1

Лорд Франсис Уолсингам (1532 — 1590), наричан „баща на британското разузнаване“, създал в Лондон училище за шпиони, където випускниците се набирали измежду най-добрите студенти в Оксфорд и Кеймбридж; според някои разкрил, а според други — провокирал серията заговори срещу кралица Елизабет I, които пратили на ешафода нейната съперница за престола Мария Стюарт. — Бел.ред.

2

Гай Аврелий Валерий Диоклециан (ок. 245 — 313) римски император, издигнал се по пътя на военната служба. Установил домината, осъществил важни административни реформи. Жесток гонител на християнството (303 — 304 г.). — Бел.прев.

3

Константин I Велики (ок. 285 — 337) — римски император от 306 г. Възстановил единството на империята, водил политика на веротърпимост и издал през юни 313 г. заедно с император Лициний (308 — 324) Миланския едикт, който обявявал всички религии в империята за равнопоставени. Преместил столицата на империята във Византион, наречен в негова чест Константинопол. Той и майка му Елена са обявени за светци от християнската църква. — Бел.прев.

4

Марк Аврелий Валерий Максенций (ок. 280 — 312), син на Максимин II, римски император от 306 г. — Бел.прев.

5

Евсевий Кесарийски (ок. 264 — 340 г.), християнски апологет и първи историк на църквата, писал на старогръцки език. — Бел.прев.

6

Флавий Валерий Лициний Лициниан (ок. 250 — 325), римски император от 308 г., владетел на Източната империя от 313 г. след победата си над Максимин Дая, по-късно отстранен от Константин I. — Бел.прев.

7

Проскрипция (лат. proscriptio) — в древния Рим списък на лица, обявени извън закона, които били екзекутирани, а имуществото им — конфискувано. — Бел.прев.

8

Един от седемте хълма на Рим, по който били разположени резиденциите на високопоставени семейства и на императора. — Бел.прев.

9

Колизеят или Флавиевият амфитеатър, построен от император Тит Флавий (ок. 75 — 80 г.), най-големият римски амфитеатър. — Бел.прев.

10

Maxima Cloaca (лат.), Голямата клоака. — Бел.прев.

11

Едни от най-красивите и прочути римски градини, наречени така по името на първия им собственик, богатият патриций, историк и политик Салустий. — Бел.прев.

12

Лари — при етруските и римляните домашни богове, покровители на дома и семейството, често смесвани с пенатите, другите домашни божества. — Клавдия крадешком погледна към висящия от куката труп. Когато за първи път го видя, тя се уплаши, но не продума нищо. Позна Фортуната, нещастна поради обстоятелствата, а не заради името си13. Фортуната беше виночерпка в двореца, веща в умението да пълни с вино чашите и бокалите на пиршествата. Винаги носеше туника с дълбоко деколте, за да се наслаждават пиещите на напиращите й към тях гърди. Но това вече не й трябваше. Сега трупът й беше само парче месо, гърдите й — празни торби. Хубавите й крака висяха нелепо, а синьо-бялото лице с втренчени очи и кървавочервена уста… Клавдия отвърна поглед: Анастасий продължаваше да й се усмихва, но глухонемите сякаш винаги се усмихват. Неговото слабо лице с нездрав цвят под чорлавата мазна коса сякаш не познаваше друг израз; върху устните и в очите му винаги имаше усмивка, като че ли Анастасий мислеше, че тя ще обезоръжи останалата част от света. И обикновено точно това се случваше.

13

Името Фортуната е производно от латинската дума за щастие fortuna. — Бел.прев.

14

Центурион — началник на военна единица от сто души в римската войска. — Бел.прев.

15

Мим — в древна Гърция и Рим народно представление, което осмива характери и обичаи, в него има импровизирани диалози, песни и танци; пантомима; фарс. — Бел.прев.

16

Публий Теренций Афер (195 — 159 г.пр.Хр.) — римски комедиограф, чиито теми са семейните отношения. — Бел.прев.

17

Есхил (525 — 456 г.пр.Хр.) — старогръцки поет, най-ранният от тримата велики трагически поети на Атина, автор и на сатирни драми. — Бел.прев.

18

Кратер — голям дълбок съд от печена глина или метал с две дръжки, украсен с рисунки, в който виното се смесва с вода — Бел.прев.

19

Марк Улпий Траян (53 — 117) римски император, присъединил Дакия и Северозападна Африка към империята. Траяновата колона е издигната в чест на победите му. — Бел.прев.

20

Тит Флавий Веспасиан (39 — 81) — римски император, потушил въстанието на юдеите и разрушил Йерусалим в 70 г. — Бел.прев.

21

Атрий (истор., от лат.) — централно, открито помещение, главната част на римската къща, където се намирало огнището; в по-късната епоха — преддверие, зала. — Бел.прев.

22

Кубикулум — в този случай павилион с купол. — Бел.прев.

23

От гръцки (старец, старей, старейшина) — свещеник. — Бел.прев.

24

Т. нар. Милански едикт за веротърпимостта, издаден през юни 313 в съгласие между император Лициний и Константин. С него всички религии в Римската империя, включително и християнството, се обявяват за равнопоставени. — Бел.прев.

25

Арий (поч. 336 г.) — александрийски свещеник, роден в Либия. Опирайки се върху понятието за Единия Бог, тълкува разсъдъчно догмата за Въплъщението и учи за неравенството на Божия Син с Отца и за тварната природа на Христос, Който е обявен за „подобносъщен“, а не „единосъщен“ с Отца. Последователите му са известни като ариани. Църквата осъжда арианството като ерес. — Бел.прев.

26

Domina (лат.) — господарка, госпожа. — Бел.прев.

27

Буквите, съставящи гръцката дума „ихтис“ (риба), съответстват на абревиатурата „Иисус Христос Божи Син Спасител“. — Бел.прев.

28

Местност в Рим, посветена на бога на войната Марс, където били разположени основните казарми и се провеждали военните обучения и парадите. — Бел.прев.

29

Перистил — колонада около здание или покрита галерия от едната страна с колони, а от другата със стена. — Бел.прев.

30

Публий Вергилий Марон (70 — 19 пр. Хр.) — един от най-прославените римски поети, автор на „Енеиди“, „Буколики“, „Георгики“. В четвъртата от неговите еклоги християните съзират предвещание за раждането на Божествения Младенец и настъпването на т.нар. „Златен век“. — Бел.прев.

31

Войски, набирани от съюзниците и съседните на Рим племена. Служилите в тези войски имали правото след уволнението си да станат римски граждани. — Бел.ред.

32

Circus Maximus (лат.) — Големият цирк. — Бел.прев.

33

Basilica Nova (лат.) — Новата базилика (храм с правоъгълна форма). — Бел.прев.

34

Технологията за багрене в пурпур или индиго с урина е разпространена от древността. Използвала се е най-често за оцветяване на вълна. Силната миризма идва от технологията, при която урината се съхранява две седмици, за да престои, после се загрява до около 50 градуса по Целзий, след което в нея се потапя материята. Така цветът става стабилен и искрящ. — Бел.ред.

35

Есквилин — един от римските хълмове. — Бел.прев.

36

Остров (лат.). Така римляните наричали многоетажните жилищни сгради. — Бел.прев.

37

Фризиец — родом от Фризия, област по крайбрежието на Северно море, обитавана от германски племена. — Бел.прев.

38

Стоици — философско учение, възникнало в края на IV в.пр.Хр. в Атина, според което философията е средство за добиване на мъдрост, на умение да се живее, а щастието е в природосъобразния живот, освобождаването от страстите и спокойствието на духа. — Бел.прев.

39

Сикомора — дърво от рода на черниците, чиито плодове наподобяват смокини. Отличава се с изключително твърдата си дървесина. — Бел.прев.

40

Марк Тулий Цицерон (103 — 43 г.пр.Хр.) — римски оратор, прозаик и политик, чието творчество е важно свързващо звено между постиженията на гръцката култура и Рим. — Бел.прев.

41

Калем, писалка, обикновено от желязо. Единият й край бил остър и служел за писане върху навосъчена повърхност, а другият — плосък и служел за заличаване на написаното. — Бел.ред.

42

Свети Себастиан, роден в Нарбона, мъченически загинал в Рим през III в., покровител на стрелците с лък. — Бел.прев.

43

Панония — римска провинция от I в. между Алпите, река Дунав и река Сава, населена с група илирийски племена и келти, почти напълно романизирана до IV в. — Бел.прев.

44

Римски императори, прочули се със своята жестокост, лудост и разврат. Тит Флавий Домициан (51 — 96), последният римски император от династията на Флавиите, според Светоний в младостта си бил любовник на много от властимащите мъже в Рим. Като император се прочул с масовите екзекуции на сенатори, а след убийството му Римският Сенат постановил всички негови изображения да бъдат унищожени. Елегабал, по-известен като Хелиогабал, е роден като Варий Авита Васиан (218 — 222) и по майчина линия е от фамилия, от която произхождали жреците на култа към семитския бог на слънцето и плодородието Ел-Габал, латинизирано Елиогабал. Опитал да обяви Ел-Габал за върховно римско божество. — Бел.ред.

45

Sicarius(лат.) букв. убиец с кама, впоследствие наемен убиец — така са били наричани в десетилетията непосредствено преди опустошаването на Йерусалим привържениците на една крайна фракция на евреите зилоти, които се опитвали да пропъдят римляните и техните привърженици от Юдея. — Бел.ред.

46

Вероятно алюзия с прочутата римска отровителка Локуста (ум. ок. 68 г.пр.Хр), използвана от Агрипина срещу мъжа й, император Клавдий и от император Нерон срещу доведения му брат Британик. В своите „Анали“ Тацит я нарича „маша на амбициозните“. — Бел.прев.

47

Хелвеция — древното име за северозападната част на днешна Швейцария. — Бел.прев.

48

Едни от най-големите обществени бани в Рим, останали действащи до 537 година, когато акведуктите, които ги захранвали с вода, били разрушени от готите. Можели да приемат едновременно до 3 000 посетители. В момента са превърнати в музей. — Бел.ред.

49

Според оръжието, с което се сражавали, гладиаторите били разпределени в отделни категории: самнити, рибари или рециарии, тракийци и т.н. — Бел.ред.

50

Гностици — еретици от първите векове на християнството, привърженици на многолико религиозно-философско учение, изповядващо политеизма поради вярата си в множество по-нисши божества, наречени еони, и дуализма — вярата, че светът е сътворен не от Бог, а от зла сила, наричана от тях демиург. — Бел.прев.

51

Алюзия за „Откровение на св. Йоан Богослов“ или „Апокалипсис“, последната книга на Библията, в която се предрича падането на световната империя заради великите й беззакония и греховете й пред Бога. — Бел.прев.

52

Гай Салустий Крисп (86 — 35 г.пр.Хр.) — римски историк и общественик. Особено известни са трудовете му „Срещу Цицерон“, „Югуртинската война“ и „Истории“. — Бел.прев.

53

Харпии (гр. „грабителките“, „похитителките“) — две или три същества, олицетворения на бурните ветрове и гении на бързата смърт, изобразявани като полужени-полуптици, в преносен смисъл — грозно и зловещо създание. — Бел.прев.

54

Силогизъм (философ.) — във формалната логика дедуктивно умозаключение, при което от две дадени съждения се извежда трето. — Бел.прев.

55

Ланист — лице, което имало за своя професии организирането на гладиаторското обучение; то могло да бъде притежател на школата или да бъде наето от държавата или от частно лице за тази цел. — Бел.прев.

56

Витиния — област в Мала Азия, граничеща с Черно море. Отвоювана от Александър Велики от персите, до 75 г.пр.Хр. била самостоятелно царство, което Рим по-късно покорява. — Бел.прев.

57

Сестерция — основна сребърна или медна дребна парична единица в древния Рим с различни стойности през вековете. — Бел.прев.

58

В древна Гърция и Рим поставяли монети върху очите на покойника, за да може да заплати с тях на лодкаря Харон, който ще го превози до царството на смъртта. — Бел.прев.

59

Пеан — в древна Гърция тържествена войнствена, хвалебна или победна песен. По-късно този жанр се пренася и в Рим. — Бел.прев.

60

Вечният победител (лат.) — Бел.прев.

61

Квинт Хораций Флак, „Събрани творби“, НК, Сф., 1992, с. 37. Превод Г. Батаклиев. — Бел.прев.

62

Трибун — в древния Рим лице, което стои начело на градска триба (или административна единица), по-късно наименование на различни изборни длъжности с политически характер. — Бел.прев.

63

Паразит (гр.) — действащо лице от античната комедия, изпълнявало ролята и на шут. Характерен образ от античното общество, хрантутник в домовете на знатни и богати хора. — Бел.прев.

64

Публий Овидий Назон, „Метаморфози“, НК, Сф., 1974, с. 97, превод Г. Батаклиев. — Бел.прев.

65

Конник — съсловие в Рим, нареждащо се след това на патрициите. — Бел.прев.

Загрузка...