Глава XV Бунт!

— Планът ти е лудост, Аркат! — говореше единия глас, висок и писклив. — Никога няма да можем да надделеем над Аркаджак и адските му магии, дори и да нямаше черен елф на своя страна!

— А ти какво предлагаш — отговори втори глас, очевидно на въпросния Аркат, — да си останем по домовете и да оставим лудия жрец на воля да коли и беси, асистиран от отвратителния му гостенин? — гласът на Аркат се сниши. — Вчера видях няколко трупа, изхвърлени от храмовата охрана. Този черен елф не е нормален, казвам ти. Не знам дали дори стария Аркаджак знае с какво създание се е сдушил.

В този момент Дракол пристъпи напред с вдигнати напред длани и каза спокойно:

— Добре, стига!

Светлината от ръцете му освети два мускулести и очевидно млади орка, които го погледнаха изненадано. Единият от тях извика, извади нож от колана си и се втурна към магьосника. Дракол щракна с пръсти и орка изпъшка, сякаш ударен от невидим чук, след което се просна назад. Другият нервно се облиза.

— Та казвах: добре, стига — повтори спокойно магьосникът и даде знак на спътниците си да излязат напред. Джефри се поколеба едва за част от секундата. Бе изтеглил Меча на Леда от ножницата си и стоманата студено светеше на призрачната светлина, излизаща от ръцете на вълшебника. До него Чарли също пристъпи напред и се облегна на Хелана, до момента, в който дракона не изсъска. Момчето бързо се отдалечи, а Макрейд и Рудолф останаха назад с изопнати лица.

— Кои сте вие? — попита вторият орк.

— Пратеници от кралството на Ралмия — вдигна ръце Дракол, усмихвайки се, — ходехме си из тези пещери и случайно подочухме вашия интересен разговор. Вие имате неприятности с един черен елф, които вярвам засягат и нас.

— Нищо няма да ти кажем! — отвърна падналият орк и се присви при студения поглед на магьосника.

— Това е детинска работа на Аркат, нищо повече — обади се правия орк, — замисля бунт срещу върховния жрец Аркаджак. Обречена работа.

— Не е обречена! — кресна падналият. — Имаме хора, имаме оръжие, имаме на наша страна елемента на изненадата…

— Но нямаме магии, нито пък черни елфи — изсумтя правият — стига бленува.

Дракол ги огледа внимателно и им подметна:

— Аз имам магия, както видя. А имам и воини, които ще се справят с черния елф.

— Тези двамата? — изправеният орк посочи Джефри и Чарли и избухна в смях. — Ти си по-голям лунатик и от Аркат, старче.

Джефри се намуси на забележката и понечи да отговори, когато Макрейд и Рудолф застанаха до него.

— Аз ще се оправя с черния елф — изръмжа джуджето.

— Наистина? — Аркат се изправи на крака. — Ще ни помогнете?

— Ако и вие ни помогнете — кимна Дракол, но преди да каже още нещо Джефри пристъпи към орките.

— Ти — той се обърна към Аркат — каза, че си видял мъченията на граф Вайлъс. Знаеш ли нещо за много красива светла елфа?

— Само слухове! Мълвата гласи, че Аркаджак държи в кулата си пленена елфа, която е смъртен враг на черния елф. Но повече не знам нищо!

— Жива ли е? — стомахът на Джефри се сви.

— Не съм я виждал сред изхвърлените мъртъвци — поклати глава Аркат, — не би трябвало.

— Ако я е пипнал… — младежът изпъшка от безсилие.

— Ще го одера жив — довърши Рудолф — и ще втрия люти чушки в раните му!…

— А вие защо сте против жреца? — прекъсна излиянията му Макрейд.

— Той е луд — отговори приятелят на Аркат навъсено, — превърна града ни в огромно жертвоприношение на онзи дух, Прокълнатия. Бях чувал, че е мъртъв. И да е вярно, Аркаджак не го е чувал. — Оркът се изплю на пода. — Откакто дойде новият му приятел стана още по-зле. Онзи е ненормален, луд за връзване. Писъците на жертвите му огласят града от здрач до зори и после пак. А вие? — Оркът вдигна глава. — Вие по каква работа сте тук?

— Да кажем, че не сме приятели на черните елфи и Прокълнатия — Дракол прекъсна отворилия уста Джеф. — Успехът на вашия метеж би бил добра новина за нас. Какъв е планът ви?

* * *

Джефри стоеше настрани, докато орките обясняваха плана си на стария магьосник. Макрейд се бе присъединил към импровизирания боен съвет, Рудолф дъвчеше една от лютите си чушки в ъгъла, а Чарли говореше нещо на Хелана.

— Не! — изписка дракона. — Абсолютно не!

— Ама защо? — Чарли изглеждаше много разочарован.

— Не съм ти кобила! — отговори му тя. — Днес ще искаш да ме яхнеш, а утре ще ме впрегнеш в каруца!

— Само малко? — примоли се момчето.

— Не!

Джефри се усмихна, но лицето му помръкна щом Дракол се обърна и даде знак на дракона да мълчи. Младежът затвори очи. Чувстваше се потиснат. Мисълта за Сианна не му даваше никакъв мир, а пещерите допълнително засилваха тягостното му чувство.

„Трябва да е жива“, сви устни. Ако я видеше, щеше да й каже, че я обича. В прав текст, без излишни увъртания. Само да беше добре…

В този миг съветът с орките свърши и Дракол се обърна към спътниците си.

— Ще нападнем утре! — каза той. — Нашите приятели ще подготвят заверата, за да изненадаме граф Вайлъс и местния му приятел. Дотогава ще изчакаме тук, заедно с Рокат. — Посочи орка, когото трябваше да убеждават. — Аркат ще отиде до метежниците.

Следващата нощ и денят след нея бяха най-мъчителния период в целия живот на Джефри. Той почти не успя да мигне, като този път веселите истории на Рудолф го дразнеха, както и постоянно умилкване на Чарли около зеления дракон.

— Млъкни най-после! — извика момчето раздразнено. — Няма да ти даде да я яхнеш и толкоз!

Хелана изсъска възмутено, а Чарли понечи да отговори нещо остро, но видя изражението на приятеля си. Лицето му омекна:

— Извинявай! — И прошепна на ухото му. — Успокой се, братле, всичко ще е наред.

Джефри изсумтя и не му отвърна. Накрая самия Дракол се намеси, като едва забележимо махна с ръка. Младежът се унесе в сън, в който видя граф Вайлъс да се смее оглушително. Когато се събуди, гърбът му го болеше и се бе схванал. На всичко отгоре с будността го връхлетя и мисълта за Сианна. Болката от тревогата бе почти физическа.

В оставащите до идващата вечер часове Макрейд се опита да им предаде още няколко трика в битките с мечове. Но ако Чарли ги усвояваше сравнително лесно, то Джеф не бе на себе си и разсеян, та не успя да запомни нищо. Рицарят го наказа за това с тежък удар по шлема:

— Ти слушаш ли ме като ти приказвам?

— Не мога — чистосърдечно си призна Джефри. Старият рицар вдигна ръце, сякаш за да го удари пак, но после пусна мечовете на земята, приближи младежа и го прегърна.

— Всичко ще бъде наред, просто гледай ти да се запазиш жив, за да може Сианна да ти се зарадва.

След това уроците тръгнаха по-леко и Джеф навакса пропуснатото. Вечерта Аркат се върна с още няколко орка. Лицата им бяха боядисани в ярки цветове, а зъбите им бяха оголени.

— Готов ли си, магьоснико? — попита познатия им орк.

Дракол вдигна лице.

— Минута само — сетне викна Макрейд до себе си и му подаде една торбичка. Магьосникът прошепна нещо на ухото му. Рицарят го изгледа невярващо, ала потрепери и се поклони.

— Да тръгваме! — каза магьосникът и скри ръцете си в широките ръкави, като за миг заприлича на бледа черна сянка, носеща се по пода. Орките го последваха, след тях тръгнаха Макрейд и Рудолф, Джефри, Чарли и дракона. Минаха по виещи се коридори, които ги отведоха до огромна кухина, предлагаща изглед към град Пещерна Нощ. Джефри разбра, че това е вероятно таен проход. В него гъмжеше от млади орки, готови за бой.

Загрузка...