1

pontifex (лат.). — Строител на мостове — първоначално титла на римски жрец, по-късно бива възприета като определение на римокатолическите епископи, а pontifex maximus (върховен жрец) — на папата в края на IV в.сл.Хр. В съвременния език и двата термина обикновено се отнасят до папата. — (Бел.ред.)

2

относно добродетелите (лат.) — (Бел.прев.)

3

да запазя тайна от онези, у които откровението може да е причина за предразсъдък или да опозори името на блажения.

4

Oleum vitrioli (лат.) „сярно масло“ — е медицинските и алхимическите трактати от онова време с думата „витриол“ се обозначават меден, железен и цинков сулфат, както и сярната киселина. — (Бел.ред.)

5

Дон Хуан Австрийски (1547–1578 г.) — незаконен син на Карл V Испански, император на Свещената Римска Империя и полубрат на Филип II Испански. Като военачалник на испанската армия побеждава турската войска в прочутата морска битка при Лепанто. — (Бел.ред.)

6

В средновековните университети т.нар. „тривий“ включва дисциплините граматика, реторика и логика, а „квадривият“ — геометрия, аритметика, музика и астрономия. — (Бел.ред.)

7

Галиканизъм — теория, застъпвана известно време от представителите на френската (галиканска) църква, според която властта на папата трябва да се ограничи в полза на епископите и светската власт. — (Бел.ред.)

8

Квиетизъм — религиозно учение, формулирано от Мигел де Молинос (1640 — 1697 г.), което препоръчва пасивно подчинение на волята Божия, отхвърля богослуженията и аскезата. Католическата църква заклеймява квиетизма като ерес. (Бел.ред.)

9

Бернини, Джовани Лоренцо (1598–1680 г.) — италиански скулптор и архитект, основна фигура на италианския барок, архитект на „Свети Петър“ в Рим. — (Бел.ред.)

10

Фронда — под това общо наименование са известни размириците, съпровождали непълнолетието на крал Луи XIV (1648–1653 г.), причинени от усилията на парламента да ограничи нарастващата власт на Короната от личните амбиции на недоволни благородници и съпротивата на народа срещу данъчното бреме, наложено от кардиналите Ришельо и Мазарини. — (Бел.ред.)

11

Блаженият Ориген (ок. 185 — ок. 254 сл. Хр.) — ученик на Климент Александрийски, ръководил от 202 до 231 г. християнски училища в Александрия и Цезарея. Изгражда религиозна концепция, в която се опитва да обедини християнството и неоплатонизма.

12

разчупен (ит.) — (Бел.прев.)

13

Народен испански танц, преобразен в дворцов танц и въведен в инструменталната музика през XVII и XVIII век. — (Бел.прев.)

14

сухи и студени (лат.) — (Бел.прев.)

15

имат пречистващо свойство (лат.) — (Бел.прев.)

16

замърсено сърце (лат.) — (Бел.прев.)

17

всяка слабост и отсъствие на духа (лат.) — (Бел.прев.)

18

Андреа Паладио (1508–1580 г.) — считан за най-влиятелната фигура е историята на архитектурата, прилагал в работата си принципи на архитектурата на древния Рим. — (Бел.ред.)

19

по-лесно (лат.) — (Бел.прев.)

20

каруца, война и тичане (ит.) — (Бел.прев.)

21

Конклав — общо събрание на кардиналите за избиране на нов папа. — (Бел.ред.)

22

Принц-електор — потомствена титла на висши благородници в Свещената Римска Империя, която означава, че те имат право да участват в избора на император. Титлата „палатински електор“ е провъзгласена със златна папска була за най-висок светски пост в Империята. — (Бел.ред.)

23

Да ти прости Бог всичко онова, което си съгрешил чрез сетивата. (лат.) — (Бел.прев.)

24

Чрез тези свещени помазвания и чрез Своето преблаго милосърдие, да ти прости Бог всичко, в което си се провинил чрез зрение, слух, мирис, вкус, допир, (лат.) — (Бел.прев.)

25

омразните неща (лат.) — (Бел.прев.)

26

елексира на живота (лат.) — (Бел.прев.)

27

на философите (лат.) — (Бел.прев.)

28

велик, универсален сироп (лат.) — (Бел.прев.)

29

колофон — (Бел.прев.)

30

антична мярка, равна на 1/24 унция — (Бел.прев.)

31

Избави ни от злото. (лат.) — (Бел.прев.)

32

pollice на ит. от лат. pollex, производно от polleo — силен съм, значителен съм — (Бел.прев.)

33

защото има сила (лат.) — (Бел.прев.)

34

Последните думи са на Волтер. — (Бел.ред.)

35

Това съм аз. (фр.) — (Бел.прев.)

36

не съществува безвъздушно пространство в природата (лат.) — (Бел.прев.)

37

Сиденамий — латински вариант на името на Томас Сиднъм, сътрудник на Джон Лок в медицинските му изследвания. — (Бел.ред.)

38

I. H. S. — съкр. на лат. фраза In Hoc Signo vinces (с този знак ще победиш), но според средновековната традиция буквите са абревиатура на фразата „Jesus Homini Salvator“ (Иисус, спасител на човечеството). — (Бел.ред.)

39

Никой не е пророк в родината си (лат.) — (Бел.прев.)

40

Ландскнехти — наемници, служили между другото и на Карл V, когато нахлува с войските си в Рим през 1527 г., пленява папа Климент VII и го затваря в замъка „Сант Анджело“, заради подкрепата, която папата оказва на неговия съперник, френския крал Франсоа I. — (Бел.ред.)

41

Представители на Светата колегия на кардиналите в църковната администрация. — (Бел.ред.)

42

десертно вино, произведено за първи път в Гърция, а впоследствие и на остров Мадейра. — (Бел.ред.)

43

в постоянно нарастване. (муз.) — (Бел.прев.)

44

средните (лат.) — (Бел.прев.)

45

по-малки (лат.) — (Бел.прев.)

46

най-малки (лат.) — (Бел.прев.)

47

Вид паста с формата на оризови зърна, използвана днес като добавка за супи. — (Бел.прев.)

48

лекове (лат.) — (Бел.прев.)

49

La Serenissima — „най-ведрата“ историческо наименование на Венецианската република. — (Бел.ред.)

50

stufa (ит.) — съвременно значение — печка, парник, сушилня; едно време — малка баня с гореща вода, сауна — (Бел.прев.)

51

От „гвелфи“ и „гибелини“ — имената на фракциите, поддържали респективно папската държава и Свещената Римска Империя в Италия през XII и XIII в. Най-общо гвелфите застъпвали интересите на богатите търговски фамилии, а гибелините — на поземлената аристокрация. — (Бел.ред.)

52

Пиетро Аретино (1492–1556 г.) — италиански поет, покровителстван от Медичите, автор на сатирични политически коментари и еротична поезия. Преследван е от Църквата заради прочутите си еротични сонети, съпровождани от гравюри на Джулио Романо. — (Бел.ред.)

53

Централна улица в Амстердам. — (Бел.ред.)

54

религия и честност (лат.) — (Бел.прев.)

55

и беше достатъчно (лат.) — (Бел.прев.)

56

Джироламо Фракасторо (1478–1553 г.) — италиански лекар, поет астроном и геолог, който предлага научна теория за бацилите като разпространители на болести повече от 300 г. преди Луи Пастьор и Роберт Кох. — (Бел.ред)

57

до господаря на мумиите (лат.) — (Бел.прев.)

58

дървото на милосърдието (лат.) — (Бел.прев.)

59

мярка за вино и олио, равна на около половин литър, използвана в бароков Рим — (Бел.прев.)

60

Реформистко движение в католическата църква, което се опитва да придаде повече тежест на учението на Св. Августин, според което спасението на човешката душа зависи изцяло от Божията милост, а не от човешката воля за вършене на добро. Янсенизмът е оспорван яростно от йезуитите, които придават по-голямо значение на човешката воля. Движението е наречено така по името на своя основател епископ Корнелиус Янсен. Било е разпространено най-вече във Франция. За средище на янсенизма се считал цистерцианският манастир „Порт Роял“ — (Бел.ред.)

61

териак — в средновековието — универсално лекарство. — (Бел.ред.)

62

Мелоцо от Форли (1438–1494 г.) — италиански художник, много популярен сред съвременниците си, майстор на перспективата, работил в Лорето, Рим и Урбино; силно повлиян от Паоло дела Франческа. — (Бел.ред.)

63

така да се каже (лат.) — (Бел.прев.)

64

Подземен Рим (лат.) — (Бел.прев.)

65

от corpo — тяло и santo — свещен — (Бел.прев.)

66

пазител на реликвите и гробищата (лат.) — (Бел.прев.)

67

палми и ампули, оцветени с кръвта им, трябва да се имат за сигурни знаци (лат.) — (Бел.прев.)

68

да почитаме, каквото познаваме

69

Това тук не е лула! (фр.) — (Бел.прев.)

70

дихание от корема (лат.)

71

твърди сладки от брашно с мед, шоколад, стафиди, сухи смокини и парченца бадеми — (Бел.прев.)

72

Върху Йеремия (лат.) — (Бел.прев.)

73

Оракулът на Кирил (лат.) — (Бел.прев.)

74

Новият апокалипсис (лат.) — (Бел.прев.)

75

една кошара и един пастир (лат.) — (Бел.прев.)

76

Градът на Замъка (ит.) — (Бел.прев.)

77

прогонен неприятел (лат.) — (Бел.прев.)

78

от ит. Cacciare — ловувам, прогонвам и nemici — неприятели — (Бел.прев.)

79

от възвишението на планината (лат.) — (Бел.прев.)

80

веселието на кръста (лат.) — (Бел.прев.)

81

на ит. monte di pieta, букв. планина на състраданието — (Бел.прев.)

82

последното предаване „на властта“, „на престола“ на Светата Римска Църква ще седне римският Петър, който ще води стадата в множество нещастия; и след като те преминат, градът на седемте хълма ще бъде разрушен и страшен съдник ще съди народа — (Бел.прев.)

83

Мазаниело (1620? — 1647 г.) — псевдоним на Томазо Аниело, неаполитански рибар, водил бунта на бедняците срещу испанските управници на Неапол. Вицекралят на Испания преговаря лично с Мазаниело и приема предложените от него реформи, но скоро след това Мазаниело загива при загадъчни обстоятелства, убит или от агенти на вицекраля, или от собствените си последователи. — (Бел.ред.)

84

Влюбени, живели във Вавилон, разделени от волята на родителите си и срещнали трагична смърт. Пирам и Тизба си говорели през една пролука на стената между къщите им. Историята на любовта им е възпята в „Метаморфози“ на Овидий — (Бел.ред.)

85

Ниймегенски мир — В Ниймеген през 1678–79 г. се подписват последователно мирните договори между Франция и Холандия, Франция и Испания и Франция и Свещената Римска империя. Сключвайки отделни мирни договори, Франция успява да извоюва надмощие над бившите си противници. — (Бел.ред.)

86

Главен град на о-в Крит, името е използвано и за целия остров. След дългогодишната обсада на Кандия (1645–1649 г.) остров Крит, който дотогава е венецианско владение, пада под ударите на турската войска и през последвалите два века е част от Отоманската империя. — (Бел.ред.)

87

Бактрия — историческа област в Азия, около средното и горно течение на река Амударя. (Бел.ред.)

88

свободно (лат.) — (Бел.прев.)

89

Казуистика — в католическото богословие и средновековната юриспруденция — прилагане на общи догматични положения към отделни частни случаи, по-специално по отношение на конфликти на съвестта и морала. — (Бел.ред.)

90

удобно (лат.) — (Бел.прев.)

91

За критичните дни. (лат.) — (Бел.прев.)

92

Тълкуване на сънищата. — (Бел.ред.)

93

Заседание на кардиналите под председателството на папата. — (Бел.ред.)

94

пропуски (лат.) — (Бел.прев.)

95

Андреа Арголи (1568?-1657 г.) — италиански астролог, астроном и математик, баща на поета Джовани Арголи, който също се занимавал с астрология и математика. — (Бел.ред.)

96

Доминиканецът Томазо Кампанела (1568–1659 г.) е бил обвиняван, освен в ерес, и в магьосничество. Съвременните оценки на живота и личността му са много противоречиви. Занимавал се е с астрология, медицина и математика. Писал е философски и астрологически трактати, но поради политическия си характер утопичното му произведение „Градът на слънцето“ е най-добре известно. — (Бел.ред.)

97

Джачиншо Чентини — племенник на кардинал д’Асколи, чул предсказанието на някакъв шарлатанин, че чичо му ще наследи властващия папа Урбан VIII. Неблагоразумният млад човек се опитал да ускори смъртта на папата с помощта на всевъзможни окултни церемонии. Опитите му били разкрити и Чентини бил екзекутиран на 22 април 1634 г. — (Бел.ред.)

98

За избягването на звездната съдба, (лат.) — (Бел.прев.)

99

Албертус Магнус (1193–1280 г.) — доминикански свещеник, прочут с универсалните си познания, застъпник на идеята, че религията и науката трябва да се допълват, а не да се противопоставят. Считан за най-великия немски философ и теолог на Средновековието, първи прилага философията на Аристотел към християнската доктрина. Провъзгласен за блажен през 1622 г. Канонизиран през 1931 г. — (Бел.ред.)

100

Пиер д’Ели (1350-142? г.) — френски теолог и философ, епископ, впоследствие кардинал. В някои от трактатите си поддържа теорията, че епископите и свещениците получават правата си пряко от Бога, а не чрез посредничеството на папата, че папата не е недосегаем от присъдата на общия църковен събор, че нито папата, нито общият църковен събор са непогрешими, а непогрешимостта е качество единствено на Църквата като общо понятие. — (Бел.ред.)

101

Албумазар — водещ астролог на ислямския свят, известен най-вече с теорията си че светът, създаден при засичането на седемте планети в първия градус на Овена, ще свърши при подобно засичане в последния градус на Рибите. — (Бел.ред.)

102

Главен фундамент в редуваннята на годините на света и влизането на Слънцето в първата точка на Овена, (лат.) — (Бел.прев.)

103

че Луната в противостоене на Марс довежда отровни болести, тъй като в огнен знак, (човек) се свършва бързо и рядко (се връща) към живота, (лат.) — (Бел.прев.)

104

затова в тази точка на земята и в земния знак с благоприятните предвещания, които произлизат от него, докато Меркурий го напада, предвещава земетресения, произвежда от земята огън, увеличава силно страховете и смущенията, разваля минералите и сярата на земята, (лат.) — (Бел.прев.)

105

Джон Скотус (1265–1308 г.) — един от най-влиятелните философи и теолози на Средновековието, занимавал се със семантиката на религиозния език и естеството на човешките свободи. — (Бел.ред.)

106

сифилис — (Бел.ред.)

107

Хермес Трисмегистос (тройно велик) — древногръцки еквивалент на египетския бог Тот, комуто се приписват апокрифни откровения на окултни, теологически и философски теми. — (Бел.ред.)

108

магнетическата сила (лат.) — (Бел.прев.)

109

за по-голяма слава на Бога (лат.) — девиз на ордена на йезуитите — (Бел.прев.)

110

геометрически и математически — (Бел.прев.)

111

Египетският Едип (лат.) — (Бел.прев.)

112

кралската тераса (ит.) — (Бел.прев.)

113

Публий Вергилий Марон — (Бел.ред.)

114

Якопо Санадзаро (1456–1530 г.) — италиански писател, придворен на калабрийския херцог, най-известното му произведение е пасторалът в стихове и проза „Аркадия“, в които идеализираният свят на героите е противопоставен на моралната разруха в придворния живот — (Бел.ред.)

115

вид грозде, от което се прави виното „Лакрима Кристи“, т.е. Сълзата на Иисус, едно от най-известните вина в зоната на Неапол, Кампания — (Бел.прев.)

116

(гр.) самобратска; думата е от мъжки род, тъй като от същия род е „кръв“ на италиански — (Бел.прев.)

117

Ниша в древните гробници, където се полага урната, букв. гълъбарник. — (Бел.прев.)

118

Театър на човешкия живот (лат.) — (Бел.прев.)

119

„Основа на доктрината за движенията на тежестите от Джордано Витали“ (лат.) — (Бел.прев.)

120

Трактат за съдийското съсловие (лат.) — (Бел.прев.)

121

Основи и упражнения на гръцки език (лат.) — (Бел.прев.)

122

„Втора книга на Царете“ във Вулгатата отговаря на юдейската „Втора книга на царете“, но тъй като източноправославните Библии наричат двете книги на Самуил, съответно „Първа и Втора книга на царете“, следователно точния цитат, написан на листчето, е началото на „Четвърта книга царства“ в българската Библия, а не на Втора царства — (Бел.прев.)

123

велик балсам (лат.) — (Бел.ред.)

124

Първа книга Царства 5:12; 6:4 — (Бел.ред.)

125

философският камък на Леонардо (лат.) — (Бел.прев.)

126

смесѝ (лат) — (Бел.прев.)

127

Вариант на лютнята през 16 в., буквално се превежда „голяма китара“ — (Бел.прев.)

128

Инструмент, подобен на лютня, с двойна захватка и с четиринайсет двойки струни, както при клавесина, типичен бароков инструмент — (Бел.прев.)

129

Система за нотопис за клавирни и струнни инструменти, отбелязваща нотите с цифри и пръстите с букви, характерна за 16 и 17 век — (Бел.прев.)

130

Събрани съчинения (лат.) — (Бел.ред.)

131

Главният лекар (лат.) — (Бел.ред.)

132

За тайните знаци на буквите (лат.) — (Бел.прев.)

133

неподходящите скокове (лат.) — (Бел.прев.)

134

в изобилие (лат.) — (Бел.ред.)

135

За предсказанията (лат.) — (Бел.ред.)

136

Непреводима игра на думи, на италиански spirito значи „дух“ и „спирт“ — (Бел.прев.)

137

одухотворени червейчета (лат.) — (Бел.прев.)

138

Тайна на болестта; болестта се развива както хората; увеличава имуществото си; остарява ненадейно; впоследствие чумата се обръща и се разпада; подновява се до безкрайност; загадъчни препятствия крият тайната на живота — (Бел.прев.)

139

Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (1493–1541 г.) — швейцарски лекар, естественик и философ, професор в Базелския университет, противник на схоластиката, поставя медицината на научни основи и утвърждава ролята на химията, но остава повлиян от алхимията и свързаната с нея средновековна мистика. — (Бел.ред.)

140

Бяга нечестивият, макар и никой да не го гони (лат.) — (Бел.ред.)

141

подземен град (лат.) — (Бел.ред.)

142

Рибата е раннохристиянски символ, защото буквите на гръцката дума за „риба“ в същата последователност са и първите букви на фразата Иисус Христос, Син Божи, Спасител. — (Бел, ред.)

143

Свети Карло Боромео (1538–1584 г.) — милански архиепископ, кардинал, държавен секретар по времето на папа Пий IV. Една от централните фигури на католическата контрареформация Полагал приживе големи усилия в борбата срещу чумата, канонизиран, считан за светец-покровител на застрашените от чума. — (Бел.ред.)

144

Свети Бернар дьо Клерво (1090–1153 г.) — основател на абатството в Клерво — център на бенедектинските реформи. Съветник на папи и монарси, автор на многобройни теологични и мистични трактати, оставил обемна кореспонденция. — (Бел.ред.)

145

Алеманда — танц от началото на XVI в., произхожда от Германия, преминава през Елзас във Франция, популярен и в Испания и Швейцария. Един от любимите танци на Луи XIV. — (Бел.ред.)

146

Куранта — италиански танц от епохата на ренесанса и барока, изпълняван по време на театрални представления във Франция, където е въведен от Катерина Медичи, впоследствие, през XVII в., много популярен в Англия. — (Бел.ред.)

147

Сарабанда — произходът на танца е мавритански, навлиза в Европа през Испания. Въведен във френския двор от кардинал Ришельо в желанието му да се понрави на кралица Ана Австрийска. — (Бел.ред.)

148

Гавот — старинен френски танц. — (Бел.ред.)

149

Жига — бърз английски танц. — (Бел.ред.)

150

Легендата датира именно от времето на чумата в Рим през 567 г., оттам и произходът на името на замъка, което му е дадено през XII в., когато влиза в границите на папската държава В чест на чудотворното спасение е издигната и статуята на ангел на върха на замъка. — (Бел.ред.)

151

с голямо веселие (лат.) — (Бел.ред.)

152

Дойдохме, видяхме, Бог победи — (Бел.прев.)

153

като съпрузи (лат.) — (Бел.ред.)

154

Прелат с функции на съдия в Свещената римска рота, тоест редовния съдебен орган на Църквата, съставен от аудитори, назначени от папата и ръководени от декан — (Бел.прев.)

155

общи и неразделими — (Бел.прев.)

156

за славата на маслиновата клонка — (Бел.прев.)

157

Книга с предсказания на Аркандам, доктор по астрология, (фр.) — (Бел.ред.)

158

което трябваше да се докаже (лат.) — (Бел.прев.)

159

Всяка регистрирана сума трябва да се явява като дълг по една сметка и кредит по друга — (Бел.прев.)

160

с цел да опровергае (лат.) — (Бел.прев.)

161

Не е дадено на всички да идат в Коринт (лат.) — (Бел.прев.)

Загрузка...