Избор на богове

11.

(Откъс от хрониката от 19 април 6135 г.)

…Днес засадихме дърветата, които Робърт донесе от една от звездите, намираща се далеч към Ръба на галактиката. Засадихме ги грижливо на хълмчето между Къщата и манастира. Роботите ги засадиха, разбира се, но ние бяхме там, за да ги наглеждаме без нужда, превръщайки в крайна сметка всичко в тиха церемония. Там бяхме аз и Марта. Андрю, Маргарет и техните деца наминаха случайно. Тачър ги бе изпратил при нас и сега бяхме истинска компания.

Питам се тази нощ как ще виреят дърветата тук. Не за първи път се опитваме да присадим растения от космоса на земна почва. Така беше, когато Джъстин донесе пълен джоб с житни зърна от Поларис и с грудките, събрани от Силия из системите до Ръба. Те щяха да бъдат още две хранителни растения освен онези, които имахме, но и в двата случая се оказа, че не могат да виреят, макар че житото оцеля няколко сезона, давайки все по-малко и по-малко добив, докато последната година посадихме и малкото, което пазехме за семе, а то не поникна. Подозирам, че в почвата липсваше някакъв жизненоважен елемент, може би отсъстваха определени минерали или някоя бактерия на малка, микроскопична животинска форма, която да стимулира растежа на чуждопланетните растения.

Ние ще полагаме щедри грижи за дърветата, разбира се, и ще ги наблюдаваме отблизо, защото, ако ги запазим живи, ще бъде чудесно. Робърт ги нарича музикални дървета и казва, че на родната им планета има цели горички от тях и че във вечерните часове те изпълняват своите концерти, макар че е трудно да се каже защо изпълняват точно концертна музика, след като там не живее вид с интелектуални способности да оцени композициите им. Може би ги изпълняват за себе си или едни на други, една горичка слуша с дълбоко внимание, докато съседната се настройва за вечерния концерт. Подозирам, че може да е имало и други причини, които Робърт не е схванал, защото му, стига да седи и да слуша и не е склонен да се интересува толкова от причините, поради които дърветата музицират. Когато се опитам да открия другите възможни причини обаче, не се сещам за нито една. Прекалено сме ограничени, разбира се, от нашия опит и история, за да вникнем в смисъла на другите форми на живот в галактиката.

Робърт можа да донесе само половин дузина от дърветата, малки фиданки около метър високи, които беше изровил много внимателно, завивайки корените им в дрехите си, така че се върна на Земята съвсем гол. Моите дрехи са му малко широки, но той изглежда няма нищо против това. Роботите сега са заети да му приготвят гардероба и той ще напусне Земята много по-добре екипиран по отношение на облеклото, отколкото беше, когато се появи с фиданките.

Не храним кой знае какви надежди, разбира се, че дърветата ще оцелеят, но е така хубаво да се надяваме. Като се върна назад, толкова отдавна не съм слушал каквато и да е музика, че ми е трудно да си спомня на какво ми прилича. Нито Марта, нито аз имаме някакви музикални заложби. Само някои от нас са имали музикален слух, но те отдавна са заминали от Земята. Преди години ми хрумна великата идея да прочета достатъчно за музиката, за да разбера тънкостите на майсторското изпълнение. Направих опит да накарам роботите да конструират инструменти, които не се оказаха много сполучливи, и после да свирят на тях, но опитът ми завърши с пълен неуспех. Очевидно роботите, или поне тези във фермата, нямат по-големи музикални заложби от мен. В дните на нашата младост музиката се записваше на електронни носители, но от изчезването на хората насам не е имало начин тя да бъде възпроизведена. Всъщност дядо ми, предвиждайки това, когато събирал книги и предмети на изкуството, не си направил труда да събира електронни записи, макар и да вярвам, че в някое от мазетата може да бъде открита респектираща колекция от музикални партитури. Нищо чудно старият джентълмен да е хранел надежди, че в бъдните години може да се появи някой с музикални наклонности, някой, на когото да бъдат полезни…