Джоджо Мойс Корабът с булките

На Бети Маккий и Джо Стонтън-Ламбърт За храбростта им в много различни пътешествия

Посвещение

Тази книга изискваше огромен труд по отношение на проучванията и нейното написване нямаше да бъде възможно без щедрата помощ и времето, посветено на това от много хора. Първите ми благодарности са за лейтенант Саймън Джоунс, за добродушните му и безкрайно търпеливи съвети относно подробностите около ежедневието на борда на самолетоносач - както и за особено изобретателните идеи за това, как мога да подпаля кораба си. Благодаря ти, Сай. Всички грешки са само мои.

Благодаря като цяло на Кралския флот и особено на заместник-командир Иън Маккуин, лейтенант Дж. Линдзи и целия екипаж на кораба от кралския флот „Непобедим“ за това, че ми позволиха да прекарам известно време на борда.

Много съм благодарна на Нийл Маккарт от Фен Пъбликейшънс за това, че ми позволи да препечатам откъси от неговата невероятна и пълна с информация книга „Корабът Виктория“. Както и на Лиъм Халигън от Ченъл Фор Нюз за това, че привлече вниманието ми към великолепния филм „Смърт в Гадани: Потапянето на „Канбера“.

Достъпът до непубликувани дневници, които са били водени по онова време, беше нещо изключително и ми помогна да добавя колорит към период, който не бих могла да опозная, понеже съм родена твърде късно. В този случай благодаря на Маргарет Стампър, задето ми позволи да прочета прекрасния дневник на съпруга й за живота му в морето и да възпроизведа малка част от него, както и на Питър Р. Лоуъри, че ми позволи да направя същото с дневника на баща му, флотски архитект Ричард Лоуъри. Благодаря също и на Кристофър Хънт, на персонала в читалнята на Имперския военен музей и на служителите в Британската вестникарска библиотека в Колиндейл.

Многобройни благодарности, без да са подредени специално, отправям към мама и татко, към Санди (Брайън Сандърс) за морските му познания и огромна библиотека от книги за морски битки, на Ан Милър от „Артс Декоратифс“, на Кати Рънсиман и Рут Рънсиман, на Джулия Кармайкъл и персонала в „Хартс“ в Сафрън Уолдън. Благодаря на Каролин Мейс, Алекс Бонъм, Ема Лонгхърст, Хейзъл Орме и всички останали в „Ходжър и Стоутън“ за неспирното им усърдие и подкрепа. Благодаря също и на Шийла Кроули и Линда Шонеси от „Ей Пи Уот“.

Благодаря на Чарлс, както винаги, за любовта, редакторските напътствия, техническата подкрепа, гледането на децата и за това, че успяваше да изглежда заинтригуван всеки път, когато му заговорех за някой забележителен факт, свързан със самолетоносачите.

Но най-голямата ми благодарност е към баба ми, Бети Маккий, която преди близо шейсет години е предприела същото това пътуване с невъобразима вяра и кураж и все още помни достатъчно за него, така че да ми даде основата за тази история. Надявам се, че дядо щеше да се гордее.


Откъс от стихотворението „Азбука“ от военната булка Айда Фокнър, цитирано във „Военни любими“ от Джоана Лъмли, е препечатано с любезното позволение на Блумсбьри Пъблишьрс и Имперския военен музей.

Откъс от „Арктически конвои 1941-45“ от Ричард Уудмън е препечатан с любезното позволение на Джон Мъри Пъблишьрс.

Откъси от „Сидни Морнинг Херълд“, „Дейли Мейл“ и „Дейли Мирър“ са включени в книгата с любезното позволение на съответните вестникарски групи.

Откъси от записките на Ейвис Р. Уилсън са публикувани с любезното позволение на наследниците на авторските й права и на Имперския военен музей.

Включени са и откъси от „Вино, жени и война“ от Л. Троуман, публикувана от Риджънси Прес; „Специална служба“ от Джоун Кроуч, публикувана от Олтьрнатив Пьблишинг Кооперътив (Австралия); както и откъси от „Бюлетин“ (Австралия) и „Истина“ (Австралия): положени са всички усилия да бъдат намерени носителите на авторските права, но безуспешно. „Ходжър и Стоутън“ и авторът ще се радват да посочат всички откъси, ако съответните автори установят контакт.


* * *

През хиляда деветстотин четиридесет и шеста година Кралският флот навлиза във финалния етап на следвоенното транспортиране на военни булки онези жени и момичета, които се били омъжили за британски военнослужещи в чужбина. Повечето са превозени на транспортни кораби или специално наети лайнери. Но на втори юли хиляда деветстотин четиридесет и шеста година, шестстотин петдесет и пет австралийски военни булки поемат на едно уникално пътуване: те отплават за среща с британските си съпрузи на кораба „Виктория“ от Кралския флот на Негово Величество- военен самолетоносач.

Над хиляда и сто мъже и деветнадесет самолета ги придружават в плаване, което трае близо шест седмици. Най-младата булка е на петнадесет. Поне една от тях овдовява, преди да стигне крайната си цел. Моята баба, Бети Маккий, е една от онези късметлийки, които биват възнаградени за вярата си.

Този художествен разказ, вдъхновен от онова пътуване, е посветен на нея и на всички онези съпруги, които са толкова смели, че да повярват в неизвестното бъдеще от другата страна на земното кълбо.

Джоджо Мойс Юли, 2004 г.

NB: Всички откъси са документални и се отнасят до преживяванията на военните булки или онези, които са служили на „Виктория“.

Загрузка...