Мотив с върба

ГЛАВА XVIII

Половин час преди нощното заседание на съдилището Тао Ган помагаше на съдията Ди да облече официалната си роба в преддверието на личния му кабинет. Докато му подаваше шапката с висящите краища, той подметна:

— От самото начало този доктор не ми се нравеше, господарю.

— На мен също — отговори сухо съдията и нагласи внимателно шапката си пред специалното огледало, закрепено върху капака на черната лакирана кутия.

— Вие търсехте в библиотеката на Мей вероятното оръжие на убийството, нали, господарю?

Съдията се обърна.

— Отидох там най-вече за да проверя дали Мей е писал нещо непосредствено преди смъртта си. Мислех за черните петна по бузата му. Както ти сам каза, вероятно беше тушът случайно да е изцапал лицето му, докато е разтривал калъпчето в камъка. Но установих, че е чел и че камъкът и четчицата върху бюро то му са непокътнати. Мина ми през ум тогава, че главата му трябва да е била ударена с друг камък за туш, доста по-голям и по-тежък, използван непосредствено преди убийството, с остатъци от туш по него. Г1опаднах на оръжието на убийството в гостната стая долу — той погледна през прозореца и добави печално: — Времето все пак не се промени.

— Кога започнахте да подозирате, че Мей е бил убит, господарю? — с интерес попита Тао Ган.

Съдията скръсти ръце.

— Когато домоуправителят ми каза, че полилеят в салона свети до полунощ. Преди това имах само смътното усещане, че нещо не е наред. Много рядко един нещастен случай може да стане точно така, както се твърдеше, че се е случило с господин Мей. Имам предвид изпуснатата свещ в началото на стълбите, изпадналия по средата на стълбището пантоф, кръвта по върха на подпорната колона и главата на мъртвеца непосредствено до самата тази колона. Нагласено изглеждаше. Сякаш някой беше планирал как точно ще се случи всичко, стъпка по стъпка. По-нататък — фактът, че госпожа Мей е била куртизанка и че съпругът и е два пъти по-възрастен от нея, веднага извика в съзнанието ми познатия до болка любовен триъгълник: стар съпруг, млада жена, таен любовник. Това, че оневинявах госпожа Мей, се дължеше на високото ми мнение за почтеността и бляскавия ум на господин Мей. Прие мах, че мъж като него не би си избрал неподходяща жена. За съжаление съвсем не съм бил прав.

— Гостната долу е била чудесно място за тайни любовни срещи — отбеляза Тао Ган.

— Затова и настоявах да я видя, и то веднага след като от домоуправителя научихме за задната врата, водеща в градината и на улицата. И наистина, там намерих всички улики, от които се нуждаех. Самата госпожа Мей каза, че стаята не е била използвана от седмици. Но тоалетката беше използвана съвсем на скоро, при това от жена. По повърхността на пудрата в порцелановото бурканче се виждаха следи от пръсти, комплектът за вежди беше влизал скоро в работа. И леглото беше разхвърляно. Петната по пода и завесите ни предоставиха последните улики за това, което всъщност се е случило. Старият господин Мей очевидно е изненадал любовниците в полунощ или малко по-късно и единият от тях го е убил, като го е ударил по главата с тежкия камък за размиване на туш. Другият е бил съучастник. После са изтеглили мъртвото тяло в залата и са го оставили в края на стълбището. Там е било тъмно и оттук е дошла грешката със свещта, която Мей уж е държал — съдията Ди замълча за миг. Погледна проницателно своя помощник и продължи: — Много убийци правят грешка, като се опит ват да направят прекалено достоверна постановка, Тао Ган. В старанието си да заблудят следствието добавят излишни и прекомерни детайли, без да си дадат сметка, че именно така събуждат подозрение. В този случай пантофът, свещта и кръвта върху колона та бяха в повече. Както ти напълно точно забеляза, когато влязохме в залата, падането по тези стръмни стъпала би било съдбовно — още повече за стар човек като Мей. Всеки, който го намери в подножието на стълбите със смачкан череп, би приел, че е нещастен случай. Прекалено много улики се опитваха да подкрепят това очевидно заключение — той поклати замислен глава и продължи: — Доктор Лю направи тази грешка за пъти според мен. Вторият път беше, кога то разговарях насаме с него в имението на Йи след самоубийството на госпожа Йи. Тогава го попитах дали госпожа Мей навремето е била куртизанка. От господин Юан междувременно бях научил, че е била куртизанка, и попитах Лю само за да го накарам да говори за нея и да разбера нещо повече за техните взаимоотношения. Дотогава имах само смътното усещане, че нещо не е съвсем наред в инцидента с господин Мей. Лю можеше да отговори просто че не знае нищо за миналото на госпожа Мей, което би ме оста вило на същото място в догадките ми. Когато той отрече тя да е била куртизанка и ми наприказва разни небивалици за това, че била от виден стар род и че се омъжила за стария Мей пряко волята на баща си, разбрах, че знае всичко за истинското й минало. Този куп лъжи ме накара да предположа, че иска да я защити от възможно подозрение в престъплението, за което човек веднага си мисли, когато става дума за омъжена бивша куртизанка — изневяра. И така лъжите на Лю придадоха плът на смътните ми догадки и аз започнах да… — той млъкна внезапно и се огледа.

Вратата се отвори с трясък и вътре нахълта Ма Жун.

— Синьобяло е в канцеларията, господарю! Казва, че непременно трябва да говори с вас.

Съдията Ди стрелна с поглед развълнувания си помощник.

— Наистина ще се радвам да се запозная с нея — спокойно каза той. — Но сега нямам време. Трябва незабавно да тръгнем за съдилището. Закъсняваме, а Цяо Тай ни чака там.

— Каза, че е много важно, господарю — запротестира Ма Жун.

— Да чака тогава. Тръгваме!

Съдията се спусна по стъпалата, следван от двамата си помощници. Когато минаха край канцеларията на приземния етаж, Ма Жун се отби вътре. След малко настигна съдията и Тао Ган при носилката пред входната врата.

— Наредих й да чака, господарю — оклюмало доложи той. — Изглеждаше много ядосана. И не пожела да каже за какво става дума.

— Тя е доста независима млада жена — каза съдията, докато се наместваше в носилката. Вече на тръгване попита: — Какво ново около събирачите на трупове, Ма Жун?

Едрият му помощник се плесна по челото.

— Ох, съвсем забравих да ви доложа! — провикна се той, ядосан на себе си. — Всичко е наред, господарю. Нашите хора арестуваха шейсетима от тях. Оказа се, че имали само двама главатари, един бивш водач на разбойническа шайка и един даоистки свещеник отстъпник. Мислели да организират бунт под маската на религиозно антиправителствено движение. Възнамерявали да завземат стария град, да плячкосват до насита и после да изчезнат със заграбеното. Двамата главатари ще бъдат обезглавени тази нощ. Останали те ще ги пуснем, но след като изядат по един пердах, за да им държи влага. За голямо съжаление, господарю, трябва да доложа, че доктор Лю не е знаел за заговора. Познайте защо се е срещал толкова често с тези разбойници? Искал да го викат, когато попадат на трупове с по-необичайни признаци на болестта! Изобщо не мога да го проумея този мръсник!

— Арестувах Лю преди час — обясни съдията и раз каза за откритието си в дома на Мей. След като свърши, погледна с тревога небето и поклати глава: — Все пак ми се струва, че облаците леко се раздвижват. Освен това въздухът е по-влажен, отколкото на обед. Продължавам да се надявам, че най-сетне ще завали.

Пред високата порта на военния трибунал те слязоха от носилката. Откакто в столицата бе въведено военно положение, всички престъпления се разглеждаха тук, а не в градското съдилище или във Върховния съд на съдията Ди. Стражниците им отдадоха чест и един капитан в бойни доспехи придружи съдията до приемната. Появи се и Цяо Тай.

След като покани съдията да седне до обикновена масичка за чай, Цяо Тай му представи капитана, който щеше да следи за реда по време на заседанието. Докато съдията отпиваше от чая, капитанът обясняваше почтително всички подробности. В общи линии процедурата беше същата както в гражданския съд, но много по-опростена. Наближаваше единайсет часа, когато Цяо Тай и Ма Жун придружиха съдията и Тао Ган в залата.

Обширното помещение беше осветено с факли по военно му. Пред западната стена бяха подредени дълги редици от алебарди и остри копия, насреща се издигаше подиумът с креслото на съдията и висока маса с алена покривка. Отляво и отдясно стояха десетина военни полицаи с извадени мечове. В ъгъла два ма служители седяха един срещу друг на малка маса, отрупана със свитъци хартия и принадлежности за писане. Това бяха писарите, без право да се намесват в хода на процеса.

Цяо Тай съпроводи съдията до подиума и издърпа високото кресло зад масата. Съдията седна, Цяо Тай се изправи от дясната му страна, Ма Жун — отляво. Тао Ган се настани на столчето в края на масата. Цяо Тай даде заповед на капитана, който застана пред тях, отдаде чест и обяви:

— Всичко е готово, ваше превъзходителство!

Съдията Ди взе чукчето.

— Като извънреден губернатор на императорската столица обявявам съдебното заседание за открито — той удари с чукчето. — Съдът трябва да разгледа убийството на господин Мей, търговец от този град. Ще изслушам най-напред обвиняемия доктор Лю. Доведете го!

Капитанът даде знак на военните полицаи. Двама от тях излязоха през сводестата врата вляво. Съдията Ди се взря в поставените пред него формуляри. Те бяха празни, изготвени специално за извънредни случаи, всеки един от тях с големия червен имперски печат и заверката на първия министър. Всеки лист бе номериран. Смъртните присъди, произнесени в цялата империя, трябваше да бъдат потвърдени от Върховния съд и след това от самия император. Но разпорежданията в случай на извънредно положение допускаха съкратена процедура. Двамата войници доведоха доктор Лю пред подиума.

— Доктор Лю, вие на два пъти дадохте неверни свидетелски показания. Първо, когато казахте, че господин Мей е починал в десет часа вечерта, втория път, когато заявихте, че госпожа Мей не е била куртизанка, а е принадлежала към виден род. Защо направихте тези изявления, след като сте били напълно наясно, че не отговарят на истината? Обвинявам ви в съучастничество в убийството на господин Мей и ви съветвам да говорите истината и само истината.

Доктор Лю вдигна глава. Беше бледен, но гласът му прозвуча уверено:

— Човекът пред негово превъзходителство отхвърля категорично да е бил замесен в убийството на господин Мей, но признава, че е дал неверни показания. Бях достатъчно глупав да повярвам на измислените истории, които госпожа Мей ми разказваше. Много добре знаех, че е била куртизанка, но вярвах, че въпреки това е почтена жена, искрено обичаща своя съпруг, и…

Съдията удари с чукчето си.

— Искам точни и ясни показания. Вие казахте, че през въпросната нощ сте вечеряли с господин Мей и че госпожа Мей ви е прислужвала. Започнете оттам!

— След като се разделих с господин Мей, аз, естествено, се отбих при домоуправителя, ваше превъзходителство. Дадох му лекарство, реших, че повече няма за какво да се тревожа, и си тръгнах.

— И така, вашата версия, че сте чули виковете на госпожа Мей в източното крило и че сте се втурнали към нея и така нататък, е била лъжа?

— Да, ваше превъзходителство. И смирено моля за прошка. Много рано на следваща сутрин минах през дома на Мей на път за друг мой пациент, само за да видя как е старият управител. Знаех, че той е единственият останал в къщата служител, и се притеснявах за него. Госпожа Мей лично отвори вратата и ми каза, че той е добре и че ще се вдигне към обед. Но тя изглеждаше много притеснена. Придърпа ме в някаква странична стая и ми разказа една поразителна история. Според нея след като предната вечер изпра тила съпруга си горе в библиотеката, решила да прекара нощта в гостната стая долу. Тревожела се за здравето на домоуправителя и искала да бъде наблизо, ако той се нуждае от нещо. Малко след полунощ се събудила и видяла, че съпругът й влиза в стаята. Казал й, че не може да заспи и че не се чувства добре. Тя понечила да стане и да му направи чай, когато той внезапно се вкопчил за гърлото, сякаш се задушавал. Преди тя да успее да стане и да му помогне, той се строполил и главата му се ударила в ръба на леглото. Тя коленичила до него и разбрала, че е починал — Лю млъкна, погледна към съдията и продължи разпалено: — Аз и повярвах, ваше превъзходителство! Знаех, че господин Мей наистина има слабо сърце и че напоследък много се преуморява с работа. И така, тя продължи, че е ужасно притеснена дали хората няма да започнат да сплетничат, да приказват разни неща. Двамата със съпруга й никога не били използвали гостната стая, каза ми тя, а злонамерените езици можели да подшушнат, че очевидно съпругът й я е заварил там с таен любовник и че любовникът го е ударил. Помислих, че това все пак е доста пресилено, и поисках да видя тялото, но тя каза, че го е издърпала до стълбата в салона. Чудех се дали да й помогна и да заявя пред регистратора, че мъжът й е паднал по стълбата предната вечер и че тя ме е извикала незабавно. Колебаех се, но тя… тя беше много настойчива, ваше превъзходителство. Просто ме избута навън и каза: „Вървете и веднага доведете регистратора на смъртните случаи. Ако чакаме още, може да заподозре нещо!“ — доктор Лю избърса с ръкав потното си лице. Дори и в тази зала с висок таван горещината беше потискаща. Той продължи: — Стигам до най мъчителната част от моята изповед, ваше превъзходителство. Официално заявявам, че напълно съзнавам, че, давайки тези показания, аз самият мога да бъда подведен под отговорност за укриване на важни улики. Но истината трябва да бъде изречена. И така, отидох при регистратора и му казах, че още от снощи се опитвам да го намеря. Можех да твърдя това, защото знаех, че той всяка нощ ходи при общинската клада за изгаряне на трупове. Още когато двамата с регистратора влязохме в салона, ужасно се притесних, тъй като веднага разбрах, че черепът на господин Мей е бил разбит със страхотен фронтален удар. Контузията му в никакъв случай не можеше да бъде причинена от удар на главата в ръба на леглото. При това сцената на нещастието беше подредена с такова старание, че аз заподозрях наличието на съучастник. По върха на колоната дори имаше кръв и косми. Докато регистраторът правеше оглед на тялото, обмислях трескаво нещата. Едва тогава проумях, че в основата на опасенията на госпожа Мей дали хората няма да си кажат, че съпругът й я е изненадал с любовник, лежат истински факти… Дадох си сметка за клопката, в която бях попаднал: тя ме бе направила съучастник в убийство! Единственият изход беше още тогава да кажа пред регистратора на смъртните случаи, че съм се показал като глупак, и да издам госпожа Мей. Но… — той млъкна внезапно.

— Защо не го направихте? — с равен тон запита съдията Ди.

Доктор Лю се поколеба. Прокашля се няколко пъти.

— Ами вижте, ваше превъзходителство — заекна той, — преди регистраторът да разбере нещо, тя ме извика. Ние… разговаряхме в съседната стая. Тя падна на колене пред мен и ме помоли да я спася. Съпругът и наистина я сварил с любовник, скарали се и онзи мъж ударил Мей. Имал намерение само да го зашемети и после да избяга, затова и двамата обезумели от страх, когато видели, че Мей е умрял. Дълго се чудили какво да правят, и накрая решили да инсценират нещастен случай. Според нея никой не се съмнявал, че Мей наистина е паднал надолу по стръмните стълби и…

— Кой е бил любовникът и? — прекъсна го съдията.

— Тя не ми каза, ваше превъзходителство. Аз… — внезапно той скочи и се плесна по челото. — Милостиви небеса! — провикна се Лю. — Какъв невероятен глупак съм аз! Тя, разбира се, е казала, че съм аз! — той отново падна на колене. — Не вярвайте на тази жена, ваше превъзходителство! Умолявам ви, не и вярвайте! Тя е покварено, лъжливо същество, тя…

Съдията Ди вдигна ръка.

— Вие сте много умен мъж, Лю! — студено отбеляза той. — Никога не съм се съмнявал в това. Капитане, нека писарите прочетат свидетелските показания!

Двамата мъже прочетоха записките с напевен глас, спирайки от време на време за някои поправки, когато бележките им не съвпадаха. Капитанът подаде документа на Лю и той сложи отпечатъка от палеца си. Докторът понечи отново да се обърне към съда, но по знак на съдията двама войници го сграбчиха за раменете и го издърпаха встрани.

— Мръсен плъх! — просъска Цяо Тай на Ма Жун. — Надява се да хвърли цялата вина върху любовницата си и да се отърве с кратък престой в затвора.

Съдията стовари чукчето си и заповяда:

— Доведете обвиняемата госпожа Мей!

Двамата войници излязоха и се върнаха на часа с една възрастна жена, облечена в черно. Това беше надзирателката на женския затвор.

— Позволете да докладвам, ваше превъзходителство — заговори тя. — Затворничката госпожа Мей е болна. Повръща няколко пъти и мисля, че има треска. Посъветвах я да поиска лекарска помощ и да попълни молба за отлагане на разпита, но тя не се съгласи. Настоява да се яви пред съда, когато бъде призована. Какво ще реши негово превъзходителство?

Съдията помисли за миг, подръпвайки раздразнено брадата си, след което каза:

— Тъй като засега е достатъчно и кратко показание, можете да я доведете, но предупредете лекаря да я прегледа веднага след разпита!

Съдията Ди угрижено проследи с поглед госпожа Мей, докато тя бавно пристъпваше към масата. Надзирателката понечи да и помогне, но младата жена решително отказа. Когато падна на колене, съдията каза бързо:

— На обвиняемата се разрешава да стои права. Този съд…

— Аз убих съпруга си — прекъсна го тя с неузнаваем пресипнал глас. Втренчи в съдията огромните си блестящи очи и продължи: — Убих го, защото не можех повече да издържам безплодните ухажвания на този старец. Ожених се за него, защото… — гласът й се прекърши. Тя вдигна глава и сините скъпоценни камъни на обиците и блеснаха на светлината. Втренчена в някаква далечна точка над главата на съдията Ди, продължи: — Ожених се за него, защото смятах, че животът има да ми изплаща голям дълг. Бях само петнайсетгодишна, когато ме продадоха в един бардак в стария град. Там ме унижаваха по всевъзможни начини, биеха ме, подритваха ме и ме обиждаха, налагаха ме с камшик и ме караха да моля за още. Това беше… — тя закри лицето си с ръце. Когато заговори отново, гласът и си беше възвърнал донякъде красивата си мелодичност. — Тогава срещнах един човек, който ме заобича. Бях щастлива известно време. После открих, че нашата любов не ми е достатъчна. Исках нещо повече от любов. И се омъжих за Мей. Вече имах всичко, което желаех… освен любов. Имах любовници, много любовници. Повечето излизаха разни недодялани дръвници и след това се чувствах още по-омерзена от преди. Други… Унижаваше ме алчното им домогване до парите ми, гнусях се от долната им похот. Съпругът ми откри връзките ми и страданието му просто ме съсипваше. Това ме унижаваше много повече и от най-жестокия бой с пръчки в бордея. И след като го убих, трябваше да моля за милост, да моля този нещастен доктор и да обещавам, че ще се поддам на гнусните му щения… Винаги съм искала нещо повече. И колкото повече получавах, толкова повече съм губела. Сега напълно го съзнавам, но е късно!

Мъчителна кашлица разтресе тялото й..

— Болна съм и уморена от всичко това — заекна тя. — Болна и уморена… уморена.

Тя се олюля, погледна отчаяно съдията и се свлече на каменния под. Надзирателката приклекна до нея и сръчно развърза предницата на бялата й рокля. Но внезапно отскочи стресната и закривайки уста с ръкава си, посочи ужасено към издайническите петна, из били по шията и гърдите на госпожа Мей. Капитанът също се дръпна назад, по-далеч от гърчещата се жена. Крайниците й се мятаха в страшни конвулсии. После тялото застина.

Съдията Ди се надигна от креслото, наведе се на пред и се вгледа в разкривеното лице на мъртвата жена. После седна обратно и даде знак на капитана, който тихо нареди нещо на военните полицаи пред входа. Те се втурнаха навън. Глухата тишина, настъпила в залата, внезапно бе нарушена от приглушен тътен.

Стражите се върнаха с тръстикови рогозки. Закриха устата и носа си с шалове и покриха мъртвото тяло. Капитанът се изправи пред масата и доложи на съдията:

— Заповядах на стражниците да доведат събирачите на трупове.

Съдията кимна.

— Доведете подсъдимия Ху Бън — нареди той с уморен глас.