Открита пред теб

11

Започнах бързо да проверявам линковете и открих, че и другите статии имат подобни заглавия и са публикували същата снимка. Облегнах се назад, силно обезпокоена, и се замислих какво означава всичко това. Ако една целувка бе достатъчна за десетки вестникарски заглавия, какъв шанс имахме да изградим нормална връзка?

Ръцете ми леко потреперваха, когато изключих компютъра. Никога не си бях представяла, че историята ни ще излезе във вестниците, а очевидно трябваше да го направя.

— По дяволите!

Анонимността беше мой съюзник. Тя ме предпазваше от миналото. Предпазваше както семейството ми, така и Гидиън от неудобни ситуации. Дори нямах профили в социалните мрежи, защото така хората, които вече не бяха част от живота ми, не можеха да ме открият.

Тънката невидима стена между мен и публичността беше изчезнала.

— Дявол да го вземе!

Бях се озовала в ужасно неприятна ситуация, която можех да избегна, ако бях използвала поне част от мозъка си да мисля и за друго, освен за Гидиън.

Освен това не знаех каква щеше да бъде неговата реакция. Потръпнах само като си помислих за това. И за майка ми. Нямаше да мине много време, преди да започне да ми звъни и…

— Мамка му!

Сетих се, че не съм й дала номера на новия си мобилен, вдигнах слушалката на служебния телефон и набрах другата си гласова поща, за да разбера дали се е опитвала да се свърже. Трепнах, когато чух, че гласовата ми поща е пълна.

Затворих, грабнах чантата си и излязох на обяд, бях сигурна, че Кари ще ми помогне да погледна на проблема от друг ъгъл. Бях толкова нервна и объркана, когато стигнах до партера, че излязох тичешком от асансьора с единствената мисъл да открия съквартиранта си. Зърнах го и се отправих към него, без да забелязвам нищо около себе си, докато Гидиън не застана пред мен и не ми препречи пътя.

— Ева.

Погледна ме намръщено. Хвана ме за лакътя и леко ме извърна към себе си. Едва тогава забелязах двете жени и мъжа, които ми бяха попречили да го видя. Успях едва-едва да им се усмихна и да ги поздравя:

— Добър ден!

Гидиън ме представи на хората, с които имаше среща. След това се извини и двамата се отдалечихме малко встрани.

— Какво има? Защо си толкова разтревожена?

— Публикували са я навсякъде — прошепнах аз. — Снимката ни!

Той кимна.

— Видях я.

Премигнах учудено, озадачена от равнодушието, с което го каза.

— Това не те ли притеснява?

— Защо да ме притеснява? За първи път пишат нещо вярно за мен.

В мен започна да се промъква известно подозрение.

— Ти си го планирал. Планирал си цялата история.

— Не е съвсем вярно — отвърна той без никакво притеснение. — Фотографът беше там случайно. Просто му дадох възможност да направи хубава снимка и казах на нашия пиар да обясни коя си и какво означаваш за мен.

— Защо? Защо ти трябваше да го правиш?

— Ти имаш свой начин да се справяш с ревността, аз имам мой. И двамата вече сме обвързани и всички го знаят. Това проблем ли е за теб?

— Безпокоях се как ще реагираш, но има и още нещо. Има някои неща, които не знаеш, и аз… — Опитах се да си поема въздух. — Нещата между нас не могат да продължават така, Гидиън. Не искам връзката ни да е публична. Не искам… По дяволите! Само неприятности ще ти докарам.

— Не можеш да ми докараш неприятности. Това е невъзможно — заяви той и отметна кичура, който се бе измъкнал от опашката ми. — Може ли да поговорим по-късно? Ако имаш нужда от мен…

— Не, всичко е наред. Върви.

Кари се приближи до нас.

Беше облечен в черни спортни панталони и бяла фланелка с шпиц деколте и пак изглеждаше изискан.

— Всичко наред ли е?

— Здрасти, Кари! Всичко е наред — отвърна Гидиън и стисна ръката ми. — Приятен обяд и не се тревожи за нищо.

Лесно му бе да го каже, защото нямаше никаква представа за какво става въпрос. А аз не бях сигурна дали, след като узнае истината, все още ще ме иска. Гидиън си тръгна, а Кари се обърна към мен.

— Какво те тревожи? Случило ли се е нещо?

— Всичко се обърка — въздъхнах аз. — Хайде да се махаме оттук, ще ти разкажа, докато обядваме.

— Е — изкоментира Кари, когато препратих линка със снимката на телефона му, — това се казва целувка. Навеждането назад е суперхрумка. Изглежда тотално погълнат от теб.

— Точно в това е проблемът — отвърнах аз и отпих глътка вода. — Наистина се е постарал.

Кари прибра телефона в джоба си.

— Миналата седмица го обвиняваше, че единственото, от което се интересува, е вагината ти. Тази седмица той публично демонстрира, че имате сериозна романтична връзка, и ти пак не си доволна. Започвам да му съчувствам на този човек. Каквото и да направи, все греши.

Това ме засегна.

— Журналистите ще започнат да се ровят, Кари, и мръсотията ще излезе наяве. И тъй като става въпрос за пикантна мръсотия, ще я развеят навсякъде и това ще постави Гидиън в много неудобно положение.

— Виж какво, бебчо — започна Кари и постави ръката си върху моята, — Стантън се постара да погребе дълбоко всичко.

Стантън. Поизправих се. Не бях помислила за втория си баща. Сигурно е видял, че се задава опасност, и е направил всичко възможно да я предотврати, защото знае как ще реагира майка ми, ако истината излезе наяве. И въпреки това…

— Ще трябва да говоря с Гидиън за това. Ще го предупредя. Има право да знае на каква опасност се излага.

Дори само мисълта за този разговор ме накара да се почувствам нещастна.

Кари много добре разбираше какво става в главата ми.

— Според мен дълбоко грешиш, ако мислиш, че ще скъса с теб и ще избяга. Гледа те така, сякаш на света не съществува никой друг.

Порових с вилицата си в салатата с риба тон.

— И него самия го преследват призраци. Сънува кошмари. Мисля, че се е изолирал от всички, защото нещо отвътре ужасно го яде.

— Но се разкрива пред теб.

Освен това вече показваше силно развито собственическо чувство по отношение на връзката ни. Приемах го донякъде, защото и аз имах същия недостатък, но все пак…

— Прекалено много се задълбочаваш и анализираш, Ева — заяви Кари. — Мислиш си, че чувствата му към теб са или щастлива случайност, или грешка. Човек като него не може да се влюби в теб заради голямото ти сърце и острия ти ум, така ли?

— Самочувствието ми не е чак толкова ниско — възразих аз.

Той отпи глътка от шампанското си.

— Така ли? Тогава ми кажи поне едно нещо, което смяташ, че той харесва в теб, но да няма нищо общо със секс или зависимости.

Помъчих се да измисля нещо, но не успях, и това ме накара да се намръщя.

— Ясно — продължи той и кимна. — А ако Крос е дори наполовина толкова сбъркан, колкото сме ние с теб, вероятно и той си мисли същото, само че за себе си. Сигурно се пита какво вижда в човек като него такава жестока мацка като теб. Ти имаш достатъчно пари, така че с какво толкова може да те привлече, освен че е истински мъжкар, който обаче непрекъснато прецаква нещата.

Облегнах се назад и се опитах да премисля всичко, което ми бе казал до момента.

— Ужасно много те обичам, Кари!

Той се ухили.

— И аз също, сладурче. Искаш ли да чуеш моя съвет? Идете на терапия за двойки. Винаги съм си представял, че ще направя точно това, когато срещна истинския човек в живота си. Освен това се опитайте да се забавлявате. Трябва да имате поне толкова хубави моменти, колкото и лоши. Иначе всичко става прекалено тежко и болезнено.

Протегнах се и стиснах ръката му.

— Благодаря ти.

— За какво? — усмихна се той и с елегантен жест и свити рамене отхвърли благодарностите. — Лесно е да анализираш живота на другите. Знаеш много добре, че нямаше да се справя с трудностите в собствения си живот, ако не беше ти.

— И ето че вече нямаш никакви трудности — вметнах аз, опитвайки се да насоча разговора към него. — Много скоро ще се появиш на някой билборд на Таймс скуеър. Не трябва ли да променим плана и вместо пица да си вземем нещо по-достойно за случая? Какво ще кажеш да отворим онова специално вино, което Стантън ни даде?

— Ето това вече е приказка!

— А филма? Какво ти се гледа?

— Ти избери. Не искам де се меся на филмовия гений в къщата.

Засмях се. Знаех си, че след един час, прекаран с Кари, ще се чувствам много по-добре.

— И, моля те, ако не се усетя, дай ми знак кога двамата с Трей искате да останете насаме.

— Ха! Не се тревожи за това. Бурният ти любовен живот ме кара да се чувствам тъп и скучен. И на мен ми се иска да се изчукам здраво с някой мъжкар.

— Не забравяй, че само преди няколко дни се чука в един килер.

Той въздъхна.

— Да, почти бях забравил. Не е ли тъжно?

— Никак даже. По погледа ти виждам, че се смееш.

Върнах се на работното си място, погледнах телефона си и видях, че съм получила съобщение от Гидиън. Казваше, че ще има петнайсет свободни минути точно в три без четвърт. През следващия час и половина едва сдържах нетърпението си. Бях решила да последвам съвета на Кари и да се позабавлявам. Съвсем скоро с Гидиън трябваше да преминем през тинята на миналото ми, но сега мислех да направя нещо, което да достави удоволствие и на двама ни.

Пуснах му съобщение точно преди да тръгна към него, за да му кажа да ме очаква. Като се има предвид с колко малко време разполагахме, не трябваше да губим и минута. Сигурно и Гидиън е мислил същото, защото Скот ме чакаше на рецепцията още щом наближих приемната на „Крос индъстрис“. Посрещна ме в момента, в който рецепционистката натисна бутона, за да ме пусне.

— Как върви работата? — попитах аз.

Той се усмихна.

— Засега прекрасно. А твоята?

— Било е и по-зле — отвърнах на усмивката му.

Когато влязох в кабинета, Гидиън говореше по телефона. Тонът му беше рязък и нетърпелив, докато нареждаше на човека от другата страна на линията да се оправя сам, а не да го чака той да решава всичко.

Гидиън вдигна пръст, с което ми даде знак да изчакам още минута. В отговор направих огромен балон с дъвката, която дъвчех, и го спуках шумно.

Той вдигна учудено вежди и натисна бутоните, за да заключи вратата и да затъмни стъклената стена.

Тръгнах бавно и с усмивка към бюрото му и се метнах отгоре, а после закачливо залюлях краката си и прокарах пръст по долната си устна. Той спука с пръст следващия балон, който направих. Престорих се, че се цупя.

— Оправете нещата — заяви той тихо, но властно на човека, с когото разговаряше. — Мога да пристигна едва следващата седмица, а това ще ни забави още повече. Стига толкова приказки. На бюрото ми има нещо, което не търпи отлагане, и ти ми пречиш да се захвана с него. Мога да те уверя, че това не се отразява никак добре на отношението ми към твоя проблем. Свърши каквото е необходимо и се обади утре да ми докладваш. — Затвори телефона, като едва потискаше яда си. — Ева…

Вдигнах ръка, за да му направя знак да замълчи, извадих дъвката от устата си, увих я в едно от лепящите листчета, което взех от бюрото му, и я изхвърлих в кошчето.

— Преди да ме упрекнете, господин Крос, държа да ви кажа, че вчера не трябваше да напускам хотела, когато преговорите относно сливането ни стигнаха до задънена улица. С това по никакъв начин не помогнах за разрешаване на проблема. Освен това не реагирах особено адекватно на маркетинговата акция със снимката. Въпреки това… Макар че се държах като непослушна секретарка, мисля, че заслужавам шанс да ви покажа колко съм добра.

Той присви очи и ме изгледа внимателно, мълниеносно преценявайки ситуацията.

— Попитах ли ви за мнение какви действия да бъдат предприети, госпожице Трамел?

Поклатих глава и го погледнах с премрежен поглед. Усещах как гневът, който телефонният разговор бе предизвикал, бавно отстъпва и на негово място се появява любопитство и възбуда.

Скочих от бюрото, промъкнах се по-близо до него и пригладих с две ръце безупречната му вратовръзка.

— Не можем ли да измислим нещо? Ще се уверите, че притежавам много и най-различни умения.

Той ме хвана за бедрата.

— И това е една от многото причини, поради които сте единствената жена, достойна за тази позиция.

Стана ми приятно топло, когато чух тези думи. Пуснах смело ръка, обхванах члена му и започнах да го опипвам през панталона.

— Може би трябва отново да се върна към задълженията си? Мога да ви демонстрирам някои сфери, в които съм особено квалифицирана и мога да окажа помощ.

Членът му се втвърди със завидна бързина.

— Каква инициативност от ваша страна, госпожице Трамел. Но следващата ми среща е след по-малко от десет минути. Освен това не съм свикнал да експериментирам с разширяване на длъжностните характеристики на подчинените си в офиса.

Разкопчах копчето на панталона му и свалих ципа. Допрях устни до бузата му и прошепнах:

— Ако смяташ, че има място, на което не мога да те накарам да свършиш, ще се наложи да си промениш мнението.

— Ева — издиша той тежко, в очите му се четеше желание и нежност. Сложи ръце на врата ми и докосна с палци брадичката ми. — Направо ме побъркваш. Наясно ли си с това? Нарочно ли го правиш?

Бръкнах в боксерките му и обвих с ръка члена му, като в същото време подложих устните си за целувка. Целуна ме с такава сила и страст, че не можах да си поема дъх.

— Желая те — изпъшка той.

Коленичих на покрития с килим под и дръпнах панталоните му достатъчно, че да освободят онова, което ми трябваше. Той въздъхна шумно:

— Ева, какво правиш…

Устните ми покриха широката главичка. Той протегна ръце и стисна ръба на бюрото така силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Обхванах пениса му с две ръце, поех с устни меката кадифена главичка и започнах леко да я смуча. Нежната кожа и невероятната му миризма ме накараха да простена от желание. Усетих как тялото му се разтресе. От гърдите му се изтръгна силен стон.

Гидиън докосна бузата ми.

— Ближи го!

Възбудена от заповедта му, плъзнах език по долната страна на члена му и бях възнаградена с малко семенна течност. Стиснах основата му с едната ръка, поех го изцяло в устата си и започнах ритмично да смуча, като се надявах да получа още.

Искаше ми се да имам повече време и да не са налага да бързам. Да го подлудя…

Той издаде такъв звук, сякаш бе изпаднал в сладка агония.

— О, Ева… Устата ти… Продължавай да го смучеш… Точно така… Силно и дълбоко.

Бях толкова възбудена от удоволствието, което той изпитваше, че изстенах. Той вплете пръсти във вързаната ми коса и започна да я дърпа в корените. Харесваше ми това, че в началото започна много нежно, а после, с нарастване на желанието му, ставаше все по-груб, сякаш напълно изгубил контрола си.

Леката болка, която ми причиняваше, ме възбуждаше още по-силно. Главата ми се движеше напред-назад, докато му доставях удоволствие, местех нагоре и надолу едната си ръка и едновременно с това го смучех и ближех с устни и език. По дължината на пениса му се виждаха големи, натежали вени, накланях глава и прокарвах езика си по всяка от тях. Пенисът му набъбна, стана по-плътен и още по-дълъг. Беше ми неудобно да стоя на колене, но в момента това ни най-малко не ме интересуваше. Бях приковала поглед в Гидиън, който отметна глава, опитвайки да си поеме дъх.

— Толкова ми е хубаво да ме смучеш, Ева.

Хвана главата ми с две ръце, задържа я неподвижна и пое инициативата. Започна да движи бедрата си. Чукаше ме в устата. Беше стигнал до онова първично състояние, когато не го интересуваше нищо друго, освен да достигне до оргазъм.

Тази мисъл ме подлуди, представих си как изглеждаме отстрани — Гидиън, облечен в изискан делови костюм и застанал пред бюрото, от което управляваше цяла империя, вкарваше и изкарваше члена си в ненаситната ми уста.

Обхванах с две ръце бедрата му, които се напрягаха, започнах трескаво да движа устни и език, отчаяно исках да го накарам да свърши. Тестисите му бяха големи и тежки, ясно доказателство за безспорната му мъжественост. Взех ги в ръка, погалих ги нежно и усетих как се напрегнаха и изпънаха.

— Ах, Ева — изхриптя той и стисна още по-силно косата ми. — Ще ме накараш да свърша.

Първата струя сперма бе толкова гъста, че едва я преглътнах. Отдаден изцяло на удоволствието си, Гидиън блъскаше члена си в гърлото ми, чувствах го как пулсира и се извива в устата ми. Очите ми се напълниха със сълзи, дробовете ми горяха, но не престанах да движа стиснатата си длан по дължината на члена му. Цялото му тяло се разтресе и той мощно се изпразни в устата ми. Звуците, които издаваше, и думите на благодарност, които прошепна, ме накараха да изпитам огромно удовлетворение.

Облизах го отново, за да го почистя, удивена от факта, че членът му не бе напълно омекнал дори след невероятния оргазъм, който беше преживял. Знаех, че в момента е в състояние да ме чука до припадък и би дал всичко, за да го направи. Но нямаше време за това и аз нямах нищо против. Исках да го направя за него. За нас. Всъщност и заради самата себе си, защото трябваше да се убедя, че мога да извлека удоволствие от подобен сексуален акт, без да се чувствам употребена.

— Трябва да тръгвам — прошепнах аз, станах и докоснах устните му с устни. — Надявам се, че останалата част от деня ти ще е прекрасна, вечерята довечера също.

Понечих да тръгна, но той ме хвана за китката, вперил поглед в часовника на телефона върху бюрото. Тогава забелязах, че снимката ми е там, поставена на централно място, така че да може да я вижда непрекъснато.

— Ева… По дяволите! Чакай.

Намръщих се, когато чух тона му, звучеше разтревожено. Разочаровано.

Бързо пооправи облеклото си, прибра члена си в боксерките, опъна ризата си и закопча панталона. Имаше нещо много сладко в това да го наблюдавам как се оправя, как възстановява фасадата си за пред света, и да знам, че познавам, поне до известна степен, мъжа, който се криеше зад нея.

Гидиън ме придърпа към себе си и допря устни до челото ми. Прокара ръце през косата ми и откопча шнолата от черупка на костенурка, с която я бях вързала.

— Не те задоволих.

— Не е необходимо — отвърнах аз, обожавах допира на ръцете му върху главата си. — И така преживяването си струваше.

Беше съсредоточил цялото си внимание върху това да оправи косата ми, бузите му бяха зачервени от току-що отминалия оргазъм.

— Знам, че за теб е важно преживяванията ни да бъдат споделени — възрази той с дрезгав глас. — Не мога да те оставя да си тръгнеш с усещането, че съм те използвал.

Сладка болка прободе сърцето ми. Значи помнеше какво му бях казала. И се тревожеше за мен. Взех лицето му в ръце.

— Използва ме, но с мое разрешение, и наистина беше страхотно. Исках да го направя за теб, Гидиън. Спомняш ли си? Предупредих те. Искам да запазиш този спомен за мен.

Гидиън отвори широко очи, в които се четеше тревога.

— Защо са ми спомени, когато имам теб? Ако е заради снимката в новините, Ева…

— Млъкни и се наслаждавай на преживяването.

В момента нямахме време да разговаряме за снимката, а и не исках да навлизам в тази тема. Щеше да развали всичко.

— Дори да разполагахме с цял час, пак нямаше да ти дам да ме изчукаш. Не се състезавам с теб и не броя точки. И честно казано, ти си първият мъж, на когото мога да го кажа. Сега трябва да тръгвам. А ти трябва да работиш.

Отново понечих да тръгна и той отново ме задържа.

От микрофона прозвуча гласът на Скот:

— Извинете, господин Крос. Господата за срещата в три са вече тук.

— Всичко е наред, Гидиън — уверих го отново аз. — Нали ще дойдеш довечера?

— Нищо не може да ме спре.

Надигнах се на пръсти и го целунах по бузата.

— Тогава ще поговорим.

След като свърших работа, реших да сляза пеша до фоайето, за да не се чувствам виновна, че ще пропусна фитнеса, но докато стигна долу, вече сериозно съжалих за решението. Недоспиването от предишната вечер ме караше да се чувствам изтощена. Точно си мислех дали да не взема метрото, вместо да се прибирам пеша, когато видях бентлито на Гидиън, паркирано пред сградата. Шофьорът излезе и ме поздрави по име, а аз спрях, силно изненадана.

— Господин Крос ми нареди да ви закарам до вас — заяви той.

Изглеждаше много елегантен в шофьорската си униформа и фуражка. Беше възрастен човек с червеникава коса, която бе започнала да побелява, и светлосини очи. Говореше със странен мек акцент. Бях благодарна за предложението, краката наистина ужасно ме боляха.

— Благодаря. Извинявай, как се казваше?

— Ангъс, госпожице Трамел.

Как можах да забравя? Името беше толкова на място, че ме накара да се усмихна:

— Благодаря ти, Ангъс.

Той докосна с пръсти фуражката си.

— За мен е удоволствие.

Плъзнах се през задната врата, която ми отвори, настаних се на седалката и в този момент забелязах пистолета, който носеше в кобур, закачен на рамото. Очевидно Ангъс, също като Кланси, изпълняваше ролята и на шофьор, и на бодигард.

Колата се отдели от бордюра и аз попитах:

— Откога работиш за господин Крос, Ангъс?

— Станаха осем години.

— Доста време.

— Познавам го отпреди това — разприказва се той и улови погледа ми в огледалото за обратно виждане. — Карах го на училище, когато беше момче. Когато порасна, ме нае от господин Видал.

Отново се опитах да си представя Гидиън като дете. Без съмнение още тогава е бил красив и магнетичен.

Дали е имал „нормални“ сексуални контакти като тийнейджър? Бях сигурна, че момичетата са се хвърляли в краката му. И тъй като, изглежда, по рождение има силно развито либидо, сигурно още тогава е бил доста палав младеж.

Изрових от чантата си ключовете за вкъщи, наведох се напред и ги оставих на седалката до Ангъс.

— Би ли ги предал на Гидиън? Трябва да дойде при мен, след като приключи какъвто там ангажимент има за вечерта, и ако стане много късно, може да не чуя звънеца.

— Разбира се.

Когато стигнахме до моята сграда, Пол ми отвори вратата и поздрави Ангъс по име, напомняйки ми, че Гидиън притежава и жилището, в което живея. Махнах с ръка и на двамата, предупредих момичето на рецепцията, че Гидиън ще дойде по-късно, и се качих горе. Кари ми отвори вратата, вдигна учудено вежди и това ме накара да се разсмея.

— Гидиън ще се отбие по-късно — обясних аз, — но се чувствам толкова уморена, че може да не го дочакам. Дадох му ключовете, за да си отвори. Ти поръча ли вече?

— Поръчах. И оставих няколко бутилки от виното на Стантън да се изстудяват в хладилника.

— Ти си върхът — заявих аз и го бутнах закачливо с чантата си.

Взех душ и се обадих на майка ми от телефона в моята стая. Намръщих се, когато чух острото й:

— От дни се мъча да се свържа с теб!

— Виж какво, мамо, ако става дума за Гидиън Крос…

— Разбира се, че става дума и за него! За бога, Ева! Пишат, че си най-важната жена в живота му. Нима можеш да си помислиш, че няма да поискам да говорим за това?

— Мамо…

— Но има и друго. Нали ме помоли да уредя среща с доктор Питърсън. — Нотката на задоволство в гласа й ме накара да се усмихна. — Имаме час за четвъртък, в шест следобед. Надявам се, че ще ти е удобно. Той обикновено не поема толкова късни часове.

Отпуснах се по гръб на леглото и въздъхнах. Мислите ми бяха толкова заети с работата и с Гидиън, че съвсем бях забравила за срещата с доктор Питърсън.

— Четвъртък в шест ме урежда чудесно. Благодаря.

— А сега ми разкажи за Крос.

Когато излязох от стаята си, облечена в клин и тениска с надпис „Сан Диего стейт юнивърсити“, заварих Трей и Кари да седят в хола. И двамата се изправиха, когато влязох, а Трей ме поздрави с широка приятелска усмивка.

— Извинявай, че съм така парцалива — казах аз смутено и прокарах пръсти през мократа си опашка. — Днес слязох пеша от двайсетия етаж на работа и това за малко да ме довърши.

— Защо, асансьорите ли не работеха?

— Не. Мозъкът ми не работеше. Не знам какво си въобразих.

Нощта, прекарана с Гидиън, беше повече от добра тренировка.

Звънецът иззвъня, Кари отиде да отвори вратата, а аз се запътих към кухнята, за да донеса виното. Засякохме се до плота, където той подписваше сметката, и изражението на лицето му, когато се обърна към Трей, ме накара скришом да се усмихна.

По време на вечерята двамата непрекъснато си хвърляха такива погледи. Бях напълно съгласна с Кари, че Трей е прекрасен. Облечен в протъркани дънки и яке в същия стил и с фланелка с дълъг ръкав отдолу, бъдещият ветеринар имаше небрежен, но някак стегнат външен вид. Беше съвсем различен от мъжете, с които Кари обикновено излизаше. Изглеждаше много по-земен, не беше прекалено сериозен, но определено не беше и вятърничав. Помислих си, че ако двамата се задържат достатъчно дълго заедно, Трей ще се отрази добре на Кари.

Тримата изпихме две бутилки вино, изядохме две пици и изгледахме по-голямата част от „Разрушителят“, преди да си легна. Подканих Трей да остане да гледат „Гориво в кръвта“ и така да заформят минимаратон със Сталоун. След това отидох в стаята си и облякох черната секси нощничка, която бях получила за подарък като шаферка на една сватба. Нарочно пропуснах сатенените гащички, които вървяха с нея.

Оставих една свещ да свети за Гидиън и се строполих в леглото.

Когато се събудих, ясно долових аромата на Гидиън. Около мен бе съвсем тъмно. Светлините и шумовете на града оставаха зад звукоизолираните прозорци и плътните завеси.

Гидиън се плъзна върху мен подобно на сянка, голата му кожа бе приятно хладна. Прилепи устните си до моите и започна да ме целува бавно и дълбоко. Усетих вкус на мента, който се сливаше със собствения му уникално специфичен вкус. Плъзнах ръце по гладкия му мускулест гръб и разтворих крака, за да се настани между тях. Усещах тежестта му и това ме караше да се задъхвам и да горя от желание.

— Здрасти и на теб — едва промълвих, когато най-после ме остави да поема дъх.

— Следващия път ще дойдеш с мен — прошепна той с ниския си секси глас и лекичко ме гризна по врата.

— Така ли? — подразних го аз.

Той се присегна надолу, обхвана с ръка дупето ми, стисна го и ме повдигна с умело движение на бедрата си.

— Да, липсваше ми, Ева.

Прокарах пръсти през косата му, искаше ми се да мога да го видя.

— Не ме познаваш достатъчно дълго, че да ти липсвам.

— Само ти си мислиш така — подметна той, плъзна се надолу и зарови лице между гърдите ми. Изохках, когато устните му покриха зърното ми и започнаха да го смучат през сатенената нощница, движенията му накараха вагината ми да се присвива в спазми. Премести се към другата гърда и плъзна ръка под нощницата. Извих се като дъга, подлудена от магията на устните му, които се движеха по тялото ми. Езикът му се спря на пъпа ми, преди да се спусне надолу.

— Аз също съм ти липсвал — прошепна той с мъжко задоволство, докато върхът на средния му пръст се движеше по цепката между краката ми. — Усещам, че си влажна и готова да ме приемеш.

Вдигна краката ми и ги постави на раменете си, след това започна да лиже гънките на вулвата ми. Усещах езика му като горещо кадифе върху чувствителната ми плът. Ръцете ми сграбчиха чаршафа, а гърдите ми започнаха да се повдигат тежко, докато езикът му описваше кръгове около клитора ми, преди да докосне това свръхчувствително кълбо от нерви. Изстенах, раздвижих бедрата си, търсейки дяволското му мъчение, мускулите ми се напрегнаха от непреодолимото желание да свърша.

Леките дразнещи докосвания ме подлудяваха, бяха толкова силни, че да ме накарат да се гърча, но не и достатъчни, за да свърша.

— Гидиън, моля те!

— Още не.

Измъчваше ме, караше ме да стигам до ръба на оргазма и след това ме оставяше. Правеше го отново и отново, докато кожата ми плувна в пот, а сърцето ми започна да бие до пръсване. Езикът му се движеше умело и неуморно, майсторски се съсредоточаваше върху клитора ми, докато ме доведе до мига, в който едно-единствено движение би било достатъчно за оргазъм, и след това се насочваше надолу и проникваше в мен. Това нежно и плитко проникване ме влудяваше, движенията му върху чувствителната ми плът ме караха безсрамно да го моля.

— Моля те, Гидиън… Остави ме да свърша… трябва да свърша, моля те!

— Тихо, ангелче… ще се погрижа за теб.

Довърши ме толкова нежно, че оргазмът ме заля като огромна вълна, която се надигаше и се разплискваше в мен, заливайки ме с горещи пръски на удоволствие.

Сплете пръсти в моите и се надвеси над мен, приковавайки ме така, че да не мога да помръдна. Главата на члена му се доближи до влажния отвор на тялото ми, след това неумолимо влезе в мен. Изпъшках и размърдах бедра, за да поема силния тласък на огромния му пенис.

Гидиън дишаше тежко във врата ми, едрото му тяло се тресеше, докато внимателно проникваше.

— Толкова си мека и топла. Моята Ева. Моя си.

Обвих крака около бедрата му и така му позволих да навлезе още по-дълбоко, чувствах как мускулите му се движат под прасците ми, докато той доказваше на тялото ми, че може да го поеме целия, чак до корена.

Все още държеше ръцете ми, наведе се да ме целуне и започна бавно и умело да се движи напред-назад с равно неуморно темпо. Усещах всеки сантиметър от твърдия му като скала член, чувствах как с движенията си отново и отново ми показва, че притежава всеки сантиметър от моето тяло. Повтаряше ми го, докато не започнах да се задъхвам, да се мятам като обезумяла под него, ръцете ми изтръпнаха от силата, с която ме стискаше.

Шептеше ми горещи думи на възхита, казваше ми колко съм красива… колко добре се чувства в мен… как никога няма да спре… не може да спре. Свърших и извиках от облекчение, цялата се тресях в екстаз, а той веднага ме последва. Направи няколко бързи тласъка и шепнейки името ми, се изпразни в мен.

Отпуснах се безжизнено на матрака, бях потна, изтощена и изпълнена.

— Не съм приключил още — прошепна той заплашително и намести коленете си, за да увеличи силата на тласъците си.

Продължи да се движи в същото умерено темпо, като с всяко следващо движение заявяваше — твоето тяло съществува, за да ми служи.

Прехапах устни, опитах се да потисна стоновете на удоволствие, които можеха да нарушат тишината на нощта… и да издадат опасно дълбоките чувства, които започвах да изпитвам към Гидиън Крос.