12

На следващата сутрин Гидиън ме откри под душа. Влезе в голямата баня гол и прекрасен, с онази изискана елегантност в походката, на която се възхищавах от самото начало. Наблюдавах присвиването на мускулите му, докато се движеше, и зарязала всякакви преструвки, открито зяпнах в огромния пакет между краката му.

Въпреки горещата вода зърната на гърдите ми настръхнаха, а по кожата ми пробягнаха тръпки.

Той приближи и усмивката му бе доказателство, че много добре съзнава въздействието си. В отговор прекарах насапунисаните си ръце по цялото му тяло и след това започнах да го смуча с такъв ентусиазъм, че се наложи да се подпре с две ръце на стената на банята.

Дрезгавите му наставления продължаваха да звучат в главата ми, докато се обличах за работа. Постарах се да съм бърза, за да не му дам шанс да приключи с душа и да „ме скъса от чукане“, както се бе заканил точно преди мощно да се изпразни в устата ми.

Тази нощ не бе сънувал кошмари. Явно сексът действаше добре като успокоително и аз бях изключително щастлива от това.

— Надявам се, не си въобразяваш, че си успяла да ми се измъкнеш — заяви той, когато се присъедини към мен в кухнята, облечен в безупречен черен костюм на тънко райе. Пое чашата с кафе, която му подадох, а погледът му тежеше от купища нецензурни обещания. Гледах го в този строг и цивилизован костюм, а мислех за ненаситния мъжкар, който предишната вечер се беше вмъкнал в леглото ми. Пулсът ми се ускори. Бях леко протъркана, мускулите ми още потръпваха от изпитаното удоволствие и въпреки това мислех за още.

— Продължавай да ме гледаш по този начин — предупреди ме той, като небрежно се облегна на барплота и отпи от кафето си — и ще видиш какво ще ти се случи.

— Ще изгубя работата си заради теб.

— Ще ти намеря друга.

— Като каква? — изсумтях аз. — Като твоя сексробиня ли?

— Предложението не е никак лошо. Хайде да го обсъдим.

— Дявол — измърморих аз, изплакнах чашата си и я сложих в съдомиялната. — Готов ли си? Имам предвид за работа.

Той допи кафето си и аз протегнах ръка, за да взема чашата му, но той ме подмина и отиде да я изплакне сам. Обикновеният жест го направи да изглежда достъпен, отдалечи го от фантастичния образ, който никога не бих успяла да задържа.

Обърна се към мен:

— Искам тази вечер да те изведа на вечеря, а след това ще отидем у нас, в моето легло.

— Не искам да ти омръзна, Гидиън.

Той беше мъж, свикнал да е сам, мъж, който не бе имал значима физическа връзка от цяла вечност, ако изобщо някога е имал. Колко време ще мине, преди инстинктът му за бягство да проговори? Освен това наистина беше по-добре да не се появяваме като двойка пред обществото.

— Не се опитвай да си измислиш извинение — намръщи се той. — Остави ме сам да преценя.

Мислено се наругах за това, че съм го обидила. Виждах, че се старае, и трябваше да го подкрепя, вместо да го обезкуражавам.

— Нямах това предвид. Просто не искам да те окупирам напълно. Освен това трябва да…

— Ева — прекъсна ме той с въздишка, която сякаш го освободи от напрежението, — трябва да ми имаш доверие. Аз ти имам. Ако не беше така, сега нямаше да сме тук.

— Добре — кимнах аз и преглътнах. — Вечеря навън и после у вас. Нямам търпение.

* * *

Думите на Гидиън за доверието все още се въртяха в съзнанието ми, когато Google ме извести, че имам ново съобщение.

Този път снимките бяха повече от една. Всички статии и блогове бяха публикували по няколко снимки, на които се виждаше как двамата с Кари се прегръщаме на раздяла пред ресторанта, в който бяхме обядвали предния ден. В текстовете се изказваха предположения относно естеството на връзката ни, като в някои от тях се отбелязваше, че живеем заедно. Имаше намеци, че се опитвам да съблазня „милиардера плейбой Крос“, като едновременно с това не се отказвам от гаджето си — многообещаващ модел.

Разбрах причината за публикациите, когато сред снимките, на които бяхме двамата с Кари, видях и една снимка на Гидиън. Беше направена предната вечер, докато с Кари и Трей гледахме филми, а Гидиън уж беше на служебна вечеря. На снимката той и Магдалин Перес се усмихваха мило един на друг, а тя бе положила ръка върху неговата на излизане от ресторанта. Заглавията варираха от възхвали за способността на Гидиън да се обгражда с „ята от красавици“, до твърдения, че се опитва да удави мъката си от моята изневяра, като се среща с други жени.

„Трябва да ми имаш доверие.“

Затворих пощата, но сърцето ми продължи да бие като лудо, едва си поемах въздух. Усетих как ревността ме сграбчва. Знаех, че е невъзможно да е имал физически отношения с друга жена, както и че държи на мен, но мразех Магдалин с цялото си същество, беше ми дала достатъчно основание за това по време на разговора ни в онази тоалетна, и не можех да понеса да я виждам с Гидиън. Не можех да понеса и милия начин, по който той й се усмихваше, особено след поведението й към мен.

Отърсих се от всичко това. Затворих образа някъде в съзнанието си и се съсредоточих върху работата. Марк трябваше да се срещне утре с Гидиън, за да обсъдят началните идеи по кампанията на „Кингсман“, и моята задача бе да организирам обмена на информация между Марк и другите отдели.

— Здрасти, Ева. — Шефът ми надникна през вратата. — Със Стив отиваме да обядваме в „Брайънт парк грил“. Той пита дали ти се иска да дойдеш. Каза, че ще му е много приятно да те види отново.

— С удоволствие ще дойда.

Целият следобед започна да изглежда много по-приятен при перспективата да обядвам в един от любимите си ресторанти в компанията на двама приятни мъже. Това щеше да отклони мисълта ми от разговора за миналото, който се канех да проведа с Гидиън вечерта.

Очевидно с анонимността ми беше свършено. Трябваше да събера цялата си смелост и да разговарям с него, преди да отидем на вечеря. Преди отново да се появим заедно на публично място. Трябваше да знае на какъв риск се излага, ако започнат да свързват името му с моето.

Малко по-късно получих плик по вътрешната поща и реших, че са ми изпратили някаква закачка, свързана с рекламите на „Кингсман“. Оказа се, че е визитка на Гидиън, на която пишеше: „12 часа. Моят офис“.

— Така ли? — промърморих аз.

Подразни ме фактът, че нямаше нито поздрав, нито обръщение. За молба изобщо не можеше да се говори. А и как можех да забравя, че Гидиън не бе споменал, че е срещнал Магдалин предишната вечер?

Дали я беше поканил на среща вместо мен? Нали в крайна сметка това беше нейната роля — да е една от жените, с които се вижда извън хотелската стая. Обърнах визитката на другата страна и написах същия брой думи, без да се подписвам.

„Съжалявам. Имам други планове.“

Доста невъзпитан отговор, но той си го заслужаваше. Точно в дванайсет без петнайсет двамата с Марк се отправихме към фоайето на сградата. Направо побеснях, когато охраната ме спря, а един от гардовете се обади на Гидиън, за да му съобщи къде се намирам.

— Да вървим — подканих Марк и се отправих към въртящата се врата, без да обръщам внимание на молбите на охранителя да изчакам.

Никак не ми бе приятно да поставям човека в такава ситуация.

Видях Ангъс и бентлито, паркирано отпред, и в същия момент чух как Гидиън извика името ми, гласът му изплющя като камшик. Обърнах се, а той ни настигна на тротоара. Лицето му беше напълно безизразно, а погледът — леден.

— Отивам на обяд с шефа си — заявих аз и вирнах брадичка.

— Къде ще бъдете, Герити? — попита Гидиън, без да сваля поглед от мен.

— В „Брайънт парк грил“.

— Ще се погрижа да стигне дотам.

С тези думи той ме хвана здраво за ръката и ме поведе към задната врата на бентлито, която Ангъс вече бе отворил. Гидиън се пъхна след мен, буквално избутвайки ме навътре. Оправих тясната си рокля.

— Какво правиш? Освен че ме поставяш в неудобно положение пред шефа ми.

Той прехвърли ръката си през облегалката зад гърба ми и се наведе към мен.

— Кари влюбен ли е в теб?

— Какво? Не, разбира се!

— Спала ли си с него?

— Да не си полудял? — Почувствах се ужасно унижена.

Хвърлих поглед към Ангъс, който се правеше на глух отпред.

— Върви по дяволите, „плейбойче, заобиколено от ято красавици“.

— Значи си видяла снимките.

Бях толкова бясна, че едва си поемах въздух. Що за наглост? Извърнах глава, исках да се отърва от него и от идиотските му обвинения.

— Кари ми е като брат и ти много добре го знаеш.

— Но какво е неговото отношение към теб? Снимките са доста ясни, Ева. Не е трудно да разпознаеш любовта, когато я видиш.

Ангъс намали, за да даде път на група пешеходци, пресичащи улицата, а аз отворих вратата и се обърнах през рамо към Гидиън, така че добре да види изражението на лицето ми.

— Очевидно последното не важи за теб.

Затръшнах вратата и тръгнах бързо, водена от справедливия си гняв. Бях положила неимоверни усилия да потисна ревността си и да не задам въпросите, които ме вълнуваха, и какво получих в замяна? Един безумно вбесен Гидиън.

— Ева, спри веднага.

Показах му среден пръст зад гърба си и изтичах по стълбите към зеленината и спокойствието на Брайънт парк. В момента, в който пресякох тротоара и влязох вътре, се озовах в съвсем различен свят. Истински оазис в сърцето на града, Брайънт парк бе градина, разположена зад една красива стара библиотека, над която се издигаха зданията на съвременните небостъргачи. Тук времето сякаш е спряло, чува се само невинен детски смях от въртележката наблизо, а книгите са най-желаната компания.

За мое най-голямо нещастие, красивият трол от другия свят ме последва и в този. Гидиън ме хвана през кръста.

— Не бягай — изсъска той в ухото ми.

— Държиш се като побъркан.

— Може би защото ти ме побъркваш. — Ръцете му ме стиснаха като менгеме. — Ти си моя. Кажи ми, че Кари е наясно с това.

— Както Магдалин е наясно, че си мой. — В мига, в който го казах, ми се прииска да си отхапя езика. — Правиш сцени.

— Можехме да обсъдим това в кабинета ми, ако не беше такъв инат.

— Казах ти, че имам други планове, глупако. И в момента ти ги проваляш. — Гласът ми потрепери и в очите ми избиха сълзи, когато усетих погледите на хората наоколо. Щях да си изкарам уволнение за това, че предизвиквам сцени. — Прецакваш всичко!

Гидиън моментално пусна ръката ми, но все пак обхвана раменете ми, така че да не мога да избягам, и ме извърна към себе си.

— Господи! — Той ме притисна и зарови устни в косата ми. — Не плачи. Толкова съжалявам.

Ударих с юмрук гърдите му, но ефектът бе все едно блъснах ръката си в стена.

— Какъв ти е проблемът? Значи ти можеш да излизаш с онази злобна кучка, която ме нарича курва и си въобразява, че ще се омъжи за теб, а аз не мога да обядвам с близък приятел, който от самото начало е на твоя страна?

— Ева — той сложи ръка на тила ми и притисна бузата си до слепоочието ми, — Маги случайно беше в същия ресторант, в който вечерях с деловите си партньори.

— Не ме интересува. Говориш ми какво било изписано на лицето на Кари. А на твоето лице… Как можеш да я гледаш по този начин след всичко онова, което тя ми наговори?

— Ангелче… — Устните му започнаха страстно да се движат по лицето ми. — Изглеждах така, защото мислех за теб. Маги ме настигна точно когато излизах от ресторанта и й казах, че се прибирам вкъщи при теб. Не мога да контролирам изражението си, когато си представям, че двамата сме заедно.

— Може би очакваш да ти повярвам, че се е усмихнала, когато си й казал всичко това?

— Поръча ми да те поздравя, но прецених, че няма да го приемеш добре, а по никакъв начин не исках да си разваляме вечерта заради нея.

Пъхнах ръцете си под сакото му и го прегърнах през кръста.

— Трябва да поговорим. Тази вечер, Гидиън. Трябва да ти кажа някои неща. Ако някой журналист се сети да погледне на точното място и късметът му проработи… Трябва да държим връзката си в тайна или да я прекратим. И в двата случая ще е по-добре за теб.

Гидиън обви лицето ми в ръце и притисна челото си до моето.

— Не приемам нито едно от двете. Какъвто и да е проблемът, ще го изясним довечера.

Повдигнах се на пръсти и притиснах устните си в неговите. Езиците ни се докоснаха в дълбока и страстна целувка. Смътно съзнавах, че около нас има хора, до мен достигаха многобройни откъслечни разговори, както и шумът от непрестанния трафик, но всичко това нямаше значение, защото се чувствах на сигурно място в прегръдката на Гидиън. И знаех, че и той ме иска там. Този мъж едновременно ме измъчваше и ми доставяше огромно удоволствие, а променливите му настроения и избухливи страсти можеха спокойно да съперничат на моите собствени.

— Ето така — каза той и прокара пръсти по бузата ми. — Нека всички да видят това.

— Изобщо не ме слушаш, ти, откачен инатливко! Трябва да тръгвам.

— Довечера ще тръгнем заедно от работа.

Той се отдръпна, без да пуска ръката ми, докато разстоянието не раздели преплетените ни пръсти.

Обърнах се към обвития в бръшлян ресторант и видях, че Марк и Стивън ме чакат на входа. Бяха доста странна двойка — Марк в изискан костюм, а Стивън в изтъркани дънки и с ботуши.

Стивън беше пъхнал ръце в джобовете си, а по красивото му лице се бе разляла широка усмивка.

— Идваше ми да изръкопляскам. Това беше много по-добро от всяка романтична комедия!

Усетих, че се изчервявам, и пристъпих неспокойно от крак на крак.

Марк отвори вратата на ресторанта и ми направи знак да вляза.

— Май трябва да забравиш предишните ми приказки за Крос.

— Благодаря ти, че няма да ме уволниш — отговорих аз сухо, докато чакахме да потвърдят резервацията ни. — Или поне ще ме нахраниш преди това.

Стивън ме потупа по рамото.

— Марк не може да си позволи да те загуби.

Марк дръпна стола ми и се усмихна.

— Как иначе ще информирам Стивън за любовния ти живот? Той е вманиачен фен на сапунените сериали. Обожава любовните драми.

— Шегуваш се — изсумтях аз.

Стивън прокара ръка по брадата си и се усмихна.

— Няма начин да ме накарате да призная. Всеки си има своите тайни.

Устните ми се извиха в усмивка, но всъщност с болка си спомних тайните, които аз самата пазех, и колко малко време оставаше, преди да ми се наложи да ги разкрия.

* * *

В пет часа все още се опитвах да събера сили за това, което ми предстоеше. Бях напрегната и мрачна, когато се качихме в бентлито, и тревогата ми нарасна още повече, когато усетих, че Гидиън внимателно изучава профила ми, обърнат на другата страна. Когато вдигна ръката ми и я доближи до устните си, ми се прииска да заплача. Все още не можех да се съвзема след скандала ни в парка, а това беше най-малкият проблем, с който трябваше да се справим.

Не си казахме нито дума, докато пътувахме към апартамента му.

Когато влязохме, той ме преведе през огромния, изящно обзаведен хол и се озовахме в спалнята. Върху леглото лежаха една прекрасна коктейлна рокля с цвета на очите му и дълъг до земята черен копринен халат.

— Вчера преди вечеря имах малко време и се разходих по магазините — обясни той.

Това за миг разсея мрачното ми настроение, стана ми мило, че бе мислил за мен.

— Благодаря ти.

Той остави чантата ми на един стол пред тоалетката.

— Искам да се чувстваш добре. Можеш да облечеш халата или нещо от моите дрехи. Ще отворя бутилка вино и ще се настаним удобно. Можем да поговорим, когато си готова.

— Бих искала да взема един бърз душ.

Искаше ми се да мога да отделя случилото се в парка от това, което имах да му кажа, за да можем да обсъдим всеки един проблем поотделно, но като че ли нямах избор. С всеки изминал ден ставаше все по-вероятно някой друг да съобщи на Гидиън това, което аз сама трябваше да му кажа.

— Както искаш, ангелче. Чувствай се като у дома си.

Събух обувките си и влязох в банята. Знаех, че мълчанието ми го тревожи, но не трябваше да започвам да говоря, преди да успея да се овладея. Останах под душа дълго, в опит да установя контрол над чувствата си. За съжаление, това ме накара да си спомня случилото се тази сутрин. Дали това не беше първото ни и последно влизане под душа заедно?

Когато най-после бях готова, заварих Гидиън прав до дивана в хола. Беше свалил костюма си и бе облякъл черно копринено долнище от пижама, смъкнато доста под кръста му. Не носеше абсолютно нищо друго. В камината гореше огън, а върху ниската масичка стоеше кофичка с лед, в която бе поставена бутилката вино. В средата на масата блестяха няколко свещи с цвят на слонова кост, златистият им пламък и огънят в камината бяха единственото осветление в стаята.

— Извинявай — казах аз, застанала на прага, — търся Гидиън Крос, мъжа, който не си пада по романтиката.

Той се засмя стеснително с момчешката усмивка, която бе в пълен контраст с мъжествения сексапил на голото му тяло.

— Не гледам така на нещата. Просто се опитвам да отгатна какво би ти доставило удоволствие, правя го и се надявам да се получи.

Ти ми доставяш удоволствие.

Тръгнах към него, полите на черния халат се вееха около краката ми. Хареса ми това, че пижамата, която бе облякъл, подхождаше на дрехата, която ми бе подарил.

— И аз искам да е така — заяви той замислено. — Опитвам се.

Застанах пред него и вперих поглед в красивото му лице. Имаше нещо толкова секси в начина, по който крайчетата на косата му докосваха раменете. Прокарах длани по бицепсите му, стиснах леко твърдите мускули, след това се приближих и притиснах лице до гърдите му.

— Хей, какво има? — промърмори той и обви ръцете си около мен. — Ядосана си, че се държах като пълен задник на обяд? Или се притесняваш от това, което трябва да ми кажеш? Кажи ми какво има, Ева, за да мога да те успокоя, че всичко ще е наред.

Зарових нос в гърдите му, усещах как острите косъмчета гъделичкат бузата ми и вдишвах познатата успокояваща миризма на неговата кожа.

— Седни. Трябва да ти разкажа някои неща за себе си. Ужасни неща.

Гидиън ме пусна неохотно и аз се отдръпнах от него. Подвих крака и седнах на дивана. Той наля от златистото вино в две чаши и се настани до мен. Наведе се, прехвърли едната си ръка върху облегалката на дивана, взе виното си в другата и ми посвети цялото си внимание.

— Добре. Започвам.

Поех дълбоко въздух, преди да заговоря. Пулсът ми беше така ускорен, че се чувствах леко замаяна. Не си спомнях кога за последен път съм била толкова нервна и притеснена.

— Майка ми и баща ми никога не са сключвали брак. Не знам как точно са се запознали, защото и двамата не обичат да говорят за това. Знам, че майка ми произхожда от богато семейство. Не толкова богато, колкото това на съпруга, който си е избрала, но все пак доста заможно. Участвала е в бала на дебютантките, сещаш се, цялата церемония с бялата рокля и представянето пред обществото. След като забременяла с мен, семейството й се отказало от нея, но тя ме задържала. — Сведох поглед към чашата си. — Наистина й се възхищавам за това. Доста са я притискали да се отърве от бебето — от мен, но въпреки това ме е родила. Което е очевидно.

Той прокара пръсти през влажната ми коса.

— Извадил съм късмет.

Стиснах дланта му и целунах кокалчетата на пръстите, след това сложих ръката му в скута си.

— Дори с дете майка ми успяла да се омъжи за милионер. Бил останал вдовец и имал син, само две години по-голям от мен, така че този брак бил идеален и за двамата. Той пътуваше много и рядко се задържаше вкъщи, а майка ми харчеше парите му и се грижеше за възпитанието на сина му.

— Разбирам стремежа на хората да притежават пари, Ева — промърмори Гидиън. — Аз също изпитвам нужда да ги имам. Парите ми дават усещането за сила. И сигурност.

Погледите ни се срещнаха. Като че ли нещо премина между нас с това малко признание. Стана ми по-лесно да изрека следващите думи:

— Бях на десет, когато доведеният ми брат ме изнасили за пръв път.

Столчето на чашата в ръката му се счупи. Последвалото движение бе толкова бързо, че една го забелязах, но той успя да притисне остатъка от чашата до бедрото си, за да не се разлее съдържанието.

Изправи се на крака и аз веднага го последвах.

— Поряза ли се? Добре ли си?

— Добре съм — отвърна рязко той.

Отиде в кухнята и изхвърли чашата, разбивайки я на още стотици парчета. Аз оставих внимателно своята чаша на масата. Ръцете ми трепереха. Чух го, че отваря и затваря някакви шкафове. След няколко минути се върна с малка чаша с някаква тъмна течност в ръка.

— Седни, Ева.

Вперих поглед в него. Държеше се сковано, погледът му беше леден. Прокара ръка през лицето си и каза малко по-меко:

— Седни… моля те.

Усетих как коленете ми се подкосяват и седнах на края на дивана, като загърнах халата плътно около себе си.

Гидиън остана прав и отпи голяма глътка от питието си.

— Каза „първия път“. Колко пъти се е случвало?

Поех дълбоко въздух, опитах се да се успокоя.

— Не знам. Не ги броях.

— Каза ли на някого? Каза ли на майка си?

— Не. Господи, ако знаеше, тя щеше да ме измъкне от там. Но Нейтън направи така, че да ме е страх да й кажа. — Опитах се да преглътна и премигнах от болка, сякаш някой бе стиснал пресъхналото ми гърло. Когато отново успях да проговоря, гласът ми звучеше като шепот. — Имаше моменти, когато беше толкова зле, че бях готова да й кажа, без да се интересувам от последствията, но той разбра. Нейтън усети, че съм готова да го направя. Затова счупи гръбнака на котката ми и я остави мъртва в леглото ми.

— Господи! — Гидиън дишаше тежко. — Той не е бил просто извратен, бил е луд. Само като си помисля, че те е докосвал… Ева.

— Прислугата вероятно е знаела — продължих аз безизразно, вперила поглед в скръстените си ръце. Исках да приключа с това, да разкажа всичко, за да мога отново да го погреба дълбоко в съзнанието си, където не можеше да ме докосне в ежедневието. — Това, че и те не казваха на никого, ме караше да мисля, че и те се страхуваха. Бяха възрастни хора и се страхуваха. А аз бях дете. Какво можех да направя аз, при положение че те не правеха нищо?

— Как се отърва от него? — попита той с дрезгав глас. — Кога приключи всичко?

— Когато бях на четиринадесет. Мислех, че ми е дошъл цикълът, но получих кръвоизлив. Майка ми се уплаши и ме заведе в спешното. Бях направила спонтанен аборт. По време на прегледа откриха следи от… други травми. Белези по вагината и ануса…

Гидиън шумно остави чашата си в края на масата.

— Съжалявам — прошепнах аз, вече започваше да ми се гади. — Бих искала да ти спестя подробностите, но се страхувам, че някой може да се добере до тези факти. От болницата информираха Службата за закрила на детето, че става въпрос за сексуално насилие. Всичко това е записано в архивите им, които не са публично достояние, но има хора, които знаят цялата история. Когато мама се омъжи за Стантън, той се погрижи нищо да не излезе наяве, плати, за да се подпишат договори за поверителност… такива неща. Но ти имаш право да знаеш, че това може да се разчуе и да те постави в неудобно положение.

— Неудобно положение? — сопна се той. Целият се тресеше от гняв. — Неудобството няма нищо общо с чувствата, които изпитвам в момента.

— Гидиън…

— Ще съсипя кариерата на всеки журналист, който се осмели да напише нещо по въпроса, а след това ще унищожа издателството, което посмее да издаде статията му. — Беше толкова ядосан, че пламтеше от гняв. — Ще открия изрода, който ти е причинил тази болка, Ева, където и да е, и ще го накарам да съжалява, че е жив.

Тръпка премина през тялото ми, защото повярвах, че наистина ще изпълни заканата. Видях го, изписано на лицето му. Усетих го в гласа му, в енергията, която струеше от него, в мрачната му решителност. Той не просто изглеждаше тъмен и опасен. Гидиън бе човек, свикнал да получава това, което иска, без значение на каква цена.

Изправих се.

— Той не заслужава усилията ти, нито пък времето ти.

Ти ги заслужаваш. По дяволите! Всичко да върви по дяволите!

Приближих се до камината, имах нужда да се стопля.

— Освен това става въпрос и за пари. Ченгетата и журналистите винаги вървят след парите. Някой би се запитал защо след първия си развод майка ми получи два милиона долара, а дъщеря й от предишна връзка — пет милиона. — Усетих, че в стаята е настъпила пълна тишина. — Разбира се — продължих аз, — тези кървави пари сигурно значително са се увеличили през изминалите години. Никога не съм ги пипала, но Стантън управлява вложенията ми, а не е тайна, че всичко, до което се докосне той, се превръща в злато. Ако някога ти е минавало през ума, че съм с теб заради парите ти…

— Замълчи.

Обърнах се към него. Вгледах се в лицето му, в очите. Видях състрадание и ужас. Но най-много ме заболя от това, което не видях.

Най-големият ми кошмар се беше сбъднал. Страхувах се, че миналото ми може да унищожи привличането, което изпитва към мен. Бях споделила с Кари, че Гидиън може да реши да остане с мен, воден от грешните мотиви. Че може да остане до мен, но в крайна сметка да го загубя.

Изглежда, точно това се беше случило.

Загрузка...