Нежна победа

ПЕТА ГЛАВА

На следващата сутрин Кати с тревога зачака появата на Рамон. Притеснението й от предстоящото посещение в дома на родителите й заедно с екзотичния испанец беше толкова силно, че дори предложението за женитба й изглеждаше по-безобидно.

Възможностите за провал по време на градинското парти бяха безбройни. За нея не беше важно дали семейството й ще хареса Рамон или не. Близките й не бяха в състояние да й влияят, когато ставаше въпрос за вземането на съдбоносни за бъдещия й живот решения. Обичаше ги, но беше достатъчно голяма, за да решава сама. Ужасяваше я друго: членовете на семейството й можеха да кажат или да направят нещо, с което да го засегнат. Например Морийн! Сестра й беше такава снобка! Напълно беше забравила факта, че семейство Конъли не винаги са били богати. Ако разбереше, че Рамон е обикновен фермер, който отгоре на всичкото кара камион, тя беше в състояние да му се подиграе пред всички гости и непременно щеше да подчертае огромната разлика между него и нея в социално отношение. Родителите й щяха да му окажат нужното внимание независимо от непрестижната му професия… но само до мига, в който не допуснеха, че между Рамон и дъщеря им съществува нещо повече от обикновено приятелство.

Дори само да предположеха, че красивият испанец желае да получи ръката на Кати, и двамата щяха да му демонстрират презрението си, от което той щеше да се почувства като паразит, ловко изкачващ се по социалната стълбица. Пред всички гости Рамон щеше да бъде отхвърлен като вероятен бъдещ зет. Майка й и баща й нямаше да се поколебаят да заявят категорично позицията си.

Рамон пристигна точно в три и половина. Кати го посрещна с усмивка и за няколко секунди наистина успя да скрие страховете си от него. Но когато я взе в прегръдките си и повдигна внимателно брадичката й, очите му прочетоха истината.

— Не отиваме на среща с взвод екзекутори, Кати, а само със семейството ти — с мрачен хумор отбеляза той.

Целувката му й донесе облекчение. Почувства се посмела и решителна. Това чувство продължи да я владее и половин час по-късно, когато колата им спря пред дома на родителите й.

Къщата беше построена върху пет акра идеално поддържана тревна площ. Пред нея се виеше автомобилната алея, а самата сграда изглеждаше внушителна и величествена с белите си колони. Кати под око наблюдаваше Рамон. Любопитно й беше да види реакцията му, но напразно търсеше да прочете възторг в очите му. Той хвърли незаинтересован поглед към къщата, сякаш беше виждал хиляди като нея, и подаде ръка на Кати, за да й помогне да слезе от колата.

Двамата мълчаливо поеха по алеята, водеща към масивната дървена врата, най-после Кати не издържа и дяволито попита:

— Е, как ти се струва?

Тя пъхна ръце в джобовете на джинсите си и продължи напред, но след няколко крачки се спря. Обърна се. Рамон стоеше на мястото си и възхитено оглеждаше фигурата й. Погледът му погали светлата й коса, спря се многозначително върху устните й и съблазнителните й гърди, после проследи извивките на талията и ханша и се спусна по дългите й стройни бедра. Накрая се върна по обратния път и се закова отново върху лицето й.

— Мисля — започна тържествено той, — че усмивката ти може да прогони тъмнината и че смехът ти е най-хубавата музика, която съм чувал. Косата ти се лее като тежка коприна и блести като разтопено злато на слънцето.

Кати хипнотизирана слушаше плътния му чувствен глас. В тялото й се разля приятна топлина.

— Мисля, че имаш най-сините очи на света. Много харесвам искриците, които проблясват в тях, когато си щастлива, както харесвам и сянката, забулваща ги, щом те взема в ръцете си. — На устните му отново се появи многозначителната усмивка. — Харесвам те в тези джинси и с тази опъната върху гърдите тениска, но ако не извадиш ръце от джобовете си, ще бъда принуден да те напъхам обратно в колата, за да попаднат и моите ръце на същото място, където в момента са твоите.

Тя бавно извади ръце от джобовете си. Само с няколко думи Рамон беше в състояние да запали страстта й.

— Исках да знам какво мислиш за къщата? — задъхано повтори въпроса си.

— Прилича на излязла от страниците на „Отнесени от вихъра“.

До слуха им достигаха оживени гласове, примесени с весел смях. Тя натисна звънеца.

— Кати, скъпа! — възкликна майка й и нежно я прегърна. — Влизай. Всички гости са вече тук.

Госпожа Конъли се усмихна на Рамон и грациозно му подаде ръка, когато Кати го представи.

— Много се радваме да ви приемем в нашия дом, господин Галвера — любезно произнесе домакинята.

Той й отвърна не по-малко любезно, че за него също е огромно удоволствие да бъде тук. Кати, затаила тревожно дъх, се поотпусна успокоена.

Майка й се извини и ги остави. Младата жена поведе госта през къщата. Не след дълго двамата се озоваха на красива поляна. По средата се издигаше бар, задоволяващ и най-големите капризи на гостите. Наоколо се бяха оформили малки групички. Всички разговаряха и се смееха.

Всъщност Кати се беше излъгала. Това, което тя бе сметнала за барбекю, се оказа официална вечеря, предхождана от коктейл на открито. Бяха поканени тридесет души. Рамон беше единственият гост, облечен в джинси, но въпреки това изглеждаше страхотно. С гордост забеляза, че не е единствената, която го смята за красавец. Няколко приятелки на майка й с открито възхищение се взираха във високия мургав мъж, придружаващ Кати при обиколката й сред гостите.

Тя го представи на всички приятели и съседи на родителите й. Със скрита радост наблюдаваше как лъчезарната усмивка и естественият чар на Рамон мигновено завладява нежната половина от присъстващите. Това не беше неочаквано за нея. Изуми я друго: приятелят й изключително лесно намираше общ език и с мъжете, повечето от които бяха проспериращи местни бизнесмени. Очевидно той беше имал възможност да усвои правилата на доброто държание в обществото. Този факт я смая. Рамон се чувстваше като в свои води сред това множество, облечено в официални костюми, и с лекота разговаряше на всякакви теми — от спорт до политика. Особено компетентен беше по въпросите на световната политика, отбеляза си наум.

— Определено си много добре информиран по международните проблеми — подхвърли тя, когато двамата останаха за малко насаме.

Рамон неопределено се усмихна:

— Знам какво да чета, Кати.

Тя отмести поглед встрани, но предусещайки следващия й въпрос, Рамон побърза да обясни:

— Това парти не се различава от всяко друго събиране. Когато много мъже се съберат на едно място, те обикновено говорят за бизнес, спорт и политика. Същото е навсякъде по света.

Отговорът му не задоволи любопитството й, но реши да остави разясняването на въпроса за по-късно.

— Мисля, че ревнувам! — със смях призна тя, когато малко по-късно една четиридесет и пет годишна матрона с две вече пораснали дъщери обсеби Рамон изцяло в продължение на цели десет минути.

— Не бъди ревнива — посъветва я шеговито той. Изглежда беше свикнал да бъде в центъра на женския интерес. — Всички ще престанат да ме забелязват веднага щом узнаят, че съм най-обикновен фермер.

Два часа по-късно Кати с огромно неудобство се убеди в правотата на думите му.

Всички гости бяха насядали около отрупаната с деликатеси маса, когато Морийн високо попита:

— С какво се занимавате, господин Галвера?

Разговорите мигновено замряха. В салона се възцари пълна тишина.

— Неговият бизнес е свързан с камиони и… със зеленчукопроизводство — побърза да отвърне Кати.

— Какво точно правите с тези камиони? — настоя Морийн.

— Какво може да прави? — сряза я сестра й и й хвърли изпепеляващ поглед.

— Зеленчукопроизводство ли казахте? — заинтересовано попита господин Конъли, повдигайки вежди. — С продажби на едро или на дребно се занимавате?

— На едро — изстреля на един дъх Кати, за пореден път отнемайки възможността на Рамон да отговори.

Той се приведе към нея, усмихна се очарователно и разярено изсъска в ухото й:

— Престани да отговаряш вместо мен, Кати, иначе баща ти ще си помисли, че не знам какво да кажа.

— Значи, продажби на едро? — втренчи се в Рамон господин Конъли. Интересът му към зеленчукопроизводството беше особено голям. — С кой аспект от този бизнес, по-конкретно? С дистрибуторство?

— Не, с отглеждането на зеленчуци — спокойно отвърна младият мъж и стисна под масата ледената ръка на Кати.

Искаше да й се извини за тона, с който й беше говорил преди малко.

— Предполагам, че става въпрос за някаква корпоративна дейност? — продължи с въпросите си баща й. — В какъв мащаб?

Рамон отряза тънко късче от телешкото и невъзмутимо рече:

— Притежавам малка ферма, която едва покрива разходите ми.

— Да не искате да кажете, че сте обикновен фермер? — възкликна Морийн, а на лицето й се изписа зле прикрито отвращение. — В Мисури ли?

— Не, в Пуерто Рико — намеси се в разговора братът на Кати, Марк. — Миналата седмица говорих с Джек Мастърс и той ми каза, че веднъж открил в товара ананаси, доставен му от Пуерто Рико, паяк с размерите на…

Един от гостите, който очевидно малко се интересуваше от паяци, прекъсна монолога на Марк, обръщайки се към Рамон:

— Можете ли да ми кажете дали Галвера е често срещана испанска фамилия? Четох нещо за един Галвера, но не мога да си спомня как беше малкото му име.

Кати усети напрежението, което изпълва Рамон.

— Тази фамилия, както впрочем и малкото ми име, са много разпространени сред испанците — отвърна той.

Тя му хвърли окуражаваща усмивка и забеляза, че майка й я наблюдава с гняв и недоволство. Стомахът й се сви на топка.

Когато си тръгнаха, родителите й ги изпратиха до вратата. Майка й с присвити очи изгледа бедния пуерторикански фермер, давайки му ясно да разбере, че не одобрява нито него, нито по-нататъшната му връзка с дъщеря й.

Като капак на всичко в последната минута седемгодишният син на Морийн надникна иззад полите на майка си и високо заяви:

— Мамо, този човек говори много смешно!

Пътуваха в мълчание. Рамон изглеждаше потънал в мислите си.

— Съжалявам, че те накарах да дойдеш по джинси — промълви Кати, когато колата зави към паркинга пред дома й. — Мога да се закълна, че преди две седмици майка ми говореше за барбекю.

— Няма значение — отвърна той. — Дрехите не правят човека.

Тя не разбра какво точно иска да й каже: дали смята, че по-хубавите дрехи нямаше да му помогнат много, или че имиджът му си е достатъчно добър, независимо от дрехите, които носи.

— Съжалявам за гадното държание на Морийн — направи нов опит да разсее мълчанието тя.

— Престани да се извиняваш, Кати! Никой не може да се извинява вместо другия. Нелепо е дори да опитваш.

— Зная, но сестра ми е толкова отвратителна, а родителите ми…

— Те много те обичат — довърши вместо нея. — Искат да бъдеш щастлива, с осигурено бъдеще. За нещастие както повечето родителите и твоите смятат, че ако бъдещето ти е финансово осигурено, това ще бъде гаранция за твоето щастие. Обратно, според тях, ако нямаш пари, непременно следва, че ще бъдеш нещастна.

Кати с изненада го слушаше.

Когато влязоха в апартамента, тя обви ръце около врата му и изпитателно се взря в мургавото му лице.

— Какъв всъщност си ти? Кой си? Защитаваш родителите ми, макар да знаеш, че ако реша да дойда с теб в Пуерто Рико, те ще направят всичко възможно, за да ме спрат. Забелязах също, че не беше впечатлен нито от къщата, нито от хората, с които се запозна тази вечер. Говориш английски с акцент, но речникът ти е по-богат от този на повечето мъже, притежаващи университетски дипломи. Кой си ти, Рамон?

Сложи ръце на раменете й и отвърна:

— Аз съм мъжът, който иска да те отведе далеч от всичко, което ти е познато, далеч от хората, които те обичат. Аз съм човекът, който иска да ти покаже една непозната страна, където почти никой не говори твоя език. Аз съм мъжът, който иска да живееш заедно с него в родния му дом — в четири стаи, които са достатъчно чисти, но нищо повече. Аз съм мъжът, който знае, че е твърде егоистично от негова страна да иска всичко това, но все пак ще се опита да го постигне.

— Защо? — промълви Кати.

Той сведе лице към нейното и горещият му дъх я опари.

— Защото вярвам, че мога да те направя много щастлива!

Замаяна от целувката му, тя с усилие следваше логиката му.

— Как мога да бъда щастлива, ако живея в проста колиба в някаква чужда за мен страна, където никого не познавам и с никого няма да мога да разговарям?

— Ще ти обясня по-късно. — На устните му се появи усмивка. — Донесъл съм си банския.

— Искаш да плуваш? — удиви се Кати.

Зъбите на Рамон блеснаха:

— Искам да те видя с възможно най-малко дрехи по тебе, а най-безопасното място за това е басейнът.

Тя отиде в спалнята да се преоблече. Бързо свали дрехите си и извади един яркожълт бански в две части. Облече го и с усмивка се загледа в отражението си в огледалото. Банският беше твърде оскъден и разкриваше всеки сантиметър от тялото й. До този момент не беше имала смелостта да се появи с него, но сега й се струваше, че банският е страхотен. Беше идеалното средство да действа възбуждащо на Рамон и същевременно да го държи на безопасно разстояние. Среса косата си и се отправи величествено към всекидневната. Сблъска се с госта си, който тъкмо излизаше от банята само по черни плувки. Устата й пресъхна при вида на забележителната гледка.

Рамон не беше възхитен от вида й. Огледа я от главата до петите и накрая рязко изрече:

— Сложи друг! — След кратка пауза добави: — Моля те.

— Не! — твърдо се възпротиви Кати. — Няма да сменя банския си. Пък и защо да го правя?

— Защото аз те помолих!

— Ти не ме помоли, а ми заповяда. Това никак не ми харесва.

— Сега те моля — настойчиво повтори той. — Моля те!

Хвърли му разярен поглед и заяви:

— Ще се къпя с този бански!

— Тогава ще отидеш до басейна сама.

Внезапно Кати се почувства вулгарно разсъблечена. Обвини мислено Рамон за унижението, което изпита, и неохотно се отправи към спалнята. След малко се появи, облечена в зелен бански.

— Благодаря — рече той.

В гърдите й се надигаше унищожителен гняв. Рязко тръгна към басейна. Там имаше само няколко души. Повечето от наемателите бяха при семействата си за празниците.

Кати се отпусна грациозно на един шезлонг близо до басейна, без да обръща внимание на Рамон.

— Ще се къпеш ли? — попита я той.

Тя стисна зъби и отрицателно завъртя глава. Младият мъж се настани на един стол срещу нея и запали цигара. Облегна се назад и каза:

— Искам да ме изслушаш.

— Не желая да те слушам. Много от нещата, които казваш, не ми харесват.

— Въпреки това ще ме изслушаш.

Кати рязко извърна глава към него. Дългата й коса се разпиля по раменете й.

— Рамон, за втори път в рамките на няколко минути ми казваш какво трябва да правя и това не ми харесва. Никак. Дори и да имах желание да се омъжа за теб, последните двадесет минути щяха да ме накарат да се откажа. — Тя се изправи. Изпитваше задоволство да демонстрира моралното си превъзходство над него. — В името на тази наша последна вечер… — умишлено наблегна на думата „последна“ — ще поплувам просто защото съм сигурна, че това ще бъде следващото, което ще ми наредиш да направя.

Пристъпи към дълбокия край на басейна и се гмурна в топлата вода. Секунда по-късно Рамон проряза водата зад нея. Тя заплува по-бързо, но за него не беше проблем да я настигне и да я вземе в прегръдките си.

— В басейна има още четирима души. Пусни ме, иначе ще извикам за помощ!

— Кати, ще млъкнеш ли най-сетне и ще ме оставиш ли…

— Това беше третата ти погрешна стъпка за тази вечер — изсъска яростно тя. — Вече си вън от играта.

— По дяволите! — изруга той, зарови пръсти в косата й и отметна главата й назад. Устните му стръвно се впиха в нейните.

Кати извърна лице встрани и изтри устни с опакото на дланта си.

— Това не ми харесва! — изрече вбесено.

— Нито пък на мен — отвърна Рамон. — Моля те, чуй ме!

— Не мисля, че имам друга възможност. — Пръстите на краката й не докосваха дъното.

Рамон не обърна внимание на забележката й.

— Кати — започна той, — банският ти беше страхотен, а при вида ти дъхът ми секна! Ако ми позволиш, ще ти обясня защо не исках да се покажеш в този вид пред останалите. Снощи няколко от съседите ти ме попитаха шеговито дали ще отведа някъде тяхната „весталка-девица“. Така те нарекоха.

— Какво?! — извика смаяно тя.

— Наричат те така, защото всички те желаят, но никой от тях не те е притежавал.

— Сигурно много си се забавлявал — горчиво произнесе Кати. — Без съмнение си помислил, че жена, облечена в подобен вулгарен бански…

— Почувствах се невероятно горд! — тихо я прекъсна той. Дойде й повече, отколкото можеше да понесе. Удари с юмруци по силните му гърди и направи опит да се освободи, но не успя.

— Е, след като узнах за гордостта, която си изпитал, ще ми бъде страшно неприятно да те разочаровам: аз не съм девствена!

Думите й постигнаха желаното. Рамон стисна зъби, но успя да запази самообладание.

— До този момент всички се отнасят към теб с огромно уважение като към по-малка красива сестричка. Ако се беше появила пред тях с този бански, щяха да се втурнат след теб като глутница разгонени кучета.

— Не ме интересува мнението им! А ако посмееш да ми направиш забележка за това, че ругая, ще те фрасна силно по тиквата! — разярена го предупреди тя.

Младият мъж разтвори ръце. Кати заплува към металната стълбичка, излезе от басейна, бързо събра багажа си и тръгна към апартамента.

Щом се озова вътре, посегна да заключи вратата, но се сети, че дрехите на Рамон са в банята. Прибра се в спалнята и заключи вратата.

Половин час по-късно Рамон настойчиво почука и извика:

— Престани да се цупиш и отвори вратата!

— Сигурна съм, че можеш сам да си намериш пътя за вкъщи — подразни го тя. — Искам да спя.

Пресегна се към нощната лампа и я изгаси.

— За Бога, Кати, не ни причинявай това!

— Няма никакво „ние“! И никога не е имало. — Стана й неприятно, че е произнесла подобни думи, затова побърза да добави: — Не зная защо искаш да се ожениш за мен, но мога да ти изброя всички причини, поради които няма да приема предложението ти. За съжаление думите ми няма нищо да променят, така че си върви. По-добре е и за двама ни.

В апартамента се възцари гробна тишина. Мина почти час, но не се чуваше нито звук. Тя стана, внимателно отключи вратата и обиколи тъмните стаи. Рамон си беше отишъл.

Кати се прибра в спалнята и се сгуши под хладните чаршафи, намести възглавницата под главата си и светна нощната лампа.

Едва се беше спасила! Всъщност истината беше, че никога не се беше замисляла сериозно върху предложението на Рамон. В прегръдките му я обземаше неустоимо желание, но това беше всичко. За щастие никоя жена на тази възраст не би се омъжила единствено за да задоволи сексуалните си фантазии, най-малко пък Катърин Елизабет Конъли. Просто беше пожелала Рамон по-силно, отколкото беше пожелавала всеки друг мъж, включително и Роб.

В главата й цареше пълен хаос. Съзнаваше, че е била готова да се поддаде на чувствата си. Работата й не беше чак толкова добре платена, а мъжете, които я заобикаляха, бяха егоцентрични и повърхностни. Рамон беше съвсем различен от тях. Задоволяваше всяка нейна прищявка. В зоопарка я беше оставил да го води там, където на нея й харесваше. Ако му се стореше, че е изморена, настояваше да си почине. Ако погледът й дори за секунда се спреше на някой павилион, бързаше да я попита дали не е гладна или жадна. Ако решеше, че й се плува, той плуваше заедно с нея; ако й се танцуваше, той танцуваше, и то възможно по-дълго, за да я държи повече време в прегръдките си.

Нямаше да я остави да носи сама дори най-леката чанта с дрехи или покупки. Не минаваше през някоя врата, без да я задържи отворена за нея — а повечето мъже правеха точно обратното и дори се извръщаха назад, говорейки с поглед на жената зад себе си: „Нали вие, жените, искате равноправие? Ето ви го! Отваряйте си вратите сами!“

Кати тръсна глава. Какво й ставаше?! Как можеше да си мисли, че би се омъжила за някого само защото той ще мъкне пазарските чанти вместо нея и ще й отваря кавалерски вратите?

Не, в Рамон имаше нещо повече! Той беше толкова уверен в своята мъжественост, че не се страхуваше да проявява нежност; беше горд и самоуверен, но и странно уязвим.

Мислите й поеха в друга посока. Ако този човек беше живял в бедност, как беше овладял до тънкост маниерите на доброто общество? По време на официалната вечеря нито веднъж не се обърка сред многобройните сребърни прибори, нито пък беше впечатлен от богатите приятели на родителите й.

Защо й предлагаше да му стане съпруга, след като беше по-лесно да я вкара в леглото си? Беше му пределно ясно, че Кати не би му отказала каквото и да било.

„Пожелай ме толкова силно, колкото аз тебе!“ — беше настоял той, а когато беше обезумяла от страст, Рамон се беше отдръпнал, беше затворил очи и с безизразен глас й беше предложил да се омъжи за него. Дали не беше постъпил така, защото я беше смятал за девствена? Дори в тези дни на сексуална разкрепостеност испанците продължаваха да ценят високо девствеността у жените. Може би нямаше да я иска за съпруга, ако знаеше, че вече е спала с мъж. Тази мисъл я караше да се чувства още по-засегната.

Рамон Галвера знаеше как да я възбуди, как да я доведе до състояние на трескаво желание, но не беше научил това от книгите. За какъв се смяташе този човек?! Той също не беше девствен!

Кати изключи лампата и се отпусна върху възглавниците. Слава Богу, че не беше се съгласила да го придружи до Пуерто Рико! Той щеше да настоява да бъде безусловният господар на дома. Щеше да очаква от нея да чисти, да готви и да му прислужва. И без съмнение щеше да се постарае тя непрекъснато да бъде бременна!

Никоя нормална свободомислеща американка не би се омъжила за такъв тиранин… който щеше да я защитава от всичко… да се отнася с нея така, сякаш е направена от най-крехко стъкло… който щеше да изнемогва от работа, за да й осигури всичко, което поиска… който можеше да бъде толкова настойчив и страстен… и неописуемо нежен.