Мотив с върба

ГЛАВА V

Ма Жун намръщено се взираше в каничката с вино, която държеше в мощната си десница.

— О, небеса, да наречеш тази дупка „Обител на Петте благословии“! — изломоти той. — Брат Цяо можеше да избере някое по-свястно място. Но пък е вярно, че свястно място днес не се намира лесно.

Той отпи от евтиния остър алкохол, намръщи се и тръсна чашата на масата. Протегна се и юнашки се прозина — през последната седмица му се падаха по няколко часа сън на нощ. Беше едър като канара мъжага, по-висок и от Цяо Тай. Яки мишци издуваха стегнатата му плетена ризница. Беше пъхнал златната си емблема под шлема, за да не се налага да отговаря на задължителните поздрави на всеки срещнат стражник по улицата. Кръстоса ръце и мрачно огледа дългата тясна кръчма, осветена от евтината глинена лампа върху тезгяха от грубо издялани дъски. Паяжини висяха от гредите на прихлупения таван, спареният въздух миришеше на граниво и на евтин алкохол. Кръчмарят, начумерен гърбушко, се изгуби някъде във вътрешната стая, след като сервира на Ма Жун.

Единственият друг посетител бе възрастен мъж, седнал сам на една маса в дъното. Той сякаш нарочно не обръщаше никакво внимание на Ма Жун и съсредоточено съзерцаваше гиздаво облечена марионетка, която държеше в ръката си. Още две кукли лежаха на масата пред него. Беше с дрипави панталони и сини памучна куртка, която почти се сливаше с избелялото синьо на завесата зад него. На главата му бе нахлупена омърляна черна шапка, изпод която стърчеше рошава посивяла коса. Върху дясното му рамо клечеше кафява маймунка, която сякаш не одобряваше изпитателния поглед на Ма Жун. По едно време тя повдигна вежди, така че стегнатата кожа побеля, а черният гребен на главата и щръкна нагоре. Оголи зъби, уви пухкавата си опашка около врата на господаря си и нададе пронизителен писък. Тогава мъжът изгледа вторачено и насмешливо Ма Жун и произнесе с нисък школуван глас:

— Ако желаеш да си поръчаш още една каничка вино, войнико, просто извикай. Кръчмарят е в задната стая и успокоява старата си жена, която е много разстроена, защото от насрещната къща преди половин час изнесоха трима мъртъвци.

— Нека си я успокоява! — ядно отвърна Ма Жун. — Стига ми и една чаша от тази бълвоч, за да ме държи за дълго далеч оттук.

— Тихо! — нежно сгълча човекът маймунката, като я потупа по малката кръгла главица. — Тази кръчма е за непридирчиви посетители, войнико, и за хора с по-леки кесии. Но пък е на удобно место, точно между горната и долната част на града.

— Трябва да си голям шегобиец, за да я наречеш „Обител на Петте благословии“!

— Петте благословии — замислено повтори мъжът: — пари, висок пост, дълъг живот, здраве и много деца. Защо пък да не я нарекат така, войнико? Долепена е за задната стена на последната голяма къща. Отсреща започват бордеите. Кръчмата е един вид пограничен камък, който разпределя петте благословии между бедни и богати. Пари, висок пост, дълъг живот и здраве за богатите. Много деца, прекалено много, за бедните. Четири към едно. Но пък бедните не се оплакват. И едното им е предостатъчно!

Той постави куклата на масата и с няколко ловки движения на дългите си сръчни пръсти отдели главата й. Ма Жун стана и отиде на масата му. Седна на стола срещу него и рече:

— Хубав занаят имаш! Винаги съм обичал добрите куклени представления. И съм се чудел как изобразявате бой с мечове. Какво търсиш?

Мъжът усилено ровеше в една бамбукова кошница.

— Не мога да намеря подходяща глава! — сопна се кукловодът. — Искам истински злодей, като в живота. Ето го тялото, нали виждаш! Голям як мъж, жаден за всичко. Но не мога да намеря подходяща глава.

— По дяволите, та това е лесно! Всичките ви злодеи са с ей такава муцуна — и Ма Жун изду бузи, ококори страховито очи и се озъби злобно.

Кукловодът го изгледа презрително.

— Вярно, на сцената е така. В театъра всички артисти и артистки са ясно разпределени на добри и лоши. Но моите кукли са нещо повече от актьори, войнико. Аз искам те да представляват истински човешки същества в миниатюр. Затова не ми трябват сценични злодеи. Разбираш ли?

— Честно казано, не. Но ти си майстор и си знаеш работата. Как се казваш впрочем?

— Викат ми Юан, Юан Кукловода. От стария град — той захвърли куклата в кошницата и попита: — Познаваш ли стария град?

— Не много добре. Тази вечер ще ходя там.

— Добре се вгледай в тамошните хора, войнико! Виж обитателите на схлупените влажни бордеи, на изоставените мази, почти целите под земята. Аз ги предпочитам пред обитателите на накипрените богаташки домове. При всички случаи! — и като почесваше маймунката по пухкавата козина на гърба, добави замислено: — Бедните винаги са заети с грижата да напълнят стомасите си, това ги поглъща изцяло и не им остава време да измислят жестоки забавления за преситени апетити. Както го правят онези от къщата зад нас! — и той посочи с пръст през рамо.

— Какво знаеш за тях? — небрежно попита Ма Жун. „Този явно е досадник, дано Цяо Тай се появи по скоро“, мислеше си той.

— Повече, отколкото си мислиш, войнико — отвърна Юан. — Тук зад завесата в стената има процеп. Вижда се част от вътрешния двор, всъщност галерията около него. Случайно може и да зърнеш някои от доста странните неща, които се случват там.

— Глупости! — рече раздразнено Ма Жун.

Мъжът сви тесните си рамене.

— Погледни сам.

Той се обърна на стола си, хвана синята завеса на стената и я поиздърпа. Надникна, после се обърна към Ма Жун:

— Гледай как се забавляват богаташите!

Любопитството на Ма Жун беше събудено против волята му, той стана и доближи лице до процепа, който му бе показал кукловодът. Неволно затаи дъх. През малката назъбена дупка в тухлената стена видя полутъмна галерия с покрив от червени керемиди. В дъното се виждаше нещо като еркер с високи прозорци, закрити от бамбукови щори. Отляво и отдясно се точеха редици червени лакирани колони. С безмълвен ужас Ма Жун се взря в една висока слаба фигура, изправена в средата на галерията с гръб към него. Беше мъж, облечен в черна копринена роба, стиснал дълъг камшик. С механични отсечени движения налагаше голото тяло на жена, просната по корем върху ниско легло. Дългата й черна коса се стелеше по червените плочки. Гърбът и бедрата й бяха облени в кръв. Внезапно мъжът спря и ръката му с камшика застина във въздуха. Две големи птици прелетяха между колоните, размахвайки лениво дългите си ярко обагрени криле.

Ма Жун изпсува и се обърна.

— Ела с мен, ще го пипнем този мръсник! — изруга той и разтърси кукловода, който го беше хванал за ръкава. — Не се страхувай, аз съм полковник от гвардията.

— Няма смисъл да бързаме — отвърна невъзмутимо Юан. — Ето го негодника — и с ловко движение дръпна докрай синята завеса. Показа се четвъртита кутия, поставена върху висок триножник. На предната й страна, изрисувана като тухлена стена, имаше процеп. — Това е моят малък куклен театър — обясни Юан, докато наблюдаваше с усмивка обърканото изражение на Ма Жун.

— Да ме вземат дяволите! — избухна високият мъж. Кукловодът попипа задната част на кутията и добави:

— Имам повече от трийсет сценки тук. Все от едно време. Я погледни пак!

Ма Жун притисна буза до процепа и видя елегантна вила на брега на река с израсли наоколо върби. Дългите им клони се полюшваха на лекия ветрец. Появи се малка лодка. Някакъв мъж със сламена шапка гребеше, отдалечавайки се от брега. В задната част на лодката седеше красиво момиче. Внезапно балконската врата на вилата се разтвори и се показа мъж с дълга бяла брада. После настана пълен мрак.

— Свещта изгоря, край на представлението. Понеже беше толкова кратко, е безплатно.

— Как си успял да направиш фигурите толкова истински? И как, по дяволите, ги движиш?

— Изрязвам ги от картон, но добавям тук-там сенки. Получава се една особена дълбочина. Мое изобретение. А фигурите движа, като им опъвам конците от конски косми. Нужни са чевръсти пръсти, но освен това…

Той замълча и се огледа. Вратата се отвори широко и в кръчмата влезе висока стройна девойка.