Euthanasia

III

— Младостта съм, отвори ми,

любовта съм, отвори!…

Поднови си кръв и сили,

в миналото се върни —

в светли, весели години,

битие ново прегърни —

като феникс старобитний

из праха си възкръсни!…

Дух и плът ти нося нови,

непокътнато сърце —

от страданья и неволи

ненабърчано лице!…

О, излез от тази самост

и опитай жребий нов —

усладителната младост

и сладчайшата любов!

В жилите ти ще разпаля

огневе неизгасими —

разумът ти ще избавя

от мечти неизпълними,

в ликуванья безпреривни

дните си ще преминуваш

и на бял свят ще светуваш

само за да господствуваш!…

Има-щеш каквото искаш,

всички земни добрини,

всички доброчестини,

винаги ще се насищаш —

никога сит без да си…

Твойто рицарско величье

вси сърца ще подчини;

всичко в теб ще се плени;

твоят поглед, твойто лице

ще омайват вси очи…

Тебе за да се понрави,

ти да й простреш ръка —

всяка жена ще остави

всичко мило на света…

— Бягай, мрачно привиденье,

бягайте, химери зли,

бягай, тягостно прошедше,

дим от луди младини!…

Прелести, каквито има

в босфорските дворове,

роскош — колкото покрива

италианското небе,

Ада колкото обема

похотливост, съблазненья,

колкото са и в Едема

веселби и наслажденья —

дай ми ги, и пак не ща ги —

не! Не ща ги! Не, сто пъти!

В мойто сърце веч отдавна,

както в гроб студен, лежат

умъртвените желанья,

на мечтите ми прахът…

Млад съм аз, но ми се чини,

че сто века съм живял,

че от хиляди години

спомени съм насъбрал!…

Млад съм, но от всички страсти

аз съм вече овдовял!

Днес за мен са непонятни

дрипелите на сърцето,

обич, чувство, идеал,

щастие — виденье клето!…