Мис Порочна

20. Дотук с новия татко

Час по-късно същия ден Ариа седеше строго на дивана в стаята си. До нея се беше настанил Майк, който разцъкваше своето „Уии“9, което Байрън му беше купил за Коледа в опит да се извини за това, че е разбил семейството им и че Мередит е бременна от него. Майк си правеше поредния аватар, прехвърляше опциите за очи, уши и нос.

— Защо не мога да направя бицепсите си по-големи? — изръмжа той, преценявайки героя си. — Изглеждам толкова хилав.

— Трябва да направиш главата си по-голяма — промърмори Ариа.

— Искаш ли да видиш аватара, който Ноъл Кан направи за теб? — Майк се върна на основния екран, хвърляйки на Ариа поглед, подсказващ, че някой все още я харесва. Ноъл си беше паднал по нея през есента. — Направи и един за себе си. Вие двамата може да се съберете в Уии-ленд.

Ариа просто се отпусна назад, бръкна в голямата пластмасова купа в средата на дивана, взе си една царевична пръчица и не каза нищо.

— Ето и аватара, който Ксавие направи. — Майк кликна върху един герой с голяма глава, къса коса и големи кафяви очи. — Тоя пич размазва на боулинг. Но аз пък му сритах задника на тенис.

Ариа разтри врата си, усещайки необяснима тежест в гърдите.

— Значи ти… харесваш Ксавие?

— Да, доста е готин. — Майк се върна на основното меню на играта. — Защо, на теб не ти ли допада?

— Ами… става. — Ариа облиза устните си. Искаше й се да каже, че Майк много лесно е приел развода на родителите им, като се има предвид как след раздялата им той вманиачено играеше лакрос дори в дъжда. Но ако кажеше нещо подобно, Майк щеше да я погледне страшно и после да не й продума седмица.

Той я стрелна с поглед, изключи играта и прехвърли на новинарския канал.

— Държиш се така, сякаш си дрогирана или нещо такова. Да не би да си притеснена заради утрешния процес? Направо ще ги разбиеш от свидетелската скамейка. Само обърни няколко коктейла преди това. Всичко ще бъде наред.

Ариа изсумтя и погледна към скута си.

— Утре ще бъдат само въвеждащите изявления. Ще давам показания може би чак към края на другата седмица.

— Че какво от това? И утре можеш да обърнеш един коктейл.

Ариа го погледна отегчено. Да можеше един коктейл да реши всичките й проблеми.

Започнаха новините в шест. На екрана се появи картина от сградата на съда в Роузууд. Репортерът интервюираше граждани за утрешното голямо дело за убийство. Ариа зарови лице във възглавницата, защото не искаше да гледа.

— Хей, не познаваше ли тази мацка? — попита Майк, сочейки към телевизора.

— Коя мацка? — отвърна Ариа с приглушен от възглавницата глас.

— Сляпата мацка.

Ариа рязко вдигна глава. Точно така, на екрана се виждаше Джена Кавана, а пред брадичката й стърчеше микрофон. Беше сложила жестоките си огромни слънчеви очила на „Гучи“ и носеше яркочервено вълнено палто. Нейното куче водач седеше кротко до нея.

— Надявам се процесът да свърши бързо — каза Джена на репортера. — Той породи много напрежение в Роузууд.

— Знаеш ли, много е секси за сляпа мацка — отбеляза Майк. — Бих я оправил с кеф.

Ариа изръмжа и удари брат си с възглавницата. След това айфонът на Майк изпиука, той скочи и набързо се изнесе от стаята. Когато започна да слиза по стълбите, Ариа отново насочи вниманието си към телевизора. Появи се снимка на Иън. Косата му беше разрошена и той не се усмихваше. След това камерата прескочи на заснежената яма в задния двор на семейство Дилорентис, където беше намерено тялото на Али. Жълтата полицейска лента подскачаше и плющеше от вятъра. Между двете огромни борови дървета танцуваха неясни сенки. Ариа се наведе напред, пулсът й внезапно се ускори. Беше ли това… човек? Картината отново се смени, появи се репортерът пред сградата на съда.

— Процедурите по делото продължават по план — рече той, — но мнозина не спират да твърдят, че доказателствата са недостатъчни.

— Не трябва да се измъчваш така.

Ариа рязко се обърна. Ксавие се беше облегнал на касата на вратата. Носеше незакопчана раирана риза, торбести дънки и маратонки „Адидас“. На лявата му китка проблесна часовник. Очите му прескочиха от телевизионния екран към лицето на Ариа.

— Ила… ъ-ъ-ъ, май е още в галерията — рече Ариа. — Подготвя някаква частна изложба.

Ксавие влезе в стаята.

— Знам. Пихме кафе, преди да се върне обратно. Обаче у дома няма ток — мисля, че снегът е прекъснал някои жици. Тя ми каза, че мога да изчакам тук, докато го оправят. — Той се ухили. — Може, нали? Ще приготвя вечеря.

Ариа приглади косата си с ръце.

— Разбира се — каза тя, като се опита да прозвучи естествено. Все пак всичко между тях беше наред. Тя се протегна, взе купата с царевични пръчици и я сложи на масата. — Искаш ли да седнеш?

Ксавие се тръшна между две възглавнички. Новините продължаваха с описание на нощта, в която беше убита Али, допълнено с разиграване на сцени от случилото се.

— В десет и половина вечерта Алисън и Спенсър Хейстингс се скарват. Алисън напуска хамбара — разнесе се гласът на диктора. Момичето, което изпълняваше ролята на Спенсър, изглеждаше измъчено и злобно. Дребничката блондинка, която играеше Али, беше почти толкова хубава, колкото и истинската Али. — В десет и четирийсет вечерта Мелиса Хейстингс се събужда от дрямката си и установява, че Иън Томас липсва. — Девойката, което играеше сестрата на Спенсър, приличаше на трийсет и пет годишна.

Ксавие я погледна колебливо.

— Майка ти каза, че си била заедно с Алисън онази нощ.

Ариа примигна и кимна.

— В десет и петдесет вечерта Иън Томас и Алисън са близо до ямата в задния двор на семейство Дилорентис — продължи дикторът. Неясната фигура на Иън се сборичка с Али. — Предполага се, че е имало борба, Томас е блъснал Дилорентис в ямата и се е върнал в къщата към единайсет и пет.

— Ужасно съжалявам — рече меко Ксавие. — Не мога дори да си представя как си се чувствала.

Ариа прехапа устни и притисна една от плюшените възглавнички към гърдите си.

Ксавие се почеса по главата.

— Честно да си кажа, бях много изненадан, когато обявиха, че Иън Томас е техният заподозрян. Въобще не ми изглеждаше като такова момче.

Ариа настръхна. Какво като Иън беше спретнато, възпитано богато момче? Това не го правеше светец.

— Е, направил го е — сопна му се тя. — Точка.

Ксавие кимна смутено.

— Не исках да прозвучи така. Това просто е доказателство, че всъщност не познаваме никого наистина, нали?

— Това можеш непрекъснато да го повтаряш — изръмжа Ариа.

Ксавие отпи дълга глътка от бутилката си с минерална вода.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

Ариа впери безизразен поглед в отсрещната стена. Майка й още не беше свалила семейните снимки с Байрън, включително любимата на Ариа, в която четиримата стояха на ръба на водопада Гулфос в Исландия. Бяха се придвижили до ръба на скалата, която надвисваше над пенещата се вода.

— Можеш да ме телепортираш обратно в Исландия — каза тъжно тя. — Защото за разлика от теб и брат ми, аз я обожавам. С понитата й и всичко останало.

Ксавие се подсмихна. Очите му блестяха.

— Всъщност трябва да ти издам една тайна. Аз също много харесвам Исландия. Казах онези неща само за да се харесам на Майк.

Ариа се ококори.

— Не мога да повярвам! — Тя го удари с възглавницата. — Как може да си такъв подмазвач!

Ксавие грабна възглавницата от своя ъгъл на дивана и я вдигна заплашително над главата си.

— Подмазвач, а? Върни си думите назад!

— Добре, добре — разсмя се Ариа, вдигайки ръка. — Мир!

— Късно е за това — изкикоти се Ксавие.

Той се наведе напред, приближавайки лицето си към нея. Твърде близко. Внезапно устните му се притиснаха към нейните.

Трябваха й няколко секунди, за да осъзнае какво точно става. Очите й се разшириха. Ксавие я държеше за раменете, пръстите му се впиваха в кожата й. Ариа изписка леко и отметна главата си назад.

— Какво, по дяволите! — ахна тя.

Ксавие се отдръпна рязко. За миг Ариа беше твърде замаяна, за да помръдне. След това скочи от дивана колко се може по-бързо.

— Ариа… — Лицето на Ксавие се сгърчи. — Почакай. Аз…

Тя не можеше да му отговори. Краката й бяха омекнали и при скока от дивана едва не си изкълчи глезена.

— Ариа! — извика отново Ксавие.

Но тя продължи да върви. Когато стигна до стълбището, телефонът й, който лежеше на бюрото в спалнята й, иззвъня. Имате 1 ново съобщение, проблесна на екрана.

Тя си пое дълбоко дъх и го отвори. Съобщението се състоеше само от две думи:

И както обикновено, беше подписано единствено с буквата А.