Само това ни липсваше, помисли си Трев. Имената ни написани на гърбовете ни, хубава работа. Така им спестяваме труда да ни обиколят и да ни видят лицата преди да ни прободат в гърба.
- Ей, ама не мога да си бъбря тука с тебе цял ден, я. С отбора трябва да си поговоря. Да пообсъдим тактически схеми, такива работи.
Ще има рефер, напомни си Трев. Стражата ще бди. Лорд Ветинари ще е там. Да, ама Анди Изцепков също ще е там, а Лут иска да съм му помощник, така че, няма как, и аз трябва да съм там. Ако всичко се сговняса, арената хич няма да е място за мен, да ама аз ще съм си баш там.
- А ако търсиш онова, твоето, тъпото маце, ей я там отзад с дебеланата. Ама честно, ти к’во си помисли за мен, а?
- Нищо, докато не взе да изтърсиш точно това, - отговори Трев - А сега си мисля туй онуй.
- Много поздрави от мен на орка, - подметна Анди - Язък, че е последният.
И те си тръгнаха, но Трев достатъчно пъргаво отскочи и Г-жа Аткинсън не успя да го покоси по крака с бастуна си.
Да намеря Жулиета. Да намеря Лут. Да намеря Гленда. Да си намеря билет за Четирите Хикса.
Трев никога не се беше бил. Не и истински. Е, като беше по-малък, няколко пъти се беше замесвал в разни тупаници, а щеше да е лоша политика да не е сред останалите хлапета с някакво импровизирано оръжие в ръка. Толкова го биваше да се прави, че е навсякъде, да крещи до скъсване и да се втурва все в най-големия гъчканак, но така, че винаги да се разминава със същинския екшън. Можеше ли сега да изприпка в Стражата и да им каже, че... Анди е ръсел заплахи, що ли? Ами че Анди винаги ръси заплахи. Когато в Мелето станеше беля, както ставаше, ако две банди се случеше да влязат в съприкосновение, за Трев винаги имаше цял шубрак от крака, а веднъж, в особено отчаян момент и множество рамене, откъдето Трев да се изнесе... Чакай, къде му е умът? Той нали няма да е там. Нали няма да играе. Нали беше обещал на старото си мамче. Всички знаят, че е обещал на старото си мамче. На него може и да му се играе, но старото му мамче нямаше да одобри това. Все едно старото му мамче му беше написала извинителна бележка: „Скъпи Анди, моля те, недей да колиш Тревър днес, щото той обеща да не играе.”
Той премигна за да отмете усещането за метнат срещу му нож и чу гласа на Лут:
- О да, чувал съм за „Ала-баламур”.
А ето ги Гленда и Жулиета, и Лут, а с него Жулиета, както и една леко озадачена госпожица с тефтерче и Жулиета. А освен тях там беше и Жулиета, но това беше трудно да се забележи поради присъствието на Жулиета.
- Тя казва, че искала да вземе интервю, - поясни Гленда, която явно беше издебнала журналистката - Казва се г-ца...
- Розичка, - поде девойката - Всички говорят само за вас, господин Лут. Може ли да ви задам няколко въпроса? Моля ви, нашите читатели са много съвременни.
- Да?[56] - успя накрая да продума той.
- Какво е усещането да сте орк, господин Лут?
- Не съм сигурен. Какво е усещането да сте човек? - отвърна Лут.
- Опитът ви като орк повлиял ли е на начина, по който ще играете ритнитопка?
- В отбора аз съм само резерва. Ролята ми е чисто треньорска. А, в отговор на вашия въпрос, не съм сигурен, доколкото не съм имал досега достатъчно опит като орк.
- Но дали ще посъветвате играчите да откъснат главите на съперника? - изкиска се момичето.
Гленда отвори уста, но Лут отговори най-сериозно:
- Не, това е против правилата.
- Чух, че ви смятат за много добър треньор. Ще споделите ли вашето мнение, защо?
Независимо от пословичната малоумност на този въпрос, Лут изглежда се замисли дълбоко.
- В това отношение следва да се вземат предвид вероятностните хоризонти, - започна бавно той - E Pluribus Unum, тоест множеството превръщащо се в единство, обаче от друга страна също така може да се каже и: единство преминаващо в множество: Ex uno multi, и съответно, както посочва в „Еманацията на битието” фон Слис, при по-задълбочено разглеждане, в действителност може да се окаже само различен облик на множествеността.
Гленда се вгледа в лицето на госпожицата. Изражението й беше застинало, също както и моливът й. Лут се усмихна на някаква своя мисъл и продължи:
- Нека визираме това в светлината, собствено, на скорострелната топка. Възможно е и да знаем, откъде е потеглила тя, но точното местоположение на крайната и дестинация е постоянно променлива загадка, дори приложено само в четириизмерно пространство. В тази връзка е и екзистенциалният въпрос изправен пред стрелеца, доколкото той е едновременно субект и обект на стелбата. Докато топката е в полет, всички възможности са неумолимо взаимосвързани, или, както се изрази в „Das Nichts des Wissens” хер Резервирен: „Ich kann mich nicht genau erinnern, aber es war so etwas wie eine Vanillehaltige sьsse Nachspeisenbeigabe,”[57] въпреки че, според мен, той по това време е бил под въздействието на някакъв медикамент. Но кой въздейства върху играта и кой е под въздействие? Като се има предвид, че решението може да бъде достигнато единствено посредством концептуална манифестация при използването на, ако мога да се изразя така, специфично възприятие на трансфинитното пространство, е съвършено очевидно, че възможностите включват и варианта, топката да бъде едновременно навскъде или да се окаже, че изобщо не е бил отправен удар. Моята задача като треньор е да редуцирам този метафизичен излишък и, съответно, да предложа на момчетата ми приемлива парадигма, като например, евентуално, следната: „бий яко посредата, бе мой човек, та поне ако вратарят спаси, сериозно да го изпотиш”. Разбирате ли, там е работата, че ритнитопката не се ограничава до ритнитопката. Тук имаме най-възхитителната многоизмерна философия основаваща се върху светогледа разработен от доктор Маспиндер в „Das Meer der Unvermeidlichkeit”[58]. Но тук, сигурен съм, ще възразите, че съществуват системи като 4-4-2 или дори 4-1-2-1-2, нали? Ще ви отговоря, че фактически единствената система е само-едно, иначе казано като-един. Обичайно се казва, че в отбора има единадесет играчи, но това е само за постигане на съответствие с немощта на възприятието ни. В действителност играчът е само един, следователно, - той закратко се засмя - ако бих могъл да си позволя да перифразирам сетненцията от „Портите на измамата”: не е важно дали печелиш или губиш, стига да вкараш повече голове отколкото съперникът.
Девойката сведе поглед към празното си тефтерче:
- Не може ли да го обясните малко по-простичко?
- О, извинявайте, - смути се Лут - Мисля, че именно това правех.
- А аз мисля, че стига толкова, - Гленда хвана момичето за ръката.
- Но аз още не съм го питала за любимата му лъжица, - проплака тя.
Лут прочисти гърлото си:
- Е, щях да съм благодарен, ако бях предуведомен за този въпрос, тъй като се отнася до твърде обширно поле на експертиза, но смятам, че Великата бронзова лъжица от Кладх с теглото си надхвърлящо един тон определено ще е сред най-сериозните кандидати, въпреки че не бива да пренебрегваме също и комплекта лъжички, всяка от които по-малка от оризово зърно, изработени от неизвестен гений за наложниците на император Ай Въй. Но несъмнено, доколкото мога да съдя, всички те са затъмнени от забележителната лъжица с часовников механизъм, разработена от Проклето Тъпия Джонсън, която, по всичко личи, е била в състояние да разбърква захарта в кафето толкова бързо, че чашката е излитала от чинийката и се е удряла в тавана. Ех, да можех да съм свидетел на това, но от безопасно разстояние, разбира се. Вероятно не толкова известна е пеещата лъжица на високоерудирания мъдрец Ли Тин Уидъл, която е могла да забавлява голяма компания чрез изпълнението на комични песнички. Сред други значими лъжици следва да се споменат още...
- Стига толкова, - прекъсна го Гленда отмъквайки момичето за негово собствено добро.
- Той орк ли е? - запита девойката.
- Всички казват така, - отвърна Гленда.
- Ама те всичките ли са такива? Аз си мислих, че те, такова, късат главите на хората?
- Ами, да речем, че им е втръснало да правят все едно и също.
- Но откъде знае всичко това за лъжиците?
- Вярвай ми, ако някой изобщо е написал книга „Най-великите лъжици в света”, то господин Лут няма как да не я е прочел.
Трев чу оплакванията на госпожицата, докато Гленда почти насилствено я мъкнеше по-надалеч, или най-малкото по-надалеч от Лут.
- Но аз всъщност исках да говоря с Бижу, - чу я да хленчи Трев, докато тя подминаваше Жулиета без дори да я погледне - Но нали всички казват, че тя се крие.
Той се впусна натам и примъкна останалите двама в тесен кръг.
- Утре ще се лее кръв, - съобщи им той - Магьосниците не може да правят магии, а Анкх-Морпорк Юнайтед ще е фрашкан с най-яките и гадни копелета извън Тръшкалника.
- В такъв случай ще трябва да променим тактиката си съобразно този факт, - реши Лут.
- Ти да не си лу... побъркан? Аз ти говоря за такива като Анди, бе Лут. А той може и да не е най-лошия.
- Но всичко е въпрос на тактика. Отчитане на силните и слабите страни и съответно приложение на това знание, - не се поддаваше Лут.
- Слушай! - ядоса се Трев - Нямаме време за тея алабализми.
- Ако цитирам... - започна Лут.
- Слушай, ти казвам бе! А да се сещаш за цитати от хора, дето са ги заклали в гръб и после са ги смачкали от лю... - той се запъна, после продължи - ... от страшен бой докато са на земята, а? Щото сега точно за това трябва да си мислиш.
- Стражата ще присъства, - изтъкна Лут.
- Но те най-често, като се понапече, гледат да изпонатръшкат всичко живо на земята, - разясни му Трев - Така им се упростява работата.
- Уверен съм, че можем да бием на ритнитопка всеки отбор, - тръгна да го успокоява Лут.
Трев се озърна в търсене на поне някой, който да вдене:
- Не става така тая работа! Това не ти е ритнитопка!
- Не ща да виждам някой да пострада, - обади се Жулиета.
- Ами тогава шъ требва да си затвориш очите, - каза Трев - Лут, ти си мислиш, че сичко ще ти е чистичко и спортсменско, щото така е измислена новата ритнитопка, да но тук са ти все същите стари урунгели. Знаеш ли к’во си мисля?
- Татко ми казва, че Ветинари няма да се изкефи ако Академик падне, - даде принос към разговора Жулиета.
- А той ще се изкефи ли? - поинтересува се Трев.
- Ами май да, но даже и Тате казва, че май е по-добре да сме си с проклетия Ветинари, отколкото с някое копеле, каквито имахме някога.
Това е защото нещата с града потръгнаха, мислеше си Трев. Преди Ветинари всичко е било майка плаче, и никой не разбра, как се е оправил той. Той направи така, че Стражата да си върши работата. Той се оправи с онази война между джуджетата и троловете. Той позволи на хората да правят каквото си искат, при условие че правят каквото той иска. И най-вече, градът беше фраш с хора и пари. Всички искаха да живеят в Анкх-Морпорк. Нима можеше да му се разклати стола само защото нещо се е скофтило с новата ритнитопка? Ами, отговорът беше, разбира се, да - защото хората са си такива.
Трев спомена това на Гленда, когато тя се върна от мисията по извеждане на шашнатата Розичка от обсега на Лутовото философстване. Тя изгледа Трев и каза:
- Мислиш ли, че Ветинари знае за това?
- Ненъм, - отговори Трев - Е, зная, че няма как да си няма колкото си щеш шпиони, да, ама ненъм те дали знаят за това.
- Мислиш ли, че някой трябва да му каже? - продължи Гленда.
Трев се изсмя:
- И к’во предлагаш? Да идем право в двореца, да се изтъпанчим пред него и да му кажем: “Прощавай, мой човек, ама тука има нещо, дето май ти е убегнало от вниманието”, а?
- Да, - каза Гленда.
- Благодаря ви, Дръмнот, засега това е всичко, - каза Ветинари.
- Да, сър, - отговори Дръмнот, кимна на лейди Марголота и се изнесе безшумно от стаята.
- Хевлок, не се и съмнявам в изключителната компетенстност на този Дръмнот, но на мен винаги ми е изглеждал много странно човече.
- Е, странно място щеше да е светът, ако всички бяхме еднакви, мадам, макар че признавам, че не би бил особено странен, ако всички бяха като Дръмнот. И все пак той е лоялен и извънредно достоен за доверие.
- Хъммм, - произнесе се Милейди - Има ли някакъв заслужаващ внимание личен живот?
- Доколкото разбрах, той събира различни видове канцеларски принадлежности, - отговори Ветинари - Понякога се замислях, дали не би могла да промени живота му към по-добро среща с млада дама съгласна да се преоблече като картонена папка.
Бяха седнали на терасата извън Продълговатия кабинет, която предлагаше съвършен изглед към центъра на града оставяйки наблюдателя почти невидим.
- Съглашението придвижва ли се? - поинтересува се Ветинари.
- Определено, - отвърна Милейди - Най-сетне мир между джуджета и тролове.
Ветинари се усмихна:
- Думата „мир” обикновено се определя като период на почивка и превъоръжаване преди следващата война. Бяха ли необходими много убийства?
- Хевлок, понякога си толкова директен!
- Моля да ме извините, просто прогресът на историята се нуждае от касапи не по-малко отколкото от пастири.
- Нямаше убийства, - увери го Милейди, след което извъртя очи - Обаче все пак имаше ужасен минен инцидент, както и доста необичайно свличане на геологични пластове. От друга страна въпросът с Локо все още не е разрешен. Джуджетата продължават да настояват за тотално изтребване.
- Колко орки има там?
- Никой не знае. Може би Лут ще може да ги намери.
- Недопустимо е да се стигне до геноцид, - рече Ветинари - Историята винаги намира начин за разплата.
- Както се оказва, че той е в състояние доста да ни изненада.
- И аз така подразбрах. Съгласно всички донесения, нито един орк няма подобно постижение, освен него.
- Но под всичко това той ще си остане орк, - изтъкна Милейди.
- Чудя се, какво ли остава под всички нас? - контрира Ветинари.
- Приели сте много висок риск, нали знаете? - забеляза лейди Марголота.
- Мадам, в този град всичко е риск, уверявам ви.
- А властта е игра с дим и огледала, - Милейди си взе виното.
- Колко странно, и ден не минава без Командир Ваймс да ми напомни за това. Нито една гражданска полиция не би могла да възпре разярено и решително население. Номерът е, да не им се позволява да го осъзнаят. Нали?
На вратата се почука. Пак беше Дръмнот.
- Съжалявам за прекъсването, сър, мадам, но при създалите се обстоятелства прецених, че е препоръчително, - той изсумтя - Дамата с пайовете е тук.
- А, госпожица Сладкофасулска, легендарната изобретателка на знаменития Орачески пай, - възкликна Ветинари и хвърли един поглед на Милейди - И приятелка на господин Лут.
- Вече се срещнах с нея, Хевлок. Тя ми чете конско.
- Да, това и се удава много добре. Все едно приемаш чудесна студена баня. Моля, поканете я, Дръмнот.
- С нея има и един младеж. Идентифицирах го като Тревър Младонадеждов, син на прочутия ритнитопковец Дейв Младонадеждов, а тя ме осведоми, че действително ви е донесла Орачески пай.
- Смятате да приемете от член на широката общественост храна невкусена предварително? - ужаси се Милейди.
- От нея без никакви колебания, - отговори Ветинари - Напълно е невъзможно тя при каквито и да е обстоятелства да отрови каквато и да е храна. Не от уважение към мен, нали разбирате, а от уважение към храната. Недейте да ни напускате. Смятам, че ще намерите това за ... интересно.
Паят в ръцете на Гленда все още не беше изстинал, когато тя пристъпи в Продълговатия кабинет. Самата тя се смрази от вида на лейди Марголота, но някаква твърдост в нея се запъна и тя попита:
- Трябва ли да направя реверанс?
- Не, освен ако много ви се иска.
- Дойдохме да ви предупредим, - избълва Трев.
- Нима, - вдигна вежда Ветинари.
- Анкх-Морпорк Юнайтед ще размаже Академик Невиждан на кайма.
- Леле-мале. Нима?
- Те не са ви ваште средностатични играчи! - изломоти Трев - Тея са от Мелето. Въоръжени до зъби.
- О да. Ритнитопката като война, - рече Ветинари - Е добре, благодаря ви, че ми съобщихте.
Настъпи тишина. Ветинари я наруши с думите:
- Има ли още нещо, което бихте желали да ми споделите?
Той задържа поглед върху пая, който Гленда държеше пред себе си като някаква джаджа за опазване на целомъдрие.
- Не може ли да направите нещо? - попита тя.
- Това е игра, госпожице Сладкофасулска. При условие, че тъкмо аз предложих този мач, как мислите че ще изглеждам, ако се намеся? В крайна сметка правила ще има. В крайна сметка ще има рефер.
- На тях няма да им пука, - изтъкна Трев.
- В такъв случай, предполагам, че Стражата ще трябва да изпълни задълженията си. А сега, ако не възразявате, ми предстои за се заема с държавни дела, но, моля, оставете пая.
- Един момент, - намеси се Милейди - Защо дойдохте да предупредите Негова Светлост, млада госпожице?
- Не е ли това нещото, което се полага да направя? - отвърна Гленда.
- И просто ей така си влязохте?
- Е, паят помогна.
- Ние с вас, нали знаете, и преди сме се срещали, - рече Милейди.
Тя изгледа Гленда, а Гленда я изгледа в отговор и накрая успя да продума:
- Да, знам, и не съм изплашена, и изобщо не съжалявам.
Двубоят с погледи продължи поне с година повече от пределно търпимото, след което лейди Марголота рязко обърна глава и изкоментира:
- Е добре, поне с едното от двете сте сполучила, но без съмнение ще се насладя на пая, а също така и на мача.
- Да, да, - вметна Ветинари - Благодаря ви, че се отбихте, но ако ни извините, предстои ни да обсъждаме държавни дела.
- Хубава работа! - възкликна лейди Марголота, когато вратата зад тях се затвори - Що за хора развъждате в този твой град, Хевлок?
- Предполагам, че някои от най-добрите, - отговори Ветинари.
- И двама души от простолюдието могат просто така да нахлуят при вас без предварителна уговорка?
- Но с пай, - поправи я Ветинари.
- Очаквали сте ги?
- Да кажем, че не бях твърде изненадан, - каза Ветинари - Аз определено съм осведомен за състава на Анкх-Морпорк Юнейтед. Стражата също.
- И възнамерявате да ги допуснете на стадиона срещу сбирщина от престарели магьосници, обещали, че няма да употребяват магия?
- Сбирщина от престарели магьосници и господин Лут, - уточни бодро Ветинари - Той явно е много добър в тактическото планиране.
- Аз не мога да позволя такова нещо.
- Това е моят град, Марголота. В Анкх-Морпорк няма роби.
- Той е мой повереник. Обаче предполагам, че вие ще пренебрегнете това.
- Намерението ми е точно такова. В крайна сметка това е само една игра.
- Но играта не е само някаква игра. Каква игра очакваш утре?
- Война, - отговори Ветинари - А войната си е само война.
Лейди Марголота рязко изпъна дългия си ръкав и в ръката й ненадейно се озова елегантна стоманена кама.
- Предлагам вие да го разрежете наполовина, - посочи пая Ветинари - А аз ще избера моята половина.
- А ако в едната половина има повече мариновани лукчета?
- Тогава мисля, че въпросът ще подлежи на преговори. Ще желаете ли още ...вино?
- Видяхте ли, как тя се опита да ме победи в надглеждане? - подметна Марголота.
- Да, - каза Ветинари - Видях, че тя успя.
Когато Гленда и Трев се върнаха на Хипопотамодрума, Лут ги изгледа с очакване.
- Хич не щя да слуша, - оплака се Трев.
- Значи толкова по въпроса, - не се впечатли Лут - Уверен съм в нашия успех идната сутрин. Имам основания да разчитам на нашето тактическо превъзходство.
- А аз просто се радвам, че няма да играя, - заключи Трев.
- Да, господин Трев, това наистина е много жалко.
Откъм близката маса, където Ритнитопковската Лига правеше последни уточнения, се разнесе нечий глас:
- А не, без такива. Глейте са, пак се бъркате. Ако пича от отбор Б е по-близо до вратаря... чакайте, обърках се... ако той е по-близо до вратата отколкото вратарят, е значи тогава, значи, няма как да не си е изкарал к’вото си трябва. Полага му се, нали така?
В отговор се чу въздишка, можеща да принадлежи единствено на Пондър Стибънс:
- Не, мисля, че не разбирате...
Друг глас се намеси уверено:
- Ако вратарят е толкова далече от вратата си, егати шматката ще е тоя бе!
- Вижте с’а, айде от начало, - включи се още един глас - Да речем, аз съм тоя тип ей тук, - като погледна натам Трев видя как един от мъжете запраща през масата топче смачкана хартия - Значи, ритнал съм топката чак до там, и ей ме на, ей тая хартишка. Е тогава какво, а?
Той пак блъсна хартишката и тя уцели молива на Пондър.
- Не! Това вече го обясних. И престанете да ми размятате тези хартийки, намирам го за доста разконцентриращо.
- Да, но ако я дриблира, няма проблем, - чу се още един глас.
- Ей, чакайте малко, - включи се поредният глас - К’во става, ако, такова, си получиш топката в твоята си половина и си я водиш до тяхната врата без да я подаваш на никого, и накрая я вкараш в мрежата?
- Това ще е съвършено по правилата, - каза Пондър.
- Да бе, тая работа как я мислите че ще стане, а? - подигра го човекът, който току що запрати през масата поредната подгизнала хартишка, и това така му хареса, че прати след нея още една.
- Но ако се опита и сполучи, каква великолепна ритнитопка ще бъде това, нали? - възкликна Пондър.
- Къде е нашият отбор? - поинтересува се Трев оглеждайки се наоколо.
- Аз им предложих да си легнат рано, - отговори Пондър.
- За магьосниците ранно лягане е около два часа през нощта, - отбеляза Гленда.
- Освен това оставих инструкции тази вечер на отбора да се сервира специално меню, - добави Лут - В тази връзка, госпожице Гленда, позволете ми да ви помоля да заключите Нощната Кухня.
Мъртва тишина беше надвиснала тази вечер над трапезарията.
- Аз салати не ям, - заяви блюстител Нобс (без роднинска връзка) - От тях имам газове.
- Как е възможно да се живее без паста? - възмущаваше се Бенго - Това е варварство!
- Надявам се, че сте забелязали, господа, че моята чиния е също толкова празна колкото и вашите, - обърна им внимание Ридкъли - Господин Лут е нашият треньор и аз дадох на господин Лут мястото на водача. Освен това тази вечер не е разрешено да се пуши.
Надигна се хор от оплаквания и той вдигна ръка за тишина.
- Освен това съгласно тези негови инструкции... - той се вгледа в доста нечетливия почерк на Лут и се подсмихна - забранени са също така и сексуалните сношения.
Това не доведе до очакваната от него реакция.
- Това разговори за онова нещо ли значеше? - зачуди се Завеждащият катедра Неопределени Изследвания.
- Не, това е „орален секс”, - осведоми го Ринсуинд.
- А не, това беше слушането на разговори за онова нещо.
Бенго Макарона седеше като че цапардосан по главата.
- Хайде сега, и без никакво среднощно примъкване към бюфетите, - продължи строго Ридкъли - Има си правила. Г-жа Уитлоу и г-ца Сладкофасулска са осведомени, че аз напълно подкрепям правомощията на г-н Лут в този случай. Хайде, покажете, че сте наистина отбор юнаци.
- В желанието си да изразя солидарност с останалата част на отбора, - надигна глас Лекторът по Съвременни Руни - имам основания да разчитам, че в капана за мишки в стаята ми е останало малко сиренце.
Ридкъли остана сам самичък с ехото от падащи столове.
Архиканцлерът се прибра в стаята си и метна шапката си на закачалката. Не може без правила, каза си той наум, и не може да няма правило за тях и правило за мен. Той отиде до леглото си с осемстълбовия балдахин и отвори тайното отделение съдържащо кутията с тютюна. Сега обаче то съдържаше само малка бележка гласяща:
„Скъпи господин Архиканцлер,
В изпълнение на вашата резолюция на инструкциите на господин Лут, че на преподавателския състав тази вечер не са разрешени храна и принадлежности за пушене, си позволих да разчистя вашите цигари и тютюн за лула. Бих ли могла също така да спомена, че изпразних студения ви бюфет от обичайните студени закуски и туршии с цел предотвратяване на изкушение.”
- Мамка му, - измърмори полугласно Ридкъли.
След което отиде до гардероба и претършува джобовете на смокинга си, където откри бележка гласяща:
„Съгласно разпорежданията на Господин Лут, утвърдени лично от вас, г-н Архиканцлер [а да се смае човек, колко осъдителен почерк можеше да докара г-жа Уитлоу], си позволих да отстраня вашия запас от ментови дъвки за спешни случаи.”
- Промяна и упадък! - заяви на нощния въздух Ридкъли - Обкръжен съм от предатели! Изменят ми на всяка стъпка.
Той закрачи безутешно покрай книжните си рафтове и издърпа „Спътник на окултиста” на Бодри, книга която познаваше от корица до корица. И понеже я познаваше от корица до корица, на стр.14 намери една вдлъбнатинка, съдържаща пакетче свръх-пикантни пияни ментови дъвки, унция тютюн „Веселия моряк”, кутия „Магборо”... И, както се оказа една бележчица:
„Скъпи ми Архиканцлере,
Просто сърце не ми даде. Г-жа Уитлоу.”
Като че беше притъмняло повече от обикновено. Обикновено разпорежданията на Архиканцлера биваха изпълнявани и на състава на Академик Невиждан им се струваше, че всички врати пред тях в похода им в търсене на манджа се затварят, или направо се затръшват. Всеки килер беше заключен и защитен срещу магии. Отборът бродеше безпомощно от зала в зала.
- В стаята ми има малко студена паста, - спомена Бенго Макарона - Баба ми ми я даде като тръгвах насам. Ще изтрае още десет години и баба казва, че и след десет години ще е също толкова вкусна, колкото сега. За съжаление може и да е била права.
- Ако я донесеш, можем да я стоплим в моята стая, - предложи Лекторът по Съвременни Руни.
- Ако искате. Тя е с алигаторски тестиси, било много хранително. Много са популярни у нас.
- Не знаех, че алигаторите имали тестиси, - изкоментира Лекторът по Съвременни Руни.
- Вече нямат, - изказа се блюстител Нобс (без роднинска връзка).
- Имам един сухар, който можем да си разделим, - предложи Пондър Стибънс и беше незабавно пронизан от питащите им погледи - Не, - заяви твърдо той - нямам намерение да подкопавам в още по-голяма степен заповедите на Архиканцлера. Толкова по въпроса, господа. Без йерархия сме за никъде.
- При Библиотекаря не може да няма банани, - сети се Ринсуинд.
- Сигурен ли сте? - оживи се Макарона.
- Мисля, че в подобни случаи Библиотекаря действа по принципа: „Ако ми отмъкнеш моите банани, аз ще си ги прибера от трупа ти”.
Трев, който дебнеше в сенките, изчака докато куркането на стомаси не заглъхна в далечината, затича се и почука на залостената врата на Нощната Кухня.
- Те сичките се събраха и заминаха за Библиотеката.
- Добре, мисля, че той ще сподели с тях бананите си, - кимна Лут.
- Изобщо не виждам, къде е смисълът, - възкликна Гленда.
- Смисълът е, че те са другари по неволя. Те са отбор. Това е то ритнитопката. Трябва да научиш отбора да бъде отбор и тогава няма да ме притеснява, ако ще сутринта да се разпорят от ядене.
Лут се променя, помисли си Трев.
- Мога ли да ти задам един личен въпрос, господин Лут?
- Почти всички въпроси, задавани ми от хората, са лични, но все пак давайте, Господин Трев.
- Ами, ъ, такова. Понякога се уголемяваш, понякога се смаляваш. Как става тая работа?
- Това ни е вградено, - отговори Лут - Смятам, че е резултат от свиванията и разширяванията на морфичното поле. Въздейства на вашето възприятие.
- Когато си разстроен, ти много се смаляваш, - спомена му Гленда.
- А сега какъв изклеждам?
- Бая голям, - отговори Трев.
- Отлично, - кимна Лут, докато нагъваше парче пай - Утре възнамерявам да се уголемя още повече.
- Остава да направим още едно нещо, - сподели им Трев - Пепе иска да ми помогне. Мисли си, че ще играя утре.
- Е, ти ще играеш утре, - отвърна Лут.
- Не! Нали знаете! Нали обещах на старото ми мамче, а не може ей така да нарушиш к’вото си обещал на старото мамче, мир на праха й. Да имаш ключове от избата, Гленда?
- Да не мислиш, че ще ти кажа, Трев Младонадеждов?
- Така си и мислих. Искам две бутилки от най-доброто бренди. И, ъ, може ли сички да дойдете с мен, моля ви се? Мисля си, че Пепе не ми мисли злото, но той си е, ъ, ами нали го знаете, както е полунощ и такова.
- Мисля, че го знам аз Пепе, - каза Гленда.
Пред задната врата на Гофна имаше пазач, но преди той да успее да отпрати поживо поздраво Трев и неговите телохранители, цъфна Пепе.
- Леле! Три аверчета. Ама аз съм бил много страшен бе, - той ги изгледа дяволито - Здрасти, аверчета, носите ли ми брендито?
- Да, какво става тук, Пепе? Ти направо взе акъла на Трев, - укори го Гленда.
- Не съм! Аз напоследък изобщо от никого не взимам акъли. Просто му казах, че утре ще играе ритнитопка.
- Обещах на старото ми мамче, - повтори Трев, хващайки се за тази декларация сякаш беше дъска в бурно море.
- Но на ръката ти е изписана звезда, така че нямаш избор.
Трев си погледна дланта:
- Само разни му там линии.
- Е, има такива, дето ги виждат тея работи и има такива, дето не ги виждат. Аз съм от тея дето виждат. То е метафорично, бе човек. Но там е работата с тая работа, че ми се ще да ти дам едно такова нещичко, дето утре май може и да ти влезе в работа. Какво говоря бе? Може направо егати да ти спаси живота. Или поне брака ще ти спаси. Че няма как, тея дами тук ще искат да са сигурни, че ние от Гофна сме направили за теб каквото можем.
- Може да изглежда както ще, Трев, но аз вярвам на Пепе, - каза Гленда.
- А това е господин Лут, - представи го Трев - Приятел е.
- Ъхъ. Знам аз, какво е господин Лут, - отвърна Пепе - И ти може да дойдеш. Драго ми е, че си ми... познат.
Той се обърна към Гленда:
- Вие, момичета, оставате тук, госпожице. Че тая задача не е много за дами, - той въведе момчетата в мрака зад вратата - Това, дето ще ви го покажа сега, господа, е свръх-секретно, така че ако изпортиш нещо, Трев Младонадеждов, тогава Анди Изцепков ще ти се стори като побойника от детската градина.
- То Анди в детската градина си беше побойника, - каза Трев, когато навлязоха в нещо, което явно беше ковачница.
- Микрорицница, - обяви с удовлетворение Пепе - Светът още нищо не е видял.
- На външен вид е просто фина плетена ризница, - констатира Лут.
- Не е просто, - каза джуджето - Мога да ти отпусна една фанелка и едни шорти и гледай да ми ги върнеш, момченце, щото иначе гореспоменатите усложнения така ще те огреят... абе внимавай, че не се шегувам. Това нещо не е само да разхубавява момичетата. Ума ще ти зайде, само като ти кажа, какво става само с мъничка променчица в сплава, - той посочи една блещукаща купчина - Лека като перце и не жули, нали знаеш.
- И какво друго?
- Един момент и ще ти покажа. Обуй си едни шорти.
- К’во, тука ли?
На светлината на ризницата Пепе изглеждаше някак си като малък демон.
- Ей-ееей, виж ти какъв срамежливко си бил! Абе я взимай да си ги обуеш засега върху панталона, а аз гледай сега, аз хич няма да се обръщам да те гледам, докато се обуваш, - той извърна глава и заръчка нещо в инструментите край наковалнята - Готов ли си? - провикна се той след няколко минути запъхтяно дишане.
- Да, те, ъ, такова, ами добре ми стоят.
- Окей, - рече Пепе - Чакай сега един момент.
Той изчезна в тъмнината наоколо и, след като някое време се чуваха неясни звуци, се върна в полезрението им, пристъпвайки някак тромаво.
- К’во си си навлякъл, бе Пепе? - учуди се Трев - На куп възглавници мяза.
- А, просто защитни мерки, - обясни Пепе - А сега, ако може, няколко крачки назад, господин Лут, а ти, Трев, ще бъдеш ли толкова любезен ръцете на тила, та, нали разбираш, да не ми се пречкат, докато ти взимам мярката, - той пак се обърна с гръб - Е, Трев, ръцете на тила ли са ти?
- Ъхъ.
В този момент Пепе рязко се извърна и с все сила го халоса в слабините с дванадесеткилограмов ковашки чук...
Изненадващо, единственият ефект от това беше, че Пепе отхвръкна чак до отсрещната стена.
- Идеално! - дочу се оттам гласът му позаглушен от защитните мерки.
Стана сутрин, но на Гленда и се струваше, че няма ден и нощ, няма работа и свободно време, а че всичко е само ритнитопка, ей там, в близкото бъдеще, привличаща всичко живо. В Голямата Зала целият отбор беше на една маса. Магьосници и персонал рамо до рамо, всичките нагъващи така, както е възможно само в Невиждания Университет.
Този ден всичко беше ритнитопка. Каквото и да ставаше, все се въртеше около ритнитопката. Нямаше лекции. То, разбира се, лекции никога нямаше, но поне днес нямаше посещаемост заради възбудата от предстоящия мач, а не както друг път, просто защото на никой не му се ходеше. След някое време Гленда долови някакъв шум, все едно че забуча самият град.
Край университета се беше насъбрал народ; още от сега пред Хипопотамодрума се беше натрупала навалица. Шумът от сто хиляди души с една обща цел се надигаше като бръмченето на далечен рояк.
Гленда се прибра в убежището известно като Нощна Кухня и се опита да си запълни времето с месене, но тестото някак си и се изплъзваше от пръстите.
- Шубе ли те е? - попита Жулиета.
- Надявам се, че ще бием, - отвърна Гленда.
- Ам’че как, ще бием, как иначе, - увери я Жулиета.
- Това е много хубаво, до момента, когато паднем, - възрази Гленда - Да, кой е тук?
Вратата се отвори с трясък и влезе Пепе, по-изчеткан от обикновено.
- Мараба, госпожици, - поздрави той - За вас има едно съобщенийце. Как мислехте да гледате мача?
- Колкото можем да се приближим, толкова, - отговори Гленда.
- Чуйте сега, какво ще ви кажа, - рече Пепе - Мадам взе от най-добрите места на стадиона. Нищо скрито-покрито, само открит и прозрачен подкуп. Хората трябва да видят, че Гофна е на върха, ясно? Та за микроризницата да има публичност.
- Ей, жестоко! - извика Жулиета.
И дори Гленда забеляза, че автоматичният й инстинктивен цинизъм я е изоставил.
- Ще има и шери, - подметна Пепе.
- А там дали ще дойде някоя знаменитост? - поинтересува се Жулиета.
Пепе я заобиколи и леко я докосна с пръст в гърдите:
- Да. Ти, госпожице. Всички искат да видят Бижу.
Часовниците като че ли бяха спрели. Всякакви патрули на Стражата бяха преустановени, но по улиците надали можеше да се намери престъпност, така както не се мяркаше и жива душа. Потоп от хора, добре де, предимно хора, се изливаше в стадиона, надигаше се на талази покрай него, преливаше и наводняваше все по-голяма и по-голяма част от града. Срещата беше в Хипопотамодрума, а блъсканицата се простираше чак до площад Сатор и, малко по малко, налягането на толкова много втренчени погледи придвижваше стрелките на множество часовници напред.
Само отборът, а също и Трев, бяха останали в Голямата Зала, всички други бяха тръгнали по-отрано в безплодния си стремеж да си намерят места. Играчите се мотаеха натам-насам, подритвайки си топката, докато не се появиха Пондър, Лут и Архиканцлерът.
- Ей, голям ден, момци! - поздрави ги Ридкъли - А като гледам денят май ще излезе и хубав. Всички само нас чакат, да им покажем на какво му се вика игра. Искам от вас да подходите към случая в най-добрите спортсменски традиции на Невиждания Университет, а именно, да мамите само като не ви виждат, макар че точно днес надали има много шанс нещо да остане незабелязано. Но, тъй или иначе, искам всеки от вас да даде сто и десет процента от себе си.
- Извинете, г-н Архиканцлер, - обади се Пондър Стибънс - Разбирам духа на това, което казахте, но не може да има повече от сто процента.
- Добре де, ама биха могли да дадат сто и десет процента, ако се постараят повече, - запъна се Ридкъли.
- Ами, и да и не, сър. Но, фактически погледнато, това няма да значи нищо друго, освен, че ще са направили стоте процента по-големи, но пак ще си останат сто процента. Освен това човешките възможности са си човешки възможности и толкова. Само бях длъжен да отбележа.
- Ами браво на тебе, че го отбеляза, - завърши Ридкъли и забрави за случая, а огледа лицата наоколо - А, господин Младонадеждов, наистина ли няма начин да ви придумам да влезете в отбора? На Дейв Младонадеждов момчето да играе за Академик Невиждан ще е като да имаме гордо знаме. А, като гледам, колегата Ринсуинд, какъвто е шегаджия, си носи бяло знаменце.
- Ами, сър, нали знаете, думата ми на две не става, - изломоти Трев.
- Старото ви мамче, - кимна разбиращо Ридкъли.
- Ами обещах и, - каза Трев - Знам, че е починала, но не ще и дума, че ме гледа от небето, сър.
- Ами хубаво тогава, а и говори добре за теб. Нещо друго да остана да се каже? Да помисля. А, да, господа... Г-жа Уитлоу, както е обичайно за нея в подобни случаи, е организирала прислужничките да се облекат в подходящи за случая костюми и да ни подкрепят от тъч-линията, - при следващите думи лицето му стана на безизразна маска - Необяснимо защо Г-жа Уитлоу държи да вземе ентусиазирано и необичайно атлетично участие в това. Както ми беше съобщено, щяло да има високо вдигнати крака, но ако внимавате, къде ви пада погледът, не би трябвало да видите нищо, което да ви разстрои прекалено.
- Извинявайте, сър, - обади се Ринсуинд - Истина ли е, че някои от мъжете в Анкх-Морпорк Юнайтед са само шайка главорези от Мелето?
- Малко грубичко ще е да се каже така, - започна Ридкъли.
- Извинявайте, сър, - надигна глас Трев, - това си е точно така. Да го кажем: половината са честни ритачи, останалите са пълни копелета.
- Добре, няма как да не ги преодолеем, - заключи бодро Ридкъли.
- Аз също бих желал да отбележа някои неща преди да тръгнем, сър, - взе думата Лут - Последни напътствия, примерно? През тези няколко дни аз ви научих на всичко, което знам, въпреки че не знам, откъде го знам. Както знаете, аз съм орк и независимо от всичко друго ние сме отборни играчи. Вие, следователно, играете не индивидуално, а като един отбор. Ако си спомням правилно, Фон Хауденбрау беше посочил, че...
- Надали ще имаме достатйчно време да минем през навалицата, - намеси се Ридкъли, който беше очаквал такова нещо - Благодаря ви, господин Лут, но наистина ни е време да тръгваме.
Ако някой наблюдаваше картината отгоре, щеше да види, как претъпканите улици на града се огъват пред една червена гъсеница, а именно Академик Невиждан на път към игрището. Разнесоха се приветствени възгласи и се разнесоха освирквания, а понеже това беше Анкх-Морпорк, най-често привествените възгласи и освиркванията бяха надавани последователно от всички заинтересувани лица.
В момента в който Извънреден Стражар Флуорит заедно с два други трола отвориха насила портите въпреки натиска на множество тела, шумът беше като един грамаден звуков чук. Троловете органи на реда отвориха за отбора път с чувствителността и деликатността, станали толкова пословични за полицейския контрол над тълпите. Тази пролука водеше до оградена и строго охранявана зона, в центъра на която ги очакваха Архиканцлерът, известен по-рано като Декана, целокупният отбор Анкх-Морпорк Юнайтед и Негова Милост херцог Анкхски, Командир на Градската Стража, Сър Самюъл Ваймс с лице като развален обяд.
- Какво, за всички адове, сте тръгнали да правите на моя град, бе клоуни? - изръмжа срещу им той и хвърли един поглед към Ветинари в неговата ложа посред трибуната, след което повиши глас - Цял месец се бъхтя като луд да прокараме споразумението от КД, и точно когато най-сетне джуджета и тролове стискат ръце и стават първи дружки, на вашта пасмина и скимва да забъркате нова новеничка ваша си КД.
- Хайде сега, Сам, - зауспокоява го Ридкъли - Това нали е просто обществена забава.
- Народът се тълпи пред портите, - продължаваше Ваймс - При това пред градските порти. Колко от тази бъркотия е по магия?
- Николко, Сам, поне доколкото знаем ние. По време на тази среща магия няма да се използва, това вече е обсъдено и решено и Де... - Ридкъли шумно преглътна - Архиканцлерът на Бързнекския Университет поема отговорността за тавмичната изолация на стадиона.
- Тогава слушайте внимателно, - рече командирът - На нито един от хората ми няма да му стъпи кракът на игралното поле, независимо какво се случи там. Ясен ли съм?
- Кристално, Сам.
- Извинявайте, г-н Архиканцлер, но в момента аз съм Командирът на Градската Стража, а не Сам, ако нямате нищо напротив, - скастри го Ваймс - Целият проклет град е само един инцидент, само чакащ да... не, инцидент, вече случил се и всичко, което тръгне на зле, скоропостижно ще се влоши още повече. Няма да допусна да се говори, че проблемът е бил заради Стражата. Откровено казано, Муструм, от вас бях очаквал да се държите по-добре.
- За вас съм „г-н Архиканцлер”, - сряза го студено Ридкъли.
- Що се отнася до мен, - продължи Ваймс - считам това за свада между съперничещи си улични банди. Знаете ли, в какво се състои работата ми, г-н Архиканцлер? Да охранявам реда, така че за стой ти гледай бих ви арестувал всичките буйни размирници накуп, но Негова Светлост не дава.
Ридкъли се прокашля:
- Позволете ми, и аз да ви поздравя за успешната ви работа в Кумската Долина, господине.
- Благодаря ви, - отвърна Ваймс - Така че, предполагам, че се сещате, колко ми е драго да ви видя, как забърквате един друг вид война, - командирът се обърна към Архиканцлер Хенри - Удоволствие е да ви видя отново, господине[59], радвам се, че сте се издигнали. Официално ви съобщавам, че за това място и време ви предавам пълномощията си по охраната на правопорядъка и оттук нататък, в качеството си на рефер, ги поемате вие. В рамките на тези линии е ритнитопката, престъпите ли ги, там ви чакам аз, - той пак се обърна към Ридкъли - Внимавайте къде стъпвате, г-н Архиканцлер.
И той се оттегли последван от останалите стражари.
- Е, какво, предполагам че добрият командир се е изтормозил тея дни, - забеляза весело Архиканцлер Хенри и си извади часовника - Бих искал да кажа две думи на двамата капитани.
- Добре, както знам, аз съм единият, - откликна Ридкъли.
От редиците на Юнайтед излезе един мъж:
- Джоузеф Праскин, между другото от Бут Свински Складове. Вари го, печи го, капитан съм.
Праскин протегна ръка на Ридкъли и, трябва да му се признае, почти не трепна от здравото ръкостискане.
- Значи, господа, - заговори бившият Декан - Сигурен съм, че сте запознати с правилата, минали сме ги вече доста пъти. От вас искам добра чиста игра. Едно дълго, ъ, изсвирване с моята свирка ще означава, че прекъсвам играта поради нарушение, контузия или някаква друга причина, за която ми се случи да се сетя. Едно още по-дълго изсвирване, или, да го наречем, разсвирване бележи края на полувремето и време за закуски, след което срещата ще бъде продължена. По време на прекъсването, както разбирам, ще се състои показно шествие на Анкх-Морпоркския акордеонен оркестър, но съм сигурен, че ще посрещнем това изпитание с чест. Позволете ми да ви напомня, господа, че на полувремето сменяте вратите. Освен това, моля ви, внушете на отборите си, че вратата, към която следва да стрелят, не е тази зад гърбовете им. Ако забележа сериозно нарушение, играчът ще бъде отстранен от игрището. Значително по-дълго разсвирване, което поне колкото се отнася до мене, ще продължи докато ми свърши дъхът, ще обозначи края на срещата. Ако може още веднъж да ви напомня, че, както вече ви обясни командир Ваймс, в границите на тези четири доста мърляви тебеширени странични линии, аз съм правомощният носител на власт, отстъпващ единствено на самите богове, макар че и те не са застраховани. Ако в който и да е момент от срещата се изясни, че самите правила са непрактични, аз ще ги променя. След сигнала на моята свирка, ще издигна жезъла си и ще активирам магия, която ще възпрепятства действието на всяка друга магия в рамките на тези свещени линии, докато не обявя край на срещата. Ясно ли е?
- Да, сър, - израпортува г-н Праскин.
- Муструм? - подсети многозначително бившият Декан.
- Да бе, да, хубаво, - изръмжа Ридкъли - Паднало ти е сега и гледаш да се поперчиш, нали? Хайде да почваме.
- Господа, моля ви, постройте отборите си за изпълнение на Националния Химн. Господин Стибънс, предполагам, че сте намерили мегафона, благодаря ви много, - той вдигна фунията пред устата си и изкрещя през нея - Дами и господа, на крака за Националния Химн.
Пеенето на Националния Химн никога не е излизало стройно, поради усещането на добрите граждани на Анкх-Морпорк, че не е патриотично да пееш песни за туй, колко си патриотичен, въз основа на възгледа, че ако някой пее, колко е патриотичен, значи или замисля нещо лошо или е Държавният Глава[60]. Този ден допълнителен проблем представляваше акустиката на арената, която беше прекалено добра, което допълнително се усложняваше от факта, че скоростта на звука в единия край на стадиона лекичко излизаше от ритъм с този от другия край - недостатък допълнително влошен от опитите на народа от двете страни да наваксат разликата.
Тези акустични аномалии не бяха от особено значение, ако си застанал до Муструм Ридкъли, понеже Архиканцлерът беше един от онези джентълмени, които го пеят красиво, отчетливо и много, ама много гръмогласно.
- „Щом пръдне дракон и хипопотам пропее, сърцето ми за Анкх-Морпорк милее”, - запя той.
За своя изненада Трев забеляза, че Лут е застанал мирно по струнка. Устата на самия Трев караше на автопилот, а очите му оглеждаха гордия строй на Анкх-Морпорк Юнайтед. Петдесет на петдесет, мислеше си той. Половината свестни ритачи, другата половина - Анди и неговите аверчета. Погледът му фиксира Анди, точно като си помисли това и Анди го озари с една усмивчица и го посочи закратко с пръст. Аз обаче нали, заради старото ми мамче, не играя, помисли си Трев. Той сведе поглед към дланта си и се увери, че там няма никаква звезда, това беше сто на сто. То и без друго, продължи да си мисли той, взирайки се в противниците, ако всичко се оплеска, нали в крайна сметка съдията е магьосник.
- „Не се хвалете с войнска гмеж, ний храбро ще ви бием с кеш”, - ревеше публиката в най-разнообразно темпо и тоналности.
Все пак наистина, вървяха мислите на Трев, той нали няма да изключи собствената си магия, нали?
- „Чии са ваште шлемове, чии са ваште гащи?”
Все пак наистина, той нали няма да вземе да се прецака така, нали? Единственият, който може да спре шибанията, ако нещата се оплескат, няма да се мине така, нали?
- „Чии са генералите ви? Всичките са наши!”
Да, точно това е сторил! Ей сега го направи!
- „Морпоркия! Морпоркия! Света владееш ти.”
Трев изкрещя в опит да заглуши надигащата се в него паника. Направи го, нали всички го видяхме! Нали жезълът му е също на терена, където не може да прави магии. Той хвърли един поглед на Анди и Анди му кимна. Да, и той я схвана тая работа.
- „На едро ще ви купим. Врагът ще ни плати.”
В равнините Сто се счита, че само негодниците знаят втория куплет на националния си химн, защото всеки, похабил времето си да го зубри, няма как да няма някоя проклетия на ум. Поради това вторият куплет на Анкх-Морпоркския химн беше нарочно съчинен така, че да съдържа предимно „на-на-на”, тук таме с по някоя по-нормална дума отчаяно задържаща се на повърхността, тъй като вторият куплет и без друго ще си звучи така. Трев го слушаше с дори повече агония от обикновено.
Но всички заедно се включиха в бодър унисон за последния стих, който го знаеха всички:
- „На едро ще ви купим, дължите ни пари!”
Гленда, с ръка през гърдите, колкото и стигаше дължина на ръка, рискува да метне поглед към каквото сигурно се наричаше Кралска Ложа тъкмо навреме да види как Ветинари вдига златообразно оцветената купа и възторжените възгласи се развихриха. Анкх-Морпорк не беше много петимен да приветства Патриция си, но виж златото градът приветстваше и да го събудиш от сън. И все пак на Гленда и се стори, че дочу някакъв странен отглас, идещ като че из-под земята, като че ли целият стадион беше една огромна уста... И после усещането се загуби. А денят продължи.
- Господа? Играчите да заемат местата си, - рече високомерно Архиканцлерът на Бързнек.
- Ъ, може ли за един момент, сър? - примъкна се набързо до него Трев.
- Ах, да. На Дейв Младонадеждов момчето, - сети се бившият Декан - Сега ще играем ритнитопка, господин Младонадеждов, както сигурно сте забелязал.
- Да, сър, ама нали, ъ, такова...
- Можете ли да ми посочите някаква убедителна причина да задържа началото на срещата? - поиска да знае съдията.
Трев се предаде.
Хенри извади монета от джоба на жилетката си и викна:
- Муструм?
- Ези, - каза Архиканцлерът и не се падна ези.
- Отлично, господин Праскин... у кого е топката?
Пльонг! Пльонг!
Лут хвана топката във въздуха и отговори:
- У мен, сър.
- О, вие бяхте треньорът на Академик.
- Да, в случай на необходимост, играещ треньор.
- Господа, забележете: оставям топката в центъра на игрището.
Вярно си беше, че Архиканцлерът по-рано наричан Декан се възползваше на поразия от падналата му се възможност. Той отстъпи няколко стъпки, направи драматична пауза, извади тържествено свирка от джоба си и я размаха. Наду я със сила, на каквато беше способен само мъж с неговите габарити. Лицето му затрепери и почервеня. Тогава той вдигна мегафона до устата си и изкрещя:
- Всяко мамино синче, дето не си е донесло екипа, ще играе по бели гащи!
Последва викът на Пондър:
- Някой ще ми каже ли, кой му е дал това?
Народът изрева и можеше да се чуе, как смехът се разпространява все по-нататък, плъзвайки по улиците, всеки разказваше нататък и се надигаха такива спомени, че двама души се заеха да пишат извинителни бележки от майките си.
На едната врата Библиотекарят се превъртя на ръце на горната греда и кацна отгоре й за по-добра видимост. На другата врата Чарли Бартън, вратарят на Юнайтед, методично си разпалваше лулата. А човекът с най-тежкия проблем на стадиона този ден, като се изключи може би Трев, беше редакторът на „Вестника” г-н Уилям дьо Слов, който просто не можеше да повери на някакъв си подчинен репортажа за това уникално, възможно най-престижно събитие, но не беше много сигурен, как точно да процедира.
При началния сигнал той изкара следното:
Предводителят на Юнайтед, (може ли да бъде наречен „предводител”? Трябва да намеря по-подходящ термин за него, но това ще го оправя в офиса), та той, по всичко личи, не е наясно, какво да прави с топката. Архиканцлер Ридкъли (BF, ... А не, това ще го попълня по-късно) изстрелва топката силно напред, добре де, по-точно тя уцелва Джими Уилкинс, бивш играч на Миньор, който не личи да знае, какво да прави с нея. Не, не, той я хваща с ръце! С ръце! Реферът, който е бивш Декан на Невиждания Университет, го привиква за, както предполагам, опреснителен курс по правилата на този нов спорт ритни-топката.
Мегафон, мислеше си Дьо Слов, ето какво ми трябва, извънредно грамаден мегафон, така че да мога да казвам на всички, какво се случва.
Топката е връчена на, момент да видя, номер 69, о да, многостранно надарения професор Бенго Макарона, който, съгласно новия правилник, има правото на така наречения пряк свободен удар от мястото, където е било извършено нарушението и, какво виждам, Бенго Мака... съжалявам, професор Бенго Макарона от Академик Невиждан се засилва и ... мили богове! Топката профучава през цялото поле на височината на гърдите, издавайки звук като подплашен пъдпъдък (да проверя Природораучните Бележки за съответствие със съответното подобие) и уцелва г-н „Възголемия” Чарли Бартън в стомаха с такава поразителна сила, че го отнася чак в мрежата! Какъв спектакъл! И това, както изглежда е гол! В смисъл не гол човек, а „гол” според правилата на играта, струва ми се! Цялата публика е на крака, въпреки че, технически погледнато, повечето и до този момент бяха на крака [той пишеше съвестно, следвайки добре известното желание на журналистите да уточняват всичко]. И да, ето, те скандират името на героя на този миг и припевът разнесъл се от устните на привържениците на Академик в техния триумф по всичко личи е: „Само Макароона, само Макароона, един е Макароооо-нааа”[61]. Не, не. Нещо се случва. Макарона напуска игралното поле и оживено говори нещо на публиката. Като че ли им чете конско. Тези, които са го чули изглеждат омърлушени.
В този момент един от помощниците на редактора дотича с кратко съобщение за произтеклите от другата страна на полето събития. Дьо Слов записваше бързо, надявайки се, че импровизираната му стенография няма да го подведе.
С цялата гореща кръв и решимост, толкова очарователно типични за жителите на Генуа, професор Макарона очевидно настоява всякакви приветствени скандирания в негова чест да включват цялото му име и пълния списък на научните му титли, които той в момента услужливо записва. Наблюдава се също така суматоха около вратата на Юнайтед, където няколко съотборника на Чарли Бартън му помагат да си намери лулата, както и, както подтвърждават нашите източници [редакторът на „Вестника” обожаваше израза „както подтвърждават нашите източници”], другата половина от баницата със свинско, която той, както подтвърждават нашите източници, е ял по време на отбелязването на гола. Очевидно, също както и мнозина от нас, той е подценил скоростта на новата топка.
А сега виждаме топката отново в средата на полето, където се разбунват нови пререкания.
- Но те нали току що вкараха гол! - оплакваше се г-н Праскин.
- Да, точно така, - каза бившият Декан леко прегракнало - Това значи, че те вкарват топката в игра.
- Но значи, че ние не я ритаме, а нали току що ни вкараха гол!
- Да, но правилата са такива.
- Но това не е честно, и ние искаме да ритаме, те ритаха последни.
- Но играта не се решава с ритане, господин Праскин, а с това, какво постигате с него.
И ето, Архиканцлер Ридкъли се засилва. Извръща се пъргаво и запраща топката към собствената си врата!
Редакторът пишеше бясно:
Почти целият отбор на Юнайтед се втурва напред за да се възползва от това удивително faux pas, не съумели да осмислят [редакторът обичаше и този израз, както беше много по-завъртяно от „не забелязали”], че прочутият Библиотекар на Невиждания Университет току що...
Той се спря, премигна, сграбчи за яката един от помошниците си току що дотърчал с пълния списък на научните титли на Бенго Макарона и го натири в стола си.
- Пиши всичко, каквото ти диктувам! - кресна му той - И дано твоята стенография е по-добра от моята, защото ако не е, утре си уволнен. Това е безумие!
Направили са го нарочно, обзалагам се, че са го направили нарочно. Той ритна топката директно към собствения си вратар, обзалагам се, съзнавайки, че ще може да се възползва от всеизвестната мощ на горната част от тялото на Библиотекаря за хвърляне на топката почти през цялата дължина на полето. И ето го Бенго Макарона, в една или друга степен останал незабелязан от съперниците си, стремително насочил се към летящата сфера, докато Юнайтед са напуснали крепостта си подобно на злощастните Мараниди по време на първата Продостийска война [редакторът с гордост смяташе себе си за познавач на класическата литература].
- Никога не съм виждал подобно нещо! - изкряска той в ухото на почти оглушалия си помощник - Те подведоха целия Юнайтед да се озоват от неправилната страна на терена.
И ето го Макарона. Топката е като че ли залепена за крака му. И ето насреща му остава единственият член на злополучния тим Юнайтед, който знае, какво предстои. Г-н Чарз Бартън „Възголемия”, който независимо от всичко излиза с разклатена походка от вратата си като Гигантския Октоподий при вида на мормидонските орди.
Редакторът замлъкна, забравил ума и дума при вида на съкращаващото се разстояние между двамата мъже.
- О не! - възкликна той.
Народът гръмко възликува.
- Какво стана? - залюбопитства помощникът с готов за бой молив.
- Видяхте ли? Видяхте ли? - косата на редактора беше разрошена и изобщо той приличаше на мъж на границата на умопобъркването - Макарона пробяга в кръгче около него! Нямам представа, как топката можа да се задържи на крака му.
- Искате да кажете, че го е финтирал? - поиска да уточни помощникът.
Шумът на тълпата щеше да е ослепителен, ако можеше да се види.
- Още един гол, - рече редакторът отпускайки се обезсилен на стола си - Два гола за няма и две-три минути! Не, той не го финтира, а го обиколи в кръгче! Два пъти! И, кълна се, накрая бягаше даже още по-бързо.
- А, да, - сети се помощникът не спирайки да пише - Веднъж бях на лекция за този вид неща. За това, как нещата не падат върху космическата костенурка, сър. Подобно на ефекта на прашката, той може да е придобил допълнителна скорост от въртящия момент, докато е обикалял внушителната талия на вратаря, сър.
- Чуйте само виковете на тълпата! - възхищаваше се редакторът - И ги запишете!
- Да, сър, нещо като: Само Професор Макарона D. Thau (Датиго), D. Maus (Чеп), Magistaludorum (QIS), Octavium (с отличие), PHGK (специалност блит), DMSK, Mack, D. Thau (Бърз), Гостуваш Професор по Пилета (Университет „Ян Завоевателя” (ет. 2, Дом на Производителя на Скаридени Консерви, Генуа)), Primo Octo (Deux), Гостуваш Професор по Блит/Слуд Обмяна (Ал-Хали), KCbfJ, Професор на Разменни Начала по Теория на Блита (Унки), D. Thau (Унки), Didimus Supremius (Унки), Почетен Професор по Субстратни Детерминации на Блита (Чеп), Лектор по Изследвания на Блита и Музика (Куирмски Колеж за благородни девици), само Професор Макарона D. Thau (Датиго), D. Maus (Чеп), Magistaludorum (QIS), Octavium (с отличие), PHGK (специалност блит), DMSK, Mack, D. Thau (Бърз), Гостуваш Професор по Пилета (Университет „Ян Завоевателя” (ет. 2, Дом на Производителя на Скаридени Консерви, Генуа)), Primo Octo (Deux), Гостуваш Професор по Блит/Слуд Обмяна (Ал-Хали), KCbfJ, Професор на Разменни Начала по Теория на Блита (Унки), D. Thau (Унки), Didimus Supremius (Унки), Почетен Професор по Субстратни Детерминации на Блита (Чеп), Лектор по Изследвания на Блита и Музика (Куирмски Колеж за благородни девици), един е Професор Мааакарооона D. Thau (Датиго), D. Maus (Чеп), Magistaludorum (QIS), Octavium (с отличие), PHGK (специалност блит), DMSK, Mack, D. Thau (Бърз), Гостуваш Професор по Пилета (Университет „Ян Завоевателя” (ет. 2, Дом на Производителя на Скаридени Консерви, Генуа)), Primo Octo (Deux), Гостуваш Професор по Блит/Слуд Обмяна (Ал-Хали), KCbfJ, Професор на Разменни Начала по Теория на Блита (Унки), D. Thau (Унки), Didimus Supremius (Унки), Почетен Професор по Субстратни Детерминации на Блита (Чеп), Лектор по Изследвания на Блита и Музика (Куирмски Колеж за благородни девици), ееедин еее Мааакааарооонааа D. Thau (Датиго), D. Maus (Чеп), Magistaludorum (QIS), Octavium (с отличие), PHGK (специалност блит), DMSK, Mack, D. Thau (Бърз), Гостуваш Професор по Пилета (Университет „Ян Завоевателя” (ет. 2, Дом на Производителя на Скаридени Консерви, Генуа)), Primo Octo (Deux), Гостуваш Професор по Блит/Слуд Обмяна (Ал-Хали), KCbfJ, Професор на Разменни Начала по Теория на Блита (Унки), D. Thau (Унки), Didimus Supremius (Унки), Почетен Професор по Субстратни Детерминации на Блита (Чеп), Лектор по Изследвания на Блита и Музика (Куирмски Колеж за благородни девици). Но той не е ли в засада, сър?
- Изглежда точно такъв е протестът на покрусените войни на Юнайтед, - отвърна редакторът - Те са се скупчили около рефера и какво ли не бих дал за място на първия ред на този спектакъл.
- Там няма никакъв ред, сър, камо ли първи, - посочи помощникът.
- По всичко личи... - редакторът внезапно застина като ударен по главата - Кой е това?
- Кой какво, сър?
- Вижте там горе на трибуните! На местата за висшестоящата класа, за които ние, както бих могъл да добавя, нямаме покана.
Слънцето услужливо се възползва от възможността да се яви из-зад облаците и целият Хипопотамодрум се изпълни със светлина.
- Това е мацето с микроризницата, сър, - поясни помощникът.
Дори и някои от протестиращите играчи на Юнайтед сега бяха зяпнали към трибуните. Вярно, че от нея човек го боляха очите, но тези очи отново и отново се притегляха натам.
- Имам нейн плакат над леглото си, - сподели помощникът - Всичко живо я търсеше под дърво и камък, - той се прокашля - Казват, че, нали знаете, не жулело.
Всички ритнитопковци на полето, изключая злощастния още не освестил се Чарли Бартън, се бяха скупчили около рефера, който им обясняваше:
- Повтарям: голът е съвършено редовен. Може би с малко повечко тарикатщина и перчене отколкото е било необходимо, но все пак напълно според правилата. Наблюдавахте тренировките на момците от Невиждания. Спортът не стои на едно място. Не ви праща щракограма, какво ще прави по-нататък.
Един глас малко по-отдолу добави:
- Елементарта грешка е да се разчита, че дори и най-сърцатият вратар ще е в състояние без ничия подкрепа да защити мрежата си срещу комбинираната мощ на съперниковия отбор.
Това беше Лут.
- Господин Лут, вие не би трябвало да им казвате такива неща, - обади се Ридкъли.
Господин Праскин се беше омърлушил. Предаден от отбор, история и очаквания.
- Виждам, че има още доста да се учим, - призна си той.
Трев примъкна Лут настрани:
- И ей сега сичко ще се разкапе, - предупреди той.
- О, хайде сега, господин Трев. Ние стоим много добре. Или поне Бенго.
- Не го гледам него. Гледам Анди, а пък Анди гледа Бенго. Само чакат да им падне. Шъ гледат горките дъртаци да се претрепят, а после просто ще поемат нататък.
И тогава Трев получи кратък нагледен урок за това, защо магьосниците са магьосници.
- Имам едно скромно предложение и се чудя, дали няма да ме изслушате, господин рефер. Въпреки, че ние в Невиждания Университет сме абсолютни новаци, все пак имахме доста повече време да схванем чалъмите на новата ритнитопка отколкото настоящите ни съперници. Следователно, предлагам да им подарим един от нашите голове, - каза Ридкъли.
- Не може така, сър! - възрази Пондър.
- Защо, да не би да е против правилата? - тонът на Ридкъли стана някак по-дълбок и значително по-помпозен - Запитайте се, дали спортсменството, добронамереността и щедростта са против правилата, моля?
Към края на това изречение гласът му можеше да се чуе почти до самия края на стадиона.
- Е, разбира се, че няма правило срещу това, сър. Няма също така и правило, забраняващо да си простираш прането посред срещата, и това е така, защото на никого няма да му скимне да го прави.
- Хубаво. Господин Праскин? Един от нашите голове вече е ваш. Вече сме, така да се каже, наравно.
Праскин се озърна слисан към съотборниците си.
- Ами, ъ, ако настоявате, сър.
- И през ум няма да ми дойде да приема „не” за отговор, - рече сърдечно Ридкъли.
- Какво за всички богове го накара да стори това? - зачуди се редакторът на „Вестника”, когато до него дотърча задъханият носител на известието.
- Това беше много щедър жест.
- Защо беше това? - поиска да знае Пондър.
- Аз съм безхитростна душа, Стибънс. Щедър без да гледам за последствия, такъв съм си. Да не съм аз виновен, че те не знаят, че ги превъзхождаме, така че това ще ги гложди до края на срещата.
- Доста... хитро, сър.
- Да, нали? Много съм горд с това нещо. Я, пак ние вкарваме топката в игра. Нищо чудно, че този спорт е толкова популярен.
- Това беше забележителен психологически ход, - изкоментира Лут, докато се връщаха с Трев към страничната линия - Вероятно донякъде жесток, но умен.
Трев си замълча. Свирката пронзително възвести подновяването на играта, незабавно последвано от крясъка на съдията:
- От малко градушка глава не боли, бе недорасляк, а пък е здравословно и ще те закали.
- Това е магия, - сепна се Трев - Нали не трябваше да я има?
- Не, - поправи го иззад гърба му Пондър Стибънс - Това е просто обладаност.
- Да, играта опира изцяло до обладанието, господин Трев, - посочи Лут.
Трев пак вдигна поглед към трибуните. Ето я сияйната фигурка на Жулиета, само на няколко стъпки от самия Ветинари, обградена от Гленда и Пепе. Та тя е направо богиня. Няма как да стане, нали? - помисли си той. Тя и някакво си момче от свещоливницата.
Няма начин. Не и сега.
И тогава Бенго изкрещя и като че всички гласове на стадиона се сляха в едно всеобщо „ООООООУ!”
И пак изсвири свирката.
- Какво се случи, сър? - попита помощникът на редактора.
- Не съм съвсем сигурен. Пак подадоха топката на Макарона и той се сблъска с двама играчи на Юнайтед и всички изпопадаха.
Лут, пръв стигнал до падналия Макарона вдигна към Трев мрачен поглед:
- Разместени са и двете колянни капачки. Ще ни трябват двама души да го отнесат до Лейди Сибил.
Бившият Декан огледа строго насъбралите се ринтитопковци и запита ръсейки капчици пот от брадичката си:
- Е, какво стана тук, господин Изцепков?
Анди моментално вдигна пръсти до перчема си и израпортува:
- Ами, сър, аз тъкмо се бях насочил към Господин Макарона за съобразно с правилата единоборство и изобщо не забелязах, че на Джими Лъжицата тук му е дошла точно същата идея и че идва на скорост от другата страна, та изведнъж сичките се озовахме по гъз, прощавайте за клачския.
Трев го изгледа на кръв. Изразът на лицето на Анди не прикриваше нищо. Той лъжеше. Ясно си беше, че лъжеше. Той знаеше, че всички останали знаят, че той лъже, но на него не му пукаше. Фактически той доста се наслаждаваше на ситуацията. Обувките му бяха достатъчно тежки да държат на котва цял кораб.
- Ама те го смляха на сандвич, сър, - оплака се пред рефера Трев.
- Имате ли някакво доказателство за нарушение, млади момко?
- Е, нали виждате, как го прецакаха човека.
- Да, но бихте ли могли да приведете конкретни доказателства за преднамереност?
Трев се ококори, докато Лут не му подсказа шепнешком:
- Можеш ли да докажеш, че са го нагласили?
- Някой може ли? - огледа играчите съдията.
Е, никой не можа. Трев се зачуди, колцина ли щяха да промогат, ако Анди не стоеше право пред очите им, невинен като акула.
- Аз съм съдията, господа, следователно мога да отсъдя само това, което лично съм видял, а аз не видях нищо.
- Да, щото те се погрижиха да е така, - избухна Трев - Чуйте само публиката. Те сичките го видяха!
- Виж само! С ботушите на тея може да се бичат дъски, - добави протестите си Ридкъли.
- Да, действително, скъпи ми Муструм, тоест, извинявайте, капитане, обаче все още няма правила относно допустимите за носене обувки, докато, ако не друго, точно такъв вид ботуши традиционно са се използвали в играта ритни-в-топката.
- Но тея тук човек убиват!
- Не се и съмнявам накъде клоните, но какво очаквате от мен? - сви рамене Хенри - Имам предчувствието, че ако в този момент прекратя мача, ние двамата с вас няма да се измъкнем от тази ситуация живи, защото дори ако самите ние избегнем яростта на тълпата, по никакъв начин няма да съумеем да избегнем гнева на Ветинари. Срещата ще продължи. За Академик Невиждан би могъл да излезе някой от резервните играчи, а пък аз ще, я да видим... - той извади бележник - А, да, аз отсъждам пряк свободен удар точно от мястото на този нещастен инцидент. И бих искал да добавя, че отсега нататък ще гледам много строго на всякакви бъдещи „инциденти”. Господин Праскин, моля, разяснете това на вашите съотборници.
- Пряк свободен, баба ми! - избухна Трев - Те току що пребиха най-добрия ни играч, а вие ще ги оставите да им се размине и да се подсмихват под мустак?
Реферът обаче беше, в крайна сметка, бившият Декан. Тоест мъж навикнал на конфронтации лице в лице и нос в нос с Муструм Ридкъли. Той хвърли на Трев един смразяващ поглед, обърна се много подчертано към Архиканцлера и рече:
- А вас, капитане, ви моля, внушете на отбора си, че решенията ми са окончателни и не подлежат на обжалване. Отпускам ви пет-минутна почивка, която да използвате за тази цел, както и за да могат някои от вашите момчета да изнесат горкия професор Макарона от полето и да потърсите някакъв шарлатанин да го прегледа.
Глас точно из-зад гърба му изрева:
- Направо тук до вас има един такъв, сър.
Те се извърнаха. Един мъж малко по-голям от живота, с цилиндър на главата и малка чанта в ръка им кимна.
- Доктор Лоун, - поздрави Ридкъли - Не очаквах да ви срещна тук.
- Нима? - отвърна наежено докторът - За нищо на света не бих пропуснал такова нещо. А сега някои от момчетата ви да го докарат ей в този ъгъл и аз ще го погледна. Сметката ще я изпратя на вас, нали, Муструм?
- Не бихте ли желали да го закарате на някое по-спокойно местенце? - предложи реферът.
- Няма страшно! Искам да я държа под око тази игра.
- Размина им се, - изкоментира Трев, докато се връщаха към тъч-линията - И всички знаят, че им се размина.
- Останалите от отбора са все още на линия, Господин Трев, - заутешава го Лут докато си връзваше обувките.
Сам си ги беше направил, не ще и дума. Приличаха на ръкавици.
- Аз също, - продължи Лут - Нали аз съм първа резерва. Обещавам, че ще направя всичко по силите си, Господин Трев.
До този момент денят беше доста скучен за Библиотекаря след единствения му светъл момент под блясъка на слънцето. Между гредите не се случваше нищо интересно, той започна да огладнява и беше много приятно изненадан от появата на едър банан точно пред вратата[62]. По-късно всички се съгласиха, че в ритнитопкова обстановка тайнствено появил се плод би трябвало да бъде посрещнат с известна доза предпазливост. Той обаче беше гладен, това пред него беше банан и, метафизично погледнато, всичко беше добре издържано. Той изяде банана.
Гленда, горе на трибуната, се зачуди, само тя ли е забелязала стряскащо жълтия плод в полета му, след което, проследявайки обратно траекторията му, съзря гледаща право към нея от тълпата, ухилена до уши, г-жа Аткинсън, майка на Смрадльо, който сам по себе си беше неуправляем снаряд. Всеки, някога бил в Мелето я знаеше като виновница за всевъзможни изобретателни хулигански прояви. И винаги й се разминаваше, защото никой в Мелето не би ударил възрастна жена, особено ако до тази жена стои Смрадльо.
- Извинявайте, - скочи на крака Гленда - Незабавно трябва да сляза долу.
- Няма начин, обич моя, - опита се да я вразуми Пепе - Тук е гъз до гъз. Меле и половина.
- Пазете Жулиета, - заръча му Гленда, наведе се напред и потупа по рамото най-близкостоящия човек - Трябва да стигна до долу колкото се може по-бързо. Нали нямате нищо против да прескоча?
Човекът погледна покрай нея към сияйната фигура на Жулиета и откликна:
- Нищо против нямам, стига да убедите приятелката си да ме целуне едно хубаво.
- Не, но аз ще ви целуна.
- Ъ, няма нужда госпожице, но хайде, дайте ръка.
Слизането и мина умерено бързо, както я предаваха от ръка на ръка, в съпровод от пиперливи шеги, множество весели ръгания между мъжете и определено усещане на удовлетворение от страна на Гленда, че е обула най-големия си и най-непроницаем чифт гащета[63].
С ръгане на лакти и ритане тя си проби път до вратата точно когато бананът биде консумиран на една хапка и й остана само да застане задъхана пред Библиотекаря. Той и се усмихна широко, погледна я за миг замислено и се просна по гръб.
Високо в ложата си лейди Марголота се обърна към Ветинари:
- Това част от играта ли е?
- Боя се, че не, - отговори той.
Милейди се прозя:
- Е, най-малкото разсейва малко скуката. Те прекараха повече време в препирни, отколкото в игра.
Ветинари се усмихна:
- Да, мадам. Изглежда, че и в ритнитопката е като в дипломацията: кратки периоди на бой, последвани от продължителни преговори.
Гленда ръчна Библиотекаря:
- Ехей? Добре ли сте? - и тъй-като от него не се чуваше друго освен хъхрене, тя събра длани пред устата си и извика - Тук има пострадал човек... ъ разумно същество!
Под нов потоп от освирквания и, понеже това беше Анкх-Морпорк, също и радостни възгласи, подвижната комисия, в каквато се беше превърнала срещата, се забърза към вратата на Академик Невиждан.
- Някой му хвърли банан и аз видях кой беше и мисля, че бананът е отровен, - съобщи им Гленда на един дъх.
- Дишането му е много тежко, - отбеляза Ридкъли, която забележка беше излишна, понеже от хъхренето на Библиотекаря се тресеше цялата врата.
Той клекна и опря ухо на гръдния му кош.
- Не мисля, че е бил отровен, - произнесе се той.
- Как така, г-н Архиканцлер? - възрази Пондър.
- Защото ако някой е отровил нашия Библиотекар, - обясни Ридкъли - тогава, въпреки че по природа аз не съм отмъстителен човек, ще се погрижа университетът да преследва и залови отровителя посредством всички достъпни тавмични, мистични и окултни средства и да направи остатъка от живота му не само толкова ужасен, колкото той може да си представи, а толкова ужасен, колкото аз мога да си представя. И можете да разчитате, господа, че аз вече започнах да работя по случая.
Пондър се огледа за Ринсуинд:
- Професор Ринсуинд. Вие нали бяхте, искам да кажа, и сега сте негов приятел, не бихте ли бръкнали с пръсти в гърлото му или нещо такова?
- А, не, - отказа Ринсуинд - Много съм си привързан към пръстите си и предпочитам те да си останат все така привързани към мен.
Ропотът от стадиона се усилваше. Те бяха тук да гледат ритнитопка, а не дебат.
- Но доктор Лоун е още тук, - предложи Ринсуинд - Той нали си вади хляба като бърка с пръсти в какво ли не. Знае му цаката.
- Ах, да, - съгласи се реферът - Може би ще можем да го обременим с още един пациент, - той се обърна към Ридкъли - Трябва да вкарате в игра другата си резерва.
- Това ще да е Тревър Младонадеждов, - каза Архиканцлерът.
- Не! - изстена Трев - Аз обещах на старото ми мамче.
- Аз пък си мислех, че си част от отбора? - укори го Ридкъли.
- Е, да де, да, сър, ама по-скоро... помощ тук, помощ там, такива неща... Обещах на старото ми мамче, сър, след като Тате умря. Знам, че съм в списъка, но кой можеше да очаква, че всичко ще се обърне така?
Ридкъли изви очи към небето:
- Е, като гледам, господа, не може да искаш от един мъж да наруши обещание дадено на старото му мамче. Това би било престъпление по-гнусно и от убийство. Ще се наложи да играем с човек по-малко. Явно ще трябва да минем с каквото можем.
А горе в паянтовата си кабинка редакторът на „Вестника” взе бележника си и заяви:
- Слизам долу. Да вися тук е просто смехотворно.
- Слизате на терена ли, сър?
- Да. Там, най-малкото, ще мога да виждам, какво се случва.
- Съдията надали ще ви разреши, сър!
- Как така няма да играеш, Трев? - вразумяваше го Гленда.
- Нали ти казах! Колко пъти трябва да го повтарям? Обещах на старото ми мамче!
- Но ти си в отбора, Трев.
- Обещах на старото ми мамче!
- Да, но съм сигурна, че тя ще разбере.
- Лесно ти е на тебе да го кажеш. Да ама никой не знае със сигурност.
- Не бъдете толкова сигурни, - намеси се бодро един глас.
- О, здравейте, доктор Хикс, - поздрави Гленда.
- Случайно дочух разговора ви и, стига само господин Младонадеждов да ми съобщи, къде е погребана майка му и ако реферът ни отпусне мъничко време в аванс, със сигурност ще може да се уреди...
- Да не си посмял да ръгаш лопати по старото ми мамче! - изкряска Трев целият в сълзи.
- Сигурна съм, че всички те разбираме, Трев, - увещаваше го Гленда - Винаги е много трудно със старите мамчета, - и тя добави без да помисли - А мисля, че и Жулиета ще те разбере.
Тя го хвана за ръка и го завлече накъм полето. Трев беше прав. Всичко се оплеска. Бодрата увереност от началото на срещата се изпаряваше.
- Вие им подарихте цял гол, сър, - напомни Пондър, когато пак застанаха с Ридкъли на позиции.
- Аз изцяло се доверявам на господин Лут на вратата, - рече Ридкъли - И ще им покажа аз на тях, какво става с тези, които се опитат да отровят магьосник.
Свирката свирна.
- Слизай от там бе, келеш, и дай двайсет! Извинявайте, господа, нямам представа защо го казах това...
Това, което става с хората, опитващи се да отровят магьосник е, най-малкото в краткосрочна перспектива, че получават предимство в ритнитопковска среща. Отстъствието на професор Макарона беше убийствен удар. Той беше темелът, около който се градеше цялата университетска стратегия. Окрилени, Юнайтед натиснаха здраво.
И все пак, мислеше редакторът на „Вестника” легнал на тревата до самата странична линия редом с иконографиста си, магьосниците с мъка удържаха натиска. Той записваше колкото можеше, мъчейки се със сетни сили да не обръща внимание на валящите откъм публиката жълти хартии от баници, жълти бананови кори, омазани с жълто торбички от грахова яхния и от време на време от по някоя бутилка, доскоро съдържала жълта бира. Кой ли е играчът с топката? Той се свери с бележката, където беше надраскал списъка по номера. А, да. Юнайтед беше нахлул в половината на Н.У. и ето го Анди Изцепков, по всичко личи много неприятен тип и... това нали не може да е обичайна ритнитопковска практика. Други играчи се бяха построили около него. Той напредваше посред обръч от телохранители. Дори и останалите му съотборници изглежда не бяха наясно какво става, но г-н Изцепков все пак успя да отправи приличен удар към вратата, майсторски прихванат във въздуха от... Господин Лут. Той хвърли кратък поглед на листчето, ах, да, оркът и добави в бележника си: „който очевидно е доста вещ в сграбчването на големи кръгли предмети”. Но веднага се засрами и го задраска. Въпреки всичките жълти боклуци нападали по мен, каза си той наум, ние не сме жълта преса.
Оркът.
Лут подскачаше натам насам пред вратата мъчейки се да намери поне някой на позиция, където да може да направи нещо с топката.
- Не може да се мотаеш така цял ден, Оркче, - каза му застанал точно пред него Анди - Рано или късно ще я пуснеш, Оркче. Няма кой да ти помогне сега, а, Оркче? Казват, че си имал яки нокти. Покажи си ноктите, Оркче. Та да си спукаш топката.
- Убеден съм, че имате потиснати проблеми, господине.
- К’во?
Лут шутира от ръка, прехвърли Анди и някъде откъм гмежта, в която падна топката се чу хрущене, последвано от крясък, последван от свирка, последвана от скандиране. То започна някъде откъм местонахождението на г-жа Аткинсън, но бързо се разпространи:
- Орк! Орк! Орк! Орк! Орк! Орк! Орк! Орк! Орк!
Ридкъли се изправи на крака поклащайки се.
- Копелетата мръсни ми видяха сметката, Хенри, - изкрещя той с глас едва-едва чуващ се заради скандирането - Капачката! Проклетата му колянна капачка!
- Кой беше? - попита реферът.
- Откъде да знам? Беше адски калабълък, досущ като старата игра! И не може ли да ги накараш да престанат с тея проклети викове? Не е работа да се разправят такива неща.
Архиканцлер Хенри надигна мегафона си:
- Господин Праскин?
Капитанът на Юнайтед си проби път през гмежта с доста смутен вид.
- В състояние ли сте да контролирате вашите фенове?
Праскин сви рамене:
- Извинявайте, сър, какво може да се направи?
Хенри огледа Хипопотамодрума. Какво можеше да направи който и да е? Това си беше тълпата. Мелето. Нямаше водач. Нямаше си задник, който да сриташ, нямаше пръсти, които да настъпиш, нямаше си дори адрес. Просто присъстваше и викаше, защото всички други викаха.
- Добре тогава, можете ли да контролирате поне отбора си? - продължи той.
За негова изненада г-н Праскин сведе поглед.
- Не напълно, сър. Извинявайте за което, сър, ама каквото такова.
- Още едно произшествие от този род и прекратявам мача. Предлагам да напуснеш полето, Муструм. Кой е резервният капитан?
- Пак аз! - обяви Ридкъли - Но при настъпилите обстоятелства назначавам за свой заместник господин Нобс.
- Ноби Нобс ли? - ахна бившият Декан.
- Без роднински връзки, - намеси се много припряно блюстител Нобс.
- Най-после един свестен избор, - въздъхна Трев - Нобсчо е мъжко момче.
- Да, но това тук нали не е момчешка работа, - възрази Гленда - И знаеш ли какво? - додаде тя надвиквайки бесния рев на тълпата - Каквото и да си мисли стария Декан, точно сега той просто не може да спре играта. Тоя стадион направо ще изригне!
- Не думай.
- Чуй само, - кимна Гленда - Да, мисля че си прав. Трябва да се измъкнеш от тук.
- Аз ли? Никакъв шанс.
- Но може да сториш нещо полезно и да изведеш Жулиета от тук. Закарай я чак до Ваймсчо и неговата пасмина. На бас, че чакат точно оттатък портала. Давай веднага, докато все още можеш да слезеш с нея по стъпалата. Няма да имаш пак тоя шанс щом веднъж подновят играта.
Когато той тръгна, Гленда отиде необезпокоявана от никого по тъч-линията до местенцето, където д-р Лоун бдеше над пациентите си.
- Нали знаете онази малка чанта, дето си я донесохте, сър?
- Да?
- Мисля, че ще ви трябва по-голяма чанта. Как е професор Макарона?
Професорът лежеше по гръб, вперил поглед в небесата с израз на отнесено блаженство.
- Доста лесно се оправих с него, - каза докторът - Скоро няма да играе пак. Дадох му мъничко нещо, от което да му е хубаво. Поправка, дадох му множко нещо, от което да му е хубаво.
- А Библиотекаря?
- Е, за него ми трябваха двама момци да ми помогнат да го обърнем с главата надолу, и като заповръща, няма спиране. Повръща като папагал.[64] Още е съвсем капнал, но мисля, че ще се оправи.
- Не трябваше да става така, разбирате ли, - спомена Гленда от чувство, че трябва да защити някак цялата тази мътна и кървава.
- Обикновено не трябва, - отвърна докторът.
Те се извърнаха, когато шумът от близката тълпа се промени. Жулиета слизаше в пълен блясък по стълбите. Тишина я следваше като безнадеждно влюбено куче. След тишината вървеше Пепе и надеждната грамада на Мадам Фашкие, от която можеше да стане успешна барикада, ако Хипопотамодрумът заври като адски казан. Трев, мъкнещ се подире им, в сравнение с тях приличаше на странична мисъл.
- Хайде де, миличка, какво има? - заговори Пепе.
- Нема па да ходя, - отсече Жулиета - щом Трев е тука. Без Трев никъде не мърдам. Пепе вика, че той шъ спаси мача.
- Какво си бил казал? - наежи се Гленда.
- Той ще го спаси, - подмигна и Пепе - В ръката му има звезда. Искаш ли да го видиш как побеждава, малката?
- На къде биете, а? - попита ядно Трев.
- О, аз нали съм нещо като чудотворец. Или може би съм фея кръстница, - Пепе обгърна с жест арената - Виждате ли ги всичките тези? Предците им са виели от възторг пред гледката, как мъже се избиват взаимно или как зверове разкъсват на мръвки свестни хорица. Мъже с копия биещи се срещу мъже с мрежи и други такива гнусни мръсотии.
- А сега през неделя правят тук разпродажби направо от каруцата, - допълни Гленда.
- Винаги си е било същото, - продължаваше Пепе - Едно единствено огромно същество. Не може да умре. Поколения наред то вика и кряска, обича и мрази и никой не може да го опитоми, никой не може да го спре. И специално заради вас, госпожице, и заради благото на господин Трев, аз сега ще му подхвърля на този звяр един кокал. Един момент, моля.
Гъвкавият му, леко паякообразен силует изчезна някъде нагоре по стъпалата, точно когато дойде съдийският сигнал. Гленда зърна как блюстител Нобс нанася удар, но Ридкъли беше сбъркал, като си е мислел, че мъж едър като самия него ще бъде и също толкова умен. И ето, старата комбинация се повтори. Юнайтед подеха поредната си масирана атака, старите мъжки момчета се разстъпиха пред напредващата срещу Лут войска на Анди. Ударът го уцели в гърдите, вдигна го и го запрати в мрежата. Разнесе се свирка, последвана от „Не пипай това, бе хлапе, че не знаеш къде е било!”, последвано от „Много извинявайте за това, ама наистина, не знам как става”, което от своя страна беше последвано от ... абсолютна тишина.
Наруши я един отначало самотен глас:
- Младонадеждов. Младонадеждов. Младонадеждов.
Викът започна откъм мястото, накъдето беше отишъл Пепе.
Звярът забрави думата „Орк”, но определено помнеше името „Младонадеждов”, име, което толкова често е било в устата му, име, на което чудовището беше донесло и живота и смъртта, име равнозначно с ритнитопката, самото сърце на звяра. А тук, на тази размирна арена, това име беше мощно заклинание. „Младонадеждов! Младонадеждов! Младонадеждов!” Надали имаше мъж над ранна младежка възраст, който да не го беше виждал. Той беше легенда. Дори след като минаха толкова години, това име преодоляваше преградите на всякакви други привързаности. Това беше име, което човек разказваше на внуците си. За това, как е лежал потънал в кърви, и как може би си потопил кърпичка в кръвта му и си я запазил като сувенир.
- Младонадеждов, - подгласяше баритонът на Мадам Фашкие.
- Младонадеждов, - прошепна Гленда и продължи - Младонадеждов!
От нейното място се виждаше малката фигурка бързаща покрай трибуните, а скандирането я следваше като вълна.
По лицето на Трев се стичаха сълзи. Без никаква милост Гленда се взря в очите му:
- Младонадеждов! Младонадеждов!
- Ами старото ми майче?! - проплака Трев.
И тогава Жулиета се протегна и го целуна и за момент сълзите му като че ли се посребриха:
- Младонадеждов?
Трев застина само помръдвайки с пръсти под съпровода на приветствените възгласи, докато накрая не присви рамене. После извади от джоба си своята очукана тенекийка и я връчи на Гленда, след което се обърна пак с лице към терена.
- Извинявай, Мамче, - промълви той сваляйки си палтото, - но това е ритнитопка. А аз си нямам дори фанелка.
- Ние се погрижихме за това, - успокои го Гленда - Още докато ги шиеха.
Тя извади една от дълбините на чантата си.
- Номер четири. На Тате номера.
- Да, - потвърди Гленда - Знаем. Чуваш ли, как те поздравяват, Трев?
Трев явно отчаяно търсеше повод за измъкване.
- Ама аз изобщо не съм тренирал с новата топка. Нали ме знаете, аз съм само по тенекийките.
- Това е топка за ритнитопка. Просто топка за ритнитопка, - възрази Лут - Ще му схванете цаката за няма и секунда.
Към тях се зададе наперено и бившият Декан.
- Е хубаво, всичко това беше толкова трогателно, с нотка на похвален патос, дами и господа, но е крайно време да подновим тази ритнитопковска среща, така че бих бил много благодарен на всички не-играчи да се оттеглят оттатък страничните линии, - занадвиква шума на публиката той.
Трев се раздели с Лут при вратата.
- Не се безпокойте, Господин Трев, - ухили му се оркът - С мен на вратата и вас в нападение няма как да паднем. Втори път няма да ме изненадат така, - той понижи глас и хвана Трев за рамото - Като се напекат нещата от тази страна, бягайте като за световно към тяхната врата, а аз ще се погрижа да получите топката.
Трев кимна и закрачи по тревата под приветствията на тълпата.
Редакторът на „Вестника” по-късно описа последвалите събития както следва:
В този момент Юнайтед изглежда почувстваха, че разполагат с печеливша стратегия и хвърлиха всичките си сили в университетската половина в грандиозно разбъркване очевидно не подлежащо на съдийски контрол.
Сърцатият орк-бранител обаче също си беше научил урока и на два или три пъти стана герой на деня с великолепни спасявания, в един от случаите шутирайки, както се изясни, директно в главата на един от настъпващите противници, зашеметявайки го и хващайки рикоширалата обратно топка, след което изчиствайки я от ръка далече в половината на съперника, където я пое Тревър Младонадеждов, син на всеизвестния ритнитопковски герой от миналото и я поведе от неочаквана посока към вратата, където г-н Чарли Бартън беше комфортно снабден със стол, маса и късен обяд, както и двама корави защитници, очевидно поели задачата и пиле да не прехвръкне.
Цялата арена, по всичко личи, спотаи дъх, когато младият рицар нанесе ужасяващ удар, който, уви, мина само на няколко пръста от целта и успя само да разтърси дървените части на вратата, след което отскочи към защитниците. Върпеки това Младонадеждов се пребори за нея като обладан от зли духове и духовете на привържениците пак се повдигнаха, когато двамата защитници се сблъскаха помежду си, което даде на талантливия младеж шанса отново да запрати лекокрилото кълбо към крайната му дестинация.
Вашият дописник е уверен, че дори поддръжниците на Юнайтед се включиха във всеобщия разочарован стон, когато за втори пореден път изстрелът му не успя да намери мрежата, а отново една от гредите, след което рикошира почти в краката на Х. Капстик, който без да губи време я запрати мощно към половината на Академик преди да донесе нови беди за отбора му.
И за пореден път непреодолимият г-н Лут отби поредица от атаки, докато доста жалкият остатък от защитата на университетските момчета доказа на всички, че майсторското владение на вълшебния жезъл не помага много, ако човек не знае, за какво са му краката.
На този етап на играта Преподавателят по Тъмни изкуства д-р Дж. Хикс беше позорно отстранен от полето, след като настойчивите викове „Кой е педерасът в черно?” обърна вниманието на съдията върху неговите опити да заколи Ф. Брискет, един от придобилите лоша слава братя Брискет с душоизпиващия кинжал на Смъртоносната Вампирска Кралица-Паяк. Който, както бе установено впоследствие, се оказа, че не е нито магически, нито даже метален, а е идентифициран като един от артикулите, продавани в Магазина за шегаджийски принадлежности „Бофо” на улица „Десето яйце”. Бълващ очевидно кръвосмразяващи клетви относно някакъв университетски устав, д-р Хикс се наложи да бъде извлечен от полето от членове на собствения си отбор, оставяйки нашите дръзновени вълшебници в още по-печално и заруднително положение, вероятно мечтаещи да имаха вълшебно килимче, което да ги измъкне от тази каша!
Е, поне тирадата на д-р Хикс и опитите му да завлече земята със себе си, им спечели мъничко време. Гленда притича до страничната линия при разчорления и оклюмал Трев.
- Какво стана, Трев? - попита тя - Беше сам пред вратата. Голът ти беше право в ръцете, добре де, право в краката ти.
- Топката не ще да върви, както я искам, - оплака се Трев.
- Значи трябва да я накараш да върви както искаш. Това е само ритнитопка.
- Ъхъ, ама се мъча да се уча в крачка посред целия тоя бардак.
- Е добре, поне почти успя. Все още не сме загубили мача, а сме още само в първото полувреме.
Когато играта беше подновена, съгласно редактора на „Вестника”:
Мъжете с островърхите шапки отчасти възвърнаха куража си и капитан Набс поведе съгласувана атака целяща нова намеса в обяда на Чарли Бартън, обаче за всеобщо смайване синът на Дейв Младонадеждов продължи да показва само най-бегло запознанство с изкуството на бележенето на голове и изглеждаше сякаш единственият му шанс да подобри резултата, би бил да прати топката на колет по пощата.
И тогава, за всеобщ потрес, окултната чета явно доказа, че е много по-добра на билярд, отколкото на ритнитопка, когато поредният мощен, но неточен опит на Младонадеждов да намери вратата за пореден път отскочи от гредата и уцели главата на професор Ринсуинд, който, в интерес на истината, бягаше в противоположната посока и се озова в мрежата, преди който и да е, в това число Чарли, да разбере, какво става.
Публиката посрещна събитието с весели викове, но само защото в този момент играта, поне според нашето мнение, се беше превърнала в комедия. Уви, нямаше нищо комично във факта, че в няколко сектора на Хипопотамодрума избухна ръкопашен бой между шайки от съперничещи си запалянковци, несъмнено подтикнати към това от позорното представяне на играчите...
Когато противниковите страни заеха местата си или най-малкото се заразмотаваха приблизително около местата си, съдията привика двамата капитани за кратка беседа.
- Господа, не ми е съвсем ясно, какво си мислите, че правите тук, но съм напълно сигурен, че не е точно ритнитопка, и твърдо възнамерявам впоследствие да проведа разследване. Междувременно, преди някой да бъде осакатен и, преди всичко, преди тълпата да започне взаимно да се разкъсва на мръвки и да се изяжда, аз ви заявявам, че следващият отбелязан гол, ще бъде последният за срещата, независимо, че сме все още в първото полувреме, - той изгледа многозначително Праскин и добави - Искрено се надявам, че някои играчи ще се допитат до своята съвест. Ако мога да се изразя така, каквото и да стане, ще има внезапна смърт. Отпускам ви пет минути да доведете това до сведението на отборите си.
- Съжалявам, сър, - заоглежда се притеснено Праскин - Някои от момчетата ми аз сам не бих си ги избрал, ако ми разбирате намека. Но ще си поговоря с тях, не се съмнявайте.
- Ако питате за моето мнение, това може да помогне, само ако същевременно ги удряте с чук по главите, господин Праскин. Те са отвратителни. А вие разбирате ли ме, господин Нобс?
- Аз мисля, че по-добре да продължим както си е. Докато си жив, бориш се.
- И аз също желая да останете живи до края на борбата, но подозирам, че вашата молба за допълнително време прикрива надеждата, че господин Младонадеждов ще успее да се научи да играе ритнитопка, но се боя, че това няма да се случи в близките години, дори и всеки ден от тях да е великден.
- Добре де, сър, но не бихте ли могли... - започна Праскин.
- Господин Праскин, аз си казах думата, а аз съм реферът и точно сега аз съм най-близкото нещо до боговете.
„Аз съм най-близкото нещо до боговете”. Все едно отекна ехо. Но по-меко. По-ведро. Той се огледа.
- Какво? Казахте ли нещо бе хора?
„Най-близкото нещо до боговете”. И се чу нещо като пльонг! Но топката нали беше все още в ръцете му? Той я зяпна. И дали само така му се струваше или във въздуха имаше нещо? Нещо... във въздуха... като сребристата светлина на ясен зимен ден.
Трев мърдолеше на място с позорен трепет, чакайки продължението на играта. Като вдигна поглед, видя, че Анди Изцепков го наблюдава.
- Скъпото ти татенце май си намери лика прилика, - подметна весело Анди.
- Знам те аз тебе, Анди, - отвърна морно Трев - Знам те накъде биеш. Сгащваш на тясно някой нещастен балък и го бъзикаш, докато не му избият чивиите, тъй че той да е почнал, нал’тъй? С мен това нема да мине, Анди.
- То на теб все едно нещо ти минава, а?
- Хич не те слушам, Анди, - отсече Трев.
- А, слушаш, слушаш.
Трев пак въздъхна.
- Аз тебе те наблюдавах. Теб и твойте дружки адски ви бива да биете къчове, като не ви гледа рефера, а той к’вото не види, нищо не може да направи.
Анди понижи глас:
- Добре, ама аз мога да направя нещо за теб, Трев. Няма да излезеш от тук на крака, кълна се. С краката напред ще излезеш.
И се чу свирка, последвана от неудържимото:
- Всяко момче, дето си е забравило екипа, ще играе по бели гащи!
- Внезапна смърт, - обяви бившият Декан и двата отбора се сблъскаха, и от бъркотията се появи с топката в краката си Анди, защитаван по фланговете си от неговата непочтена стража.
Пондър Стибънс, застанал на пътя им, успя да пресметне страшно бързо много неща, като например скорост, посока на вятъра и възможност да бъде физически размазан по земята. Въпреки всичко той се опита да направи каквото може, но след сблъсъка остана проснат по гръб. Както се изрази редакторът на „Вестника”: „...в тази сцена на отчаяние, объркване и разбъркване един единствен защитник, Лут, делеше Юнайтед от победния им гол...”
И тогава точно зад Лут се разнесе рев. Той не посмя да се озърне, но някой скочи върху горната греда, разтърсвайки я, слезе от нея на земята и посочи, посредством голям мазолест палец, че услугите на Лут вече не са необходими. Около устните на Библиотекаря беше останала зеленикава коричка, но тя беше нищо в сравнение с пламъка в очите му.
И в този момент, съгласно редактора на „Вестника”:
Без да бъде видимо смутен от завръщането на знаменития горски човек в лагера на магьосниците, Изцепков предприе още един опит за победен удар, спрян обаче с една ръка от Библиотекаря и без никакви усилия прехвърлен обратно в полето на Юнайтед. Сега, когато под залог беше резултатът на цялата среща, останахме с впечатлението, че всеки играч до последния се устреми към топката, подобно на сюрия момчета боричкащи се в калта за обладанието на традиционната консервена кутия. Но все пак г-н Нобс, за когото ни увериха, че нямал роднинска връзка, съумя да открие пространство пред споходения от лош късмет г-н Млаконадеждов за нов шанс да последва стъпките на баща си, който шанс той пропусна за, според нашите изчисления, не повече от сантиметър разстояние и топката бе уловена от Възголемия Бартън, веднага след това рухнал на земята поради задавяне, понеже, както научихме, е бил натикал в устата си внушително парче пай за да освободи ръцете си.
- Не трябваше да става така, - промълви Гленда и мисълта отекна като ехо в главата и: „Не трябваше да става така” - Трев трябва да спечели, иначе просто не може.
И гласът и пак се отрази; възможно ли е да имаш ехо в главата си? Те ще паднат, нали? Ще паднат, защото Анди знае, как да нарушава правилата.
Правилата.
„Аз съм правилата”.
Тя се озърна, но с изключение на доктора и неговите стенещи или, в случая с Ридкъли, псуващи подопечни, наоколо нямаше никого, ако не се брои Жулиета, гледаща играта с обичайната си завеяна усмивка.
- Божичко. Ама на тях им трябва само един удар в целта, - произнесе на глас Гленда.
„Аз съм целта”, - долетя пак от нищото тихият глас.
- Чу ли това? - попита Гленда.
- К’во? - не разбра Жулиета, обръщайки се към Гленда, така че се видя, че тя плаче - Трев шъ падне.
„Аз съм топката”.
Този път гласът дойде от джоба й и тя извади от там тенекийката на Трев.
Когато доктор Лоун изпъшка и се впусна през полето към задавилия се Чарли (както по-късно описа събитията „Вестникът”), тя го последва и незабелязано се примъкна до г-н Нобс.
- Ако не искаш до края на живота си да останеш без чаша чай или парче кекс нощем, г-н Нобс, ритни топката към мен. Лесно ще ме намериш, защото ще врещя като луда и ще се държа идиотски. Направи, кавото ти казвам, ясно?
„Направи, каквото тя ти казва, ясно?” - чу се ехото.
- И какво ще направиш, ще я хвърлиш обратно ли?
- Нещо такова, - отвърна уклончиво Гленда.
- И какво добро ще ни донесе това?
- Ще ви донесе победа в мача, ето какво. Помниш ли правило 202?
Тя го остави да се чуди и хукна към Г-жа Уитлоу и мажоретките, които сега нямаха за какво да викат.
- Мисля, че в този момент трябва да окажем на момчетата мощна подкрепа, - предложи тя - Нали така, Жулиета?
Жулиета, послушно влачила се след нея, се съгласи:
- Да, Гленда.
„Да, Гленда”. Ето го пак. Едни и същи думи. Два гласа.
Г-жа Уитлоу не беше от хората, които биха приели заповед от главата на Нощната Кухня, затова Гленда се наклони към нея и добави:
- Специална молба от Архиканцлера.
Възкресението на Възголемия Бартън не беше лесна работа, а и комай имаше още по-малко доброволци да бръкнат с пръсти в гърлото му, отколкото преди за Библиотекаря. Така че изпразването и очистването му отне малко повече време.
Когато съдията призова играчите да застанат по местата си, Гленда дотича задъхана до него и му връчи лист хартия.
- Какво е това?
- Правилата, сър, но както ще забележите, оградила съм с кръгче едно от тях.
Той хвърли един поглед и подметна пренебрежително:
- На мен ми изглежда пълна безсмислица.
- Не е, сър, не и ако се вгледате внимателно, сър, такова си е правилото, сър.
Архиканцлер Хенри сви рамене и го пъхна в джоба си.
За миг погледът на блюстител Нобс се спря на Гленда, гордо заела мястото си съвсем не на място между мажоретките. Знаеше се, че Гленда е щедра към приятелите си, а и никой в университета не правеше по-добър чай. Тук нещата не опираха до ритнитопка, а опираха до гореща чаша чай, а, ако му излезе на човек късметът, и поничка. Той се наведе към Лут:
- Гленда ми каза да съм си спомнил правило 202.
Лицето на Лут грейна.
- Отлично хрумване и разбира се ще свърши работа. Каза ли ви тя да изчистите топката извън полето?
- Да, точно така. Ще мамим ли? - поинтересува се блюстител Нобс.
- Не. Ще следваме точно правилата. А интересното при следването точно на правилата е, че понякога върши по-добра работа и от маменето.
Шансът на Нобс дойде съвсем скоро, за изненада, след неточен пас на Праскин. Праскин не стоеше ли съвсем наблизо, докато те говореха? И не каза ли нещо като „Давайте”? Защото на такова приличаше. Нобс запрати топката право към мажоретките, където Гленда я хвана и я скри под гънките на полата на Г-жа Уитлоу.
- Нищо не сте видели, момичета, и не сте видели къде отиде топката, и за нищо на света няма да мърдате, ясно?
Когато тълпата засвирка и закрещя възторжено, тя извади от чантичката си консервената кутия и я вдигна високо.
- Топката изгубена! - провикна се тя - Резервна топка!
И метна тенекийката право към блюстителя, който съумя пъргаво да я отбие към Лут. И преди някой от останалите играчи да успее да помръдне, тя кацна с лекичко „пльонг!” на върха на обувката на Трев...
Съгласно редактора на „Вестника”:
Уверяват ни, че не е била използвана никаква магия и надали съм компетентен да оспорвам твърдението на почитаемия преподавателски състав на Невиждания Университет. Всичко, което вашият кореспондент ще каже е, че Тревър Младонадеждов запрати „топката”, напряко на всички очаквания, по посока към вратата на Академик, пред която тя се задържа за известно време, очевидно очаквайки бурния устрем на разярената чета на Юнайтед. Това, което последва, беше, както смело заявява вашият кореспондент, не просто гол, а наказание, възмездие. Младонадеждов за втори път записа името си със златни букви в ритнитопковската история: Тревър, велик син на велик баща, разказа играта на Юнайтед, скъса ги и после пак им я преразказа. Какъв дрибъл! Какви финтове! Понякога той любезно подаваше „топката” директно към някой защитник, който внезапно осъзнаваше, че тя се е насочила в съвсем друга посока, която случайно се оказваше същата, в която е поел в момента самият Младонадеждов. Той си играеше с тях. Подиграваше се с тях. Принуждаваше ги да се сблъскват един с друг, всеки насочил се към топката, която, въпреки всяка логика, не беше там, където бяха сигурни, че ще я намерят. И сигурно за по-уравновесените членове на Юнайтед дойде като облекчение, когато той най-накрая се смили и прехвърли „топката” над главата на резервния вратар Мики Пулфорд (доскоро играч на Странник улица „Въргалска”) и я заби в мрежата, където тя се завъртя и накрая се върна точно на върха на обувката на Младонадеждов. Тишината...
... се разля като разтопено масло. Гленда беше сигурна, че можеше да чуе далечно чуруликане на птички или, може би, шума на червеите под земята, но несъмнено също така звуците откъм импровизирания лазарет на д-р Лоун, най-вече поредното повръщане на „Възголемия” Бартън.
А после, на мястото на възцарилата се тишина нахлу шум, като буйна вода от пробит бент. Шум физически осезаем и многосъставен. Ту тук, ту там зрителите заскандираха. Всичките песни на всички отбори, слели се в една обща съвършена хармония.
Гленда зяпна Жулиета... Сякащ отново беше започнало онова модно ревю. Тя като че засия отвътре, лъчи златна светлина се лееха от микроризницата. Жулиета хукна към Трев, откъсвайки и захвърляйки брадата и (това Гленда го видя съвсем ясно) постепенно издигайки се над земята, сякаш се изкачваше по невидима стълба.
Беше такава изумителна и омайваща гледка, че дори и Чарли Бартън, който все още повръщаше, не можеше да откъсне поглед от нея.
- Да ме прощавате, - обади се господин Праскин - Това беше гол, нали?
- Да, господин Праскин, така мисля, - отвърна реферът.
Праскин беше изблъскан настрани от Анди Изцепков:
- Не! Имаше аут! Абе вие кьорави ли сте бе, мамка му? И онова беше тенекийка.
- Не, господин Изцепков, не беше. Господа, не виждате ли, какво се случва точно пред очите ви? Вижте, всичко беше напълно редовно, съгласно правилата на играта, правило 202, ако трябва да сме точни. Вярно, правилото е вкаменелост, но си е правило, а аз ви гарантирам, че не е използвана магия. Но точно сега, господа, не виждате ли златното момиче реещо се във въздуха?
- Да бе, да, пак някаква мушмурошка дивотия, също като оня гол.
- Това е ритнитопка, господин Изцепков, а тя цялата е мушмурошка дивотия.
- Значи играта свърши, - се върна на думата си господин Праскин.
- Да, господин Праскин, играта свърши. С изключение на, пак ще ви призова да обърнете внимание на това прекрасно златно момиче, реещо се над игрището. Абе аз да не би да съм единственият тук, който я вижда?
Праскин хвърли един поглед към възнесението Жулиетино.
- Ъхъ, вярно, много е хубава, но ние загубихме, нали?
- Да, господин Праскин, вие окончателно и неоспоримо загубихте.
- И, само за да е изяснено всичко, - настояваше Праскин - нали няма още някакви правила, нали така?
- Не, господин Праскин, вие вече не се подчинявате на правилата на ритнитопката.
- Благодаря ви за изясняването, ваше мъдрейшество, и позволете да ви благодаря от името на Юнайтед за това как се оправихте с трудните събития този ден.
След което той рязко се извърна и заби с все сила юмрук в лицето на Анди. Господин Праскин не беше чак такъв страшен мъжага, но години наред вдигане на по една неразфасована свиня във всяка ръка му бяха дали такъв удар, че дори и дебелата кожа на Анди не можеше да го пренебрегне. Но колкото и силно да беше ударен, Анди, след като примигна няколко пъти, все пак успя да продума:
- Копеле мръсно.
- Заради теб загубихме мача, - разкрещя му се Праскин - Можехме да си спечелим като пичове, ама ти все да оплескаш всичко.
Мъжете наоколо съумяха някак да промърморят по нещо в подкрепа на това обвинение.
- Аз ли? Не бях аз! Беше проклетия му Трев Младонадеждов и онова дребното оркско изчадие. Те направиха магия. Не можеш да отречеш, че имаше магия.
- Само майсторлък, повярвайте ми, - възрази бившият Декан - Невероятно майсторство, няма спор, но пък той е добре известен с уменията си с консервената кутия, която от своя страна е доказан символ на ритнитопката.
- Къде се дяна смотаният му Младонадеждов, а?
Гленда, втренчила поглед точно над центъра на игрището, промълви с като че наполовина хипнотизиран глас:
- Той също се издига във въздуха.
- Виждате ли, а сега кажете, че не е магия, - настоя Анди.
- Не е, - възрази Гленда - Знаете ли, аз мисля, че е религия. Не чувате ли?
- Аз поне не мога да чуя нищо, душко, с всичкия този шум от народа, - каза бившият Декан.
- Да, - рече Гленда - Вслушайте се в народа.
И той се вслуша. Беше буен рев, страшен рев до небесата, първичен, животински, извиращ от боговете знаят къде, но посред него, витаещо като скрита картинка, той дочу думи. Полека те се фокусираха, ако изобщо ухото може да се фокусира и ако той наистина го чуваше с ушите си. Тези думи може пък да идваха направо от костите му...
Ако звездата мисли си, че вкарва,
Или вратар скърби за свойта мрежа,
Не знаят те, какво играта прави.
Аз водя, аз ликувам, аз бележа.
Аз феновете съм и топката пак аз съм,
Аз съм победи, загуби, обрати,
Полето, баниците, всичко аз съм,
Непреходна и вечна - аз, Играта.
Дали ще паднем или победим:
За резултата паметта е къса
И славата отлита като дим.
Но ще запомня волята и хъса.[65]
„И се върти отново и отново”, - помислиси Гленда - „Всеки е част от това”.
Жулиета и Трев се заспускаха към земята, ръка в ръка, реещи се полека надолу във въздуха, докато не кацнаха на земята без да спират да се целуват. Нещо като реалност почна да се завръща на стадиона. Но има хора, които дори като чуят славей, ще изругаят: „Каква е тая проклета врява?”
- Измамно копеле, - просъска Анди и се хвърли право срещу Трев, напредвайки със страшна скорост, докато младежът само си стоеше без да мърда с много изненадано, но блажено изражение.
Той не забеляза адския порив на Анди, докато грамадният тежък ботуш не го изрита точно в слабините, толкова тежко, че очите на всички зрители от мъжки пол се насълзиха от съчувствие.
За втори път за това денонощие Трев усети, как микроризницата пропява с разместването на хилядите си звена и бързото им завръщане по местата им. Все едно нежен зефир беше полъхнал под гащите му. С изключение на това, той не усети нищо.
А пък Анди усети. Просна се на земята превит на две, издавайки някакъв съскащ звук измежду зъбите си.
Някой потупа Трев по гърба. Беше Пепе.
- Значи си обул мойте гащи, а? Добре де, очевидно не са баш моите. Трябва да си самоубиец за да ми вземеш гащите. Както и да е, сетих се как да го нарека това нещо. Ще се казва възмездий. Даже няма да може да се изфука човек, че това ще спре всички войни, щото не мога да си представя каквото и да е да спре войните, но поне ще отпрати грубата сила обратно откъдето е дошла. А и не жули, нали?
- Не, - промълви смаян Трев.
- Тебе не, ама него да! Ама пък, честна дума, бива си го този. Което ми напомня, че ми се ще да те снимам по гащи.
Анди бавно се надигаше, приемайки вертикално положение май само със силата на волята си. Пепе се ухили и, някак си, на Трев му се стори несъмнено, че всеки, на който му щукне да стори нещо заплашително, докато Пепе му се хили, ще е повече от самоубиец.
- Ножка ли си имаме, а келешче ниедно? - заяде се Анди.
- Не, Анди, - намеси се из-зад него Лут - Достатъчно. Играта свърши. Фортуна се усмихна на Академик Невиждан и, доколкото разбрах, традиционният завършек е, играчите от двата отбора да си разменят фанелките в атмосфера на другарство и взаиморазбирателство.
- Ама не и гащите, - добави полугласно Пепе.
- Абе ти много знаеш, а? - изръмжа Анди - Ами че ти си скапан орк. Знам ви аз ваште. Късате ръце и глави. Вие сте черна магия. Не ме е страх от теб
И той се завтече към Лут със завидна скорост като за мъж с неговите проблеми.
Лут се отдръпна.
- Убеден съм, че съществува мирно решение за очевидната враждебност помежду ни.
- К’во, бе?!
Пепе и няколко ритнитопковци пристъпиха към тях. Анди не си беше спечелил много приятели. Лут ги помоли с жест да спрат.
- Сигурен съм, че мога да ти помогна, Анди. Да, прав си, аз съм орк, но няма ли оркът очи? Няма ли оркът уши? Няма ли оркът ръце и крака?
- Ъхъ, засега, - рече Анди и му скочи.
Това, което стана после, стана толкова бързо, че Трев изобщо не му видя средата. Започна с Анди налитащ за бой и завърши с Анди седящ на земята, а ръцете на Лут сключени около главата му с извадени нокти.
- Да видим сега, - заразсъждава Лут, докато бабаитът напразно се съпротивляваше - Извиването на черепа с достатъчно сила за прекършване на гръбнака и гръбначния стълб няма да представлява проблем, понеже свръзката е неподвижна. И, естествено, ушните и очните кухини предлагат допълнителни удобни хватки наподобяващи тези на топка за боулинг, - добави жизнерадостно той.
Разнесоха се ужасени ахвания, а той продължи:
- Ако се използва мерната единица, изобретена от сър Роузууд Бън, бих казал, че не повече от 250 бъна ще са достатъчни. Но, естествено, и вероятно за учудване на мнозина, това, което ще ми достави известно затруднение, ще е разкъсването на кожата, сухожилията и мускулите. Вие сте млад мъж, така че издръжливостта им на опън ще бъде доста висока. По предварителните ми прогнози само вашата кожа ще изисква приблизително хиляда бъна.
Анди изквича, когато главата му беше леко извъртяна.
- Айде холан! Гледайте сега! - обади се Ридкъли - Майтапа си е майтап, но...
- Оттам нататък става доста гнусно, - продължаваше Лут - Мускулите ще могат да бъдат отделени от костите със сравнителна лекота.
От Анди дойде още едно задавено изквичаване.
ТЕЛЕГРАМКанал с обзорами, анонсами новинок и книжными подборками
Книжный Вестник
Бот для удобного поиска книг (если не нашлось на сайте)
Поиск книг
Свежие любовные романы в удобных форматах
Любовные романы
О психологии, саморазвитии и личностном росте
Саморазвитие
Детективы и триллеры, все новинки
Детективы
Фантастика и фэнтези, все новинки
Фантастика
Отборные классические книги
Классика
ВКОНТАКТЕБиблиотека с любовными романами, которая наверняка придётся по вкусу женской части аудитории
Любовные романы
Библиотека с фантастикой и фэнтези, а также смежных жанров
Фантастика
Самые популярные книги в формате фб2
Топ фб2
книги