Още един скандал

23

Гейбриъл охотно се подчини, запленен от силата на намерението й, от решимостта в погледа й.

Мадлин обви ръка около кръста му и го застави да спре до стола без дръжки пред тоалетния шкаф с огледалото. Кратко — съвсем за кратко — гърдите й се допряха в неговите.

Изглежда този контакт не й хареса, както на Гейбриъл, защото се отдръпна без капка колебание.

Тогава той видя пърхането на миглите й и осъзна, че тя му се надсмива, дразни го, като му дава да се докосне за кратко до бъдещите наслади, а после се дърпа.

— Мислиш ли, че ще се примиря? — попита той през стиснати зъби.

Черните мигли отново изпърхаха и сините й очи изпратиха поредица от свенливи, святкащи погледи.

— Да, така мисля.

Беше права.

— Остани точно така — нареди му тя и ръката й се плъзна надолу по корема му. Там тя се заигра с копчетата на панталона му, или може би сега беше нервна както преди малко, когато напразно се опитваше да разкопчае ръкавицата. Каквато и да беше истината, докато смъкваше панталона, пръстите й го закачаха, и всяко докосване, въпреки че вероятно не беше преднамерено, му достави мъчително сладко удоволствие.

Когато плъзна панталона по бедрата му, пенисът му изскочи пред лицето й. Очите й, синкави като пламъците на най-горещия огън, се отвориха широко.

При този поглед, сякаш размерът му я изумяваше, на Гейбриъл му се дощя да се заперчи като паун, но не беше в състояние да мръдне. Беше омагьосан от нея, а тя пък беше твърдо решена да го съблазни.

А той желаеше да бъде съблазнен. Гейбриъл изу панталоните и застана пред нея чисто гол.

— Обичам твоя… — Тя плъзна ръка по бедрото му — …корем. Колко е мускулест и стегнат!

— Моя корем? — Докосването й беше наслада.

— И твоите… — тя плъзна ръка по хълбоците му — …рамене. Толкова са широки. Винаги се чувствам защитена, когато си над мен.

— Раменете ми?

Тя го погледна и го подразни с престорена невинност:

— И ръцете ти. — Той ги протегна към нея, а тя улови едната и раздели сключените пръсти. — Остава ли част от тялото ти, на която да не съм се възхитила?

Закачките й, възхищението й, имаха такъв безумно втвърдяващ ефект върху пениса му, че Гейбриъл изпита болка от нуждата да се зарови в нея.

— Естествено, пропуснах това. — Тя скромно сведе поглед.

Гейбриъл гледаше в екстаз как пръстите й се сключват около стоманената му дължина.

— Това много ми харесва. — Връхчето на езика й навлажни долната й устна. — На пипане е толкова… нежен, а в същото време е корав и силен.

— Би трябвало да е хванал мазоли от многократна употреба — подхвърли Гейбриъл с мрачен хумор.

Стресната, Мадлин опита да прибере ръката си, но Гейбриъл я сграбчи за китката.

— Но вместо това ръцете ми хванаха мазоли. — Той й показа дланта си.

Тя объркано се вгледа в мазолите по ръката му, причинени от работата на яхтата му, а не от самозадоволяване. Когато схвана шегата, очите й светнаха и тя се изкикоти.

Гейбриъл не беше чувал този звук от четири години: сърдечен, весел смях. Този смях му даваше надежда: че ще залови Ръмбилоу, че отмъщението ще облекчи болката от смъртта на Джери, че с Мадлин ги чака щастливо бъдеще.

Тя го дари с последна, деликатна ласка, после постави ръце на раменете му и го накара да седне на стола. Усмихна се и разроши косата му.

— Прекалено си красив, за да спя спокойно.

— Наистина ли съм нарушил покоя на съня ти? — доволно попита той.

— И будуването ми. Цели четири години енергията ми беше насочена към това да те забравя… неуспешно.

— Дори когато се целуваше с други мъже? — Гейбриъл ставаше все по-доволен.

— Особено когато не се целувах с други мъже. — Тя плъзна устни по бузата му и измърмори: — Много ми харесва мекотата на лицето ти след избръсването.

— Ще се бръсна два пъти дневно.

— Но и това много ми харесва. — Мадлин прокара пръсти през косъмчетата на гърдите му. — Кафяво и къдраво руно, което се трие в зърната ми, когато си над мен. Колко ми харесва!

Гърдите й бяха на нивото на лицето му и зърната стърчаха през прозирната копринена тъкан. Така значи. Беше възбудена. От задявките им. От тялото му. Той прокара палци по зърната й и предложи:

— За две секунди мога да се озова над теб и в теб.

— Но тогава няма да мога да те пояздя.

Гейбриъл не беше готов да й позволи подобно нещо. Все още изпитваше нуждата да доминира над нея, ако трябва насила да й покаже, че тя е негова собственост.

Но тя беше силна жена. Сигурно изпитваше същата потребност. Той се пребори със себе си, за да постъпи правилно, за да й позволи да властва над него, щом като желанието й беше такова. С въздишка, издаваща едновременно примирение и очакване, Гейбриъл реши, че трябва да й даде тази свобода. Но само днес. Само сега.

Мадлин коленичи пред него, жест на преклонение, който не значеше нищо, но който го възбуди още повече. Беше толкова напращял, че две не виждаше.

Мадлин го одраска леко по корема и попита:

— Не мислиш ли, че ще ти хареса да те яхна?

Дъхът му излезе със свистене:

— Откъде си се научила на тия работи? Че жените може да яздят, да бъдат на колене и да тормозят горкия мъж?

Мадлин си наведе и го целуна по бедрото.

— От европейските ми любовници.

Гейбриъл знаеше, че тя лъже, но бесът, който се надигна в него, не прие тази мъдрост. Той я сграбчи за косата и я изправи.

Тя се усмихваше. Тази усмивка отхвърляше тревогите му и го съблазняваше още по-изкусително.

— Когато пътувахме в Турция, за кратко попаднахме в харем.

Страхът се загнезди в сърцето му и той изстена. Мадлин не му обърна внимание.

— Жените там ни обясниха как да доставяме удоволствие на мъжа.

— Боже мили, Мади, как се измъкнахте?

— Наистина ли точно сега искаш да узнаеш? — Пръстите й се плъзнаха по външната част на бедрото му и прокараха път за целувките й чак до… чак до… основата на пениса му.

Гейбриъл не можеше да говори и не смееше да помръдне от страх, че тя ще спре.

— Права ли съм? — Тя обхвана топките му, претегли ги в ръка, и ги замачка в косматите им торбички, докато той не реши, че ще полудее.

— По-късно. — От гърдите му се надигна ръмжене, не говор.

Тя се засмя, дъхът й погъделичка слабините му и дори това леко дихание върху интимните му части му дойде прекалено много. Той подскочи на стола.

Мадлин притисна с ръка корема му и го накара да седне.

— С Елинор бяхме очаровани от нещата, които жените ни обясниха. Те ни казаха, че мъжете обожават да ги целуват ето тук. — Тя притисна устни към главичката на члена му и се отдръпна. — Черните й като нощта мигли отново изпърхаха, а в сините й очи светеше насмешка. — Вярно ли е?

Разкъсван между неудовлетворението и насладата, Гейбриъл прошепна:

— Не знам. Пробвай пак.

Този път устните й се отвориха малко повече и тя го близна с език. Влажен, топъл… щеше му се да сложи ръка на врата й и да й покаже какво точно да прави, но също така му се искаше тя да експериментира върху него, да се научи…

— Това ми хареса — рече той.

— Това ли? — Устата й го погълна докрай и Гейбриъл потъна в наслада. Езикът й се завъртя около него и го засмука. Гейбриъл се напрегна от усилието да остане на място, да запази контрол.

— Милост, Мади. Милост!

Мадлин вдигна глава:

— Какъв вид милост да ти окажа? Искаш ли да те засмуча ето така?

Гейбриъл стисна очи и се хвана за стола, докато не започна да вижда черни и червени петна.

— А това харесва ли ти? — Ръцете й стиснаха задника му. Гласът й се превърна в дрезгав шепот, изпълнен с чисто женска греховна съблазън. — Кажи ми какво искаш и ще ти го осигуря.

Гейбриъл отвори очи и се втренчи в нея. Тя флиртуваше, но в същото време беше сериозна. Когато се отдаваше така, с цялото си същество, тя беше неустоима като горска самодива, която докарва мъжете до лудост.

— Желая те — каза той и не разпозна гласа си. — Обладай ме.

Тя се изправи с кръшни чупки, които бавно разкриха фигурата й на зашеметения Гейбриъл. Сърцето му забумтя, когато Мадлин повдигна полата си, разкривайки глезените си, прасците си в копринени чорапи, придържани от най-обикновени черни жартиери на коляното. Ами белите й бедра! Мадлин спря и въздъхна с наслада, когато той плъзна пръсти по плътта й, опиянен от факта, че е негова.

Този път — единствено и само негова.

Той нетърпеливо бутна полата й, за да потърси онова място между краката й, което го даряваше с удоволствие. Което й даряваше удоволствие. Мадлин измърка в очакване и полата поднови пътешествието си нагоре. Къдравите черни косъмчета едновременно скриваха гънките на нейната женственост и бележеха триъгълника между краката й. Гейбриъл застина в очакване. Той обви с ръце бедрата й и я придърпа към себе си.

— Краката ти да са около мен — инструктира я той.

Тя се поколеба. Може би беше обзета от девически свян. Може би пак го разиграваше. Все едно. Искаше я — сега. Без да е груб, той я нагласи така, че тя да не може да му избяга. Пръстите му се впиха в дупето й и той я притисна към тялото си. Отметна полата, която му пречеше, и зацелува корема й. Мадлин тихо изстена и той възтържествува заради доказателството, че тя бе възбудена не по-малко от него.

Тя пусна полата си и го покри с диплите й. Гейбриъл потъна в мрака на един необичаен свят, състоящ се от жега, жена и желание. Тя прегърна главата му и го притисна към себе си в признак на неудържима обич.

Той прокара ръце надолу по корема й, зарови пръсти в косъмчетата на слабините й, и си припомни колко чувствителна беше и на най-лекото докосване. Мадлин не се помръдна, не каза нищо, но Гейбриъл не направи грешката да я вземе за безразлична. Пръстът му се зарови в къдравите кичурчетата, за да открие, че те са овлажнели от желанието й. Той отново я докосна, съвсем нежно, за да я настрои за предстоящото им сливане. Този път тя изпъшка тихичко и изстена. Все още обгърнат в мрака на блаженството, Гейбриъл я откри за докосването си и започна да изследва гънките на женствеността й. Първо копринената кожа, после чувствителното топче и най-накрая входа към тялото й. Без да бърза, той плъзна пръст в нея, давайки й възможност да се свикне с проникването му. Почувства как тя се отпусна… и се напрегна, когато в нея зашепна гласът на очакването. Почувства пулса на горещата й утроба, жаждата на тялото й. В главата му остана само една мисъл: как тя ще го поеме в нажежената си пещ. Сега.

Но въпреки това той бавно издърпа пръста си, наслаждавайки се на своето огнено очакване, на мисълта, че е вече й е доставил удоволствие.

С една последна целувка по корема й, Гейбриъл се измъкна изпод полата й. Погледът й беше далечен, съсредоточен върху някаква вътрешна радост, в която тя го приканваше да я последва.

— Мади — извика я той. — Върни се при мен.

Тя сведе поглед и му се усмихна. После се наведе и го целуна, плъзвайки език между жадните му устни. Той го улови, засмука го и насърчи ръцете й, които бродеха по тялото му и отново се сключиха около пениса му. Съвсем бавно, така че той да обезумее от очакване, Мадлин го поведе към себе си.

Отначало косъмчетата между краката й го гъделичкаха, после погълнатата от великолепни усещания Мадлин се окопити и внимателно го насочи към кадифената си мекота.

Пенисът му се отърка във влажните и гънки, но не уцели цепката. Гейбриъл отметна глава и се втренчи в нея, разкъсван между насладата да е в нея и насладата от очакването да влезе в нея.

Очите й се отвориха широко и тя рухна отгоре му.

— Гейбриъл! — Гласът й секна, сякаш усещането беше прекалено хубаво, за да го понесе.

Прекалено, но не достатъчно хубаво.

Той се раздвижи и повдигна хълбоците й, за да я намести над себе си. Мадлин нетърпеливо го пое в плътта си.

Божичко. Отвътре беше гореща и стегната. Искаше да се гмурне напред, да си пробие път към удоволствието. Но нямаше. Тя трябваше да има своя момент.

Мадлин го възнагради, като се оттласна нагоре, след което се плъзна надолу и пое повече от дължината му.

Дишането му се учести, сякаш не му достигаше въздух.

Тя повтори движението, нагоре-надолу, нагоре-надолу, и всеки път надолу ставаше още по-надолу. Най-накрая, след безкрайно дълго време, тя седна отгоре му. Улови раменете му и пръстите и се забиха в кожата му. Погледът й бе изпълнен с такова блаженство, че му се дощя този миг да продължи вечно.

— Язди ме — заповяда той.

— Не яздя добре — прошепна тя.

— Техниката ти е безупречна. — Той обгърна бедрата й и я повдигна. — Язди ме.

Тя това и направи, вдигаше се и се спускаше като истинска ездачка. Краката й се притискаха към хълбоците му, косата й го гъделичкаше по корема. Всеки път, когато се плъзгаше надолу по пениса му, тазът й се притискаше в него и Гейбриъл видя какво въздействие й оказва този контакт. Изражението й ставаше все по-свирепо. Лицето й се кривеше, защото тя отказваше да се предаде на удоволствието, а се бореше да продължи с ездата.

Той също искаше да удължи любовното им сливане. Искаше този екстаз да трае вечно. Но с всяко полюшване на таза й топките му се изтегляха нагоре, мигът наближаваше и Гейбриъл знаеше, че скоро контролът му ще рухне.

Но все успяваше да забави това неизбежно рухване. Трябваше да продължи заради нея, но благодарение на движенията й оргазмът му набираше сила. Потта избиваше на капчици по челото му, по гръдния му кош.

Гърдите й се люлееха точно пред очите му — великолепно видение в коприна. Главата й се мяташе напред-назад, докато страстта й се опитваше да намери излаз.

Най-сетне, когато Гейбриъл си мислеше, че вече няма да издържи, Мадлин стигна върха.

Тя се притисна плътно към него, започна да се гърчи, отметна глава назад и извика. Вагината й го стисна като клещи и както никога това го накара да копнее за освобождението.

Гейбриъл я остави да го налага с юмруци и да се люлее отгоре му, докато не полудя от нетърпение. После я сграбчи здраво и започна да я повдига и спуща върху себе си. Нагоре-надолу, бързо и силно, докато семето му не избликна и не я маркира в потвърждение на собственическата му претенция.

Гейбриъл притискаше изтощената Мадлин към гърдите си. Той бавно прокара ръка по гърба й я размачка, недвусмислено изразявайки възхищението си. Идеята тя да поеме водещата роля не му бе харесала, но проявените задръжки бяха направили наградата още по-сладка.

Той чу — усети — как тя въздъхна дълбоко и дойде на себе си. Без да вдига глава, Мадлин целуна врата му.

— Обичам те. Толкова много те обичам.

Ах, точно от това се нуждаеше, точно това искаше да чуе. Притисна я още по-здраво в прегръдките си.

— Кълна ти се, че съм твоя. Все едно какво ще ни донесе бъдещето, аз съм вечно твоя. — Мадлин разпери широко ръце. — Аз съм херцогиня Магнус. Херцогиня Магнус никога не престъпва дадената дума. На твое разположение съм.

— Заклеваш ли се?

— Това е моят тържествен обет — отвърна Мадлин с ръка на сърцето.

Ужасното напрежение, което стягаше гърдите му, се поразсея. Сега тя наистина разбираше. Осъзнаваше потребностите му. Потребностите им.

— Ще се ожениш ли за мен? — попита го Мадлин.

Той настръхна. Тя беше поискала ръката му. Това не бе редно.

В този момент той осъзна, че страда от чувство за накърнено мъжко достойнство и се изсмя при тази размяна на ролите. Последния път той я беше попитал, може би беше справедливо и тя на свой ред да му зададе този въпрос. Гейбриъл вдигна глава и я погледна право в очите:

— За мен ще бъде чест. От четири години чакам да придобия качеството на твой съпруг.

Очевидно изражението му е било красноречиво, защото Мадлин се замисли.

— Ще превъзмогнем миналото, нали?

— Ще го превъзмогнем. — Налагаше се да го направят.

Тя се изправи колкото се може по-достойно, въпреки че краката й трепереха, и се отдръпна, за да може и Гейбриъл да стане.

— Ще ти угаждам във всичко. Ще живееш като крал от старите времена — със слуги, които тичат, за да изпълнят и най-малкото ти желание, с един-два замъка на разположение и Лондон през пролетта, лов през есента…

Гейбриъл се почувства неловко.

— Звучи невероятно. С какво трябва да го заслужа?

— Трябва да се радваш на съпругата, която те обожава и се подчинява на най-малките ти прищевки.

— Звучи малко плашещо. — Гейбриъл също се изправи и обу панталона си. — Искам да се оженя за теб, Мадлин, не за някаква непозната, която живее в тялото ти и изпълнява всичките ми желания.

Тя му се поклони, все едно че беше девица в харема му.

— Точно така. Ти изрази волята си и сега ще й се подчиня. Няма да изпълнявам всяко твое желание.

— Така е по-добре — заяви Гейбриъл, не без чувство за хумор. И все пак нещо го притесняваше. Докато си обличаше ризата, Мадлин се просна на стола му.

— Мади?

Тя положи глава на облегалката и му се ухили подигравателно. По всички стандарти видът й беше на задоволена и щастлива жена.

— Кажи, моя любов?

Той обгърна лицето й в дланите си и се наведе към нея.

— Заминаването ти оттук е по-наложително от всякога.

— Изключено. — Тя продължи да се усмихва, сякаш тревогата му беше неоснователна, Сякаш той преувеличаваше опасността. — Не мога да те оставя сам да се оправяш с това.

Гейбриъл отново бе завладян от усещането за неловкост.

— Ще ме разсейваш.

— Ще ти помагам. Наистина мога да бъда доста страшна, особено когато знам, че ми подсигуряваш гърба.

— Ти ще ми подсигуряваш гърба — тихо възрази той.

Тя обгърна ръцете му.

— Ще се подкрепяме взаимно. Когато това приключи, ще отида в Лондон, ще спася Елинор, и ще обясня всичко на мистър Найт…

— Нима?

— Тогава ще изпратим обявление за събитието в „Таймс“. Мисля, че ще успея да уредя сватбата за по-малко от шест седмици.

Сега знаеше, че се бе заблудил. Женеше се за Мадлин, жена от огън и скрита страст… която се грижеше за всичко свое, защото не можеше да се довери на никой друг. Гейбриъл изправи рамене.

— Правилно ли те разбирам? Всичко, което желаеш, се свежда до мъж, на когото можеш да разчиташ, който държи на думата си, който ще спазва брачните си обети, докато смъртта ви раздели?

— Да! — Мадлин едва си поемаше дъх от радост.

— Мъж на място?

— Да!

— Това съм аз.

Тя наклони глава без да разбира безпокойството му, без да предчувства ултиматума, който Гейбриъл се готвеше да й постави.

— Но се боиш, че ако се осланяш на мен, аз ще те предам и ти ще се озовеш по лице в калта. С баща ти това се е случвало непрекъснато.

При споменаването на лорд Магнус доволното изражение се изтри от лицето на Мадлин и се замени с предпазливост.

— Не, не разчитам на папа.

— Но раните от времето, когато си разчитала на него, още те наболяват.

Мадлин оправи роклята си и я приглади с ръце.

— Не знам за какво говориш.

Гейбриъл си даваше сметка, че тя отлично разбира думите му. Просто не искаше да погледне истината в очите.

— Предпочете да избягаш от мен, вместо да останеш и да видиш не съм ли по-добър от него в дългосрочен план. А сега… сега твърдиш, че си моя, но още не си отворила сърцето си докрай.

— Не е вярно! — Отговорът дойде твърде бързо.

Той я последва и я заклещи в ъгъла. Би било много по-лесно, ако можеше просто да пренебрегне въпроса.

— Кажи ми, Мадлин, какви задачи по управлението на именията ще ми възложиш?

— Не те разбирам.

— Ще се нагърбя ли с възнаграждението на прислугата?

— Виж сега… аз се занимавам с това. Изработила съм си схема. — Тя изобрази измъчена усмивка, но не успя да го погледне в очите. — Не е нужно да се натоварваш излишно.

Той я притисна към стената.

— Да купя ли коледни подаръци за всички? Ще си направя списък и ще карам по него.

— Винаги планирам коледните покупки месеци предварително. Няма защо да се…

— …натоварваш излишно, знам.

Мадлин се сви, сякаш той беше вълк, а тя — беззащитна овчица.

— Виж се само — нежно я укори той. — Настръхнала си като таралеж. Намръщено чело, скръстени ръце. Бас държа, че ти се гади.

— Аз… просто…

Гейбриъл почти й беше повярвал. За един кратък миг под слънцето на радостта беше помислил, че е сбъднал мечтата си и сега разочарованието го настърви. Предизвика го към откровения.

— Всички те мислят за силна и самоуверена, ала отвътре си едно изплашено дете, което очаква предателство от страна на този, който най-много обича.

— Не съм никакво дете!

— Искам всичко, Мадлин. Сърцето ти, душата ти, мислите ти, мечтите ти… искам да те опозная. Искам да бъда с теб. Искам да ми вярваш. — Той се наведе и я целуна по челото. — Върни се, когато си в състояние да ми дадеш ръката си, не само ръкавицата си.