От кого сме произлезли

Предговор

Аз съм типичен учен изследовател. Цялата ми научна дейност е свързана със строежа и биохимията на човешките тъкани и използването им като трансплантанти в очната и пластичната хирургия. Нямам навика да философствам, не ми допада компанията на хора, проявяващи интерес към духовете на умрелите, свръхсетив-ността, магиите и други подобни теми. Понеже всяка година правя по 300–400 операции с повишена сложност, свикнал съм да оценявам резултатите от научните търсения по ясни и конкретни параметри: сила на зрението, конструкция на лицевите кости и т.н. Нещо повече, аз съм продукт на комунистическия строй в родината си и неизбежно съм възпитан в духа на атеизма и възвеличава-нето на Ленин, макар че никога не съм вярвал сляпо в тези идеи. А религия изобщо не съм изучавал. Ето защо не съм очаквал, че един ден ще се занимавам от научна гледна точка с проблемите на мирозданието, антропогенезиса и философското осмисляне на религията.

Всичко започна от баналния житейски въпрос: защо се гледаме в очите? Този факт ме заинтригува като офталмолог. Когато започнахме изследванията, екипът ни състави компютърна програма, способна да анализира геометричните параметри на очите. Нарекохме това направление офталмогеометрия. После открихме, че то успешно може да се прилага при идентифицирането на личността, определянето на националността, диагностицирането на психични заболявания и т.н. Най-интересният факт се появи, когато съпоставихме снимки на хора от всички земни раси и получихме параметрите на „средностатистическите очи“. Оказа се, че те принадлежат на тибетците.

Сравнявайки очите на останалите раси със „средностатистическите очи“, изчислихме миграционните пътища на човечеството — те учудващо съвпаднаха с историческите факти. По-късно узнахме, че във всеки храм в Тибет и Непал има изображение на необичайно огромни очи — нещо като визитна картичка. С методите на офталмогеометрията и математическата обработка определихме външността на техния притежател, която се оказа доста необичайна.

„Кой е той?“ — мислех си аз.

Порових се в източната литература, но не открих нищо подобно. Тогава не можех да предположа, че този „портрет“ ще направи огромно впечатление на ламите и свамите в Индия, Непал и Тибет. Те единодушно възкликваха: „Това е Той!“ Дори не съм си представял, че „портретът“ ще стане пътеводна нишка към разкриването на една от най-големите тайни на човечеството.

Смятам, че логиката е царицата на всички науки. През целия си живот съм прилагал логическите методи при разработването на нови операции и трасплантанти. И когато потеглихме на трансхималайската експедиция, реших да използвам същия подход. Пълната бъркотия от сведения, получавани от лами, гуру и свами, а така също от литературни и религиозни източници, с помощта на логиката започна да се подрежда като по конец. Постепенно осъзнахме, че на Земята съществува система, застраховаща живота в „консервиран“ вид посредством СОМАТИ-медитацията. Че в тайнствените пещери има запазени хора от различни цивилизации, съставящи Генофонда на човечеството. Успяхме да открием една от тези пещери и да получим сведения от т.нар. Особени хора, които ги посещават всеки месец.

С какво ни помогна рисунката? Ами чисто и просто Особените хора ни увериха, че сред хората в пещерите има човек, приличащ на изобразения върху нея. Тъкмо него те наричаха с уважение Той. А кой е Той? Не съм сигурен в точността на отговора, но мисля, че Той е човек от Шамбала.

Сега вече, макар да съм рационален учен-практик, напълно повярвах в съществуването на Генофонда на човечеството. До този извод стигнах по пътя на логиката и на научните факти. Но същевременно разбрах, че и моето, и вашето любопитство едва ли ще бъде задоволено, че само сме открехнали вратата към великата тайна, но едва ли в скоро време ще ни бъде позволено да докоснем и да фотографираме „консервираните“ хора. Кои сме ние? Все още сме неразумни деца в сравнение с висшата земна цивилизация на лемурийците, създала Генофонда. А и залогът му е твърде голям — да възроди човечеството в случай на глобална катастрофа или самоунищожение.

Осъзнахме и смисъла на думата Амин, с която завършва всяка молитва. Тя е породена от т.нар. последно послание SoHm. Стана ясно, че нашата — петата — цивилизация е блокирана за познанията на Онзи свят, поради което е принудена да се развива самостоятелно. Тогава ми стана ясен и източникът за знанията на Посветените — такива като Нострадамус, Е. Блаватская и други, успели да преодолеят принципа SoHm и да проникнат във Всеобщото информационно пространство, т.е. в знанията на Отвъдния свят.

Книгата се състои от четири части. В първата накратко възстановявам логиката на изследователската мисъл, като започвам от въпроса „Защо се гледаме в очите?“ и завършвам с цялостния облик на необичайния човек, чийто очи са изобразени в тибетските храмове.

Втората и третата част са посветени на фактологическия материал, събран по време на експедицията от лами, гуру и свами. Той е представен, общо взето, под формата на беседи с тях. На някои места обаче се отклонявам, анализирайки литературни източници (Е. Блаватская и други). Отговарям също на въпроси от типа „Кой е Буда?“ и „Какви цивилизации са съществували на Земята преди нас?“.

Четвъртата част е най-сложната. Посветена е на философското осмисляне на фактите. В нея читателят ще открие интригуващи размисли за Генофонда на човечеството, за тайнствената Шамбала и Агарти, за подивяването на хората и отрицателната аура над Русия, а така също за ролята на добротата, любовта и злото в човешкия живот.

Честно казано, и аз самият се учудих, че завърших книгата с такива обичайни и естествени на пръв поглед понятия като добро, любов и зло. Най-сетне бях разбрал защо световните религии са единодушни по въпроса за важността на доброто и любовта. Оттогава наистина изпитвам уважение към религията и искрено вярвам в Бог.

Докато пишех книгата, сигурно съм допуснал и някои грешки. Моите приятели — съратници в експедицията (Валери Лобанков, Валентина Яковлева, Сергей Селиверстов, Олга Ишмитова, Венер Гафаров), често не се съгласяваха с мен, спореха и ме поправяха. Много помогнаха чуждестранните членове на екипа Шесканд Ариел и Кирам Будаачарая (Непал), д-р Пасрича (Индия). Всеки от тях даде своя принос в общото дело. Бих искал да им благодаря. Благодарен съм и на Марат Фатхлисламов и Анис За-рипов, които ме снабдяваха с литература и ми помагаха в сложната проблематика.

Струва ми се обаче, че тази книга е само първата на тази тема. Изследванията продължават.