Глава XIII Нов капан

— Сианна! — викаше Джефри, докато тичаше подир отдалечаващата се крилата твар, отмъкнала любимата му. Завладян от мъка се удари в невидима стена и падна задъхан.

— Спри незабавно — заповяда Дракол. Младежът се извърна и видя качулатия силует да го приближава. Другите стояха зад магьосника. Лицето на Рудолф бе изопнато.

— Пусни ме! — извика младежът.

— Не възнамерявам да го правя. Не можеш да настигнеш граф Вайлъс, а хукнал така в нощта най-много да паднеш в някоя пропаст и да си счупиш врата — магьосникът се позамисли, — а и останалите кости от тялото.

Джефри се изправи и изръмжа:

— Няма да я оставя!

— Разбира се, че няма — отвърна Рудолф. — С теб съм, младежо, дори да сме само двамата.

— Решението по този въпрос не е твое, джудже — студено каза Дракол. — Сианна стана жертва на нощно нападение и ще е предателство към паметта й да я последваме в капана на граф Вайлъс.

— Не смей да говориш за нея сякаш е умряла! — изрева Рудолф и оголи брадвата си.

— Няма — натърти Джефри — да те следвам без нея, магьоснико!

Дракол се усмихна ледено:

— Мога да те принудя.

— И мен ли ще принудиш? — Чарли застана до Джеф, поставяйки успокоително ръка на рамото му. — Аз съм с него.

— Мога да полетя и да го проследя — изръмжа току-що разбудения дракон, но кратко размахване на крилата я накара да се превие от болка.

— Ти стой мирна — вдигна ръка Дракол, сетне приближи Джефри и излая:

— Ти не слушаш ли какво ти говорѝ Сианна? Какво ти каза тя този следобед? Да не се оставяш да те водят за носа в битка? Това, което се разиграва в момента е битка, а ти правиш точно това, което Вайлъс иска да направиш!

— Абе ти сърце нямаш ли? — изкрещя му младежът. — Няма да се съглася просто да вдигнем ръце от нея!

— Нито аз — подкрепи го джуджето, — спасявай си Ралмия сам, магьоснико.

Дракол го изгледа така, сякаш го бяха ударили. Сетне се обърна към Макрейд, който до този момент мълчеше.

— Какво ще кажеш ти, стари рицарю?

Макрейд вдигна очи.

— Смятам, че Вайлъс ни е подготвил капан, вероятно смъртоносен — рицарят направи кратка пауза, — но смятам, че ако оставим елфата в лапите на онзи садист не сме по-добри от Асмоел.

Рицарят вдигна ръка преди Дракол преди да успее да му възрази:

— Твърде дълго си се борил със злото, приятелю. Внимавай, вглеждайки се в звяра, да не се превърнеш сам в такъв.

Дракол вдигна очи към небето:

— Ако загубим сега, Ралмия ще бъде обречена завинаги.

— Какво ще стане ако я спечелим с невинна жертва, Дракол? — тихо вметна Чарли. — Каква победа ще е това? Духът на Прокълнатия ще ликува.

Старият магьосник се обърна към момчетата, после погледа му се спря на намусения Рудолф, на съскащата Хелана и накрая на Макрейд.

— Да бъде волята ви — уморено седна край пламъците.

— Е защо седна? — възкликна Джефри. — Няма ли да тръгваме?

— Не — отвърна магьосникът, а след миг повиши тон — и се постарай да ме изслушаш и поне малко да помислиш.

Джефри отвори уста да възрази, но думите заглъхнаха в гърлото му щом видя светещия поглед на вълшебника.

— Това, което стана, е отвличане — бавно подзе Дракол, — щом има отвличане, обикновено се иска откуп. Вие сте откупа. — Посочи Джеф и Чарли. — Вайлъс няма да убие Сианна докато не отидем до него. Така че скоро ще имаме съобщение от него. Просто изчакайте малко и ще видите.

Джефри поклати глава, но Чарли му прошепна:

— Той е прав, Джеф. Нищо не можеш да направиш сега.

— Обичам я, Чарли. Този… Вайлъс… видя какво прави с жертвите си… — младежът се опита да се овладее, но не успя и заплака.

Чарли не знаеше какво да каже. Никога не си бе помислял, че несериозният конкурент от филмовия кастинг, който само се перчи, ще приеме присърце ролята на рицар, спасяващ дамата на сърцето си, но ето че това стана.

— Ела тук — Рудолф застана до младежа и го накара да приклекне, след което го прегърна. — Ще я спасим, момко, ще я спасим и всичко ще се нареди.

* * *

Джефри не разбра кога беше заспал, но накрая стресът го беше уморил и той бе успял да се отпусне на земята. Рудолф го зави грижливо и го остави насаме със сънищата му.

Те обаче не бяха приятни.

Сънят го отведе в безкрайни подземни пещери и галерии, чиито сводове се издигаха високо и тънеха в мрак. Крилатата твар, понесла Сианна в ноктите си летеше и грачеше тържествено, докато не стигна отвратителен град, населен от уродливи орки, ломотещи молитви пред чудовищен храм на Прокълнатия, издигащ се като пирамида над богомолците. Граф Вайлъс кацна и пусна елфата на земята, възвръщайки човешкия си вид. Тя отмаляла се отпусна назад, попадайки в ръцете на стар и злобен орк, загърнат в жреческа роба.

— Добре сторено, графе — каза орка и се усмихна на елфата, разкривайки гнусните си жълти зъби. Очите му се впериха в нищото и той изсъска:

— Знам, че ме виждаш. Ела да си прибереш любимата. Или тя ще умре в името на Прокълнатия.

— Ще умре бавно. Ти знаеш на какво съм способен — лицето на граф Вайлъс се изкриви в злобна усмивка. — Помниш остатъците на хора от Вълчия капан, нали? Ако я искаш цяла и все така красива, ще слезеш при нас. Иначе тя… — черните му нокти леко докоснаха гърлото на Сианна — ще страда.

Черният елф и оркският приятел избухнаха в отвратителен кикот.

* * *

— Какво има, хлапе! — грубите ръце на Рудолф го разтърсиха. — Стенеше в съня си!

Джефри отвори очи. Слънцето почти бе стигнало пладне.

— Сънувах… — преглътна — Сианна… в ръцете на граф Вайлъс.

— Кошмар — обади се Чарли.

— А може би видение — прекъсна го Дракол. — Разкажи ми за съня си!

Джефри разказа за подземния град, който бе видял, за огромния храм на Прокълнатия, за стария орк и отвратителния черен елф, за заплахите му. Гласът му потрепери, но джуджето окуражително стисна рамото му.

— Знам за този град — каза Хелана, щом Джефри завърши разказа си, — нарича се Пещерна Нощ. Поселище на орки — драконът се вгледа в младежите, а после и джуджето. — Магьосникът Дракол е прав. Нямате шанс.

— Това няма ти да го прецениш! — викна Рудолф, но Дракол му махна с ръка да замълчи.

— Какво знаеш за този град, драконе?

— Оркът, който го контролира — Хелана сбърчи муцуната си — е стар жрец на име Аркаджак. Той е фанатичен поклонник на умрелия Прокълнат и редовно обагря олтарите му с кръв. Злите езици говорят, че владее черна магия. От съня на Джефри съдя, че той е спътникът на граф Вайлъс. Черен елф и оркски шаман е лоша комбинация.

— То пък кое ли досега е било хубаво комбинация — изправи се Джефри. — Знаеш ли къде е този град?

Драконът го погледна отвисоко.

— Естествено.

— Ще ни заведеш ли дотам? — попита Чарли.

— Не знаете какво искате. Дори майка ми не обичаше да ходи там.

— Ами то и ние не искаме, но такава е ситуацията — каза Джефри.

— Защо? — не разбра Чарли. — В древни времена драконът Клара е сразил обитателите на подобен град.

Хелана извърна врат и погледна кисело към момчето.

— Ако говориш за Клара Великолепната, тя е била червен дракон. Те са били по-големи и по-силни. А и както ти казах, този Аркаджак владее тъмна магия. Не е мъдро да ходим там.

— И все пак ти ще ни заведеш нали?

— Моля — обади се Джеф.

Хелана едва се замисли, преди да погледне Рудолф и измърка.

— Нека и джуджето ми се помоли.

Лицето на Рудолф поаленя, ала коленичи и малко нескопосано се примоли на дракона.

— В името на момичето, което отгледах като своя дъщеря.

— Може би за пръв път от векове джудже моли дракон за услуга… харесва ми. Ще ви покажа пътя към Пещерната Нощ — изсъска доволно Хелана.

Дракол наблюдаваше всичко това със скръстени ръце и въздъхна:

— Да тръгваме тогава.

Загрузка...