Камъкът отвътре

Речник на термините на мандарин

Ай я! — често възклицание, изразяващо изненада или слисване.

Ван ву — буквално „десетте хиляди неща“; най-общо включва всичко създадено или, както казват китайците, „всички неща в небето и на земята“.

Вен мин — понятие, използвано за обозначаване на цивилизация или писмена култура.

Вувей — бездействие; стара таоистка концепция. Означава да се запази хармонията в потока на нещата, като не се прави нищо, за да се наруши този поток. Както казва Лао Цзъ: „Тао не прави нищо и все пак нищо не остава ненаправено.“

Джу тун ву — буквално „животно мръвка“.

Ерху — лютня с две струни с покрита със змийска кожа резонаторна кутия.

Ин — „женският принцип“ в китайската космология (вж. ян). Ин означава земята и север, луната и студ, мрака, инертността, женствеността, унесеността, четните числа и Тигъра. Ин лежи в сянката на планините.

Кан пей! — „добро здраве“ или „наздраве“ — тост.

Ко мин — „революционен“. „Тиен Мин“ е Мандатът на небето, предаден, както се приема, от Шан Ти, върховния предтеча, на земния му съдружник, императора (Хуан Ти). Този Мандат може да продължава само толкова, докато императорът е достоен за него, и въстанието срещу тирана, който наруши Мандата с липсата си на справедливост, добронамереност и честност, се смята не за престъпен, а за оправдан израз на небесния гняв.

Ку ту — петата степен на уважение според „Книга на церемониите“, който включва падане на колене и докосване на пода с чело. Ритуалът е станал по-известен на Запад като ку-ту.

Куан Ин — богинята на милосърдието. Първоначално будистки бодхисатва, Авалокитешвара (преведено на хан като „Този, който слуша звуците на света“ или („Куан Ин“), китайците объркват добре развитата гръд на светеца с женски гърди и от IX век обожават богинята Куан Ин. Изображенията на Куан Ин обикновено я представят като източна Мадона, държаща дете в ръцете си. Понякога в нея виждат и съпругата на Куан Кун, китайския бог на войната.

Куан хуа — мандарин, езикът, говорен в континентален Китай. Известен и като Куо-ю и Пай хуа.

Куо-ю — мандарин, езикът, говорен в най-голямата част от континентален Китай. Известен още и като куан хуа и пай хуа.

Ли — китайска „миля“, приблизително половин километър или една трета от милята. До 1949 г., когато в Китай са адаптирани мерките, ли може да варира на различните места.

Мин — буквално „народът“; използва се (както тук, при Низшите фамилии) в пейоративен смисъл (т.е. със значение „плебеите“).

Мин — династията, управлявала Китай от 1368 до 1644 г. Буквално името означава „светъл“, „чист“ или „брилянтен“. Носи и значение, свързано с почистване.

Нияо — буквално „птица“; но тук (а нерядко и другаде) се използва евфемистично като название на пенис, често при възклицания.

Нуер — дъщеря.

Ну ши — неомъжена жена; понятието е адекватно на „госпожица“.

Пай нан джен — буквално „бял мъж“.

Пау — проста дълга дреха, носена от мъже.

Пин Тяо — изравнявам; смъквам надолу или правя плосък.

Пи па — четириструнна лютня, използвана в традиционната китайска музика.

Сан куей чу ку — осмата и последна степен на уважение според „Книга на церемониите“; включва трикратно коленичене, като всеки път подът три пъти се докосва с чело. Тази най-сложна ритуална форма е запазена за Небето и неговия син, императора.

Сиан чи — китайски шах.

Тай — „джобове“; тук се използва за означаване на Представителите, купени от (и затова „в джоба на“) различни мощни групировки (обикновено Седмината).

Тай чи — Оригиналът, или Единственото, от което се е развила двойствеността на всички неща (ин и ян), според китайската космология. Най-общо свързваме тай чи с таоисткия символ — спиралния кръг от тъмнина и светлина, който се предполага, че представлява яйце (може би Хун Тун) с ясно различими жълтък и белтък.

Тай Шан — великата свещена планина на Китай, където императорите традиционно принасят жертви на Небето. Тай Шан, в провинция Шантун, е най-високият връх в Китай. „Сигурен като Тай Шан“ е популярна поговорка, обозначаваща основата на солидността и сигурността.

Та Цин — китайското название на римските императори. Рим им е известен като Ли чиен и като „Земята на запад от морето“. Самите римляни наричат „големите цин“ — цин е името, което китайците сами си дават по време на династията Цин (265–316 г. от н.е.).

Тин Вей — Суперинтендантството на правосъдието. Вж. Книга трета („Бялата планина“), част 2 като пример за това, как работи тази част от правителството.

Ти цу — бамбукова флейта, използвана и като солов инструмент, и в оркестър.

Тон — банда. В Китай и в Европа те обикновено са по-малки и затова субсидирани от Триадите, но в Северна Америка названието като цяло е изместило понятието „Триада“.

Уей чи — „обкръжаващата игра“, известна по-често на Запад с японското си име „Го“. Смята се, че тази игра е измислена от легендарния китайски император Яо през 2350 г. пр.н.е., за да тренира ума на сина си, Тан Чу, и да го научи да мисли като император.

Фен — парична единица (срв. цент); сто фен са един юан.

Хан — понятие, използвано от китайците за описание на собствената им раса, „чернокосите хора“, датиращо от династията Хан (210 г. пр.н.е. — 220 г. от н.е.). Приема се, че около деветдесет и четири процента от съвременното население на Китай принадлежи към расата на хан.

Хей — буквално „черен“ — китайската пиктограма за това представлява мъж, покрит с цветовете на войната и с татуировки. Тук се отнася до генетично създадените („ДженСин“) получовеци, използвани като щурмоваци за потушаване на въстания по долните нива.

Хсиао джен — „човечец/хорица“. В книга XIV на „Аналекти“ Конфуций пише: „Джентълменът преминава през онова, което е горе над него; човечецът — през онова, което е долу под него.“ Разликата между „джентълмен“ (чун цу) и „човечец“ (хсиао джен), погрешна още по времето на Конфуций, е не по-малко значима в социалната перспектива на Чун Куо.

Хсиен — исторически административен район с променливи размери. Тук понятието се използва за означаване на съвсем специфична административна единица, състояща се от десет пирамиди (всяка пирамида пък се състои от десет палуби). Палубата е шестограмна единица за живеене от десет нива в диаметър две ли, или приблизително един километър. Пирамидата може да се представи като вертикална пчелна клетка в огромния кошер на Града!

Хсиен Лин — „главен магистрат“. В Чун Куо тези служители са представители на танга и стожери на закона в отделните хсиен, или административни области. В мирно време всеки хсиен избира и един представител за Камарата във Ваймар.

Хун мао — буквално „червени глави“, името, което китайците са дали на холандските (и по-късно на английските) моряци, които са се опитвали да търгуват с Китай през XVII век. Заради пиратската природа на действията им (често са ограбвали китайски кораби и пристанища) името носи в себе си и значението „пират“!

Хун мун — Тайните братства или, още по-точно, Триадите.

Хун тун — Това е и името на ястие от малки хапчици.

Цу — север.

Цун — китайски „инч“, приблизително равен на 1,44 западни инча (или 3,66 см); десет цун са една чи.

Ча — чай; може да се означи и като ча шу, китайското изкуство на чая, античен предшественик на японската чаена церемония, чаною.

Чан шан — буквално „дълга дреха“, която се захваща вдясно. Носи се и от двата пола. Женската е вталена, дълга до прасците рокля, подобна на чи пао. Южнокитайска мода, известна и като чеун сам.

Чан ши — боец.

Чен У Чу — Град Европа.

Чи — китайският „фут“, приблизително равен на 14,4 инча, или 37 сантиметра.

Чие хсия — обръщение със значение „ваше величество“, произхождащо от израза „под стълбите“. Било е официален начин да се обърнеш към императора чрез неговите министри, които са стояли „под стълбите“.

Чи пао — буквално „войнишки халат“; роба от една част, произхождаща от Манчу, обикновено без ръкави, носена от жените.

Чи чу — паяк.

Чу — Държавата; тук и названието на игра на карти, основаваща се на политиката на държавата в Чун Куо.

Чун — порцеланова чаша за ча с капаче.

Чун цу — древно китайско название от периода на Воюващите държави, описващо определена класа от благородници, подчинени на изискванията на благородството и морала, познати като ли, или обреди. Тук понятието се употребява свободно и понякога иронично; превежда се като „джентълмени“. Чун цу е много повече от образцово поведение — както е определено в „Аналекти“ от Конфуций; това е действителна класа в Чун Куо, смятана за необходима заради степента си на финансова независимост и високия си образователен стандарт.

Шан шуи — буквалното значение е „планини и вода“, но понятието обикновено се свързва със стил на рисуване на пейзажи, включващи извисяващи се планини за фон и река, пресичаща долина, на преден план. Формата е много популярна, създадена е по времето на династията Тян между седми и девети век от н.е.

Шао лин — специално обучени убийци; наричат се така по името на монасите от манастира шао лин.

Ши — „господар“. Тук се използва като уважително обръщение, еквивалентно донякъде на употребата на „господин“. Понятието първоначално е използвано за най-малките в йерархията, цивилните служители, за да ги разграничи социално от обикновените „господа“ (хсиан шен) под тях и от джентълмените (чун цу) над тях.

Ю — буквално „риба“; заради фонетичното си съответствие с думата за изобилие рибата символизира богатство. Но има и поговорка, според която ако рибата плува нагоре по реката, тя е предвестник на социално неспокойство и бунт.

Юан — основната валута на Чун Куо (и на съвременен Китай). Понякога (но не и тук) може да се нарича и куай — „парче“ или „бучка“. Сто фен (или цента) са един юан.

Юе Лун — буквално „Лунният дракон“, колелото от седем дракона, което е символ на управляващите цялото Чун Куо Седмина: „В средата муцуните на царствените чудовища се срещаха и оформяха приличен на роза орнамент, а във всяко око ярко пламтеше по един огромен рубин. Стройните им, силни тела бяха извити навън като спиците на гигантско колело, а по ръба преплетените им опашки оформяха окръжността.“ (Из „Лунният дракон“, Глава четвърта от „СРЕДНОТО ЦАРСТВО“.)

Юе чин — китайски цимбал; един от основните инструменти в китайския оркестър.

Ямен — официалното здание в китайска общност.

Ян — „мъжкият принцип“ в китайската космология, който заедно с допълващата го противоположност, женското ин, формира тай чи и произхожда от Единственото. От съюза между ин и ян произлизат „петте елемента“ (вода, огън, земя, метал, дърво), от които са създадени „десетте хиляди неща“ (ван ву). Ян обозначава небето и юга, слънцето и топлината, светлината, жизнеността, мъжествеността, проникновеността, нечетните числа и Дракона. Планините са ян.