— Славата съм, отвори!
Многажди ме ти повика,
юноша когато бе —
ето, додох най-подире,
ей, простирам ти ръце…
Подир тебе всекидневно
кат’ робиня ще вървя —
със сияние надзвездно
ликът ти ще озаря…
Ще поставя твойто име
върху всичките уста
и животът ти ще мине
в постоянни тържества!
Вред с венци ще те посрещат
и — обожествен герой —
в твоя чест ще се уреждат
празнувания безброй!
Всеки ден и час Печата
ще гърми с делата ти —
и тълпата ще се впряга
да влече колата ти…
— Бягай, Славо смехотворна,
другаде носи венци,
бягай, блуднице позорна,
другаде герой търси!
От тълпата бясна, сляпа
не приемам аз тамян —
не, не ща да ме оцапа
с почести дивата сган!
Паметник не ща — не искам
да се увековеча,
нужда никаква не виждам
жив да бъда — кат’ умра!
Бъдещето поколенье
нищо нек’ не знай за мен —
нек’ умре светът за мене
на последния ми ден…