във формата на перести криле, ми спечели неочаквано потупване по бузата.

За Илейн — бледосиня пелерина с прорези за ръцете, идеална за работа в градината през хладните месеци.

А за Касиан, Азриел и Мор…

Довлачих им с пуфтене трите опаковани картини. И запристъпвах нервно от крак на крак, докато ги разопаковаха.

Като ги видяха, и тримата се усмихнаха.

Нямах представа какво да им подаря, затова реших да са последните ми произведения — поглед към историята на всеки от тях.

Никой не обясни значението на своята картина, как я тълкува. Но и тримата ме целунаха по бузите с признателност.

Преди да успея да поднеса подаръка си на Рис, в скута ми се появи цяла купчина.

От Амрен — сияещ ръкопис, древен и красив. От Азриел — изключително ценна наситена боя за рисуване от континента. От Касиан — първокласна кожена ножница, в която да нося меча си на гърба като истински илириански воин. От Илейн — изящни четки за коса, гравирани с инициалите ми и герба на Двора на Нощта. От Мор — топли пантофи. Яркорозови.

Нямах нищо от Неста, но това не ме притесняваше. Ни най-малко.

Другите си размениха подаръците и чак тогава намерих време да занеса последната картина на Рис, който досега стоеше при прозорците, мълчалив и усмихнат. Миналогодишното слънцестоене беше първото му след Амаранта, сега беше второто. Не исках да си представям какво му е било, какво му е причинявала през онези четирийсет и девет слънцестоения.

Рис разопакова внимателно подаръка ми и вдигна картината така, че да не я видят останалите.

Очите му я обходиха бавно. И гърлото му подскочи.

— Кажи ми, че това не е новият ти домашен любимец — обади се Касиан, прокраднал се зад гърба ми, за да надникне.

Блъснах го назад.

— Досадник.

Лицето на Рис остана сериозно, а очите му блестяха като звезди, когато ги впи в моите.

— Благодаря ти.

Приятелите ни продължиха разговорите си на малко по-висок глас, за да ни дадат поне някакво уединение в пълната стая.

— Не знам къде би могъл да я закачиш — подхванах, — но исках да ти я подаря.

За да я види.

Защото на това платно му разкривах нещо, което не бях показала на никого. Разкривах му онова, което бях видяла в Оуроборос: съществото в мен, пълно с омраза и разкаяние, любов и саможертва, жестокост и смелост, тъга и радост.

Давах му себе си — каквато само той можеше да ме види. Да ме разбере.

— Прекрасна е — възхити се Рис, прегракнал от емоция.

Сдържах сълзите, които заплашиха да рукнат след думите му, и отвърнах на целувката му.

Ти си прекрасна — прошепна ми по връзката.

Ти също.

Знам.

Откъснах се от него със смях.

Самовлюбено копеле.

Оставаха само още няколко подаръка — и двата от Люсиен. Отворих този с моето име и се оказа, че е за мен и Рис — три бутилки качествен алкохол. „Ще са ви нужни“, беше единственото му послание.

Дадох на Илейн по-малката кутия с нейното име на етикета. Докато го отваряше, усмивката й помръкна.

— Омагьосани ръкавици — прочете от картичката сестра ми. — Не се късат и не позволяват изпотяване при работа в градината.

Тя остави кутията, без да се вглежда в съдържанието й. Зачудих се дали не предпочита ръцете й да са изподрани и потни, дали не възприема мръсотията и раните като доказателство за труда си. Единствената й радост.

Амрен изпищя — буквално изпищя — от доволство, виждайки подаръка си от Рис. Лъскавите бижута в няколко кутийки. Но радостта й придоби по-кротка, нежна нотка, когато отвори подаръка си от Вариан. Не ни показа съдържанието на малката кутийка, но по устните й се изписа лека усмивка, предназначена само за него.

На масата до прозореца остана само един мъничък подарък. Мор го взе, прочете етикета и каза:

— Аз, този е за теб.

Сенкопоецът вдигна вежди и протегна белязана ръка да го вземе.

Илейн откъсна вниманието си от Неста.

— О, този е от мен.

Лицето на Азриел не трепна от думите й. Дори не се усмихна, когато отвори подаръка и видя…

— Помолих Маджа да го направи — обясни Илейн. Азриел сбърчи вежди, чувайки името на любимата ни лечителна. — Под формата на прах е и може да се смесва с всяко питие.

Мълчание.

Илейн прехапа устна и се усмихна свенливо.

— За главоболието, което всички ти причиняват. Доста често те виждам да си разтриваш слепоочията.

Отново мълчание.

После Азриел отметна глава назад и прихна в смях.

За пръв път чувах толкова дълбок, радостен звук от него. Касиан и Рис също се разсмяха, а генералът грабна стъкленото шишенце от ръката на Азриел и го заоглежда.

— Гениално — коментира той.

Илейн се усмихна отново и сведе глава.

Азриел се овладя и каза вече спокойно:

— Благодаря. — Никога не бях виждала лешниковите му очи толкова искрящи. В сивкавокафявите им ириси сякаш се появиха смарагдови жилки. — Това е безценно.

— Кучи син — каза Касиан, но пак избухна в смях.

Неста ги наблюдаваше внимателно от креслото си с подаръка на Илейн — единствения й подарък — в скута си. Гърбът й се скова леко. Не заради разговора, а защото Илейн се смееше с тях. С нас.

Имах чувството, че Неста ни гледа през някакъв прозорец. Сякаш още стоеше в двора и надничаше в къщата.

Въпреки това нарочно се усмихнах. Посмях се с другите.

И ми се струваше, че Касиан прави същото.

* * *

Нощта мина в смях и пиене, а Неста просто седя почти безмълвно на отрупаната маса.

Чак когато часовникът удари два, започнахме да се прозяваме един по един. Амрен и Вариан си тръгнаха първи, принцът се натовари с всички подаръци, а Амрен се сгуши в изящното хермелиново палто, което й беше подарил — втори подарък в допълнение към онзи в малката кутийка.

Половин час, след като се настанихме във всекидневната, Неста стана, тихо пожела лека нощ на Илейн, целувайки я по главата, и тръгна към входната врата.

Касиан, седнал на дивана с Мор, Рис и Азриел, дори не помръдна.

Аз обаче станах от креслото си и отидох при сестра ми, докато обличаше зимните си дрехи при вратата. Изчаках да стигне до антрето, преди да протегна ръка към нея.

— Заповядай.

Неста се пообърна към мен и стрелна очи към малкото листче в ръката ми.

Банкова бележка за наема й. И малко отгоре.

— Както обещах — обясних аз.

За момент ми се прииска да не я вземе. Да ми каже да я скъсам.

Неста обаче само стисна устни и с рязко движение взе разписката.

После ми обърна гръб и излезе в мразовитата нощ.

Аз останах в хладното преддверие с протегната ръка, усещайки въображаемата сухота на чека между пръстите си.

Дървеният под зад мен се разтресе и след миг нечии ръце ме отместиха внимателно, но безапелационно. Случи се толкова бързо, че чак впоследствие осъзнах кой е прелетял покрай мен. Касиан изхвърча през вратата.

Подир сестра ми.

Загрузка...