На младоженката (Съвременна приказка)

III

Ще заскрибуцат, ще задращят, ще задрънкат електронни железарии, ще се разлюлеят двойките в бесен танц, ще заблестят очите в полумрака под петлите на въртележките. Същата вещица завие пресипнало заклинанието по мъртвия електронен мотив:

— Превъзходни цветчета — — ще измърка женихът, когато ще разглежда вишневото клонче. — Сега не можеш да различиш кое е живо дърво, кое е мъртво — ето как работи нашата наука. Приятелят ми Венка Маргелов неотдавна чак в Сахара се подвизаваше с група археолози. И да не повярваш: буквално цялата пустиня е набучена с палми. Изкуствени, разбира се, от биокрон.

През живото вишнево клонче помръкнало ще го погледне една старица — с хлътнали бузи, провиснала кожа, с лъскащи като молци кичури побелели коси.

Морно, като несмазана кобилица над кладенец, младоженката ще промълви:

— Извинявай, че се забавих. Не се сърди, Боря. Ако искаш, да отидем до стаята на младоженеца. За пет минути поне, а?