Дъщерите на Рим

Исторически бележки

В действителност император Веспасиан влиза в Рим едва в края на следващата година след преврата му, но не устоях на изкушението да позволя на читателя да зърне лицето на мъжа, сложил най-после край на безумната Година на четиримата императори. Веспасиан е проницателен, с чувство за хумор, разумен и интелигентен и управлението му слага началото на епоха от насъщен за Рим мир. Наследява го брилянтният му син Тит, а след него — вторият му син Домициан, който се оказва по-непопулярен, но тази история е разказана в друга книга — „Господарката на Рим.“ Основните събития в тази книга — смъртта на Галба, убийството на Пизон пред храма на Веста, речта и самоубийството на Отон след битката край Бедриакум, любовта на Вителий към храната и Сините, метежите в Рим, връзката на Домициан с омъжена жена — са засвидетелствани в историята, както и много от героите в „Дъщерите на Рим.“ След скандалната си афера Домиция — дъщеря на известния генерал Гней Корбулон и преименувана тук на Марсела, — преживява две мрачни десетилетия като съпруга на Домициан; впоследствие той я намразва, но не я освобождава от мъртвата си хватка. Сестра й Корнелия, по-голямата дъщеря на Корбулон (също наречена Домиция, но преименувана от мен за яснота) е смътна историческа фигура и потъва в домашна анонимност. Бракът й с Пизон Лициниан е моя измислица, въпреки че Пизон наистина е съществувал и е убит от преторианците, които отсичат главата му, за да я покажат на новия император, а по-късно я продават на семейството на Пизон. Центурион Друсус от Преторианската стража също е историческа личност, макар хрониките да документират, че е загинал в нощта на убийството на Галба в безплоден опит да спаси живота на Пизон. Този край ми се стори несправедлив за толкова смел и предан войник и му отредих по-щастлива участ в „Дъщерите на Рим.“

Лолия е измислен герой, но съпрузите й са исторически личности — дясната ръка на Галба, сенатор Виний, безобидният брат на император Отон, Салвий Тициан и Фабий Валент, безмилостният генерал, осигурил трона на Вителий, — са съществували наистина и ги е сполетяла описаната тук участ. Събратът на Валент — Цецина Алиен — също е историческа личност и наистина предава Вителий, когато го назначават за военачалник на императорската армия, понеже заболяване поваля на легло Фабий Валент. Награждават го за измяната, но в крайна сметка след няколко години го екзекутират заради пореден опит за предателство.

Диана също е художествена измислица, Лин ап Карадок обаче вероятно е съществувал. Баща му — Карадок или Каратакус — е изтъкнат британски воин, чийто бунт срещу Рим е добре документиран. Залавят го със семейството му — някои свидетелства споменават дъщери, други — син, наречен Линус, Лиен или Лин. Отвеждат ги в Рим, където ги помилват. В този момент те изчезват от хрониките, но винаги съм се питала какво се е случило с Каратакус и семейството му. Синът му — ако е имал син — навярно е бил жизнен млад воин, принуден да живее сред враговете, които е ненавиждал. Историческият Каратакус не успява да избяга от плен — иначе историците щяха да го документират, но „Дъщерите на Рим“ ми позволи да изразя надежда, че синът му все пак е успял да се завърне у дома.

Римските състезания с колесници, които ангажират почти изцяло вниманието на Диана и Лин, са описани възможно най-точно. Окичилите се с победа колесничари били знаменитости в Древния Рим и много млади патриции се състезавали на големите арени — но никога жени, доколкото ми е известно. Съперничеството между четирите състезателни фракции било ожесточено — представете си „Ред Сокс“ и „Янкис“.

Годината на четиримата императори се оказва гибелна за гражданите на Рим. Преврати е имало и преди, но винаги поне привидно законни. През 69-а година Империята за пръв път пада във властта на узурпатор с армия — шокиращо събитие за нация, съществувала векове наред като Република. Период на сравнителна стабилност се установява по времето на Веспасиан и наследниците му, но Рим никога вече няма да е неуязвим за амбициозни претенденти за престола. Започва нова ера.