Като цвят по течението

ЕПИЛОГ

Дървеното мостче на кораба, пристигнал току-що от Англия, бе спуснато, и когато първите пътници заслизаха по него, Гейдж вдигна едногодишния си син на ръце и му посочи добре облечената двойка, която нетърпеливо се опитваше да си намери място до парапета. Шимейн проследи посоката на ръката му, откри родителите си сред тълпата и започна да маха усилено, за да привлече вниманието им.

— Мамо! Татко! Погледнете насам!

Камий първа чу познатия глас, огледа кея и веднага съзря Шимейн.

— Идваме, скъпа! Още миг и ще бъдем долу.

След по-малко от минута Камий и Шемъс О’Хърн, следвани от цял полк слуги, вече тичаха с разперени ръце по мостчето към своята дъщеря. Шимейн ги прегърна бурно, докато Гейдж и Уилям търпеливо изчакваха реда си зад нея, заедно с децата. Андрю се бе вкопчил в ръката на дядо си и не изглеждаше никак щастлив от мисълта, че може да бъде прегръщан или целуван от тези непознати хора.

След радостните поздравления и приветствия за добре дошли, Шимейн дръпна родителите си напред, за да ги запознае с новия им внук.

— Мамо, татко, това е Кристофър Торнтън.

Момчето вдигна малката си ръчичка, за да отблъсне нежната ласка на възрастната жена, отмести зеления си поглед от нея и свря тъмнокосата си главица под брадичката на баща си, което накара Гейдж да се засмее и да го притисне към себе си.

— Кристофър се притеснява от непознати също като брат си — каза той. — Но щом ви опознае, ще ви следва навсякъде по петите и няма да ви остави на мира, докато не се покатери в скута ви. Да не говорим колко обича да му четат.

— На тази възраст? — възкликна с гордост Камий. — Какво умно момче!

— Прилича на баща си — промърмори леко разочаровано Шемъс. Беше се надявал момчето да е взело повече неща от дъщеря му.

— Да, но човек веднага може да каже откъде са се взели тези зелени очи, скъпи — засмя се съпругата му, като го потупа по ръката.

Шимейн не можеше повече да сдържа любопитството си.

— Вярно ли е, че си продал всичко, татко, и че възнамерявате да се заселите в Уилямсбърг?

Баща й пъхна палци в джобовете на жилетката си и се ухили.

— Морис ми каза, че тази страна предлага страхотни възможности за един предприемчив човек. Той вече живее тук със своята съпруга Гарланд. Според него би трябвало да се захвана с някакъв бизнес.

— О, татко, това е чудесно! Сега ще живеем достатъчно близо и ще можем да си гостуваме често.

Шемъс вдигна въпросително поглед към Гейдж.

— Още ли строиш кораби?

— Да, заедно с баща ми — отвърна по-младият мъж. — Наехме още няколко работници и сега работата върви по-бързо.

— О, надявам се, че не си изоставил дърводелската си работилница — намеси се разтревожено Камий. Преди да отпътуваме от Англия, продадохме всичките си мебели, така че ще ни трябват нови, когато си намерим къща тук.

— Работилницата вече е по-голяма — гордо заяви Шимейн. — Наложи се Гейдж да наеме няколко нови чираци, за да смогва с поръчките на всички хора, които искат да си купят от неговите мебели. Освен това разширихме къщата и взехме прислужница, която ми помага с чистенето и готвенето. Сега, когато двамата с татко идвате у дома, ще можете да спите в стаята за гости. Уилям все още използва таванската стаичка, когато ни посещава.

— Ами Мери Маргарет? — попита шепнешком Камий. — Мислех, че тя и Уилям се интересуват един от друг.

— О, те са големи приятели — също толкова тихо отвърна Шимейн. — Но не мисля, че имат сериозни намерения да се женят, не и на тази възраст. Колкото и да обича да сватосва другите, Мери Маргарет едва ли би се отказала от живота си на вдовица. Двамата обаче много често играят карти, а и се срещат с други хора. Всички по-възрастни жени от градчето направо са се побъркали по Уилям, също както по-младите — по Гейдж.

— И с основание — прошепна Камий с усмивка. — Скъпа, ако съпругът ти изглежда като своя баща, когато остарее, със сигурност ще ти се наложи да се бориш с цели пълчища жени.

Шимейн се засмя безгрижно.

— Гейдж достатъчно често ми дава доказателства, че съм единствената любов в живота му, мамо.

Андрю дръпна баща си за панталона.

— Дядо иска да ни заведе с Крис на кораба, татко. Може ли?

— Да, но се грижи за брат си — кимна Гейдж, пусна по-малкия си син да стъпи на земята и момчето веднага пъхна ръчичка в ръката на брат си. После стисна дядо си за пръста и се обърна към Гейдж с лъчезарна усмивка, която много напомняше някогашната усмивка на Андрю.

— Виждане, тате.

Гейдж се разсмя на комичния му опит да говори.

— Довиждане, Крис.

Завладян от чара на внука си, Шемъс също се засмя и последва тримата по мостчето. Не му отне много време да спечели доверието на детето и скоро Кристофър вече беше в прегръдките му, следеше съсредоточено чайките, които му показваше новият му дядо, и се заливаше от смях. Камий не издържа и се присъедини към съпруга си, за да се полюбува заедно с него на веселите лудории на внука си.

Загледан гордо след голямото си семейство, Гейдж прегърна своята млада съпруга.

— Представяла ли си си някога, Шимейн, че ще видиш нашите родители толкова щастливи? Ти сякаш им върна младостта, като роди Кристофър на този свят.

— Струва ми се, че и вие имахте нещо общо с това, сър — напомни му Шимейн и свенливо наведе глава.

Гейдж кимна с доволна усмивка.

— Съгласен съм, заслугата е и на двама ни. Справихме се добре, нали?

— Да, любов моя. Много добре, наистина.

Той я погледна дяволито.

— Там, откъдето идва Кристофър, се крият още богатства, мадам.

С очи, засияли от любов и нежност, Шимейн притисна ръката на своя съпруг до гърдите си и почувства топлия отклик на силните му мускули.

— О, господин Торнтън, изобщо не се съмнявам в това.