Жадувам за твоите ласки

IV.

Времето летеше и Кейт с изненада установи, че са изминали вече два месеца, откакто бе в Дъблин. Дойде Октомври. Зелените хълмове около Уиклоу се покриха с есенни багри. Един ден, макар и неохотно, Кейт прие поканата на Катя да посетят „Емералд Лион“. Предстоеше й много работа в къщи, но не искаше да разочарова приятелката и се съгласи:

— Завиждам на всяка жена, която познава Тед О’Мейли — с тъга каза Катя.

Кейт не повярва на ушите си:

— Досега говореше за друг мъж?

— Така е! Не познавам друг, допринесъл толкова много за фирмата, колкото Тим О’Хара. Ако беше честолюбив, отдавна да е заел по-висок служебен пост и да се е замислил за създаване на семейство. Но Тед изглежда чудесно, не намираш ли? Винаги настръхвам, когато ме погледне, а може би е така с всяка жена от 16 до 19 години.

— Именно на това залага той — отбеляза хладно Кейт. — Успехът на един женкар повишава самочувствието му.

Катя я погледна озадачено, управлявайки колата.

— Вероятно ти си единствената, която още не е станала негова жертва? — шеговито подхвърли тя.

Приятелката й долови подтекст в нейните думи и отбеляза:

— Доколкото зная, той е сгоден, а флиртува с всяка срещната. Една истинска дама не би позволила това.

— Хващам се на бас, че Мойра Мак Гий няма да се омъжи за Тед. Сгодени са от доста време, а един годеж, както казваше леля ми, е като шлейф на дреха: колкото е по-дълъг, толкова повече прах събира…

— И толкова по-мръсен става — добави Кейт.

Катя се засмя на глас, но после съвсем сериозно предложи:

— Хайде да не говорим за него. Все пак ни е шеф. Личният му живот си е негова работа и не ни засяга. Възхищавам му се. За мен Тед е изключителен бизнесмен, добър работодател и отличен дизайнер.

— А какъв човек е Мойра, годеницата му? — колебливо попита Кейт.

— Ще разбереш в края на месеца по време на традиционното тържество, което се урежда от учредителите на фирмата.

Паркираха автомобила на единственото празно място и слязоха, оправяйки дрехите си.

— За първи път чувам за тържеството — отбеляза Кейт.

— Сега вече знаеш, но помисли как ще се облечеш. Всички ще проявят интерес към новата дизайнерка и ще оценят квалификацията ти според дрехите.

Докато мълчаливо вървяха, Кейт се замисли, как да си направи евтина, но ефектна вечерна рокля.

„Емералд Лион“ бе от известните заведения в Дъблин. Кейт възнамеряваше да седнат в някой ъгъл, но тя възрази и я поведе към бара. „Емералд Лион“ се посещаваше, за да видиш и да бъдеш видян. Черни мраморни стъпала водеха до дълъг гладък плот. Около дансинга бяха наредени малки масички.

— Надявам се Тим да ме придружи за празника на учредителите — отбеляза Катя, изпълнена с надежда.

Двете застанаха на стъпалата и се заоглеждаха за свободни места.

— Вероятно Тим би танцувал с мен, ако ме забележи… — продължи тя.

— А защо не поканиш някой свой познат за празника? — предложи Кейт.

Разговаряйки, те се насочиха към една свободна маса в дъното на бара.

— Не искам. Ако съм с друг мъж. Тим няма да танцува с мен. Ще бъде ужасно.

— Това, което ти предлагам, ще го накара да се замисли — убеждаваше я Кейт.

Седнаха и поръчаха две питиета.

— Вероятно ще изтълкува нещата погрешно. Нямам навик да давам повод за ревност. Тези методи са остарели и днес не могат да се използват. Обещавам ти…

— Виж какво — прекъсна я Кейт, — не разбираш ли, че докато всичко зависи от теб, Тим няма да вземе инициативата и да разкрие чувствата си. Дай му шанс! Съветвам те да поканиш някой, който не е свързан с фирмата. Така ще е по-добре, повярвай ми. Някога направих същата грешка…

Катя я погледна и хвана ръката й:

— През цялото време имах чувството, че нещо те измъчва. Какво ти е?

Сянка премина по лицето на мис Донели.

— Не мога изведнъж да ти кажа. Всичко свърши и сега се опитвам да забравя този мъж. Заради него дойдох в Дъблин, а той бе напуснал града.

Келнерът донесе поръчката. Кейт едва сдържаше сълзите си, но се опитваше да запази самообладание.

— Съжалявам, извинявай! — обърна се към нея приятелката й. — Повече няма да говоря за това. Ще те послушам и на празника ще поканя Кен Уилогби. Познавам го от ученическите години. Приятелката му е студентка по икономика в Лондон, но Тим не бива да узнае. Между другото Кен е фантастичен. А ти с кого ще бъдеш?

Кейт сви рамене:

— Не зная. Може би сама.

— За бога! — ужаси се Катя. — Ако си сама, Тим цяла вечер ще танцува с теб и няма да ме удостои дори с поглед.

— Аз не танцувам — излъга бързо Кейт, за да я успокои.

Точно в този момент някой застана до масата им.

— Щом като не танцувате, тогава сигурно ще вечеряте? — каза ненадейно появилият се Тед, — но ви предупреждавам, че тук кухнята не е за предпочитане.

— Тед! — извика Катя. — Очаквах ви най-рано в края на седмицата.

Приятелката й не бе обхваната от радостни чувства. Без да си дава сметка какво точно, предчувстваше, че нещо ще се случи. За щастие осветлението беше слабо и трудно се забелязваше вълнението й.

— Седнете — опита се да бъде любезна Кейт.

Тед бе облечен в костюм от туид и новата дизайнерка не откъсна поглед от високата му атлетична фигура, докато той не седна на тяхната маса. В този миг пристигна келнерът и му поднесе чаша с някаква мътна течност.

— Какво е това? — полюбопитства Катя.

— Мой специалитет: една трета джин, една трета коняк и една трета лимонов сок. Искате ли да опитате?

— Благодаря, предпочитам моето питие. И без това съм като замаяна от атмосферата.

И Кейт не се чувстваше твърде добре. Обстановката в бара беше потискаща — натрапчива музика, постоянно влизащи и излизащи посетители — всичко я дразнеше.

— Ще ни кажете ли защо се връщате преждевременно от Париж? — запита Катя.

Той вдигна чашата си:

— Мисля, че имам право на малка почивка. Както чувам от Тим, Кейт добре се справя с работата. От нея ще стане добър дизайнер.

Лицето на Катя засия:

— Поздравявам те, Кейт! Гордея се с теб! Ти си първата жена в отдела, а бележиш такива успехи само след два месеца.

„Ако знаеха, че съм тук, защото отказах чек от две хиляди лири и обещах да не се срещам с Майкъл — мислеше си с болка Кейт, — как ли ще реагират Катя и колегите й“.

Едва сега тя осъзна, че Тед дърпаше конците. Престижът и бъдещето й зависеха изцяло от него.

С рязко движение Кейт издърпа стола си назад и стана:

— Трябва…

Още преди да завърши изречението си, Тед също се надигна.

— Ще танцувате с мен, нали? — покани я той. — Да вървим! Катя, би ли повторила поръчката.

Мис Донели се опитваше да държи на разстояние Тед докато си пробиваха път в навалицата.

— Пуснете ме! — възмути се тя, усещайки ръката му до своята.

— Не смятам да го направя — отвърна той. — На празника на учредителите няма да минете само с един танц. Малко тренировки няма да ви навредят, ако се чувствате несигурна. Казват, че съм добър учител по танци. Обяснявам си го с безкрайното си търпение.

Бавно изкачиха стъпалата до дансинга, където осветлението беше по-слабо и се очертаваха само силуетите на хората. Тайнственият полумрак допадна на Кейт.

Тед се прояви като добър танцьор, но скоро й се зави свят — не бе танцувала цяла вечност, а с Майкъл — нито веднъж, въпреки че с него би го сторила с удоволствие.

Тя бързо улови ритъма на мелодията. Музиката я увлече и си представи, как плавно се носи по дансинга, прегърната от Майкъл…

— Мислите за него, нали? — прошепна на ухото й Тед.

— Това не ви засяга! Мислите не се продават!

— Искате ли бързо да го забравите? За по-малко от три секунди?

Кейт се досети какво ще последва. Знаеше, че не бива да го допуска. Но между чувства и разум имаше вече непреодолима преграда. Продължаваше да танцува безмълвно, неспособна да се съпротивлява.

Сигурно ще я целуне. Нямаше нищо против. Никой не ги гледаше. Ръцете на Тед се сключиха по-силно около нея, устните му докоснаха нейните и той нежно я целуна.

Останаха прегърнати и след като музиката спря. Кейт беше обзета от такава страст, каквато никога не беше изпитвала с Майкъл. Притисна се към Тед, за да го почувства по-силно и това разпали нова вълна от желание в нея.

— Тед! — чу тя глас и усети, как той се стегна и леко се отдръпна.

Непосредствено до тях Кейт съзря фигурата на мъж, който я оглеждаше от главата до петите.

— Хенри! Каква изненада! — извика Тед, обръщайки се към него.

Плешивият мъж носеше папионка и очила с голям Диоптър.

— Няма да ти преча. И добре дошъл — отвърна той. — Или все още не си тук официално?

— Така е! — каза Тед. — До скоро виждане, Хенри!

О’Мейли отведе Кейт от дансинга. Едва когато стигнаха до последните стъпала, тя се осмели да попита:

— Кой беше този мъж?

— Хенри Уйлоу, познат на Мойра.

Тя се разгневи:

— Нарочно ми скроихте този номер, вие…

— Да — отвърна Тед, като я хвана за ръката и я придърпа към първата свободна маса в другия край на заведението. — Признавам вината си.

— Направихте го само защото знаехте, че Майкъл и аз… Използвахте ме, защото мислите, че аз… че аз съм…

— Защото си мислех, че сте от лесните? Защото сте разочарована и желаете да се утешите? Не ме разсмивайте! Беше мимолетен импулс, нищо повече.

— Да ви разсмивам ли? Изложихте ме на обществено място! Утре цял Дъблин ще ме сочи с пръст.

— Да не мислите, че аз пък не рискувам нищо? — сви рамене Тед.

Циничният му смях я вбеси. Кейт вдигна ръка и махна, но той светкавично я хвана за китката и отби удара.

— Какво си мислите? Как ли ще реагира годеницата ви, ако научи от случая? — опита се да го засегне и тя.

— Зависи от Хенри. Бъдете спокойна, свикнал съм.

— Вечеря… сър?

Келнерът запали свещта на масата. Бялата му риза блестеше и се отразяваше в кристалните чаши.

— Добра идея — кимна Тед. — Какво ще кажете?

— Не бива да оставяме Катя сама.

— Тогава да я поканим при нас. Сигурно е гладна?

— Вие вечеряйте с нея, но без мен! Това би дало допълнителен повод за разговори на Хенри Уйлоу. Отивам си!

— А как ще го направите без превоз? — погледна я той, видимо развеселен.

Папката с нейните скици бе в колата на Катя, а чантата й — на другата маса. Въпреки всичко не искаше да остава нито секунда повече. Тед бе опасен и Кейт реши да си тръгне, преди да е станало късно. В противен случай беше загубена. Не трябваше занапред да пресича пътя му.

— Заминавам! — повтори тя.

— Почакайте! Ще ви закарам в къщи.

— Благодаря! Не е необходимо. Катя също ще си тръгва.

Катя оживено разговаряше с двама младежи, спрели до нейната маса.

Кейт не искаше да прекъсне разговора им.

— Отивам си — каза й. — Ще се видим утре.

Катя премести поглед от Кейт към Тед и се изправи.

— Ще те изпратя — отвърна тя, сбогува се с младежите и последва приятелката си.

Излизайки навън, двете поеха дълбоко въздух.

— Защо пламтиш? Какво се е случило? — поде Катя.

— Изглеждаш като вода ненапита, но ако нещо не ти е по свирката, избухваш веднага. Тед е влюбен в теб — не забелязваш ли?

— Все ми е едно, но разбере ли Мойра, ще стане лошо.

Кейт с трясък затвори вратата на автомобила. Катя я погледна изумено:

— Какво има?

— Най-добре е да ти кажа, преди някой друг да ме е изпреварил. Един тип на име Хенри Уйлоу видя как Тед ме целуваше по време на танца. Той познава Мойра Макай ий и обезателно ще съобщи.

— Тед те е целувал? Велики боже!

— Не допусках, че ще се получи така. Всичко стана толкова внезапно — заоправдава се Кейт.

— Той е очарован от теб. Сега ми е ясно. Значи това е проблемът?

Катя запали двигателя, включи на скорост и бавно потегли. Мълчаливо пропътуваха разстоянието до къщата на О’Конърови.

— Благодаря! Вечерта бе прекрасна, докато не се появи Тед — Кейт взе папката си и слезе.

— Възбуждаща ли беше целувката? — дяволито попита Катя.

Приятелката й се засмя:

— Не те засяга, мис Стивънсън, но щом настояваш — да, не беше лоша.

— Тогава до утре!

— До утре — отвърна Кейт и се прибра в къщи, проследявайки с поглед в мрака червените светлини на колата.

Цяла нощ Кейт не мигна. Страхуваше се да не наруши съня на Лаура и Питър, затова не стана. Неспокойно се мяташе в леглото и слушаше свистенето на вятъра през клоните на ябълката под прозореца.

От всички чувства, напиращи в нея, гневът бе най-силен. При разговора си с Катя тя установи, че трябва да се сърди само на себе си. Нямаше смисъл да хвърля вината върху Тед, защото беше предчувствала, какво може да се случи още от деня, когато той я целуна за първи път по време на пътуването им из околностите на Дъблин.

Сега й се случваше за втори път и целувката на Тед разпали още повече страстта й. Кейт не си правеше илюзии: ако целувките на Майкъл оказваха същото възбуждащо въздействие, то тя не би имала нищо против тях, въпреки че той беше женен. Положението бе объркано, но отговаряше напълно на действителността.

„Трябваше да го предвидя — мислеше си Кейт, взирайки се в тъмния таван на стаята. — Любов и страст не е едно и също. А работата ми е заложена на карта…“

Този извод я накара да се замисли. Много идеи имаше за проекта „Нови тенденции в производството на туид“. Необходимо бе да използва този шанс, за да се утвърди като дизайнер.

Упрекваше се, че се е държала зле с Тед. Неведнъж той печелеше симпатиите й, докато тя си мислеше, че обича Майкъл. Стана жертва на обаянието на един мъж, когото не трябваше да допуска до себе си. Образът му продължи да я преследва, докато уморена заспа.

В академията по изкуствата Кейт бегло бе се занимавала с текстилен дизайн. Семинарните занятия на тази тема не я интересуваха, тъй като не бяха по нейната пряка специалност.

Сега четеше с часове в библиотеката на последния етаж и наваксваше пропуснатото. Тед имаше огромно количество книги и публикации в тази област. Все по-често тя оставаше там до късно вечерта и в повечето случаи се връщаше пеша в къщи. Криминалната престъпност в Дъблин бе твърде ниска в сравнение с Лондон, където след здрач никой не се осмеляваше да ходи сам по улиците. Единствените живи същества, които беше срещнала на път към дома си, бяха скитащи котки, един свещеник и полицай по време на нощно дежурство.

През свободното си време Кейт работеше на стана. Лаура се радваше на лекотата и умението, с които тя овладяваше изкуството на тъкането.

Веднъж, когато се опитваше да разработи нов образец, Лаура й каза:

— Не го започвай! Тази вечер се организира тържество при Тед.

— Какво тържество? — учуди се Кейт.

— По традиция то се провежда у тях точно две седмици преди празника на учредителите.

— Съвсем бях забравила — промълви тя.

Оставаха две седмици, а тя не знаеше как ще бъде облечена. Трябваше час по-скоро да си купи подходяща вечерна рокля.

— Нямам време — продължи Кейт. — Искам още днес да завърша мострата. Вечерята ще мине и без мен.

— Ела, нека нашият гений да твори — рече Питър, появявайки се на вратата с одеколон в ръка. — Не спирай развитието й.

— Обещах на майка ти да не се преуморяваш, а ти работиш понякога и през нощта — вайкаше се Лаура.

— Достатъчно голяма е и сама да се оправи — подчерта съпругът й. — Остави я на спокойствие!

Преди Лаура да възрази, Питър я улови за ръката и заедно излязоха в коридора. Секунди по-късно външната врата се затвори и ключалката щракна.

Кейт се отдаде на заниманието си. Образецът изглеждаше добре — свежите му цветове грабваха окото.

Настойчиво почукване прекъсна работата й.

„Боже мой, като че ли има пожар“ — помисли си тя, отправяйки се към вратата.

На входа стоеше Тед О’Мейли.

Кейт беше толкова изненадана от появата му, че за миг остана неподвижна.

— Може ли да вляза? — попита той, тъй като тя не помръдваше от мястото си. — Или ще разговаряме на прага?

Тя си спомни за недовършената мостра, която не желаеше да му показва.

— Моля… Заповядайте!

Тед влезе в хола, а Кейт се разположи пред тъкачния стан така, че да скрие проекта си от погледа му.

— Свърши ли тържеството или още не е започнало? — заинтересува се мис Донели.

Като магнит тъкачният стан привлече Тед.

— В разгара е, а аз дойдох за вас. Какво виждат очите ми там?

— Образец за новия ни проект — скромно отвърна Кейт. — Как го оценявате?

— Не е лошо.

— Не е лошо! Това ли е всичко? Какви недостатъци намирате? — засегна се тя.

— Никакви. Оценявам дизайна, едва когато е готов. Началото е обнадеждаващо. Продължавайте.

— Не ви очаквах. Започнах преди малко…

— Знам. Поканих ви на партито, но вие не ме удостоихте с тази чест. Може би сега ще промените решението си?

— Не съм свършила работата си. Защо не ви харесва? Не отговаря ли на изискванията ви?

— Не съвсем… — отвърна Тед, подхвърляйки ключовете от колата. — Несъмнено мострата е добра, но е твърде традиционна. Сегашното младо поколение пет пари не дава за традиции и условности. Младежите умишлено се обличат нестандартно и налагат на модата свой стил. Те искат да шокират с облеклото си, да бъдат екстравагантни и оригинални, а не да се харесват. Не забравяйте това.

Кейт мълчеше засегната и той добави:

— Дизайнът още не е готов, но няма да напреднете много, ако продължите работата си тази вечер.

Мис Донели се приближи като лунатик към стана, без да помисли, че така дистанцията между двамата намалява, вместо да се увеличава, както тя желаеше. Огледа продължително проекта си и каза съкрушена:

— Изглежда, липсва контрастният цвят — червен или чер…

— Ще дойдете ли или не?

— Наистина по-добре ще бъде да продължа работата си утре. Но… първо да се преоблека — отвърна тя, поглеждайки дънките си и отпуснатия пуловер, по който бяха полепнали вълнени конци.

О’Мейли я огледа и кимна:

— Не е необходимо! Нищо не ви стои по-добре от дънките. А и при тази фигура… Да тръгваме!

Лотосът, паркиран пред къщата, плавно потегли в хладната октомврийска вечер. Кейт знаеше, че Тед живее наблизо и се учуди, когато тръгнаха в друга посока.

— Момент! — обезпокои се тя. — Струва ми се, че тържеството трябваше да бъде у вас?

— Да, но сега отиваме на друго място.

— Но вие казахте, че…

— Премислих — прекъсна я той. — Вечерта е хубава и трябва да се използва рационално. Тържеството в чест на учредителите се организира от други и моето присъствие не е наложително. Аз само го финансирам. Сега искам да ви поканя на вечеря.

— Вече съм вечеряла! Не обичам да ме отвличат по такъв начин.

— Нямам такова намерение, мис Донели.

Тъмните му очи отразяваха Светлината от арматурното табло.

— Бъдете напълно спокойна — няма да ви докосна. Само ви каня на вечеря. Вярвате ли ми?

Кейт се облегна назад, докато колата набираше скорост в тъмнината. Бе решила да избягва близостта на този мъж… Какво да предприеме? Да повярва ли на обещанието му?

— Честна дума?

— Да. Давам ви честната си дума. Освен това искам да разговаряме служебно. Съгласна ли сте?

Тя се озадачи:

— Преди малко ме упреквахте, че мисля само за работа…

— Ето, сега пък вие разобличихте мен, работодателя кожодер — засмя се той.

Смехът му бе така заразителен, че Кейт не устоя. Изведнъж й хрумна нещо:

— А гостите ви… Знаят ли къде сте? Какво ще си помислят?

— Не знаят. Просто се измъкнах, без да ме видят. Приемете извиненията ми за онова, което се случи миналата седмица. Не беше достойно от моя страна. Съжалявам! Противно на очакванията ми, Хенри Уйклоу си е държал езика зад зъбите.

Кейт можеше вече да си отдъхне.

— Приемам извиненията ви, ако държите още на честната си дума и моля без изненади…

— Ще ми позволите ли само една малка изненада? — помоли Тед, когато на един кръстопът колата се отклони вдясно и започна да се изкачва по хълма.

Меката светлина на фаровете очерта силуета на замък, чиито кули бяха обрасли с бръшлян. Типичен ирландски замък.

— Надявам се, че отговаря на вашия вкус. Замъкът хотел разполага с първокласна кухня — добави той.

Влязоха в двор, застлан с плочи. На паркинга се виждаха луксозни лимузини и спортни коли. Лотосът спря близо до входа. Портиер в ливрея се приближи с отмерени крачки и отвори вратата на Кейт, а мистър О’Мейли предаде ключа от автомобила на един младеж.

„Дано не изчезне с нея“ — помисли си Кейт.

Двамата влязоха под ръка в огромния хотел, обзаведен във викториански стил. Разкошът, разкрил се пред очите на Кейт, надмина очакванията й. Целият салон беше облицован с мрамор. Свещи в сребърни канделабри, тежък плюш, канапета с брокат и тапицирани с коприна столове — великолепие от миналите векове — я накара да затаи дъх.

— Май трябваше да се преоблека? — подхвърли нервно тя, усещайки, че посетителите наоколо я наблюдават.

Тед погледна плътно прилепналите й дънки:

— Не се безпокой — утеши я той, възвръщайки самочувствието й. — Това е хотел, където гостите идват след риболов или поход, а това предполага по-свободно облекло. Едва ли някой ще предпочете да носи цял ден бяла риза с колосана яка.

Ресторантът приличаше на море от светлини. Скоро Кейт се развесели. Откъде ли идваше това настроение? Вечерта й се струваше като предварителен подарък за рожден ден.

— Знаете ли, това е най-щастливият ми миг, откакто… — запъна се тя.

Тед вдигна вежди в очакване на следващите й думи.

— Няма ли да се доизкажете?

— Откакто съм в Дъблин…

— Мисля, че щяхте да кажете нещо друго.

Действително, Кейт искаше да продължи: „… откакто ми показахте околностите на Дъблин“.

С тъга си спомни за онова време … телеграмата от Майкъл, радостта от срещата, посрещането. Едва, когато той й съобщи за предстоящия си развод, тя почувства истинска радост, но не за дълго…

— Забравете думите ми. Да не си проваляме вечерта. Искахте да говорим служебно… — подхвана Кейт, мислейки, че околните ги вземат за влюбена двойка и закри лице с картата за меню.

Внезапно очите й се насълзиха. Стори й се абсурдно, дори смешно.

„Защо пък не — ако Тед не ми е шеф и не беше сгоден, ако ги нямаше Мойра и Майкъл, ако…“ — разсъждаваше тя, но гласът на келнера прекъсна мислите и.

— Едно сухо мартини, Дан! — поръча Тед.

Кейт разбра, че тук го познават, но бе доволна — особено след случая с Хенри, че не се държеше с нея като с метреса.

Това бе служебна покана за вечеря и не вършеха нищо потайно или нередно. Все пак тя остана нащрек, за да избегне евентуални неприятности.

— И за мен! — допълни тя.

— Не предпочитате ли вино пред мартини?

— Скоро ставам на двадесет и две. Не се безпокойте, няма да падна веднага от стола.

— Страхувам се, че трябва да сте трезва. Предстои ни сериозен разговор. Но както желаете. Моля, донесете мартини и за двамата.

— Дадено, сър!

— А какво предпочитате за вечеря?

Кейт погледна менюто:

— Блини с хайвер и сьомга.

— Обичате ли риба?

— Да. Защо питате?

— Препоръчвам ви един местен специалитет — печен фазан.

— Тогава поръчайте, ще го опитам.

— Вие сте жена, която знае какво иска. Добре, мадмоазел. Ще поръчам и бяло вино — сладко или сухо?

— Изберете вие. Обичам приятните изненади. Впрочем, откакто съм тук, вие постоянно ме изненадвате — отбеляза тя.

— Приятно, надявам се.

— Да, но не винаги.

— Това зависи до известна степен и от вас.

Келнерът донесе поръчката и Тед добави:

— Моля, бутилка вино „Батард Монтраше“! Мартини не се пие наведнъж — обясни той, когато партньорката му взе чашата си.

— А как?

— Задържа се в устата — усмихна се Тед.

Кейт също се засмя.

— В такъв случай ще го пия цяла вечер — пошегува се тя.

— Сега вече знаете как се консумира мартини.

Питието имаше вкус на лекарство. Скоро Кейт почувства тръпчивия му вкус, отпи още малко и попита за целта на настоящата покана.

— С една дума: не желая да загубите стипендията си, това е всичко — лаконично отвърна О’Мейли.

— Означава ли това, че не сте доволен от работата ми?

— В началото бях скептично настроен. Понеже всички ме убеждаваха да назнача жена, постъпих така. Оказа се, че притежавате не само талант и усърдие, но и амбиция. Понасяте критика. Искам да ви помогна за в бъдеще и предлагам да останете на щат при нас с цяла заплата, като продължите следването си в колежа. Надявам се, че и занапред ще има работа за вас и фирмата „Догън О’Мейли“ няма да бъде ощетена.

— Не желая да следвам!

— Има и други професори освен Майкъл Догън. Моля ви, опитайте!

— Какво ще стане, ако откажа?

— Съжалявам, но тогава ще се принудя да използвам цялата си власт — безцеремонно заяви той.

— Явно, не сте свикнал да ви се противоречи?

— Да. Вие сте най-своенравното създание, което съм срещал досега. Предупреждавам ви, търпението ми има граници! Не си играйте с огъня, за да не си опарите пръстите!

— Щом настоявате, приемам предложението — каза Кейт изведнъж.

Смяташе, че следването ще й даде възможност, от една страна, да се среща по-рядко с Тед, а от друга — да се свърже с Майкъл.

Сервираха виното. Келнерът се отстрани, докато Тед го опитваше.

— Отлично — кимна той. — можете да наливате.

Кейт отпи глътка вино:

— Чудесно… и много… съблазнително…

Келнерът се учуди, когато двамата му клиенти избухнаха в звучен смях.

Сребристият лотос спря пред къщата на О’Конърови.

— Знаете ли, че наближава полунощ? — отбеляза Кейт.

— И да не закъснеете утре за работа? — предупреди Тед.

— Не в това е проблемът. Забравих да оставя бележка на Лаура, когато излязохме. Няма да се изненадам, ако е алармирала полицията.

— Както изглежда, всички спят. Ще ви придружа до входа.

Вратата беше заключена, а ключът — пъхнат отвътре.

Позвъниха. Тед се облегна на касата на вратата, пъхна ръце в джобове и нежно я погледна.

— Удържах ли на думата си да не ви докосна? — прошепна тихо той.

„Къде е Лаура? Защо се бави толкова?“ — мислеше си Кейт, но нямаше възможност да позвъни втори път, защото О’Мейли закриваше бутона с рамо.

— Да, вие сте джентълмен и удържахте на думата си.

— Сега вече това задължение отпада — каза Тед, като се наведе към нея и я погледна в очите.

Сърцето й затуптя.

— Не…, оставете ме!

Той я прегърна и затвори устата й със страстна целувка.

Всичко около Кейт се завъртя и тя се отпусна в обятията му. Побиваха я тръпки, когато целувките му обсипваха шията й — кожата й настръхна.

Тед опря ръка на нейното рамо и прошепна:

— Вървете си, преди да ви е прелъстил един необуздан ирландец пред прага на квартирата ви.

В този момент вратата се отвори.

— Кейт!

Лаура я погледна изумена:

— Мислех, че отдавна си в леглото? Откъде идваш по това време?!

— Мис Донели беше с мен по служба. Ще ни извините ли за закъснението? — обади се Тед.

Лаура погледна подозрително към него — едва сега го забеляза.

— Убедих Кейт да продължи следването си. Как е Питър? — почувства се задължен да прибави той.

— След много пунш човек не се чувства добре обикновено. Дано не се повтори на празника на учредителите, че ще му се видят фойерверки…

— Фойерверки ли… Идеята е добра.

— Шегувам се — обясни Лаура. — А ти, Кейт, веднага в леглото! Не знам какво ще кажа на майка ти.

— Абсолютно нищо! — промълви тя, подавайки ръка на О’Мейли. — Благодаря за вечерта! Беше прекрасно.

— Радвам се, че ви е харесала.

Кейт затвори вратата след себе си и дочу, как Тед си подсвирваше весело на път към къщи.