От кого сме произлезли

В предишния параграф изказах мнението, че с помощта на офталмогеометрията могат да бъдат изучени човешките раси. Въпросът за възникването им е безкрайно интересен. Наистина, защо хората от различните краища на планетата не си приличат? Съществуват ли закономерности при промените във външността им, породени от района, в който живеят? Къде се намира центърът, от където произлиза човечеството? От кого произлизаме?

Мнозина учени са се опитвали да намерят отговори на тези въпроси. Едни доказваха божествения произход на човека (идеалистите), други — произхода му от маймуната (материалистите-дарвинисти). Сред втората група учени имаше и такива, които твърдяха, че различните видове човешки раси произлизат от различни видове маймуни.

Съществуват множество класификации. Френският учен Кювие разграничава например три раси — бяла, черна и жълта. Деникер (1902 г.) — 29. В Британската енциклопедия (1986 г.) са описани 16. Но най-пълната и фундаментална класификация според мен е съставил съветският учен А. Ярхо (1935–1936 г.), описал 35 човешки раси и илюстрирал труда си с прекрасни снимки и рисунки на хора от различни райони на света.

Като пристъпихме към изследването на проблема, направихме качествени фотокопия на представителите от всичките 35, представени в книгата щ А. Ярхо, и изрязахме очните им лицеви части. После с помощта на скенер ги въведохме в компютър и ги анализирахме. Разликите се очертаха ясно. Какви обаче бяха математическите закономерности между тях?

„Средностатистическите очи“

Опитвайки се да отговорим на поставения въпрос, изчислихме „средностатистическите очи“. Та нали роговата константа ни позволяваше да определяме офталмогеометричните параметри с абсолютни цифри. Оказа се, че „средностатистическите очи“ принадлежаха на тибетската раса!

— Нима е прав Николай Рьорих? — възкликнах аз.

От детските си години почитам Н. Рьорих и го смятам за кумир на руската наука. В периода 1925–1935 г. той предприема няколко тибетски и хималайски експедиции, в резултат от които изказва предположението, че човечеството е възникнало в Тибет и оттам се е разпространило по цялото земно кълбо. Рьорих се обосновава с исторически и религиозни факти.

Чрез математически анализ на очите от различни раси ние доказахме, че средностатистическите офталмогеометрични показатели също принадлежат на тибетската раса. Случайно ли е?

Разсъждавайки по темата, разпределихме различните раси според степента им на сходство със „средностатистическите очи“. Отначало не ни се удаваше — офталмогеометричните параметри не се подреждаха в стройна редица. Успяхме едва когато започнахме да разпределяме различните раси според четирите корена на „средностатистическите очи“ на тибетската раса. Иначе казано, само 4 раси имаха приблизително еднаква степен на математическо сходство с очите на тибетската раса: палеосибирската, южноазиатската, памирската и арменоидната.

За разлика от първите три арменоидната имаше по-малка степен на сходство с тибетската раса. Но без да я разположим до тибетската раса, не се получаваше разпределянето на расите според степента на математическо сходство на очите със „средностатистическите очи“.

И тъй, след като обособихме 4-те корена, успяхме да разпределим човешките раси в техните рамки. Образува се ясна система. След това разположихме снимките на човешките раси върху картата на света в онези места, където те живеят от древни времена. Съединихме ги с линии в съответствие с математическото сходство на очите в рамките на горепосочените корени. Така се получи офталмогеометричната схема на миграцията на човечеството по земното кълбо.

По този начин, според данните на офталмогеометрията (а това е сух математически анализ!), се получи, че човечеството е възникнало в Тибет и оттам се е разпространило в четири основни направления:

— път А: Сибир — Америка — Нова Зеландия;

— път В: Тайланд — Индонезия — Австралия;

— път С: Памир — Африка;

— път D: Казказ — Европа — Исландия.

Във всеки отделен случай се проследява точната динамика на промените в офталмогеометричните параметри, съставени според принципа за степента на математическото им сходство със „средностатистическите очи“ на тибетската раса. С една дума, по всяко от направленията представителите на човешките раси бяха разположени така, че съседните две раси имаха максимална степен на математическо сходство на офталмогеометричните параметри, а степента на математическо сходство с очите на тибетската раса намаляваше паралелно с отдалечаването от Тибет.

Но да разгледаме по-подробно пътищата за миграция и да ги съпоставим с историческите факти.

Път за миграция А

По този най-дълъг път (Сибир, Америка, Нова Зеландия) след тибетската се подредиха следните раси: палеосибирската, урало-алтайската, лапоноидната, балтийската, южносибирската, централноазиатската, ескимоската, манджуро-корейската, атлантическата, южноамериканската, палеоамериканската, патагонската, тихоокеанската, средноамериканската и полинезийската.

При това от основната линия на промени в очите се отклоняват няколко посоки: от урало-алтайската раса — лапоноидната и балтийската (една след друга в съответствие с принципа за промените в очите); от южносибирската раса — централноазиатската, ескимоската и манджуро-корейската (отделно една от друга); от патагонската раса — тихоокеанската.

Не съм историк и ми е трудно да преценя кои съвременни нации и националности влизат в състава на дадена раса. Аз съм професор по очна хирургия и единствено по волята на научната логика бях принуден да се докосна до толкова неспецифична за мен област. Ще си позволя обаче накратко да опиша пътищата за миграция на човечеството от Тибет, получени благодарение на офталмо-геометрията. Дано историците ми простят онези неволни грешки, които навярно ще допусна.

По път А човечеството е мигрирало от Тибет на север. Новите условия на живот са оставили своя отпечатък върху външността и най-вече — върху очната част на лицето (палеосибирска раса). От нея се е отделила урало-алтайската, представена в наше време (според мен) от алтайците и башкирите.

Урало-алтайската раса е станала родоначалник на задъдения западен клон, в който последователно влизат лапоноидната (лопари) и балтийската раса. Представители на последната според мен са финландците. Не изключвам също така, балтийската раса (може би заедно с лапоноидната) да е прародител на съвременните татари, чиито очи съм изследвал. Към същия клон могат да се причислят естонците и унгарците.

Следващ етап в системата на последователната офталмогеометрична променливост е южносибирската раса, широко разпростряла се по територията на Сибир и Казахстан. Към нея се отнасят съвременните казахи и много от народите на Севера (ненците, якутите, чукчите и др.). Южносибирската раса дава три самостоятелни задънени отклонения: централноазиатската, манджуро-корейската и ескимоската раса. Съвременните монголци са представители на централноазиатската раса. Манджуро-корейската е прародител на сегашните китайци, японци и корейци. Задъненият клон на ескимосите се е разпространил по територията на Чукотка, Аляска и северното крайбрежие на Канада и Гренландия.

Южносибирската раса се е насочила и към американския континент, където постепенно се е трансформирала в атлантическа раса (североамериканските индианци). При по-нататъшното разпространение на човечеството по американския континент от север на юг се е извършвал преход от една раса в друга. От атлантическата, по данни на офталмогеометрията, е произлязла южноамериканската раса, зародила се някъде в Северна Америка, но без особени примеси е преминала в южната част на континента. От нея е произлязла палеоамериканската раса, а от нея — патагонската, произвела задънения клон на тихоокеанската. Патагонската раса дава отклонението на централноамериканската раса, която според мен по-късно се е преместила от Южна Америка в района на централна Америка и е представена сега от съвременните мексиканци.

От централноамериканската раса се отделя полинезийската. Нейните представители построяват плавателни съдове и преплуват Тихия океан, като стигат до далечна Нова Зеландия. Как да не си спомним Тур Хейердал, който с тръстиковата си лодка „Ра“ доказа, че е възможно да се преплува Тихия океан! И тъй, според офталмогеометрйята аборигените на Нова Зеландия са дошли не от разположената наблизо Австралия, а от далечната Южна Америка.

Чел съм, че племето лоло от Нова Зеландия е достигнало Тибет. Кръгът се затваря.

Съвпада ли офталмогеометричната система с историческите данни?

Обикновено историците съдят за нациите и народностите въз основа на особеностите на езика и културата. Според мен това не е достатъчно. Езикът може да се усвои при тесни взаимоотношения с друг народ — руският например е станал преобладаващ и дори единствен език за част от малките народи на Русия (сега срещаме представители на чуваши, мордви, коми и други народи, които говорят само руски и го смятат за роден език). Културата също търпи промени при близък контакт с друг народ. Въпросът за расите, народите и нациите е доста сложен и объркан. Все пак ще се постарая да очертая някои паралели.

В Москва намерих финландец и японец — поканих ги заедно да вземат участие в дискусия за произхода на народите. Високият светлокос финландец и нисичкият тъмнокос японец седяха във фотьойлите и с интерес се разглеждаха взаимно, замислени над въпроса от кого ли е произлязъл всеки от тях.

— Господа — започнах аз, откривайки срещата, — в резултат на подробно математическо изследване на очите на различните раси по света стигнах до заключението, че вие — финландецът и японецът — имате еднакъв произход. Моля ви да се погледнете и да се опитате да откриете има ли нещо общо между вас.

Те се вгледаха един в друг и едновременно избухнаха в смях.

— Няма нищо общо, ако не се брои, че и двамата сме човеци — каза японецът.

— Не бързайте с изводите — продължих аз. — Съществуват четири корена за произхода на различните раси по света. Вие и двамата произхождате от първия. Погледнете офталмогеометричната карта на мигрирането на човечеството от Тибет — единният първи корен има няколко миграционни клона. Един от тях завършва с вас, финландците (балтийската раса), другият — с вас, японците (манджуро-корейската раса). Но коренът на произхода ви е един и същ. Ето, вижте! При вас би трябвало да се намерят общи признаци или обичаи, но те са изключително древни. Избройте, моля ви, някои обикновени битови понятия като огън, вода, небе, земя, дом, жена на японски и на финландски — възможно е да откриете прилика или общ корен.

Между финландеца и японеца се завърза оживен разговор на лош руски и продължи около два часа. Отначало се опитвах да записвам фински и японски думи с общ корен, да уловя смисъла на общото в древните им обичаи. После се отказах, защото двамата, увлечени от разговора, не ми обръщаха внимание и продължаваха да спорят, когато ги молех да запишат една или друга дума. Затова сега, след като изминаха няколко години, ми е трудно да възпроизведа беседата им съвсем точно.

— Я виж ти — обади се по-напереният японец, — наистина с него имаме нещо общо. Братя сме по кръв.

— Между другото — присъедини се финландецът, — трябва да пропагандирате по-нашироко своите изследвания. Те ще послужат на борбата за мир в света. Защото всички смятат, че арийската раса е най-качествената. А ето, ние открихме, че между нашите езици съществува сходство, както и в обичаите. И аз погледнах на японеца като на свой кръвен брат, макар изобщо да не си приличаме.

— Кажете, има ли сходство между мен и един негър? — попита японецът.

— Едва ли, но между негър и памирец… може би има — отвърнах аз.

Разбира се, че не гарантирам за научната точност на беседата между финландеца и японеца. Но фактът, че наистина откриха нещо общо помежду си, е интересен и показателен. Контролни изследвания (например среща между японец и негър, които са с различен произход) за съжаление не успях да проведа.

Други исторически паралели, потвърждаващи описания път на мигриране, са например хипотезите за азиатския произход на американските индианци или за американския произход на новозеландските аборигени, както и фактът за близкия контакт на аборигените от Чукотка и Аляска.

Вярно е, че предметът на нашето изследване е с корени, стигащи до древността, затова е и доста спорен. Трудно е да се намерят преки доказателства. Независимо от това ще продължа с описанието на другите пътища за миграция на човечеството, получени при офталмогеометричните изследвания.

Получи се така, че в югоизточния път на миграция след тибетската раса се подредиха последователно: южноазиатската, папуа-ската, меланезийската, ведо-индонезийската и австралийската. От основната линия на промени в очната област се отклонява друг клон — папуаската раса дава азиатско-пигмейската, която на свой ред поражда дравидската и айнската раса.

В рамките на път В в дълбока древност човечеството е мигрирало от Тибет на югоизток. Естествените условия на обитаваната среда са повлияли върху външността на хората, в резултат на което се е появила южноазиатската раса. В наше време нейни представители (според мен) са тайландците, виетнамците, кампучийци-те и южните китайци.

Преселението по южните острови (Филипините, Индонезия) е довело до появата на папуаската раса, породила азиатско-пигмей-ската в пределите на Индонезия.

Според представите ни папуасите и пигмеите са олицетворение на диваци. Посещавал съм Индонезия, но не съм общувал с чистокръвни пигмеи и папуаси, затова не мога да съдя за умствените им способности. Никой не знае какви са били в зората на човечеството. Може би регресът и подивяването са настъпили по-късно.

По данните на офталмогеометрията клонът на азиатско-пигмей-ската раса е дал две отделни отклонения и е породил дравидската и айнската раса. Представители на първата според мен са южните индийци. При посещението си в Индия забелязах, че външността им е доста по-различна от тази на северните. Южняците са потъмни, косите им са къдрави, а очите — коренно различни в сравнение с тези на северняците. Мисля, че прародител на северните индийци е тибетската раса, а южните — както вече споменах — са представители на дравидската раса.

На една от конференциите в Индия попитах индийски лекар, притежаващ всички признаци на дравидската раса:

— Кажете, случайно да знаете откъде в древни времена са пристигнали южноиндийските племена?

— Казват, че предците ми са пристигнали в Индия от островите на Полинезия — отговори ми той.

— Съвпада — констатирах аз.

На същата конференция открих индийски лекар с всички признаци на тибетската раса.

— Извинете — обърнах се към него, — северните индийци се различават по външността си от южните. Как мислите, южняците винаги ли са живели тук, или са пришълци за Индия?

— Не съм съвсем сигурен, но като че ли южните индийци в прастари времена са пристигнали от някъде другаде в Индия — каза лекарят с тибетски черти.

— Ето вашата външност — продължих аз. — Тя ви определя като коренен представител на северните индийци. Вашите предци също ли са дошли на територията на Индия от други земи?

— Винаги сме живели тук — отговори лекарят.

„И той наистина е прав — помислих си аз. — Тибет и Северна Индия имат обща граница.“

Според офталмогеометрията споменатата вече азиатско-пигмейска раса е породила и айнската раса. Съвременните айни живеят в северните райони на Япония и външно рязко се отличават от другите японци. Когато посетих страната на изгряващото слънце, намерих кореняк японски айн и поговорих с него.

— Извинете, вие айн ли сте?

— Не, аз съм японец.

— Не ви питам за гражданството, а за вашите предци. Те айни ли са?

— Да.

— А знаете ли какво се говори сред вашите хора за произхода на айните? Откъде са пристигнали в Япония?

— Сред малобройния ми народ битува мнението, че нашите предци са построили кораби и са доплували дотук от далечна Полинезия — отговори айнът, чиято външност явно го отличаваше от другите японци.

И в този случай не мога да гарантирам за научната точност на проведения разговор, както в беседата с южния и северния индиец. Получените сведения от отделни лица все още не са истина. Възможно беше само да се съгласяват с мен. Решаващата дума имат историците. Но дори единичните съвпадения с нашата офталмогеометрична схема за мигрирането на човечеството от Тибет будят любопитство и заслужават внимание.

Път В завършва в Австралия. Очите на австралийските аборигени рязко се различават от тези на новозеландските аборигени, но за сметка на това съвсем точно се вписват в системата на офталмогеометричните промени по път В, като се явяват техен краен етап. Затова, ако се вярва на нашата схема, австралийските аборигени са пристигнали в Австралия от островите на Полинезия, но не са успели да преодолеят пролива и да достигнат до съседната Нова Зеландия. Предците на новозеландските аборигени пък са преплували Тихия океан и са стигнали до жадуваните острови, но не са могли да се разпространят из съседна Австралия.

Австралия е много стар континент. Някои учени смятат, че тя е оцелялата част от легендарната Атлантида, че нейната уникална флора и фауна са се запазили оттогава. В Австралия живеят много коренни племена. Възможно е част от тях да са дошли от Полинезия (съответно на офталмогеометричната схема), а други да са останали от времето на древния континент Атлантида. Но за това ще стане дума по-късно.

Път за миграция С

Според степента на математическото сходство на очите по този път след тибетската раса се нареждат: памирската, етиопската, негърската, африкано-пигмеоидната и бушменската. От памирската раса се отклонява севернокавказката.

Това е черният клон на мигриращото от Тибет човечество. Оказа се, че прародител на черните раси (етиопската, негърската, африкано-пигмеоидната и бушменската) е памирската раса. Нейни представители в наше време според мен са таджиките и другите народи в Памир. От същата памирска раса е произлязла севернокавказката, представена в съвремието от многобройните кавказки народи.

Защо по този път кожата на хората е потъмняла? Не можем да изключим влиянието на климатичния фактор, тъй като и по другите миграционни посоки са настъпили промени в цвета на кожата. Например по миграционния път В тя се е оцветила от жълто (тибетската раса) в кафяво (австралийската раса), а в отклонението, отдалечило се от папуаската раса, стига до черно (дравидската раса).

Явно обаче черният цвят на човешката кожа на африканския континент може да има и друг генезис. Според една от хипотезите човечеството е произлязло паралелно и в Африка, където по начало си е било черно. Възможно е тибетският и африканският източник за произхода на човечеството да са се смесили. Освен това някои данни от научната литература свидетелстват, че предишната цивилизация на атлантите се е деляла на жълти и черни хора. Не са ли африканските негри потомци на някога могъщите черни атланти? Трудно ми е да отговоря на този въпрос, но в следващите глави, където по-подробно се спирам на проблема за тайнствената цивилизация на атлантите, читателят ще открие интересни разсъждения и факти по темата.

Път за миграция D

Той обхваща следните раси след тибетската: арменоидната, динарската и северната. Арменоидната е дала отклонение — средиземноморската раса, а динарската е последвана от алпийската.

Но по системата на математическото сходство на очите тук тибетската раса е по-отдалечена от арменоидната раса, отколкото в предишните пътища — от палеосибирската, южноазиатската и па-мирската. Затова предположихме, че между тибетската и арменоидната има още една, невключена в класификацията на А. Ярхо. Коя е тя?

Посещавал съм Иран няколко пъти и всеки път се учудвах на доведената до абсурд фундаменталистко-ислямска реалност. По време на рамадана например човек, хапнал преди залез слънце, може да бъде арестуван. При 40-градусова жега жените ходят с плътни черни хиджипи, покриващи всичко освен очите. Иранците са чернокоси и мургави, те най-много приличат на азърбайджанците. Но сред тях понякога се срещат светлокоси и рижи и дори със светла кожа.

— Кои са тези светлокоси хора? — попитах аз моя колега офталмолог в Иран.

— Това са персийци — отговори той.

— Нима персийците не са чернокоси и мургави?

— В Иран около 40% от населението са азърбайджанци, има голям брой кюрди, белуджи и други народи; всички те са с тъмни коси и мургава кожа. А коренното население — персийците, са светли. Те наистина са се смесили с други народи, но истинските персийци в Иран се отличават рязко.

Тогава си спомних, че Хитлер е смятал за кръвни братя на арийската раса1 точно персийците и за обновяване на немската кръв е организирал бракове между тях. И може би е бил прав, че германците и персийците имат общ произход?

Консултирайки болни в Иран, срещнах червенокоса персийка, майка на мой пациент.

— Чистокръвна персийка ли сте? — попитах я аз.

— Да, защо?

— Как сте запазили чистотата на произхода си?

— Ами и ние, персийците, гледаме като другите народи да съхраним чистотата на кръвта си.

— Може ли да снимам очите ви?

— С каква цел?

— За да установя родствените черти, като ги сравня с очите на детето ви — излъгах аз, защото подобно нещо в ислямска държава би се възприело неадекватно.

Фотографирах очите й и щом се върнах в Русия, ги подложих на анализ. Имаха приблизително такива офталмогеометрични параметри, че по пътя на мигриране D по своята степен на математическа близост те се наредиха между тибетската и арменоидната раса.

Очите на тази случайна жена не можеха да конкурират проверените снимки на типични представители на расите в класификацията на А. Ярхо. Въпреки това направихме предположението, че е съществувалала и съществува персийска раса, породила според нашата схема арменоидната. Така пътят на мигриране D се очерта като ясна линия според степента на математическа близост на очите.

Наистина според офталмогеометричната карта персийците са представители на път D, а другите иранци — на път С (северокавказката раса). С една дума, те са с различни корени на произход, което най-вероятно е повлияло и на разликите във външността.

Според нашите данни персийската раса е породила арменоидната (арменците). Тя от своя страна е родоначалник на динарската раса, към която учените причисляват преди всичко южните славяни — украинци, югославяни и други. Освен това от арменоидната се отклонява „задънената“ средиземноморска раса, включваща според мен италианците, гърците, испанците, румънците, грузин-ците, евреите, арабите и отчасти турците.

Динарската раса е прародител на алпийската (французите, частично испанците и италианците) и северната (германците, англичаните, холандците, норвежците, исландците, шведите).

Този миграционен път, минаващ по Тян-Шан, Кавказ, Европа и Средиземноморието, завършва вероятно в Исландия2, където са се преселили викингите от Северна Европа. Религиите са се появили доста по-късно, затова дори в рамките на една раса те са различни. Многобройните войни в този район са налагали периодично едни езици, други са изчезвали, ето защо езиковият признак е загубил до голяма степен значението си на расов признак.

За нас, жителите на Европа, сигурно е странно, че според данните на офталмогеометрията един от нашите извори (освен предполагаемата персийска раса) е арменоидната раса, понеже съвременните арменци се отличават значително от останалите европейски народи. Но сред арменците е жива легендата, че древните представители на този народ са били светлокожи и синеоки, а съвременният им облик се е формирал в резултат от смесването им с други казказки народи.

Според офталмогеометричната схема арменоидната раса е породила, освен чистите европейци (динарската, северната и алпийската раса) и средиземноморската. Населила земите около Средиземно море, тя — струва ми се — е дала начало на най-различни племена, сред които са такива несъпоставими народи като италианците и арабите. Те се различават по език и религиозни възгледи, но очите им издават тяхното родство. Нищо не мога да твърдя категорично, но биологически те са с едно потекло, а езиковите и религиозните фактори са нещо вторично.

Между другото северните италианци се отличават от южните. Южните според мен са чистокръвни представители на средиземноморската раса, докато северните са продукт от смесването на средиземноморската раса със северната и алпийската. Представители на динарската раса, произлязла също от арменоидната, според учените са южните славяни (украинци, българи, югославяни и др.). Но най-многобройният славянски народ — руснаците — се различават по външността и очите си от типичните представители на динарската раса, например от югославяните.

В такъв случай кои са руснаците? Изучавал съм очите им и мога да кажа, че по офталмогеометрични признаци те са по-скоро продукт от смесването на динарската раса с лапоноидната и балтийската (татари, коми, финландци, естонци и т.н.), т.е. с раси, произлезли от съвсем друг източник — от пътя на миграция А.

Динарската раса е породила според нашата схема алпийската (французи, северни испанци и др.) и северната (германци, англичани, шведи и др.). Тъй че най-близките „братя по кръв“ на германците и англичаните сме ние — славяните. В тази връзка Хитлер не е бил прав, смятайки славяните за непълноценен клон в развитието на човечеството, подлежащ на унищожаване, а персийците — за „кръвни братя“. И едните, и другите имат общ расово-генетичен корен — пътя на миграция D.

Еврейският феномен

Изхождайки от факта, че първоначалното им местоположение е Синайският полуостров (Обетованата земя), отнасям евреите към средиземноморската раса. Затова техни „кръвни братя“ са арабите, гърците, южните италианци, испанците. Знае се обаче, че този народ е с изключително разнообразна външност: от белокожите европейски до почти черните етиопски евреи. Каква е причината?

В сравнително неотдавнашен исторически период еврейският народ е загубил земята си и се е разпилял по различни части на земното кълбо, запазвайки нацията си чрез религиозната забрана срещу смесени бракове. Разбира се, тази забрана не е действала 100%, но все пак влиянието й не може да се отрича. Затова е неясно, защо въпреки запазването на нацията и присъщите й особености (култура, обичаи и т.н.) външността на евреите толкова рязко се различава според географския принцип. Бухарските евреи приличат на узбеките, кавказките — на кавказците, немските — на германците, мароканските — на мароканците, етиопските — на етиопците и т.н. Смесените бракове, доста чести впрочем, не биха могли да повлияят толкова силно върху външния облик на евреите — иначе те биха били асимилирани.

Отговорът на поставения въпрос може би е свързан с биополе-вия контакт на хората от различни нации, предизвикващ взаимното въздействие на външните белези. Тази мисъл ми хрумна, след като прочетох трудовете на А. В. Цзян (гр. Хабаровск) за експериментите с биополетата на животински ембриони и растителни семена. Доктор Цзян, облъчвайки кокоше яйце с биополе на пате, постигнал раждане на пиле с патешки крачета. По същия метод се сдобил с тикво-краставица, крушо-ябълка и други генетично смесени видове.

По същата логика можем да твърдим, че бухарските евреи например постепенно са придобили чертите на узбеките не само защото понякога е имало смесени бракове, а и понеже е било налице биополевото въздействие на узбеките върху евреите по време на ембрионалното им развитие. Същият принцип е действал вероятно и при тъмнокожите етиопци, светлокожите германци, мургавите кавказци и т.н.

Естествено биополевото предаване на генетичната информация не може да обхване всички функции на човешкия организъм (работата на мозъка, сърцето, черния дроб и т.н.), но е напълно реално да въздейства върху външните белези. Разбира се, тази хипотеза се нуждае от научно-експериментално потвърждение и в бъдеще, когато науката достигне по-сериозно ниво в изучаването на биополевите ефекти, вероятно ще бъде проверена.

Расизъм или единство на народите

За обикновените хора думата раса най-често носи отрицателен заряд, понеже напомня за германския расизъм и войната, започната от фашистите в името на тази идея. Още веднъж ще повторя, че цялата наша човешка цивилизация се определя като арийска (преди нас са съществували цивилизациите на атлантите и лемурийците), докато Хитлер и неговите идеолози неправомерно присвоиха това название само за един народ, подчертавайки изключителната роля на германците.

Понятието раса е антропологично, а не политическо. Тук няма аналогии между вида раса и степента на умствените или предприемаческите способности на хората. Нещо повече — офталмогеометричните изчисления показаха, че съществува строга зависимост в промените на очите по четирите пътища за мигриране на човечеството от Тибет, което не позволява на една раса да бъде поставяна над други. Некоректно е да се смята, че последните раси в края на всеки път на миграция са най-развити. Сравнете например миграционните пътища D и В — високоразвитата последна раса от път D и полудивата австралийска раса в края на път В.

Степента на развитие при различните раси зависи не от антропобиологичния признак, а от съчетаването на обстоятелствата, издигнали начело умни, добри и инициативни лидери, способни да насочат народа си по пътя на прогреса и да създадат условия, гарантиращи опазването на прогресивното начало и в бъдеще.

Трябва да признаем, че степента на развитие на северната раса (германци, англичани, американци и други) е по-висока от тази на динарската раса (славяните) в сегашния исторически момент. Но да си спомним времената на Петър I! Русия претърпява огромен бум в развитието си, продължил и след смъртта му, и едва Октомврийският преврат от 1917 г. прекъсва възможността Русия да се превърне във водеща страна от световен мащаб. Погледнете Япония, която от треторазредна сила, днес е една от водещите страни благодарение на умната политика на лидерите си.

Разбира се, трудно е да се очаква икономическо чудо от австралийските аборигени или папуасите в Индонезия например. Липсата на прогрес в даден исторически период, довел до постепенното подивяване на хората, се е отразил и върху умствените способности на представителите на тези раси.

И тъй, според мен степента на развитие на една или друга раси се определя от характера на историческото й развитие — колкото по-дълго е вървяла по пътя на прогреса, толкова е по-развита, и съответно обратната зависимост. Стабилното състояние не продължава твърде дълго. Стабилността постепенно се трансформира в регрес. Човекът е създаден от Бог като постоянно прогресиращо същество — той е обречен да прогресира. Иначе регресира и подивява.

Офталмогеометричните изследвания доказаха (наред с други подобни търсения и хипотези), че човечеството е произлязло от един общ източник, в крайна сметка — от гените на едни и същи прародители. Появило се е в Тибет и се е разпространило по цялото земно кълбо. И затова то е единно по биологически и генетически показатели, всички ние сме братя или сестри.

Естествено деградиралите и подивели народи са били, биват и ще бъдат изтласквани от по-развитите народи. Няма защо да ги съжаляваме твърде много — те сами са виновни за положението си. Човечеството обаче очевидно скоро ще организира планетарна държава и ще заговори на един общ език. Диктува го не толкова здравият разум, колкото генетико-биологическата човешка същност.

И тъй, анализирайки очите на човешките раси, стигнахме до извода, че съвременното човечество е възникнало от единен тибетски корен. Кой обаче е първоизточникът на човечеството в Тибет? Кои са прародителите?

Съществуват безброй хипотези за произхода на земното човечество. Повечето учени от материалистическото направление са единодушни, че човекът на Земята е произлязъл от маймуната. Те виждат доказателства за тази теория в археологическите открития за първобитните хора и техните примитивни оръдия на труда, проследяват ясната динамика в развитието от човекоподобните маймуни до напълно съвременния човек. Като че ли не бихме могли да не вярваме?

Но целият този динамичен процес би могъл да се обърне и наопаки — как маймуната произхожда от човека. Доказателствата за тази теза са не по-малко, отколкото в теорията на Дарвин. И сега на планетата съществуват племена, чиято степен на подивяване е такава, че тези хора са значително по-близо до маймуната, отколкото до човека. Затова „маймунският вариант“ съвсем не е чак толкова убедителен, колкото изглежда на пръв поглед.

Някои учени смятат, че първоизточник на човечеството е снежният човек. Сигурно няма „крушка без опашка“ и снежният човек наистина съществува. Твърде много народи са запазили легенди за него (в Тибет — йети, в Якутия — чучун), но засега поне е невъзможно да се прокарат убедителни аналогии между снежния човек и съвременния homo sapiens.

Битува също така мнението, че човешкото семе е донесено на Земята от извънземни, но засега нямаме сериозни потвърждения в полза на този възглед.

Всеки образован човек е чувал легендите за могъщите атланти, живели на Земята от незапомнени времена. В специализираната литература (Е. П. Блаватская, източните религии и др.) се казва, че преди нас земното кълбо е било обитавано от няколко цивилизации, чието ниво на развитие значително е изпреварвало нашето. Може би точно атлантите, загинали в глобален катаклизъм, са дали израстъка на съвременното човечество? Може би към тибетския му произход е съпричастна и тайнствената Шамбала, разположена според легендите също в Тибет? Права ли е религията, която твърди, че земният човек е бил създаден от Бог чрез уплътняването на Духа и, развивайки се, под формата на многостъпаловидни цивилизации, е стигнал до наши дни?

Разсъждавайки по тези въпроси, полагах усилия да пристъпвам научно към проблема, макар че при подобен род изследвания няма как да получиш безспорни доказателства.

Щом бяхме започнали да изследваме дадения проблем от анализа на очите, мислех аз, би трябвало да продължаваме в същата посока. С една дума, „средностатистическите очи“ на човечеството са локализирани, образно казано, в Тибет. Може би този факт е случайна анатомическа вариация в очите на тибетската раса? Или има по-дълбок и дори загадъчен смисъл? Дали древните не са познавали офталмогеометрията и съзнателно не са оставили изображението на очите си в Тибет, за да можем след време да възпроизведем облика им? Може би тъкмо „средностатистическите очи“ са ключът към разгадаването на основния за човечеството въпрос: от кого произхождаме?

Многобройните „може би“ не задоволяваха научното ни любопитство. Налагаше се да търсим факти.

Визитката на тибетските храмове

Моят приятел и съратник при офталмогеометричните изследвания Валери Лобанков заминаваше за Тибет с намерението да покори един от хималайските върхове. Преди да потегли, му казах:

— Слушай, Валери! Огледай се там — може би в храмовете или нагодите ще откриеш някакви изображения на очи. Нали разбираш — няма крушка без опашка, та нали „средностатистическите очи“ се падат на Тибет…

След месец Валери Лобанков се върна от Тибет и веднага ми се обади:

— Ернст, ти се оказа прав!

— Какво има?

— Чувал ли си някога за „визитката“ на тибетските храмове?

— Не, какво е това? Никога не съм бил в Тибет…

— Всеки тибетски храм — продължи Лобанков — има за „визитка“ изображение на необичайно огромни очи. Огромни! Необикновени! Те така се взират в теб, сякаш целият храм те гледа…

— Какви са тези очи?

— Необикновени! Не са като при хората! Знаеш ли, че е изобразена точно онази част от лицето, която изследвахме при офталмогеометричните анализи! Невероятно съвпадение! Изпаднах в шок, щом ги видях — абсолютно същото, което изучавахме при хората, там са отразени всички наши офталмогеометрични параметри, но очите са съвсем различни.

— Виж ти! — подсвирнах от изненада.

— И във всеки, ама във всеки тибетски храм има изображения на такива очи. Те са огромни — заемат по половин стена! Наистина някой ги е оставил като светиня — продължи Лобанков. — Ама виж как стана — изчислихме „средностатистическите очи“, предположихме, че не е просто ей тъй и ето че …

— Да не се бърка с Юри Лобанов, споменат в началото на книгата.

— Ненапразно „средностатистическите очи“ носеха елемент на тайнственост! Значи научната логика излезе вярна…

— Нищо подобно няма по света. Нито един храм не притежава рисунки на очи. Само тук, в Тибет, и то „средностатистическите“…

— Ти разпита ли ламите чии са? — попитах аз.

— Разбира се! Ламите от по-нисък ранг казват, че са очите на Буда, а онези с по-висок ранг мълчат и нищо не казват.

— Не ги ли попритисна с въпроси? Чии са?

— Нищо не казват, променят темата на разговора. Усеща се, че тайната на очите е много важна за тях. Този символ изразява нещо принципно — каза Лобанков.

— Ти засне ли ги?

— Естествено! И с видеокамера.

Същия ден се срещнах с Лобанков. Заедно с него и Валентина Яковлева въведохме изображението на необикновените очи в компютъра, схематизирахме ги според възловите офталмогеометрични критерии и пристъпихме към анализ. Вече писах, че използвайки офталмогеометричните принципи, можем с определена степен на точност да пресъздадем облика на даден човек по очите. Постарахме се да направим същото — да възстановим облика на човека, чиито очи са изрисувани върху стените на тибетските храмове.

За какво говорят очите, изобразени върху тибетските храмове?

Няма да се спирам върху детайлите на методиката за реконструиране облика на човека, чиито очи са изобразени върху стените на тибетските храмове, за да не утежнявам разказа с математически понятия. Ще отбележа само следното.

Първо, прави впечатление, че го няма корена на носа. За какво свидетелства липсата му? Известно е, че при съвременните хора коренът на носа закрива частично зрителното поле откъм вътрешната страна. Откъм външната полезрението е 80–90 градуса, откъм вътрешната — 35–45 градуса. Ето защо съвременните хора имат бинокулярно зрение (гледат с две очи, които им позволяват да виждат обема на предмета и разстоянието до него) само в пределите на 35–45 градуса, а не на 80–90 от всички посоки. Неудобството, създавано от корена на носа, почти не досажда при дневна светлина, по-забележимо е при изкуствена, а при червена не само пречи, но и затруднява ориентацията в пространството. Ако той липсваше, хората биха имали бинокулярно зрение в рамките на 80–90 градуса от всички посоки, което би ги облекчило да се ориентират в пространството и при червена светлина.

Може би притежателят на необикновените тибетски очи е живял в условията на червена светлина? Подобно предположение има основание, понеже — поради важността на зрителните функции, съществуват механизми за адаптиране, позволяващи максимално подобряване на зрението. Адаптивният механизъм (под формата на липса на корена на носа) не е толкова важен при обикновена дневна светлина, но при червена има своето значение.

Тогава взех книгата на великия ясновидец Нострадамус (1555 г. )и там прочетох, че предишната цивилизация на атлантите е живяла в условията на кървавочервени багри: небето е било червено, дърветата — алени и т.н. В такъв случай може би върху стените на тибетските храмове са изрисувани очите на човек от предишна цивилизация — на легендарния атлант.

Сега небето е светлосиньо и нашите очи са адаптирани към този факт. Струва ми се, че при промяната на оста на въртене на Земята цветът на небето се е променил. Пак при Нострадамус прочетох, че в резултат от глобалната катастрофа, унищожила атлантите, Земята е променила оста си на въртене, а полюсите са се изместили.

Второ, прави впечатление необикновената извивка на горните клепачи на очите. Ако при съвременния човек те имат формата на ясна дъга, то при тибетските очи съществува изпъкналост надолу в центъра на клепача, която сякаш надвисва над роговицата.

Какво означава тази особеност? Преди всичко, че очният процеп не се затваря напълно, понеже би му попречила извивката на горния клепач. В този случай очите запазват периферното си зрение посредством страничните части на роговицата. А тъй като и коренът на носа липсва, то зрението е бинокулярно по цялото зрително поле, включително и по периферните части, което ще рече, че притежателят на необикновените тибетски очи е способен да вижда и с притворени клепачи. Естествено, не съвсем добре, но достатъчно, за да се ориентира в пространството.

Очите на съвременния човек не притежават подобно „ориентировъчно зрение“, когато са притворени, понеже липсва крайното периферно бинокулярно зрение (заради корена на носа), а и горният клепач няма способността да покрива основната площ от повърхността на роговицата, оставяйки полуприкрита останалата част на очния процеп.

Свойството на тибетските очи да запазват „ориентировъчното зрение“ в притворено състояние е предизвикало появата на още един механизъм за адаптиране — дългите и изтеглени навътре и надолу ъгли на очния процеп. Това свидетелства за усилена лакримация (отделяне и отток на сълзите), което е необходимо, за да се запази влажността на очите при непълното затваряне на очния процеп.

Как да си обясним необходимостта очите да не се затварят напълно, като при това запазват „ориентировъчното си зрение“?

Не намерихме друго обяснение, освен необходимостта да се защити нежната роговица при бързо плуване под вода. Човекът, чиито очи са изрисувани по тибетските храмове, е можел бързо да плува под вода, прикривайки с извивката на горния си клепач лесно поддаващата се на травми роговица, като в същото време е запазвал „ориентировъчното си зрение“. А всичко това свидетелства, че тези хора са водели полуводен начин на живот.

В книгата на Нострадамус прочетох, че атлантите са живеели на многобройните тогава острови и са имали подводни плантации, където са отглеждали своите морски хранителни продукти. Използвайки подводен вариант на селско стопанство, атлантите очевидно са се придържали към полуводен начин на живот.

Благодарение на този извод направихме още едно допълнение към облика на хипотетичния атлант. Тези хора би трябвало да имат голям гръден кош и развити бели дробове, за да ползват по-голям запас от въздух. За съжаление не можахме да се досетим за още един отличителен белег на атлантите — ципата между пръстите на ръцете и краката, макар той логически да произтичаше от горното умозаключение. Сведения за наличието на ципи при атлантите получихме едва при тибетската експедиция.

Трето, на мястото на носа изображенията по тибетските храмове имат спираловидна „завъртулка“. Взимайки под внимание предположението, че атлантите са водели полуводен начин на живот, ние се замислихме дали тя не е изпълнявала ролята на клапановиден дихателен отвор. Подобна клапановидна анатомия на дихателния отвор е характерна за морските животни (делфините, китовете и др.). За разлика от обикновения нос тя напълно изолира достъпа на вода до дихателните пътища, когато се пребивава под нея.

Не успяхме да открием друго обяснение за предназначението на „завъртулката“, освен че е била приспособление към полуводния начин на живот. Неразбираеми обаче оставаха два момента: защо клапановидният отвор е под формата на спирала и защо съществува продължение на процепа на дихателния отвор надолу? Тогава още не се бяхме срещнали с Ананта Кришна и не знаехме за звуковъзпроизвеждащата й функция.

Тогава Венер Гафаров още не беше провел ембриоанатомичните опити, за да стигне до извода за възможното съществуване на хриле при тези полуводни хора. Но затова ще говорим по-късно. Четвърто, в изображенията по тибетските храмове малко над очите, в центъра на челото, е нарисувано капковидно петно. То се намира горе-долу там, където индийските жени рисуват козметичната точка. Предположихме, че капковидното петно изобразява хипотетичното „трето око“.

Известно е, че в древността то е съществувало при хората — за това свидетелстват данните от ембриологията. При съвременните хора то е под формата на рудимент — шишковидна жлеза (епифиза), скрита дълбоко в недрата на мозъка. „Третото око“ е считано за орган на човешката биоенергия (телепатията и др.) и, както разказват легендите, е правило чудеса — да предава мисли на разстояние, да въздейства върху гравитацията, да лекува болести и т.н. А индийските жени навярно си рисуват точката на челото като спомен за чудодейния орган.

Отворих книгата на Нострадамус и там открих, че легендарните атланти са могли, като че ли с поглед, да преместват огромни тежести и да строят монументални съоръжения, благодарение на своята вътрешна енергия, предавана посредством „третото око“. Трудно е да се каже кой е построил пирамидите. Не можем обаче да изключим версията, че са построени от атлантите още преди настъпването на ерата на съвременните хора. Нека египтяните и мексиканците не се обиждат, но напълно възможно е предците им само да са дошли в земята на пирамидите и да са заживели край каменните колоси.

Въз основа на всичко това изградихме хипотезата, че по тибетските храмове са изобразени очите на човек от предходна цивилизация, т.е. на атлант. Анализът показа, че предпомалаемите атланти са имали мощно телосложение, вероятно огромен ръст, полуводен начин на живот и в стопанската си дейност са използвали силата на „третото око“.

Продължаваше да ни поразява учудващото съвпадение — „средностатистическите очи“ на съвременното човечество се „локализират“ в Тибет и тъкмо там хипотетичните атланти са оставили спомен за себе си с изображенията по храмовете, от които днес ние можем да съдим в общи черти за външността и начина им на живот.

Ние и вярвахме, и не вярвахме в собствените си умозаключения. Но скоро човек на име Ананта Кришна ни вдъхна известна увереност, че сме на прав път.

Това се случи по време на една конференция в Крим през септември 1995 г., която се провеждаше под твърде заплетеното название „Фундаменталните основи на екологията и човешкото душевно здраве“. Казано с по-прости думи, същността й се свеждаше до факта, че тук се бяха събрали хора, занимаващи се с т.нар. паранаука. В повечето случаи това бяха гадатели, магове, екстрасенси, магьосници и други хора с особени способности. Имаше и сериозни учени от редица страни (Индия, Швейцария, Германия, САЩ и др.), чиито интереси се разпростираха и върху подобни проблеми.

Възложиха ми да изнеса пленарния доклад на конференцията. Аз изложих нашите научни изследвания с помощта на диапозити, като акцентирах върху логическия подход на проблема, започвайки с въпроса „Защо се вглеждаме в очите си?“, и завърших с описание на външността на хипотетичния атлант. Докладът предизвика голям интерес, бяха зададени редица въпроси, проведоха се обсъждания. В кулоарите към мен се приближи човек в индийски одежди и отчетливо каза:

— Никога не бих си помислил, че западен учен ще се приближи към една от най-важните тайни на Изтока благодарение на логиката.

— Изрисуваните по тибетските храмове очи — те ли са най-важната загадка на Изтока? — попитах го аз.

— Не съвсем. Те са една от тайните, при това не най-важната — отговори човекът в индийски одежди.

— А коя е най-важната? — трепнах аз, съзнавайки напълно ясно, че едва ли тук, в коридора, ще ми каже нещо толкова съкровено.

— Чували ли сте за тайните на тибетските лами? — в отговор ме попита той.

— Да, чувал съм, че съществуват. Но нищо повече не знам.

— Тайната затова е тайна — многозначително произнесе индиецът.

— Как се казвате?

— Аз съм майстор Ананта Кришна.

Разменихме си визитките и се уговорихме да се срещнем след няколко часа в хотела.

— Как да разбирам думата майстор? — попитах го аз, вече в хотела.

— Майсторите са особена категория източни религиозни люде, посветени в някои тайни — отговори Ананта Кришна.

— Какви тайни?

— И все пак?

— В тайните на древните…

— Можете ли да кажете нещо по този въпрос?

— Прочетете „Тайната доктрина“ на Елена Блавацкая. Разбрах, че не сте я чели.

— Не.

— Вие, руснаците, сте щастливи хора. Във вашата страна се е родила най-голямата Посветена в света — Блавацкая. В тази книга ще откриете много древни тайни. Вярно е, че е трудно разбираема, защото там присъства божествената логика. Но ако опознаете източната логика и източните знания за древността, ще разберете и Блавацкая.

— Да се опитаме ли да проведем откровен диалог? — напирах аз. — Хайде да опитаме. Но няма да ви стигнат познанията за Изтока. Вие сте западен тип учен — парира ме Ананта Кришна.

— Бихте ли могли да охарактеризирате накратко същността на източните знания за древността?

— Да, разбира се…

И Ананта Кришна произнесе кратък монолог, изобилстващ с думи като доброта, любов, състрадание, страдание, зло, от който нищо не разбрах. Деликатно поклащах глава и се опитвах да схвана логиката, но не успявах. Вярвах на Ананта Кришна, че в думите му има смисъл, обаче битовото разбиране на такива постулати като любов, добро и зло не ми даваше възможност да вникна в същността.

След като се отчаях, насочих разговора към по-разбираемия за мен западно-научен стил.

— Кажете ми, господин Кришна, моят анализ на очите, изобразени по тибетските храмове, верен ли е?

— Да, верен е.

— Тези очи на атлант ли са?

— Ние наричаме древните хора по друг начин.

— Чии са тези очи? — продължавах да разпитвам аз. — Това са Неговите очи.

— А кой е Той?

— Той е Божият Син. Той е създал отново човечеството, което сега живее на Земята, предал му е знания, научил го е на прогрес и му е помогнал да не загине. Точно това новосъздадено човечество се е разпространило по света.

— Откъде се е появил Синът Божи?

— Все пак?

— На Земята е живяло и живее великото племе — Синовете на Бога.

— Живее? Къде? В Шамбала?

— Между другото „завъртулката“ на мястото на носа при тези велики хора е изпълнявала ролята не само на дихателен отвор, но и на звуковъзпроизвеждащ апарат — насочи разговора към нова тема Ананта Кришна.

— Те са говорили с носа си, а не с гърлото, така ли? — учудих се аз.

— Да. При това са говорели в много широк диапазон… от ултразвука до инфрачервените вълни. Затова речта им е била по-наситена и по-богата от нашата. Те са владеели също така езика на телепатията. Главите им са били по-големи. Използвали са само мека храна. Свято са съхранявали двата главни звука — So и Нт — и са живели по законите на SoHm.

— Какво е SoHm? Защо тези звуци са толкова важни?

— Едва ли ще разберете какво е SoHm. Това е цяла философия — отговори Ананта Кришна.

Поразпитах го още, но усетих, че много неща премълчава или недоизказва, а и на мен ми беше трудно да го разбера. По това време още не знаех, че ми предстои да положа огромни усилия, за да вникна поне до известна степен в древната философия. Все още не разбирах ролята на великото последно послание SoHm, не осъзнавах неговата многостранност и съдбовност за нашата цивилизация, все още мислите ми се въртяха около странността на тези звуци.

Тогава дори и не можех да си представя, че очите, изобразени по тибетските храмове, не са очи на атлант, а принадлежат на представител на още по-древна и загадъчна земна цивилизация — на онази, която Ананта Кришна нарече Синове на Бога. До този извод стигнах значително по-късно, докато пишех книгата си, затова по-често ще наричам очите, изрисувани по тибетските храмове, очи на атлант.

Независимо от всичко още тогава ме измъчваше въпросът от къде са се появили представителите на древна земна цивилизация в сравнително по-късен исторически период? Та нали отдавна са били измрели?

Запазили ли са се на Земята хора от древни цивилизации?

Сигурно е вярно, че и преди нас на Земята са съществували човешки цивилизации. Те са достигали високо технологично ниво, при което използването на сила за осъществяването на зли помисли е било съдбовно — цивилизациите са се самоунищожава-ли. После върху руините на старата се е възраждала нова цивилизация и т.н.

Да предположим, че в настоящия момент, при сегашното технологично ниво на нашата арийска земна цивилизация, някой от държавните глави на суперсилите (САЩ, Русия) натисне копчето на ядреното куфарче — човечеството ще изчезне, а студената и облъчена планета ще стане непригодна за живот.

Силата на злите помисли е огромна. Те насочват техногенната мощ към разрушение и могат да доведат до самоунищожение на цивилизацията. Засега не ни е ясно естеството на доброто и злото, но несъмнено в тях е заложен огромен заряд. Ненапразно култът към доброто води към прогрес, а култът към злото и властта — към разрушение и войни. Затова духовното развитие на човешкото общество в добрия смисъл на думата е от принципно важно значение и дори има материално въплъщение.

Струва ми се, че Япония е една от най-високо развитите страни в духовно отношение (бил съм там три пъти и мога да съдя за това), а САЩ — една от най-бедните в духовно отношение (бил съм там многократно и също мога да преценя). Понастоящем Япония има доход на глава от населението 35 хил. долара годишно, а САЩ — 19 хил. долара. При това по време на последната световна война Япония беше разрушена и окупирана, а САЩ натрупаха в своите банки основния световен капитал. Ролята на духовния потенциал на нацията очевидно се оказва по-важна.

Нима населението на Земята толкова несигурно се клатушка между лошите и добрите помисли? Нима не съществува някакъв общопланетарен механизъм, който да гарантира, че животът на Земята ще продължи и след глобални катастрофи? Нима духовните и материалните ценности на земните цивилизации се погубват безвъзвратно след тяхното унищожение?

Според логиката не би трябвало: на Земята вероятно съществува механизъм, който гарантира продължаването на живота в случай на глобални катаклизми.

От къде се е появил Синът на Бога сред хората на нашата цивилизация в Тибет? Та нали не е могъл да „падне от небето“!

Ако очите на Сина на Бога са изрисувани по тибетските храмове, то това означава, че хората от нашата цивилизация са общували с него. От къде е дошъл той?

Неволно възниква и мисълта за съществуването на своеобразно хранилище на хора от предишни земни цивилизации, от където те са могли да излизат и да се появяват сред нас. Какво е това хранилище? Шамбала?

Всички тези въпроси тревожеха мен и моите приятели. За да се опитаме да намерим отговорите им, организирахме международна хималайска експедиция.

Тогава още не подозирахме, че главна роля за успеха на експедицията ще изиграе рисунката на хипотетичния атлант (или Сина на Бога), която направихме, докато анализирахме очите, изрисувани по тибетските храмове.