Нежна победа

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Рамон я заведе във Форест Парк. Опънаха одеяло под един вековен дъб и си устроиха истинско пиршество с маринованите телешки пържоли, шунката и хрупкавата франзела, които беше донесъл.

Докато се хранеха и разговаряха, погледът му възхитено галеше порозовялото й от възбуда лице, лъскавата й червеникава коса, проблясваща всеки път, когато Кати посягаше към кошницата с храната. Прекарваха толкова приятно, че тя наистина нямаше нищо против Рамон да я наблюдава по този начин.

— Предположих, че у вас е прието на пикник да се яде пържено пиле, но за съжаление не мога да готвя — призна той. — Ако решим да си устроим нов пикник, аз ще купя месото, а ти ще го сготвиш.

Кати за малко да се задави с виното, което тъкмо отпиваше.

— Какво шовинистично предположение! — обвини го шеговито. — Защо реши, че мога да готвя?

Рамон се подпря на лакът и с преувеличена сериозност отвърна:

— Защото си жена, разбира се.

— Ти… сериозно ли говориш?

— Дали съм сериозен, когато казвам, че си жена? Или че би трябвало да умееш да готвиш? Или имаш предвид отношението ми към теб?

Доловила чувствените нотки в гласа му, побърза да уточни:

— Сериозно ли мислиш, че всички жени трябва да умеят да готвят?

Усмивката му стана още по-широка.

— Не съм казал, че всички жени са добри готвачки, но наистина смятам, че жената трябва да притежава това умение. Мъжете пък трябва да работят, за да изкарват пари за прехраната на семейството. Така трябва да бъде.

Кати занемя от изненада. За момент се запита дали той нарочно не се опитва да я вбеси.

— Може и да не повярваш, но не всички жени горят от желание да режат лук и да стържат сирене!

Рамон високо се засмя, после внезапно смени темата:

— Какво работиш?

— Работя в личен отдел на една голяма корпорация. Провеждам интервюта с кандидати за работа и други подобни неща.

— Харесва ли ти?

— Много — призна Кати, бръкна в кошницата и извади огромна червена ябълка. Придърпа крака към гърдите си, обви ръце около тях и впи зъби в сочния плод. — Вкусна е.

— Жалко!

Погледна го изненадано.

— Жалко, че харесвам ябълката ли?

— Жалко е, че толкова много обичаш работата си. Може да се наложи да се разделиш с нея, когато се омъжиш.

— Да си зарежа работата, когато… — Избухна в лудешки смях и поклати глава. — Имаш късмет, че не си американец, Рамон! Не можеш да се чувстваш в безопасност в тази страна, където милиони жени биха сготвили теб заради начина ти на мислене!

— Аз всъщност съм американец — отвърна той, нехаейки за злокобното й предупреждение.

— Нали каза, че си от Пуерто Рико?

— Там съм роден, но по произход съм испанец.

— Току-що ме уведоми, че си американец и пуерториканец!

— Кати! — Рамон за първи път се обърна към нея по име. Тялото й потръпна от удоволствие. — Пуерто Рико е под доминанта на САЩ и всеки, роден там, автоматично става американски поданик. Моите предци са испанци, а не пуерториканци, така че аз съм американец от испански произход, роден в Пуерто Рико. — Погледът му се спря върху бялото й лице, сините очи и червеникавата коса. — Така както ти си американка от ирландски произход.

Изненада я тонът на превъзходство, с който беше изнесена цялата тази лекция.

— Всъщност ти си един испано-пуерториканско-американски шовинист, и то от най-лошите! — извика тя.

— Защо ми повишаваш тон? Защото вярвам, че когато една жена се омъжи, нейното задължение е да се грижи за съпруга си ли?

Тя надменно го изгледа.

— Няма никакво значение в какво вярваш. Не можеш да промениш факта, че много жени желаят да се реализират извън дома, точно както и мъжете. Ние също искаме да градим кариера, с която да можем да се гордеем.

— Една жена може да изпитва гордост и от грижите за съпруга си и децата си.

Трябваше на всяка цена да каже нещо, с което да изтрие самодоволната усмивка от устните му.

— За наш късмет — започна бавно тя, — американците, родени и израснали в САЩ, не се противопоставят на желанието на съпругите им да си имат своя кариера. Те са достатъчно внимателни и проявяват нужното разбиране.

— Наистина са много внимателни и разбрани — иронично я апострофира Рамон. — Позволяват ви да работите, харчат спечелените от вас пари, а освен това очакват да им раждате бебета, да чистите домовете им и не на последно място — да готвите!

Кати онемя, после внезапно се претърколи по гръб и избухна в смях.

— Знаеш ли, че си абсолютно прав?!

Рамон легна до нея, сложи ръце под тила си и се загледа в изпъстреното с пухкави облачета ясносиньо небе.

— Смехът ти е прекрасен, Кати.

Тя пак отхапа от ябълката и безгрижно отбеляза:

— Казваш го само защото смяташ, че си успял да промениш мнението ми по въпроса, но ще те разочаровам, като ти кажа, че не е така. Ако една жена иска да стане добър професионалист, тя трябва да получи възможност за това. Между другото, повечето жени искат да имат по-хубави къщи, коли и дрехи, отколкото техните съпрузи са в състояние да им осигурят.

— Значи американките задоволяват потребностите си от хубави вещи за сметка на гордостта на съпрузите си. Американката ходи на работа и непрекъснато доказва на мъжа си и на всички останали, че онова, което той й осигурява, не е достатъчно добро!

— Очевидно американските мъже не са толкова докачливи на тема гордост, за разлика от испанските.

— Американците просто са зарязали отговорностите си. Те нямат с какво да се гордеят.

— Пълна глупост! — възкликна Кати. — Нима искаш момичето, което обичаш, да живее в квартал като Харлем например, само защото заплатата ти стига само за толкова? След като е повече от ясно, че ако и тя работи, двамата бихте имали доста по-висок стандарт на живот?

— Бих очаквал от нея да е щастлива с онова, което съм в състояние да й дам.

Тя потръпна. Представи си някое сладко испанско момиче, принудено да живее в бедняшка колиба само защото поради самолюбието на Рамон няма да може да работи.

Гласът му я откъсна от размишленията й.

— Освен това никак не би ми харесало, ако тя се срамува от начина, по който изкарвам прехраната ни, както би се срамувала ти например.

Долови укора в думите му, но настоя на своето:

— Нима никога не ти се е приисквало да правиш нещо по-добро от това да управляваш раздрънкан товарен камион?

Отговорът се позабави и Кати допусна, че най-вероятно в момента Рамон мислено я заклеймява като отвратителна амбициозна американка.

— Напротив — рече най-сетне, — освен че карам камион, аз се занимавам и с отглеждането на селскостопанска продукция.

Тя се понадигна на лакти.

— Значи работиш в някое стопанство? В Мисури ли?

— Не, в Пуерто Рико.

Не можеше да каже дали това, което изпита, беше облекчение или разочарование. Значи Рамон нямаше да остане дълго в Сент Луис. Той затвори очи и Кати се загледа в гъстата му леко чуплива коса, в бронзовото му лице. Чертите му излъчваха вродено благородство, овалът на брадичката издаваше решителност, а изсечената челюст и правият нос говореха за надменност и властност. Трапчинката на брадичката и дългите извити мигли обаче смекчаваха първоначалното впечатление. Устните на Рамон бяха твърди, но чувствени и тя не без вълнение се запита какво ли щеше да бъде, ако усетеше топлия им допир до своите. Предишния път той й беше споменал, че е на тридесет и четири години, но сега, когато лицето му се отпускаше в съня, изглеждаше доста по-млад.

Очите й се спуснаха надолу по едрото му мускулесто тяло. Червената фланелка следваше очертанията на яките му гърди и рамене, а късите ръкави разкриваха силните му жилави ръце. Джинсите обгръщаха тесния му ханш, плоския корем и стегнатите му бедра. Даже заспал, от Рамон се излъчваше завладяваща мъжественост, която вече по-малко я смущаваше. Откакто на глас изрече признанието, че й напомня за Дейвид, всички прилики между него и бившия й съпруг изчезнаха.

Рамон продължи да лежи със затворени очи, но устните му закачливо трепнаха:

— Надявам се, че това, което виждаш среща пълното ти одобрение.

Погледът й веднага се насочи към отсрещните дървета.

— Прав си. Днес паркът е прекрасен, дърветата са…

— Вие не гледахте дърветата, сеньорита.

Кати не отговори. Стана й приятно от това обръщение. То подчертаваше различията помежду им. Как беше допуснала и за миг мисълта, че ще е хубаво Рамон да я целуне?! Връзката им не трябваше да се задълбочава. Между тях нямаше нищо общо; те бяха от два различни свята. Делеше ги бездна. На следващия ден например тя трябваше да присъства на барбекюто, което родителите й организираха в елегантния си дом. Рамон никога не би могъл да се впише в компанията на хората, поканени там. Щеше да се чувства неловко, ако го поканеше да я придружи. А в мига, в който близките й откриеха с какво се занимава той, щяха ясно да му дадат да разбере, че не принадлежи към тяхната среда и че не подхожда на дома им и на дъщеря им.

Реши, че не трябва да го вижда повече. Що се отнася до силното влечение, което изпитваше към него, то само по себе си беше достатъчно сериозна причина да прекрати веднага връзката им.

— Защо се отдръпна от мен, Кати?

Черните му проницателни очи потърсиха лицето й.

— Не зная какво имаш предвид — отвърна тя, приглади гънките на одеялото и отново легна, затваряйки очи.

— Искаш ли да ти кажа какво виждам, когато те гледам? — Гласът му прозвуча глухо и ласкаво.

— Не — строго изрече тя, — ако докато ми го казваш, се правиш на неустоим латиноамерикански любовник. От тона ти разбирам, че намерението ти е точно такова.

Опита се да се отпусне, но настъпилото мълчание я притесняваше. Тя рязко се надигна и седна.

— Мисля, че е време да си вървя у дома — заяви, коленичи и започна да прибира остатъците от закуската в кошницата. Рамон мълчаливо се изправи и се зае да сгъва одеялото.

Напрегнатото мълчание продължи през целия обратен път. Кати се опита да завърже някакъв разговор с надеждата да заглади впечатлението от нетактичната си забележка, но той й отвръщаше лаконично и отново потъваше в мълчание. Тя се засрами от снобското си отношение към него, от надменния си тон, но същевременно му се сърдеше, че не й дава възможност да поправи грешката си. Искаше й се денят вече да е приключил, макар че още нямаше три часът. Преди Рамон да успее да й отвори вратата, тя изскочи от колата.

— Аз ще отключа вратата — троснато рече той. — Обикновеното приличие го изисква.

Едва сега си даде сметка, че Рамон кипи от гняв. Инатът му я вбеси.

— Може би ще се изненадаш да разбереш, че ръцете ми са напълно в ред и са в състояние сами да отворят която и да е врата — изрече предизвикателно тя и пъхна ключа в ключалката на апартамента си. — Освен това не виждам никаква причина да се отнасяш любезно с мен, след като се държах толкова противно!

Тя отвори вратата, застана на прага и яростно изрече:

— Благодаря ти за чудесния ден, Рамон.

Нямаше представа защо така внезапно Рамон избухна във весел смях, но изпита облекчение, че вече не й се сърди. Докато се усети, той я последва вътре и затвори вратата. Очите му настойчиво се впиха в нейните.

— Ела тук, Кати — дрезгаво промълви. Думите му прозвучаха едновременно и като молба, и като заповед.

Тя поклати глава и предпазливо отстъпи назад. Тялото й потръпваше от вълнение.

— Разкрепостените американки не спазват ли обичая да благодарят за „чудесното прекарване“ с целувка?

— Не всички — отвърна му с треперещ глас. — Някои от нас просто възпитано казват „благодаря“.

На устните му трепна едва доловима усмивка; очите му се впиха в пухкавите й полуразтворени устни.

— Ела, Кати.

Тя упорстваше.

— Не си ли любопитна да узнаеш как целуват испанците и как любят пуерториканците? — нежно подхвърли той.

Младата жена конвулсивно преглътна и тихо прошепна:

— Не!

— Ела, и ще ти покажа.

Хипнотизирана от кадифения му поглед, тя се приближи като в транс към него. Беше й хубаво и страшно.

Каквото и да беше очаквала, то нямаше нищо общо с действителността. Щом се озова в прегръдките на Рамон, тя сякаш потъна в гъста и сладка мъгла, където значение имаха единствено горещите му устни. Силните му, но невероятно нежни ръце галеха тялото й и изпращаха горещи вълни по него.

— Кати — прошепна дрезгаво, докато обсипваше с целувки слепоочията й, очите й, страните й. — Кати — повтори с болезнен шепот и отново се върна върху пламтящите й от желание устни.

Измина цяла вечност, преди да се отдръпне от нея. Тя отпусна глава на гърдите му и долови бесните удари на сърцето му. Не можеше да продума от смайване. Бяха я целували безброй пъти; бяха я целували мъже, чиято техника беше многократно упражнявана и усъвършенствана, докато целувките им придобиеха характер на произведение на изкуството. Ръцете им й бяха носили удоволствие, но никога не я бяха карали да лети из облаците, обзета от неутолим копнеж.

Рамон отметна кичур коса от челото й и попита:

— Сега искаш ли да ти кажа какво виждам, когато те гледам?

Кати се постара отговорът й да прозвучи небрежно, но гласът й беше дрезгав като неговия:

— Като неустоимия донжуан ли ще ми говориш?

— Да.

— Добре тогава.

Гърленият му смях сякаш изригна от дълбините на сърцето му.

— Виждам една невероятна красавица със златисто червеникави коси и ангелска усмивка; спомням си принцесата залутана сред тълпата в онзи бар за самотници, изглеждаща ужасно недоволна от досадната обстановка, в която сама беше решила да попадне; в ушите ми звучи гласът на една малка магьосница, която отблъсква поредния досадник с безсрамната лъжа, че е съквартирантка на две лесбийки. — Дланта му нежно погали страната й. — Щом те видях, си казах: ето моята чаровна ангелска принцеса.

Думите му я накараха отново да стъпи на земята. Тя рязко се освободи от прегръдката му и безизразно предложи:

— Искаш ли да отидем до басейна? Днес е отворено и всичките ми съседи ще бъдат там.

Докато говореше, пъхна ръце в задните джобове на джинсите си, но веднага ги извади и ги отпусна встрани, улавяйки погледа на Рамон, спрял се върху изпъкналите под блузата й гърди.

Той разочаровано повдигна вежди. Нали допреди миг я беше държал в прегръдките си, защо сега възразяваше, че я гледа?

— Разбира се — кимна накрая той. — Любопитен съм да видя басейна, в който се къпеш, а също и да се запозная с приятелите ти.

Кати отново се почувства неудобно. Този мургав чужденец проявяваше особен интерес към нея. Предишните й подозрения отново се върнаха. Тя познаваше кога един мъж желае да я вкара в леглото си. Рамон беше поредният кандидат. Желаеше да я има, и то час по-скоро.

Плъзгащата се стъклена врата отвеждаше към малък вътрешен двор, скрит от нежелани погледи зад масивна ограда. В средата на дворчето бяха разположени два шезлонга, покрити с разноцветна дамаска. Наоколо беше пълно с растения — повечето от тях вече цъфтяха.

Кати се спря до един от цветарниците, отрупан с червени и бели петунии. Опря ръка на рамката на вратата, отчаяно търсейки най-подходящите думи.

— Апартаментът ти е страхотен! — възкликна Рамон. — Сигурно плащаш много висок наем.

Тя се извърна към него. Отговорът току-що й беше подсказан. Щеше да подчертае огромната разлика между двамата и по този начин да охлади страстите му.

— Благодаря за комплимента — отвърна невинно. — Всъщност наемът е наистина невероятен! Живея тук, защото така родителите ми са сигурни, че приятелите и съседите ми произлизат от подходяща за мен среда.

— Богати ли имаш предвид?

— Е, не точно богати, но доста заможни и приемливи в социален план.

— В такъв случай може би ще е най-добре да не ме представяш на приятелите си — подхвърли той.

Кати погледна това красиво, сдържано лице и отново изпита неудобство. Нервно прокара пръсти през косата си, въздъхна примирено и разкри истинската причина за снобското си изказване:

— Рамон, искам да знаеш, че независимо от случилото се преди малко, аз никога няма да легна с теб. Нито сега, нито когато и да било!

— Защото съм испанец ли? — попита унило той.

Лицето й пламна.

— Не, разбира се, че не. Просто защото… — Иронично се усмихна. — Ще използвам една доста поизтъркана, но много подходяща за случая фраза: аз не съм такова момиче. — Сега, когато най-после нещата между двамата бяха изяснени, се почувства значително по-добре. Обърна отново поглед към малкото дворче и попита: — Е, ще отидем ли да видим какво става край басейна?

— Не мисля, че ще бъде разумно — саркастично отвърна той. — Само ще се изложиш пред твоите „заможни и приемливи в социален план“ приятели.

Кати му хвърли поглед през рамо. Рамон надменно я гледаше.

— Рамон — въздъхна уморено тя, — това, че се държа като надута самодоволна негодница не означава, че и ти трябва да правиш същото. Моля те, ела с мен до басейна.

Очите му закачливо светнаха.

Както Кати предполагаше, около басейна с олимпийски размери цареше пълен хаос. Във водата се разиграха четири отделни игри на ватерпол, съпроводени с остри викове и писъци. По шезлонгите и плажните кърпи лежаха момичета и мъже. Телата им лъщяха от плажно масло. Наоколо се виждаха кутийки бира и портативни радиоприемници. От огромните тонколони, закачени високо над басейна, се носеше музика.

Кати приближи до най-близкия свободен чадър и дръпна към себе си един стол.

— Как ти изглежда един американски басейн по време на почивните дни? — попита тя Рамон, който сядаше на стола до нея.

Той огледа пъстрата тълпа.

— Интересно е.

— Здравей, Кати! — извика Карън, внезапно изплувайки като русалка от басейна. Слънчевите лъчи се пречупваха в капчиците, покриващи тялото й. Както обикновено тя беше следвана от двама хлътнали до ушите по нея младежи. — Познаваш Дон и Брад, нали? — попита.

Кати познаваше добре двамата мъже, затова въпросът на приятелката й я изненада. Дон и Брад бяха наематели в същата сграда. Всъщност Карън изобщо не се интересуваше от това кой кого познава. Желанието й беше час по-скоро да бъде представена на очарователния мъж, седящ под чадъра.

Щом ги запозна, Кати облекчено си отдъхна. Опита се да не мисли за възхищението, с което Рамон беше погледнал приятелката й, както и за зеленикавото пламъче, блеснало в очите на Карън, когато мило подаваше ръка на непознатия мургав красавец.

— Защо не се преоблечете и не дойдете да поплуваме заедно? — покани ги Карън, без да откъсва очи от Рамон. — По залез слънце организираме голямо парти. Вие също можете да останете.

— Рамон няма бански — опита се да отклони поканата Кати, но приятелката й веднага намери разрешение на проблема.

— Брад ще му заеме едни плувки, нали, Брад? — Тя за миг отмести очи от Рамон.

Брад, който ухажваше Карън близо година, изглеждаше по-склонен да осигури на новопоявилия се съперник еднопосочен билет за която и да е достатъчно отдалечена точка от света, но възпитано се съгласи. Нима би могъл да постъпи другояче? Малко мъже биха могли да откажат нещо на Карън — погледите й бяха така многообещаващи!

Тя беше висока колкото Кати. Тъмната й дълга коса и съблазнителните извивки на тялото й излъчваха зряла чувственост. Приличаше на плод, който само чака да бъде откъснат. От кого — това решаваше сама. Зелените й очи с възторг проследяваха отдалечаващия се заедно с Брад Рамон и Кати разбра, че хубавият испанец беше изборът, който приятелката й беше направила.

— Къде го откри? — попита благоговейно зеленооката чаровница. — Прилича на някой гръцки Адонис… Или Адонис е бил рус? Няма значение, той е като чернокос и черноок гръцки бог!

Кати едва се въздържа да не охлади ентусиазма й с разкритието, че Рамон всъщност е най-обикновен чернокос пуерторикански фермер.

— Запознахме се в клуба в петък — лаконично отвърна тя.

— Наистина ли? Не го видях там, а е невъзможно такъв мъж да остане незабелязан! С какво се занимава?

— Той… — Поколеба се, но реши да спести неприятните изживявания на Рамон и уклончиво довърши: — В транспортния бизнес е. По-точно — занимава се с камиони.

— Сериозно?! — Карън изпитателно изгледа приятелката си. — Запазена територия ли е или и някой друг може да си пробва късмета?

Кати се усмихна на този прям въпрос.

— Има ли значение?

— Знаеш, че има! Ние сме приятелки. Ако кажеш, че го искаш, няма да ти го отнема.

Карън наистина мислеше това, което каза. Тя спазваше правилото да не краде мъже от своите приятелки. Но Кати се почувства засегната: другата жена вярваше, че стига да поиска, може да завладее Рамон и ако не го направеше, то щеше да бъде единствено в името на приятелството.

— Възползвай се — равнодушно отвърна Кати, макар сърцето й да се свиваше от мъка. — Целият е твой, стига да го желаеш. Отивам да си сложа банския.

Докато се преобличаше, ядосано си мислеше, че трябваше да предупреди приятелката си да остави Рамон на мира. Гневеше се и от факта, че не беше напълно безразлична към мургавия красавец, както и от ревността, която изпита при възторжения поглед, с който Рамон беше огледал изваяното тяло на Карън.

Застана пред огледалото и критично се втренчи в отражението си. Яркосиният бански костюм в две части разкриваше зашеметяващата й фигура: стегнати, добре оформени гърди, тънка талия и заоблени бедра, дълги и стройни крака. С неприязън си помисли, че вероятно е единствената жена в целия свят, която изглежда хладна и порядъчна дори когато е почти гола!

Мъжете подсвиркваха с възторг след жени като Карън Уилсън, но когато видеха Кати Конъли, мълчаливо се втренчваха в нея. Достойнството и вродената грация, с които се движеше, я правеха да изглежда сдържана и дори леко надменна. Кати нямаше представа как би могла да промени излъчването си, ако някога решеше да го направи.

Непознати мъже рядко събираха смелост да я заговорят, като се изключат посетителите в онзи нощен бар. Тя изглеждаше непристъпна. По правило представителите на силния пол виждаха в гладката й кожа и наситеносините й очи образец на класическа красота, но не и сексуално предизвикателство. Очакваха да се държи резервирано с тях и й се възхищаваха от безопасно разстояние. След време онези, които имаха шанса да я опознаят по-добре, откриваха, че Кати всъщност е сърдечна и открита, надарена с невероятно чувство за хумор. Разбираха и друго: че е безсмислено да настояват за повече от онова, което тя иска да даде. Разговаряха с нея, смееха се на шегите й, канеха я на срещи, но сексуалните им увертюри обикновено не биваха физически, а словесни — несмело изречени намеци, които Кати отминаваше с мълчалива усмивка.

Тя прокара четката през гъстата си коса, тръсна глава и хвърли последен критичен поглед към огледалото.

Когато се върна при басейна, завари Рамон на един шезлонг. Три млади жени бяха постлали кърпите си съвсем наблизо и открито флиртуваха с него. Под чадъра на близката маса седяха Брад, Дон и Карън.

— Може ли да се присъединя към харема ти, Рамон? — пошегува се Кати, заставайки пред него.

Той вдигна очи. По устните му пробяга усмивка. В следващия миг се надигна и й отстъпи шезлонга си. Кати въздъхна. Можеше спокойно да се появи и облечена в дъждобран — ефектът щеше да бъде същия. Рамон нито веднъж не погледна по-долу от брадичката й. Той се настани при компанията на Карън.

Кати започна да размазва плажно масло по краката си.

— Аз съм специалист в тази област, Кати — усмихна й се Дон. — Да ти помогна ли?

Тя изкуствено отвърна на усмивката му и отклони предложението:

— Краката ми не са чак толкова дълги, Дон.

За разлика от Брад Дон не беше изцяло обсебен от Карън. Кати знаеше, че само да му даде знак, младежът лесно щеше да пренасочи интереса си към нея.

Продължи да размазва маслото по тялото си, когато гласът на Карън я сепна:

— Кати ми каза, че си в транспортния бизнес, Рамон.

— О, така ли?

В тона му звучеше такъв сарказъм, че Кати прекъсна заниманието си и вдигна поглед към него. Той седеше небрежно облегнат на стола си, стиснал цигара между блестящите си равни зъби. Очите му я измерваха отвисоко. Тя се изчерви и обърна глава настрани.

Малко по-късно Карън започна да убеждава Рамон да я придружи в басейна, но въпреки настояванията й той учтиво, но категорично отказа.

— Можеш ли да плуваш? — попита го Кати, щом останалите трима се отдалечиха достатъчно.

— Пуерто Рико е остров, Кати — сухо отвърна той. — От едната му страна е Атлантическият океан, а от другата — Карибско море. Има достатъчно вода, в която човек може да се научи да плува.

Кати сви вежди. От момента, в който Рамон я беше целунал, изпитваше силна неувереност. Преди целувката им беше напълно сигурна по отношение на връзката им; можеше да контролира взаимоотношенията им. Сега се чувстваше объркана и странно уязвима. Рамон, напротив, изглеждаше самоуверен и изпълнен с решителност.

Тя неопределено вдигна рамене.

— Смятах да ти предложа да ти дам няколко урока, ако не знаеш да плуваш. Не е нужно по този повод да ми изнасяш беседи за географията на Пуерто Рико.

Рамон се престори, че не усеща заядливата нотка в гласа й.

— Щом искаш да плуваме, ще го направим — отвърна и стана.

Дъхът й секна. От силното му тяло се излъчваше първична мъжественост. Мускулите му бяха здрави и изваяни като на атлет. Гърдите му бяха покрити с тъмни къдрави косъмчета, а на шията му висеше сребърен медальон.

Объркана и смутена от реакцията си, Кати зарея поглед встрани. Мина доста време, преди да осъзнае, че той няма намерение да помръдне от мястото си, и събра смелост да срещне погледа му.

— Мисля, че изглеждаш страхотно — промълви той.

Кати се усмихна лъчезарно и докато вървяха към басейна, подхвърли:

— Не предполагах, че си го забелязал.

— Не мисля, че искаше да те гледам.

— Но не беше проблем да гледаш Карън — чу се да казва тя и веднага съжали за думите си. Тръсна глава и бързо добави: — Не исках да кажа това.

— Да, разбира се — развеселено отвърна Рамон. — Сигурен съм, че не си искала.

Кати предпочете да забрави тази неприятна размяна на реплики. Спусна се в дълбоката част на басейна, после грациозно се гмурна във водата. Младият мъж заплува на сантиметри от нея; следваше я с огромна лекота и тя неволно изпита възхищение.

Преплуваха заедно двадесет дължини, преди нозете й отново да докоснат дъното. Остана във водата и се загледа в Рамон, който продължи да плува. Той направи нови десет дължини и накрая тя през смях извика:

— Стига си се перчил!

Рамон изкусно се гмурна и за дълго изчезна от погледа й. Внезапно нечии ръце обгърнаха глезените й. Кати изпищя уплашено и се озова под водата. Когато отново изплува на повърхността, дробовете й жадно поеха въздух, а очите й сълзяха от хлорираната вода.

— Тази твоя постъпка е една невероятна детинщина! — започна с преувеличено възмущение, когато той изникна усмихнат до нея. — Почти толкова голяма, колкото тази! — продължи и разцепи блестящата водна повърхност с длан. В лицето му се изля доста вода.

Кати побърза да се отдалечи, за да избегне отмъщението, което несъмнено щеше да последва. Близо четвърт час двамата играха във водата, докато тя се задъха от умора.

Измъкна се от басейна, изнемощяла се отпусна върху шезлонга и подаде на Рамон една кърпа.

— Играеш много грубо! — смъмри го добродушно и започна да подсушава натежалата си от вода коса.

Рамон също се беше задъхал от напрежение. Преметна кърпата през шията си и сложи ръце на кръста.

— Мога да бъда много нежен, стига да ми позволиш — тихо отвърна.

Гореща вълна премина през цялото й тяло. Беше сигурна, че Рамон има предвид желанието си да я обладае. Кати се обърна по корем върху шезлонга и положи глава върху ръцете си. Кожата й настръхна, когато Рамон изцеди малко плажно масло върху гърба й и приседна до нея. Ръцете му бавно се плъзнаха от раменете към талията й и обратно. Кати се стегна.

— Да разкопчея ли горнището ти? — безстрастно запита той.

— Дори не си и помисляй — строго го предупреди тя. Дишането й стана накъсано. Тялото й трепереше под ласкавите му пръсти.

— Притеснявам ли те, Кати? — с дрезгав шепот попита Рамон.

— Знаеш, че ме притесняваш — отвърна замаяна тя. До слуха й достигна доволният му смях. Извърна глава настрани. — Правиш го нарочно и това още повече ме нервира.

— В такъв случай ще те оставя на спокойствие — заяви той и се надигна от шезлонга.

Рамон се отдалечи и тя се запита къде ли отива. Този мъж силно я вълнуваше. Стисна клепачи срещу яркото следобедно слънце.

От време на време дочуваше плътния му и топъл глас, придружен от звънлив женски смях. Понякога чуваше как други мъже нещо му подвикват. Рамон определено се вписваше в компанията, каза си Кати. Защо пък не? Единственото условие да си спечелиш популярност сред представителките на нежния пол тук беше да притежаваш привлекателно тяло и красиво лице. Допълнително изискване беше да имаш добра работа. Със своята малка лъжа Кати беше осигурила на Рамон последното.

Какво ставаше с нея? Нямаше никакви причини да се оплаква. С изключение на недоволството, което я обземаше напоследък, причинено от мисълта, че около нея се навъртат само неискрени, повърхностни хора, тя всъщност се забавляваше в компанията на мъжете, които познаваше. Обичаше да носи красиви дрехи, да живее в луксозно обзаведен апартамент, да бъде обект на възхищение. Харесваше й да бъде обградена с мъже, макар и да избягваше да се сближава с тях физическите й потребности не бяха толкова силни, че да не може да им устои. Повече ценеше гордостта и самоуважението, които по време на брака си с Дейвид за малко не беше изгубила.

Роб щеше да бъде единственият мъж след бившия й съпруг, когото щеше да допусне в леглото си. За щастие навреме разбра, че е женен. Но подходящият мъж все някога щеше да се появи и тогава нямаше да й се налага да се въздържа. Подходящият мъж, а не който и да е мъж! Кати Конъли никога нямаше да допусне да седи покрай басейна или в някой бар, заобиколена от трима четирима мъже, познаващи най-интимните подробности от тялото й. Останалите жени може и да нямаха нищо против, но за нея това беше отвратително и отблъскващо.

— Хей, Кати, събуди се и се обърни по гръб! — стресна я гласът на Дон.

Тя примигна и се обърна. Неусетно беше заспала.

— Вече е почти шест часът. Двамата с Брад отиваме за бира и пици. Искаш ли да купим нещо по-силно за теб и Рамон?

Дали в начина, по който Дон произнесе името на Рамон, не се четеше насмешка?

Кати сбърчи нос.

— Нещо по-силно от пиците на „Мама Романо“? Пази Боже!

Огледа се наоколо. Рамон приближаваше към нея, придружен от Карън и една непозната жена.

Като потисна ужасния изблик на ревност, тя извика към малката групичка:

— Искаш ли да останем за партито, Рамон?

— Разбира се, че иска, Кати — отвърна приятелката й вместо него.

— Чудесно. — Тя с безразличие сви рамене. Щеше да се наслади на приятната вечер със своите приятели, а Рамон беше свободен да се забавлява с Карън или с която друга жена си поиска.

Към девет и половина пиенето и храната бяха доставени. Лампите около басейна светнаха. Водата засия с всички цветове на дъгата. От микрофоните се лееше дискомузика. Кати беше танцувала повече от час, когато забеляза, че Рамон не се е включил в забавленията. Стоеше сам край басейна, облегнат на перилата, и погледът му се рееше в далечината. Изглеждаше едновременно резервиран и много самотен.

— Рамон?

Тя застана до него и сложи ръка на рамото му. Той бавно се извърна и я погледна. В усмивката му се прокрадна задоволство от допира на хладната й длан до кожата му. Кати се отдръпна предпазливо и попита:

— Защо стоиш тук?

— Трябваше да избягам от целия този шум, за да помисля. Никога ли не си изпитвала нужда да останеш сама със себе си?

— Изпитвала съм — призна тя, — но не и в разгара на някое парти.

— В разгара на партито не би трябвало да сме тук — многозначително отбеляза той.

Сърцето й трепна, но Кати бързо се овладя и запита:

— Искаш ли да танцуваш?

— Когато танцувам, искам в ръцете ми да има жена, а за да получа привилегията да танцувам с теб, ще трябва да се наредя на доста дълга опашка от кандидати.

— Рамон, умееш ли да танцуваш? — настоя тя.

Беше убедена, че не знае.

Рамон хвърли цигарата си, проследи червената дъга, която горящият й край описа, и отчетливо произнесе:

— Да, Кати. Мога да танцувам. Умея да плувам. Зная да връзвам връзките на обувките си. Може би ме смяташ за пълен невежа заради акцента, с който говоря и който много други жени намират за твърде привлекателен.

Кати гордо изправи рамене, вирна брадичка и впи поглед в тъмните му очи:

— Върви по дяволите!

Обърна се рязко с намерението да се отдалечи, но с изненада усети дланта му върху ръката си. Той я спря и я извърна към себе си. Гласът му трепереше от гняв:

— Да не си посмяла повече да ми говориш с този тон! И не ругай! Не ти прилича.

— Ще ти говоря както искам! — извика вбесена. — А щом всички жени те намират за толкова привлекателен, нека заповядат! Ти с радост ще ги посрещнеш.

Рамон не отместваше поглед от сините очи, мятащи светкавици към него. Внезапно на устните му се появи закачлива усмивка.

— Каква малка заядливка си ти! Когато си ядосана…

— Изобщо не съм малка — прекъсна го разгорещено. — Висока съм близо метър и осемдесет. А ако намерението ти е да ми кажеш колко съм красива, когато съм ядосана, предупреждавам те, че ще се пръсна от смях. Мъжете винаги говорят подобни глупости на жените само защото са ги запомнили от някой блудкав филм и…

— Кати — промълви тихо Рамон, а устните му доближиха до нейните. — Ти наистина ставаш невероятно красива, когато се ядосаш, а ако се опиташ да се изсмееш на думите ми, ще те хвърля в басейна.

Чувствените му устни покриха нейните и тялото й изведнъж омекна. Рамон вдигна глава и поведе дамата си към пълния с танцуващи двойки дансинг.

Докато се движеха под бавните звуци на блуса, ниският му глас галеше слуха й. Кати не схващаше смисъла на думите, възбудена от допира на голите му бедра, плъзгащи се по нейните в бавния ритъм на танца. Страстта, която я изпълни, окончателно разтопи съпротивата й. Копнееше устните му отново да се слеят с нейните както преди няколко часа в апартамента й. Желаеше да се отпусне безсилна в ръцете му и да се предаде под зашеметяващите му ласки. Затвори очи и призна истината пред себе си. Въпреки че познаваше Рамон от четиридесет и осем часа, тя искаше да се люби с него. Още тази вечер. Толкова силно го желаеше, че се уплаши. Е, поне причината за това невероятно физическо привличане беше ясна. Не можеше да си обясни обаче странното, почти магическо притегляне в емоционален план. Докато й говореше с дълбокия си галещ глас или я гледаше с проницателните си очи, усещаше как Рамон сякаш посяга към нея и упорито я тегли към себе си.

Трябваше да дойде на себе си. Една връзка с него щеше да бъде пълен провал. Двамата бяха отчайващо неподходящи един за друг. Той беше беден, горд и с деспотичен нрав, тя — богата, също горда и изключително независима. Отношенията им рано или късно щяха да приключат с болка и обиди.

Като интелигентна и разумна жена трябваше да изкорени чувствата си към Рамон, най-простият начина за това беше като престане да го вижда. Реши до края на вечерта упорито да го отбягва и твърдо да откаже поканата за нова среща. Колко просто! Беше лесно да се стигне до това решение, но трудно да го осъществи: устните му галеха слепоочията, челото й. За момент почти забрави, че е интелигентна и разумна. Лицето й инстинктивно се вдигна нагоре, устните й потръпваха от желание.

Но щом песента свърши, Кати се отдръпна от Рамон. На въпросителния му поглед нехайно отвърна:

— Защо не пообиколиш малко наоколо? Забавлявай се. Ще се видим по-късно.

През следващия час и половина Кати флиртува с почти всички познати и дори с няколко непознати мъже. Беше въплъщение на благоразположението и духовитостта, в резултат на което по петите я следваше цяла гвардия мъже, готови да танцуват, плуват, пият или правят любов с нея в зависимост от желанието й. И тя не пропусна да се смее, да танцува и да пие… Рамон беше последвал съвета й и също се забавляваше. Край него се носеха рояк жени и неизменно — Карън.

— Кати, да се махнем от тук и да си потърсим някое по-спокойно местенце! — Дъхът на Дон опари ухото й. Двамата танцуваха под звуците на нашумял диско хит.

— Мразя спокойните местенца — заяви тя, остави го и се намести в скута на Брад, който слисано я изгледа, но нямаше нищо против. — Ти също мразиш тихите места, нали, Брад?

— Правилно — с готовност се съгласи той. — Хайде да отидем в апартамента ми. Там можем да вдигаме колкото си искаме шум, но ще си бъдем само двамата.

Кати не го слушаше. С крайчеца на окото си наблюдаваше танцуващите Рамон и Карън. Тя бе обвила ръце около шията му, тялото й се притискаше в неговото. Говореше му нещо и той развеселен я гледаше; накрая отметна глава назад и избухна в смях. Противно на всякаква логика Кати се засегна от факта, че така лесно я беше забравил. Удвои усилията си да изглежда весела. Стана, дръпна Брад за ръката и закачливо извика:

— Ставай, мързеливецо. Искам да потанцуваш малко с мен.

Той остави бирата си, последва я на дансинга и сложи ръце на раменете й.

— Какво, по дяволите, става с теб? — прошепна. — Никога не съм те виждал да се държиш така.

Кати не отговори. Погледът й нервно търсеше Рамон, но не успяваше да го открие сред тълпата. Карън също липсваше. Сърцето й болезнено се сви.

Измина половин час, но двамата не се появиха. Тя изостави всякакви опити да изглежда весела. Стомахът й се беше свил на топка.

Не само тя беше забелязала отсъствието на двамата. Брад, с когото отново танцуваше и когото напълно пренебрегваше, отдала се на страховете си, просъска презрително в ухото й:

— Надявам се, че не си хлътнала по онзи никаквец, когото Карън замъкна в апартамента си.

— Не го наричай „никаквец“! — изфуча гневно и се откопчи от здравата му прегръдка.

Запробива си път сред тълпата. Сълзи напираха в очите й.

— Къде отиваш? — чу се плътен глас зад гърба й.

Извърна се и за малко да се блъсне в Рамон. Стисна безсилно юмруци и попита:

— Къде беше?

Той вдигна вежди.

— Ревнуваш ли?

— Знаеш ли какво? — попита сподавено. — Не мисля, че изобщо те харесвам.

— Аз също не те харесвам особено тази вечер — отвърна Рамон и очите му се впиха в нейните. — Всеки момент ще се разплачеш. Защо?

— Защото онова тъпо копеле те нарече „никаквец“! — извика отчаяно Кати.

Той избухна в смях и я привлече към себе си.

— О, Кати! — Дъхът му нежно погали косата й. — Той просто е ядосан, че любимата му предпочете да се разхожда с мен.

Тя отметна глава назад и подозрително го изгледа.

— Наистина ли само сте се разхождали?

Смехът му замря.

— Да. Една разходка. Нищо повече.

Ръцете му я обгърнаха по-плътно, телата им се залюляха в такт с музиката.

Кати отпусна глава върху широките му гърди и с наслада се отдаде на удоволствието, предизвикано от ръцете му, галещи голия й гръб. Пръстите му се заровиха в гъстата коприна на косата й, устните му ненаситно търсеха нейните, за да утолят огромната си жажда.

Когато се отдръпна, Рамон дишаше учестено, а пулсът на Кати се беше ускорил. Кръвта бучеше в ушите й.

— Мисля, че почвам да се страхувам — с треперещ глас изрече тя.

— Зная, querida — нежно я успокои той. — За теб нещата се развиват с необичайна бързина.

— Какво означава querida?

— Скъпа.

Кати затвори очи и конвулсивно преглътна. Тялото й се притисна към неговото.

— Още колко време ще останеш, преди да отпътуваш за Пуерто Рико?

Отговорът се забави.

— Мога да остана най-много до неделя: една седмица, броено от днес. Не по-дълго. Ще прекараме всичките тези дни заедно.

Разочарованието й беше толкова голямо, че дори не се опита да го прикрие.

— Не можем. Утре трябва да присъствам на градинското парти, което организират родителите ми по случай Деня на жертвите от войните. Във вторник имам почивен ден, а в сряда съм на работа. — Предусетила възражението му, побърза да добави: — Искаш ли да дойдеш с мен утре? Ще те запозная с родителите си.

Той се поколеба. Изглежда се притесняваше. Кати се замисли и рече:

— Всъщност идеята не е добра. Ти няма да ги харесаш, а и те — тебе.

— Защото са богати, а аз не съм? — Рамон едва забележимо се усмихна. — Кой знае, може пък да ги харесам въпреки богатството им.

Кати се усмихна. Той умееше да омаловажава проблемите. Ръцете му силно я прегърнаха.

Усмивката му беше заразителна и му придаваше момчешко излъчване.

— Да се върнем ли в апартамента ми?

Рамон кимна и Кати отиде да прибере плажните принадлежности. Той я последва, понесъл две чаши с уиски.

Когато се озоваха в малкото закътано дворче, Рамон остави чашите на масата и седна на единия от двата шезлонга. Кати не беше познала — разговорът им нямаше да продължи в нейното легло.

Обзета от смесени чувства, тя се сви в другия шезлонг и се изви така, че да може да вижда Рамон. Запалената му цигара беше единственият й ориентир в непрогледната тъма.

— Разкажи ми за родителите си, Кати.

Тя отпи от уискито си.

— Според стандарта на повечето хора родителите ми са богати. Но те не винаги са били такива. Допреди десет години баща ми притежаваше само една най-обикновена бакалница, но успя да вземе солиден заем от банката и превърна магазинчето в огромен супермаркет. Работата потръгна и впоследствие той успя да изгради верига от двадесет и един супермаркета. Може би си минавал покрай някой от тях — над входа виси голям надпис „Конъли“.

— Сигурно съм ги виждал.

— Е, това сме ние. Преди четири години татко стана член на клуба „Форест Оукс“. Вярно, не е толкова престижен колкото клубовете „Олд Уарънс“ или „Сент Луис“, но членовете се преструват, че е. Баща ми построи най-голямата къща от всички клубни членове — точно до игрището за голф, притежание на клуба.

— Попитах те за родителите ти, а ти ми говориш за парите им, Що за хора са те?

Постара се да бъде обективна:

— И двамата ме обичат много. Майка ми играе голф, а баща ми работи здравата. Мисля, че за тях най-важното нещо след децата им са прелестната къща, домашната помощница, двата мерцедеса и членството в клуба. Баща ми е красив, въпреки че вече е на петдесет и осем години, а мама винаги изглежда страхотно.

— Имаш ли братя и сестри?

— Един брат и една сестра. Аз съм най-малката. Сестра ми Морийн е тридесетгодишна. Омъжена е. Баща ми направи съпруга й вицепрезидент на корпорация „Конъли“ и сега зет му няма търпение да го види пенсиониран, за да заеме мястото му. Брат ми Марк е на двадесет и пет години. Невероятен е. Не е амбициозен и алчен като Морийн, която прекарва времето си, измъчвана от въпроса, дали той няма да получи по-голям дял акции от семейния бизнес, отколкото тя и съпругът й. Сега, след като вече узна най-лошото, ще искаш ли да дойдеш утре с мен в дома на родителите ми? Много от съседите и приятелите им също ще бъдат там, а те са досущ като майка ми и баща ми.

Рамон загаси цигарата си и уморено отпусна глава назад.

— Ти искаш ли да дойда? — попита.

— Да — изрече Кати, — макар че е твърде егоистично от моя страна: сестра ми ще те подминава с мълчаливо презрение в мига, в който разбере как изкарваш хляба си, а брат ми ще направи всичко възможно да ти докаже, че той не е сноб като Морийн, така че със сигурност ще се почувстваш още по-неудобно.

Той попита с плътния си кадифен глас, който тя вече беше почнала да обожава:

— Ти какво ще правиш там, Кати?

— Ами… Наистина не знам.

— Тогава, предполагам, ще се наложи да те придружа, за да ти осигуря занимание.

Остави питието си на масата и стана.

Отгатнала намерението му да си върви, настоя той да остане за кафето. Не можеше да си представи, че ще остане сама, без него. Пиха кафе във всекидневната. Кати сложи чашките върху ниската масичка и приседна на дивана до Рамон.

— За какво мислиш? — попита тя, загледана в неясните очертания на профила му в мрака.

— За теб. — Гласът му стана дрезгав. — Питам се дали онова, което е толкова важно за твоите родители, е също толкова важно и за теб?

— Някои от нещата сигурно, предполагам — призна тя.

— И колко са важни?

— В сравнение с какво?

— В сравнение с това! — отвърна и ожесточено впи устни в нейните.

Езикът му разтвори устните й и проникна в устата й. Рамон внимателно я положи на дивана и я покри с тялото си.

Кати измърмори нещо в знак на протест и целувката му стана лека, бавна и непоносимо възбуждаща. Тялото й се заизвива под неговото, пламнало от желание. Езикът му погали нейния, отдръпна се, после проникна още по-дълбоко и тя се опита да го поеме и задържи, а устните й диво се впиваха в неговите.

Рамон понечи да вдигне глава, но Кати не му позволи. Обви ръце около шията му и продължи да го целува. Дъхът й възторжено замря, когато нетърпеливите пръсти на Рамон смъкнаха сутиена на банския й и устните му покриха розовите зърна на гърдите й. Засмука ги и тя затрептя от болезнено желание да го приеме в себе си.

Рамон леко се надигна на лакти, пламналият му поглед ненаситно галеше закръглените й гърди, втвърдилите се и изпъкнали под устните му зърна.

— Докосни ме, Кати! — промълви.

Тя бавно прокара върховете на пръстите си по мускулестите му гърди и кожата му настръхна от допира.

— Колко си красив! — възкликна очарована, а дланите й се плъзнаха към широките му рамене, после слязоха надолу, проследявайки мускулите на ръцете му.

— Мъжете не са красиви — възрази той с глас, който не приличаше на неговия.

— Ти си! Така както са красиви планините и моретата. — Пръстите й неволно се плъзнаха към ластика на дълбоко изрязаните плувки.

— Недей! — дрезгаво извика той.

Тя спря и вдигна очи към лицето му, изгарящо от страст.

— Ти си не само красив, но и силен — продължи шепнешком. — И много нежен. Сигурна съм, че си най-нежният мъж, когото познавам, а дори не зная защо мисля така.

Опитите му да се овладее напълно пропаднаха.

— Господи! — застена Рамон и устните му пламенно се впиха в нейните.

Ръцете му потънаха в гъстата й коса, пулсиращото му тяло се притисна към нейното. От устата му се откъсна изпълнен с копнеж стон.

— Пожелай ме! — някак грубо й нареди. — Поискай ме по-силно от всичко, което може да се купи с пари! Пожелай ме така силно, както те желая аз!

Неочаквано се отдръпна, седна на дивана, облегна глава назад и притвори очи. Дишаше учестено. Кати оправи банския си, прокара пръсти през разрошената си коса и също се изправи. Сви се в най-отдалечения край на дивана, изпълнена с разочарование и обида.

— Кати. — Гласът му прозвуча мрачно и рязко.

Тя вдигна очи към него. Главата му все така лежеше отметната върху облегалката на дивана, а очите му продължаваха да бъдат затворени.

— Не исках да ти го казвам, докато те държах в прегръдките си и двамата изгаряхме от копнеж един към друг. Дори изобщо не мислех да ти го казвам, макар че още от първата вечер, в която те видях, разбрах, че не мога да си тръгна от този град, без да го изрека…

Сърцето й замря. Сега щеше да й каже, че е женен, и тя… тя просто щеше да изпадне в истерия.

— Искам да дойдеш с мен. В Пуерто Рико.

— Какво? — прошепна объркано.

— Искам да се омъжиш за мен.

Отвори уста, но изминаха няколко секунди, преди да успее да продума.

— Аз… Аз… Не мога — заекна. — Не бих могла. Имам работа; приятелите и семейството ми са тук. Аз принадлежа към това място, Рамон.

— Не! — прониза я с гневен поглед той. — Мястото ти не е тук. Наблюдавах те внимателно онази вечер в бара. Както и днес, по време на увеселението край басейна. Ти дори не харесваш тези хора! Толкова си различна от тях! — Очите й се разшириха от уплаха и Рамон протегна ръка към нея, за да я успокои. — Ела. Искам те в прегръдките си.

Беше твърде замаяна, за да се противи. Плъзна се по дивана и отпусна глава на рамото му. Той нежно я прегърна и добави:

— У теб има финес, който те разграничава рязко от онези, които ти наричаш свои приятели.

Кати бавно поклати глава:

— Ти дори не ме познаваш. Наистина. Не може да говориш сериозно за брак.

Пръстите му докоснаха брадичката й, извърнаха лицето й нагоре, а тъмните му усмихнати очи потънаха в нейните.

— Надникнах душата ти в мига, в който неволно събори розата на земята. Щеше да се разплачеш от срам. Освен това съм на тридесет и четири години — достатъчно зрял, за да зная какво точно искам. — Устните му погалиха нейните и Рамон прошепна: — Омъжи се за мен, Кати.

— А не може ли… Не може ли ти да останеш тук, в Сент Луис? Така ще имаме достатъчно време да се опознаем по-добре. Тогава, след…

— Не — рязко отвърна той. — Не мога да остана. — Рамон се изправи. — Не ми отговаряй сега. Имаш още време да обмислиш окончателното си решение. — Погледът му се спря върху малкия будилник до нощната лампа. — Късно е. Трябва да се преоблека и да си тръгна. Тази вечер имам важна работа. По кое време да мина да те взема утре?

Кати разсеяно назова някакъв час и добави:

— Доколкото си спомням, майка ми говореше, че става въпрос за барбекю, така че можем да отидем и по джинси.

Щом Рамон си замина, тя набързо разтреби, изгаси нощната лампа и започна да се съблича.

Легна и се втренчи в тавана. Трудно й беше да проумее онова, което преди малко се беше случило. Рамон искаше да се ожени за нея и да я отведе в Пуерто Рико! Невъзможно, абсурдно, нелепо! И то толкова скоро след запознанството им! Скоро ли? Ами ако й дадеше повече време, щеше ли сериозно да погледне на предложението му?

Зарови лице във възглавницата и отново почувства жадната ласка на силните му ръце, настойчивите му целувки… Никой мъж не я беше целувал така, не я беше карал да се чувства необикновено жизнена и енергична. И едва ли друг след Рамон щеше да й въздейства така. Той не демонстрираше невероятни сексуални техники, а действаше инстинктивно. За него беше естествено да се люби настойчиво, ненаситно, чувствено.

Беше роден да властва над останалите. Струваше й се странно и забавно, че на нея всъщност й харесваше неговата напористост и склонност да командва.

По-рано през същия ден най-безцеремонно й беше наредил да отиде при него и тя беше изпълнила заповедта му с радостно нетърпение. И същият този властен мъж беше способен на невероятна нежност!

Затвори очи, опитвайки се да събере мислите си. Ако Рамон й дадеше малко време, възможно ли беше да се съгласи на брак с него? Не, в никакъв случай, отвръщаше разумът й, но сърцето й несмело възразяваше: „Защо пък не?!“

Защо изобщо си губеше времето да разсъждава върху подобна нелепост? Може би към това я подтикваше странното чувство, обземащо я по време на някой техен разговор: необяснимото чувство, че двамата си подхождат идеално; че душата на Рамон се стреми към нейната и открива там нужното разбиране. Към това се прибавяха и силното магнетично привличане, което бавно, но неудържимо ги тласкаше един към друг!

Логиката и емоциите влязоха в люта битка.

Ако все пак допуснеше невероятната глупост да се омъжи за Рамон, той щеше да й наложи да живее единствено с парите, спечелени от него. Да, но в момента Кати не се чувстваше особено щастлива, макар че живееше като принцеса!

Той беше горд испанец, твърдо отстояващ водещите позиции на неговия пол, но Кати подсъзнателно усещаше, че е изключително чувствителен, способен на огромна нежност…

От устните й се изтръгна измъчен стон. В каква каша се беше забъркала! Стисна по-силно клепачи и когато най-сетне се унесе в неспокоен сън, нито емоциите, нито разумът й бяха взели връх.