Петимата велики воини

Четвърта биткаЛеговището на месоядния

Русия, Далечния изток

16 март 2008

2 дни преди четвъртия и петия срок

16 март 2008

2 дни преди четвъртия и петия краен срок

Някой плисна кофа ледена вода в лицето на Джак и той се свести.

Седна. Намираше се в тъмна килия, чиито стени бяха облицовани с противно бели керамични плочки. На пода имаше канал.

Лош знак — в бившия Съветски съюз правеха килиите по този начин, защото се чистеха по-лесно. Просто поливаш стените с маркуч и цялата кръв изтича в канала.

— Ставай! — излая войникът от Спецназ, който го беше залял. — Генералът иска да говори с теб.

— Къде са приятелите ми?

— Мърдай!

Със закопчани ръце Джак бе изкаран от килията и поведен през лабиринт бетонни стълби и тунели. Общата им черта бяха тръбите — десетки тръби, минаващи по тавана на всеки коридор.

В един момент прекоси огромна зала по издигнат стоманен мост. Просторното сиво помещение бе заето от шестнадесет грамадни турбини, захранвани от тръби с размерите на автобуси. Сякаш се намираше в…

Поредното бетонно стълбище без прозорци водеше много етажи нагоре. Най-сетне стигнаха до някаква врата и войникът от Спецназ я отвори.

Ослепителното зимно слънце блесна в очите на Джак. Той пристъпи навън и се озова на върха на колосална планинска язовирна стена, проснала се между два покрити със сняг върха. От едната страна стената придържаше язовир със скромни размери; от другата се спускаше на сто и петдесет метра чак до дъното на скалиста клисура. Пейзажът бе суров и гол. Виеше вятър. Намираше се насред нищото.

Войникът го бутна да тръгне по дългата дъга на стената към някаква постройка с купол, кацнала гордо на единия от двата върха.

Намръщи се. Разбра какво представлява постройката.

Обсерватория.

Джак влезе в огромното полусферично помещение.

Беше старо, мрачно и построено предимно от бетон — друг класически продукт на съветската ера. И миришеше на стара болница — на застояло и в същото време стерилно. Гигантски сребрист телескоп бе насочен нагоре през отвор в купола. За разлика от всичко друго на това място, той бе модерен и нов, последна дума на техниката.

— Аха, ето го и него! — напевно каза нечий глас и отекна в празното пространство. Говореше на английски, с мек акцент.

Някакъв мъж към шейсетте излезе иззад телескопа и спря пред Джак, сякаш беше домакин на вечерно парти, посрещащ поредния си гост.

Джак го позна моментално. Пък и нямаше друг начин.

Оголената сребриста маса, която оформяше долната лява челюст на мъжа, бе едновременно ужасяваща и уникална. Очите му — сиви сфери, които се движеха, без да мигат — огледаха Джак от глава до пети, сякаш преценяваха всяка част от него, всеки мускул, всеки потенциал на тялото.

После мъжът със стоманената челюст се вгледа внимателно в очите на Джак и сякаш прецени потенциала вътре в Джак — умствените му способности, решимостта, куража.

Едва тогава мъжът със стоманената челюст примигна и каза:

— Добре дошъл в скромната ми бърлога, Уест-младши. Аз съм Владимир Карнов, генерал от Федералната служба за сигурност, или ФСС, но може би ме познаваш под друго име — Месоядния.

— Къде са Лили и Зоуи? — остро попита Джак.

— Търпение, Уест-младши. Ще се събереш с тях, като му дойде времето. Оттук, моля.

Месоядния поведе Джак около големия телескоп.

— Наблюдавам те от известно време, да знаеш. Храбър си. И умен, също като баща ти. Но за разлика от него, имаш любопитната склонност към вярност, което те кара да предприемаш безразсъдни и ненужни действия. Като например нахлуването ти в малкото леговище на приятеля ми Мордехай Мюниц в Израел преди месец.

Джак впи поглед в Месоядния.

— Откъде може да знаеш за…?

— Ох, как само ядоса стария Мордехай. — Месоядния се изкиска. — Баща ти никога ли не ти е казвал да не ядосваш човек, който събира хора за удоволствие?

Джак затаи дъх. След като бяха спасили Стреч от Мордехай Мюниц, Мечо Пух му бе казал, че Мюниц споменал, че е научил тази техника на „живо затворничество“ от бивш съветски генерал, с когото имали „дружеско съревнование“ по колекциониране на човешки същества.

Джак ахна.

— Ти си…

— Да, аз съм. — Месоядния се усмихна като крокодил. — Аз научих Стария майстор на техниката за събиране на хора; наричам въпросните резервоари „живи гробници“. Но това не е единственото ми хоби. Освен това внимателно следях подвизите ти през родините — от повторното полагане на Пирамидиона на Голямата пирамида до опитите ти през последните месеци да възстановиш митичната Машина. Както казах, наблюдавам те от много време.

Месоядния изведе Джак от другата страна на масивния телескоп…

… и Джак се закова на място.

Покрай дългата извита стена на старата обсерватория имаше цели петнайсет подсилени резервоара, пълни с мътна зелена течност, в които се очертаваха фигурите на разпънати вътре хора.

— Майко мила… — изпъшка Джак.

Само че това не бе всичко.

По-нататък покрай стената Джак видя още пленници — стояха уморено до стената, закопчани за стърчащите от нея яки скоби.

Зоуи.

Астро.

Вълка, Рапирата и магьосникът на неета.

Лили стоеше наблизо — свободна, но нямаше къде да избяга.

Всички бяха заловени в Хокайдо, подобно на самия Джак.

Но и това не бе всичко.

Оказа се, че Месоядния наистина е бил зает. Ветераните от Върха в Хокайдо не бяха единствените пленници, които бе събрал. Имаше и още, също закопчани за стената.

Мао Гонли от Китай — видян за последен път в Монголия.

Агент Пол Робъртсън от ЦРУ, който беше на срещата в Дубай, когато Астро бе вкаран в екипа на Джак; за последно го беше виждал на остров Мортимър.

Скай Монстър и Танк Танака — Месоядния явно ги беше открил в „Халикарнас“ недалеч от Владивосток.

Лешояда, саудитският шпионин.

Както и Ятагана, коварният по-голям брат на Мечо Пух, който бе в съюз с Лешояда.

Джак си припомни кога ги беше виждал за последно. Бяха осъществили видеовръзка с него и твърдяха, че са отвлекли…

Месоядния като че ли се наслаждаваше на изписания на лицето на Джак шок. Отиде до една работна маса, разположена недалеч от пленниците.

На нея лежеше Философският камък, отнет от Вълка в Хокайдо. Огнения камък обаче, който също бе у Вълка, го нямаше.

Месоядния се обърна към един от хората си, който седеше зад комуникационна конзола.

— Имаме ли връзка с другарите на младия Уест в Обединеното кралство?

— Да, господине. — Войникът включи един по-голям екран и Джак видя Мечо Пух, Стреч и близнаците, обърнати към камерата и заобиколени от британски морски пехотинци. С тях седеше Йоланте.

— Госпожице Йоланте. — Месоядния се поклони. — Как сте?

— Много добре, благодаря, братовчеде — отвърна Йоланте.

„Братовчеде?“

— Огненият камък вече пристигна ли? — попита Месоядния.

— Казаха ми, че току-що е кацнал в Станстед. Ще го прибера в най-скоро време — отвърна Йоланте.

— Чудесно. — Месоядния се обърна към Джак. — Отдавна разбрах за мисията по възстановяването на Машината. Отдавна живеех тайно и работих за гнусния режим, като криех царствения си произход и очаквах точно този момент. Родът ми е стар и благороден, по-стар от онези комунистически говеда, които откраднаха Русия от моя дядо, последния цар. Фамилията ми не е Карнов, а Романов и подобно на госпожица Йоланте, произходът ми възлиза до най-благородния първоизточник — Deus Rex.

Изгледа Джак и извади нещо от вътрешния джоб на куртката си.

Стълб.

Джак видя петте хоризонтални линии върху него — беше Петият стълб. При това прозрачен, а не мътен. Месоядния явно вече го беше пречистил с Философския камък и с Огнения камък, преди да изпрати последния на Йоланте. Сега го постави на работната маса до Философския камък.

Мислите на Джак запрепускаха. Спомни си инструкциите за Месоядния, които бяха получили с Лили в Пайн Гап.

Владимир Карнов — не, Романов — бе високопоставен служител на КГБ. Станал известен на Запад, когато разкрил заговора на КГБ от 1991 г. за свалянето на Горбачов през последните дни на СССР — ход, който бе бетонирал бъдещето му във ФСС, когато организацията замени бившите тайни служби след гибелта на Съветския съюз.

Джак предположи, че през цялото това време никой в Русия не е знаел за истинския произход на Месоядния. Измамването на КГБ — същата служба, която под името ЧК бе преследвала царствените му предци — несъмнено му бе доставило огромно удоволствие.

— А сега това велико начинание достигна критичен кръстопът, точка, в която трябва да се намеся — каза Месоядния.

Огледа всички — Джак и хората му, Вълка, Рапирата и Робъртсън, Мао, Лешояда и Ятагана — и добави:

— Сега всички вие работите за мен. И ще ми дадете онова, което искам, помнете ми думите.

Джак беше закопчан за стената с останалите.

Месоядния лениво закрачи пред тях.

— Ето ви и вас, великите нации на света, играчите в голямата игра.

Спря пред Мао Гонли.

— Жадният за мощ Китай.

После пред Лешояда:

— Богатите, но безполезни саудитци.

Пред Ятагана:

— Бароните — крадци от Дубай.

Пред Вълка, Рапирата и Робъртсън:

— Масоните на Америка и техните водачи, великата група „Колдуел“.

Пред Танка:

— Японците с наранена гордост, които извършиха контрацеремонията с втория Пирамидион и развалиха Тартар. Така изпълнени с омраза. Но тъй като вие желаете светът да бъде унищожен, боя се, че нямам нужда от вас…

Изстрелът накара всички да подскочат. Месоядния бе вдигнал бързо пистолета си и на стената зад главата на Танка цъфна противна кървава звезда. Старият японски професор се свлече мъртъв, увиснал на белезниците си.

Месоядния прибра пистолета в кобура и продължи да се разхожда, без дори да мигне.

С все същия небрежен тон се обърна към Джак и Зоуи:

— Да не забравяме и твърдоглавата коалиция на малките нации, която се бори да защити света от подчиняването му на един тираничен владетел. И накрая е моята кръвна линия, владетелските фамилии на Европа, Deus Rex, чието право на властване ни е дадено от самия Господ Бог. Нашата връзка с тези Стълбове е може би най-старата от всички.

Месоядния се насочи към колекцията си резервоари.

Джак се хвана, че поглежда към някои от фигурите в тях — мъже и жени на различна възраст, с наведени глави, с бавно носещи се в течността коси, всички все още живи.

Не разпозна повечето. Но някои му бяха познати.

Руската журналистка, която бе критикувала режима на Путин и бе изчезнала през 2001 г. Огненочервената й коса не можеше да се сбърка.

Лидерът на чеченските сепаратисти Николай Голгов — прочутата му черна татуировка на дракон ясно се виждаше на гърдите му.

Джак се намръщи с отвращение от ужасяващата изложба.

Месоядния спря в края на редицата резервоари до голяма двойна плъзгаща се врата. Обърна се.

— Знаеш ли, Уест-младши, наистина трябва да ти благодаря.

— За какво?

— Нашите фамилни записи за Машината стигат само дотук. Но пипалата ни са пуснати нашироко и надълбоко. Под маската на университетски дарения и стипендии през годините родът ми е наел множество учени и историци, които да изнамерят информация и сведения относно Машината. Всъщност най-добрият ни изследовател изчезна преди няколко години в Африка и я смятахме за мъртва. Но в края на миналата година твоите хора я спасиха от прословутото племе неета.

Джак ахна.

— Не може да бъде…

Месоядния се ухили и отвори една от вратите. В обсерваторията влезе Даян Касиди.

— Здравей, Джак.

— Мамка му…

— Няма нещо, което да сте направили през последния месец и за което да не знам — каза Месоядния. — Доктор Касиди ме държеше в течение за всичко, което сте видели, чули и открили след Втория връх. Щом ми съобщи, че е с вас, аз й поръчах да ви сътрудничи, тъй като знаех, че още не е настъпил моментът да се включа пряко в това начинание. Така де, защо да хабя силите си, когато вие можете да го правите вместо мен?

Джак изгледа кръвнишки Даян Касиди. Изобщо не му бе хрумвало, че хората му могат да спасят един от противниците си от неета.

— Всички работим за някого — каза Даян.

— Лили може би е права. Трябва да сме по-внимателни кого спасяваме — отвърна Джак.

Даян посочи с брадичка магьосника на неета и се обърна към Месоядния.

— Този е като японците. Желае края на света. Трябва да бъде елиминиран.

Месоядния кимна.

— Зная. Зная и какво са направили хората му с теб. Но той може да бъде много екзотична добавка към колекцията ми. Мисля да го загробя.

Даян изгледа изпепеляващо магьосника.

— Не е зле.

Месоядния спря до друга голяма плъзгаща се врата.

— Сега сигурно се чудите как ли ще ви увещая да действате от мое име. Краят на чуденето настъпи.

С тънка усмивка отвори вратата и разкри още няколко резервоара, наполовина пълни с формалдехид и продължаващи да се пълнят — бързо.

В резервоарите вече бяха затворени още пленници.

Дъхът на Джак секна.

— Исусе Христе…

В първия резервоар, потопен до кръста в отвратителната зелена течност, гол и закопчан с белезници, с маска за дишане, покриваща половината лице, устата и носа, с широко разтворени от ужас очи, бе закръгленият, меко казано, шейх Анзар ал Абас, бащата на Мечо Пух и Ятагана.

В съседните два имаше малко китайче и майка му. Щом ги видя, Мао Гонли ахна.

А в последните два наполовина пълни резервоара бяха…

Алби Калвин и майка му Лоуис.

— Не… — промълви Джак. — Не, не, не…

Джак не можеше да откъсне очи от Алби и Лоуис.

Над дихателните маски, покриващи долната половина на лицата им, погледите им срещнаха неговия — измъчени, умоляващи…

Джак се обърна към Месоядния.

— Ах ти, кучи…

— Не обвинявай мен, млади Уест. — Месоядния кимна към Лешояда и Ятагана. — Те отвлякоха момчето и майка му с намерението да те изнудват. Аз просто ги прибрах по-късно, когато спипах арабите.

Убийственият поглед на Джак се насочи към Лешояда и Ятагана и той им обеща:

— Когато това приключи, хубаво ще си поприказваме.

— Нареди се на опашката, Джак — обади се Мечо Пух от екрана. — Здрасти, братко — каза на Ятагана. — Доста време мина, откакто предаде баща ни и мисията ни и ме остави да умра в онази мина.

Ятагана погледна баща си в резервоара. Отначало изглеждаше шокиран, но после шокът отстъпи пред дързостта.

— Имам повече акъл от вас двамата.

Месоядния се изкиска.

— О, семейни разпри! Това ми харесва. Харесва ми!

После отново стана делови и се обърна към групата пленници, закопчани за стената — Джак, Зоуи, Вълка, Робъртсън, Рапирата, Мао, Ятагана и Лешояда.

— Предложението ми е следното. Ще ми дадете всички Стълбове, които вече са у вас — Стълба на Знанието от Първия връх, на Топлината от втория…

— Как ли пък не — изсумтя Робъртсън.

Месоядния въздъхна…

… и просто извади пистолета си и застреля Робъртсън от упор в челото. Главата на човека от ЦРУ се пръсна и обсипа Рапирата, който стоеше до него, с кръв и мозъчна тъкан.

Месоядния прибра пистолета и продължи да говори така, сякаш хладнокръвното убийство изобщо не се бе състояло.

— Както казвах, ще ми дадете първите два Стълба…

Вълка кимна. Лешояда също.

— Добре. Вече взех Стълба на Зрението от Уест Стария, след като излезе с него от Третия стълб в Япония. Неговата награда е най-интересна за онези, които познават пълния й потенциал. Освен това ще положите следващите два Стълба — Четвъртия и Петия…

— Но ти вече разполагаш с тях — каза Джак. — Четвъртият е у Йоланте, а тук виждам Петия.

— Да — съгласи се Месоядния. — Но не зная местоположението на съответните им Върхове.

Обърна се към Вълка:

— Съединените щати контролират Петия връх, нали? Държите го от хиляда деветстотин седемдесет и трета на остров Диего Гарсия в Индийския океан.

Вълка стисна зъби.

— Да.

— И ви е нужен единствено Стълбът.

— Точно така.

Месоядния се обърна към екрана, на който се виждаха близнаците, Мечо Пух и Стреч.

— А вие, верни бойци на Уест Младия. Намерили сте Чашата в Британския музей и сте открили Извора на Черната топола, нали? Успяхте ли също да откриете и местоположението на Четвъртия връх, отдавна изгубен за историята и дори за нашите обширни владетелски архиви?

— Знаем къде се намира — отвърна Лаклан.

— В такъв случай ето какво ще направите — рече Месоядния. — Ще пречистите Четвъртия стълб на Йоланте със свещената вода в Чашата и ще го отнесете до Четвъртия връх, където ще преодолеете смъртоносните му предпазни средства и ще го положите на мястото му. След това ще върнете заредения Стълб на кралските ми роднини в Британия. Когато това бъде направено, тогава и само тогава шейх Абас ще бъде освободен от затвора си. Ако ли не, ще прекара остатъка от дните си потопен в резервоара, за да ми прави компания.

На екрана Мечо Пух преглътна.

— След като Четвъртият стълб бъде пречистен в Чашата, самата Чаша и малко вода от Извора ще бъдат изпратени при моя Пети стълб в Диего Гарсия, а Уест Стария ще използва влиянието си сред американските военни, за да осигури достъп до и от американската база там — каза Месоядния.

— Какво те кара да мислиш, че ще ти помагам? — изсумтя Вълка. — Нямаш нищо ценно за мен.

Месоядния му се усмихна.

— О, но скоро ще имам. Имам специално предложение за теб, Уест Стари.

— Ами Шестият стълб? — попита Джак. — Последният? Все още дори нямаме представа къде е и къде се намира Върхът му.

Месоядния махна към Алби и Лоуис Калвин.

— Тяхната съдба зависи от това ти да откриеш последния Стълб, Уест Млади. Щом го откриеш, те ще излязат от живите си гробници. Ако ли не, остават си в тях.

Джак видя ужасената физиономия на Лили. Очите й го умоляваха: „Не позволявай това да се случи. Не и на Алби“.

— Значи съм в ръцете ти — каза Джак на Месоядния. — И трябва да свърша всичко това вместо теб.

Месоядния отново се усмихна с гадната си крокодилска усмивка.

— А, изобщо не съм казвал такова нещо. Виждаш ли, както посочи баща ти, в момента не мога да му повлияя по никакъв начин. Наистина можеш да отидеш и да откриеш нещата за мен… но пък същото може да направи и той. Боя се, че ще се наложи да се борите за привилегията.

И Месоядния бутна още повече голямата плъзгаща се врата и разкри един последен резервоар. Подобно на другите, той също бе пълен наполовина със зелен разтвор, но за разлика от тях, неговите белезници бяха отворени.

Вътре все още нямаше пленник.

Месоядния се обърна към Джак.

— Само един Джак Уест ще продължи това приключение. Да пусна и двама ви на свобода е твърде опасно дори и за мен. Не. Ти, Уест-младши, ще се биеш с брат си — кимна към Рапирата, който рязко вдигна глава — за мое забавление и за спечелване на титлата. Битка до смърт между враждуващи роднини. Ако победиш ти, Ловецо, брат ти ще е мъртъв, баща ти ще е затворен в резервоара, а ти ще си свободен да продължиш начинанието от мое име.

Обърна се към Рапирата.

— А ако победиш ти, втори сине на Вълка, не само ще получиш удоволствието да убиеш брата, когото толкова ненавиждаш, но и ще спечелиш вместо баща си правото да продължиш търсенето. Ти ще останеш тук като мой заложник, за да гарантираш, че баща ти ще изпълни сделката — макар че ще те наградя със затваряне в килия, а не в резервоар; в края на краищата победата трябва да върви със съответните привилегии. Но съм сигурен, че разбираш, че все пак ще се нуждая от средство за въздействие. Така или иначе, само един Джак Уест ще продължи нататък. Това удовлетворява ли ви?

— Абсолютно, мамка му — бързо отвърна Рапирата и изгледа кръвнишки Джак.

Вълка кимна.

Джак преглътна и измери с поглед огромния си брат. Погледна Зоуи и Лили. И двете бяха ужасени.

Двубой до смърт.

С Рапирата.

— Имам ли друг избор? — рече той.

Изведоха Джак и Рапирата от обсерваторията на огромната извита стена на язовира.

Продължиха по дълъг прав бетонен мост, навлизащ в язовира до две цилиндрични кули, също от бетон.

Двете кули се издигаха само на петнайсетина метра над повърхността на водохранилището, но продължаваха чак до дъното, на сто и петдесет метра надолу.

Отворите по кулите пропускаха в цилиндричните им тела вода, която продължаваше надолу през огромните турбини или в преливника, от който се изливаше в клисурата от другата страна на стената.

Джак влезе във втората кула точно когато един от хората на Месоядния вдигна капака на централния й кладенец. Погледна в него — беше с диаметър почти десет метра и гладките му бетонни стени се губеха в мрака. На равни интервали се виждаха ръждиви отвори.

На двайсетина метра под краката на Джак имаше нещо като кошница, направена от преплетени стоманени греди, минаващи през ширината на кулата. Приличаше на голямо сито…

— Улавящо корито — обясни Месоядния. — За събиране на отпадъците, преди да стигнат до турбините. Клони, корени, трупове на удавили се животни. Днес това ще е вашата арена. — Обърна се към войниците си. — Вкарайте ги вътре.

Джак и Рапирата прекрачиха ръба и се спуснаха по скобите в бетонната стена.

След малко бяха на двайсет метра под Месоядния и пазеха равновесие на стоманените греди, които се пресичаха под прави ъгли; квадратните отвори между тях бяха приблизително около шейсет сантиметра — достатъчно, за да падне човек през тях, ако не внимава къде стъпва. Освен това Джак забеляза малка врата в самия център на пода, също от метални пръчки.

Помисли си, че няма да е толкова зле, ако пропадне през някоя от дупките — нали все пак ще се озове във водата…

— Пуснете турбините! — извика Месоядния.

Миг по-късно от шахтата под Джак се разнесе оглушителен механичен рев — сякаш някъде долу бяха включили самолетен двигател.

„Това вече е лошо“, помисли Джак. Сега ако той или Рапирата паднеха през решетката, турбините щяха да ги всмучат и да ги накълцат на милион парченца.

— Пуснете водата! — извика Месоядния през шума и моментално две невероятно силни струи се изсипаха върху ситото от двата срещуположни отвора. Водата заблъска яростно Джак и Рапирата, измокри ги до кости и едва не ги събори.

Трудно запазване на равновесие. Оглушителен рев на турбини под теб. Шибащи струи вода отгоре. Това бе същинска адска арена и Месоядния го знаеше.

Усмихна се доволно.

— И тъй, господа. Въдете така добри и се бийте.

Неочакваната струя разпенена вода за момент бе скрила Рапирата от погледа на Джак, поради което брат му го изненада — втурна се срещу него от мъглата, размахал юмруци.

Джак се сниши и избегна първия удар на косъм. Отстъпи заднешком през хоризонталната струя, кракът му пропадна между гредите и за момент той изгуби равновесие.

Спомни си Рапирата при Върха в Япония, в Залата на Орочи, където бе убил последния японски войник със свирепа двойна комбинация — първият удар те зашеметява, а вторият те убива.

„Не му позволявай да нанесе силен първи удар — изкрещя умът на Джак. — Зашемети ли те, с теб е свършено.“

След като бе спечелил инициативата в двубоя, Рапирата не я изпусна: преследваше Джак по решетката — и се движеше сигурно, докато Джак се подхлъзваше и отстъпваше назад по мокрите греди.

И тогава мощната струя вода отново препъна Джак, той залитна, а Рапирата се втурна към него и стовари два бързи удара в лицето му. Джак рухна върху мрежата.

Ударите бяха силни, но не от зашеметяващите и Джак успя да се претърколи точно когато Рапирата се опита да забие крак в гръбнака му. Кракът му не улучи и пропадна в дупката, което позволи на Джак да скочи, да го сграбчи за яката и да натика лицето му в струята вода.

Рапирата обаче успя да се освободи и с бърза серия удари с лакът улучи Джак в лицето, след което — бам! — стовари съсипващ удар в носа му и го счупи; изведнъж светът пред Джак се размаза и той моментално разбра, че Рапирата му е нанесъл един от зашеметяващите си удари.

Олюля се, като си заповядваше да се раздвижи, да замахне с юмрук, да побегне, да направи каквото и да било. Но не можеше. Мозъкът му работеше бавно, виждаше всичко замъглено.

Видя само, че Рапирата се извисява над него, приближава се, вдигнал десния си юмрук и готов да нанесе убийствения си удар, и тогава…

… Джак пропадна надолу и убийственият удар на Рапирата изсвистя над главата му.

Неспособен да се движи бързо или да блокира, Джак бе направил единственото, което можеше да измисли, за да избегне смъртния удар — беше отстъпил от стоманените греди и се бе оставил да падне през шейсетсантиметровия процеп между тях.

Докато падаше, се закачи с десния си лакът за една от гредите и това спря внезапно и болезнено полета му.

Умът му обаче вече работеше и докато висеше от пода на ситото, Джак удари левия глезен на Рапирата, заудря, изби крака му от хлъзгавата греда и изведнъж Рапирата също падна тромаво през подобния на решетка под и увисна до Джак.

Ревът на турбините бе оглушителен. Струите вода от отворите ги шибаха жестоко.

— Винаги съм бил по-добър от теб! — извика Рапирата на Джак. — Винаги съм бил верен на баща ни! И въпреки това той мисли, че ти си по-добрият!

Увиснал на една ръка, Рапирата нанесе свиреп удар, който разлюля Джак на несигурната му позиция. Лакътят му се изхлузи от гредата и Джак увисна само на пръсти, с протегнати нагоре ръце и окървавено лице, изцяло на милостта на Рапирата.

— Сбогом, „братко“! — изкрещя Рапирата и замахна с огромния си юмрук за удар, който щеше да откъсне Джак от опората му и да го запрати надолу в кладенеца и в очакващите го някъде в мрака турбини.

— Да, сбогом… — отвърна Джак.

Рапирата изрева от ярост и замахна…

Точно когато Джак дръпна нещо до пръстите си…

Най-неочаквано малката, но тежка стоманена врата в пода на улавящата решетка полетя надолу на пантите си право в лицето на Рапирата и се заби в него с неимоверна сила. Ръбът на вратата го улучи право в носа, който не само се счупи, а направо експлодира… и за един гротесков момент лицето на Рапирата бе напълно омазано в собствената му кръв, очите му се изцъклиха смаяно в може би последния момент на съзнание в живота му.

Може би вече бе мъртъв, Джак не можеше да прецени, но чак две секунди след ужасния удар хватката на Рапирата около гредата се отпусна и той падна, обърнал невиждащите си очи към Джак.

Джак гледаше как тялото на брат му пропада в шахтата и водата го повлича към ревящите турбини.

Чу се кратко стържене — турбините сдъвкаха тялото на Рапирата, след което подновиха нормалното си бучене. Джак — увиснал под решетката, изтощен, окървавен и мокър до кости — погледна нагоре и видя Месоядния да се взира в кладенеца. И макар да не можеше да го чуе, виждаше, че кучият син ръкопляска.

— Татко! — Лили се хвърли в обятията на Джак веднага щом той влезе в обсерваторията.

Той я прегърна силно.

Щастието му обаче бе краткотрайно. По време на двубоя му с Рапирата в кулата хората на Месоядния не бяха стояли със скръстени ръце.

Алби и Лоуис вече бяха напълно потопени във формалдехид и сега се носеха в зелената мъгла с опулени от ужас очи. Шейх Анзар ал Абас също бе напълно потопен в гробницата си, както и магьосникът на неета — робата му се рееше в течността.

Астро и Зоуи също бяха в резервоарите си.

Астро бе клюмнал в своя, напълно потопен. Раните бяха изсмукали енергията му.

Зоуи стоеше разпъната в резервоара, който се пълнеше със зеления разтвор — в момента нивото бе до половината и продължаваше да се покачва. Когато видя Джак да влиза, тя се опита да му извика, но устата и носът й бяха покрити от плътно прилепващата дихателна маска.

Щом видя Джак, Вълка пребледня.

— Зная! — възкликна Месоядния. — Неочаквано, нали? Аз също си мислех, че якият ще победи! Но двубоят бе спечелен честно от този Уест. Другото ти момче бе превърнато на пихтия от турбините. — Месоядния кимна на хората си. — Загробете Уест Стария.

И Джак загледа как вкарват Вълка в резервоара и как той започва да се пълни със зелената консервираща течност.

Помисли си, че може би Вълка заслужава точно това след всичко, което беше направил — да прекара остатъка от живота си в състояние на пълно безсилие.

Лешояда и Ятагана също гледаха мълчаливо. Зелената течност в резервоара на Зоуи вече се плискаше около гърлото й. Джак я погледна в очите и й извика:

— Дръж се, Зоуи. Ще се върна и ще те измъкна оттам. Обещавам.

Месоядния го изгледа косо.

После отиде до резервоара на Зоуи и се обърна към нея.

— Какви геройски думи само. Врича се да се върне и да те измъкне. Само ако знаеше за твоето предателство спрямо него, госпожице Кисан, преди две години в Дъблин…

Очите на Зоуи сякаш се издуха и се стрелнаха към Джак.

Джак се намръщи. Не разбираше.

Лили местеше поглед от Зоуи към Джак и към Месоядния, също объркана.

Месоядния се обърна към Джак и присви очи.

— Съжалявам, младежо. През годините любовта ти към нея се засилваше. Но през месеците след мисията ти за поставянето на Пирамидиона, докато се беше върнала в Дъблин, твоята любима те предаде и отдаде тялото си на друг.

Лицето на Джак пламна.

Той погледна рязко към Зоуи…

… и видя как тя затваря очи и свежда глава.

„Значи е истина.“

Джак беше смаян. Зоуи с друг мъж. Не можеше да го повярва. Тя не би… не би могла…

И тогава дойде другата мисъл — „С кого?“.

Месоядния умираше от удоволствие.

— Още ли смяташ да се втурнеш да я спасяваш, Уест-младши?

Отначало Джак не отговори. После се обърна към руснака.

— Ще се върна за всички мои хора, след като ти свърша мръсната работа и ти предам последния Стълб. И когато се върна, смятам да ти изтръгна сърцето през гърлото.

Месоядния отново се усмихна.

— Най-сетне да го видим — неподправения гняв на прочутия с благородството си Ловец. Усещането не е ли чудесно, млади Уест? Ще очаквам с нетърпение завръщането ти.

След тридесет минути Джак, Лили и Скай Монстър стояха на летището, на километър от язовирната стена, приведени срещу силния вятър. „Халикарнас“, докаран тук от Владивосток от хората на Месоядния, стоеше гордо на пистата. На двайсет метра от тях голям двумоторен руски вертолет палеше двигателите си.

Лешояда, Ятагана и Мао Гонли също бяха тук, заедно с Месоядния и неколцина от войниците му от Спецназ.

— Капитан Уест! — надвика шума Месоядния. — Заминаваш за Върха при Диего Гарсия с Петия стълб заедно с неколцина от хората ми. Можеш да вземеш и дъщеря си, тъй като несъмнено ще имаш нужда от уменията й. Ще се погрижа, когато стигнеш базата, Чашата вече да те очаква там, а баща ти ще е предупредил американците за пристигането ти. Постави Стълба в съответното време и после ми го върни зареден с наградата му. Вече взех двете плочи на Тутмос от самолета ти, тъй като ще ми трябват за последния Връх.

Обърна се към Лешояда, Ятагана и Мао.

— Ти, саудитецо. Знаеш къде се намира гробът на Христос, нали?

Лешояда примигна — беше изненадан, че Месоядния знае това. После бавно кимна.

— Мисля, че да. Сред сънародниците ми се носят слухове за това вече повече от хиляда години.

— Хеликоптерът ми ще откара вас тримата до една китайска военновъздушна база на шестстотин и петдесет километра от това място. Оттам, също под надзора на хората ми, ще продължите до гробницата му и ще намерите Шестия и последен Стълб. После ще ми го върнете да го пречистя, тъй като дотогава вече ще имам и трите пречистващи камъка — Философския, Огнения и Чашата на Рамзес.

Месоядния се дръпна настрани, та двете групи да се качат в съответните машини, и извика:

— На добър час в мисиите ви. Очаквам с нетърпение да ви видя отново.

Лешояда, Ятагана и Мао тръгнаха към вертолета, но Джак се поколеба. Нещо, което Месоядния бе казал току-що, завъртя някакви колелца в главата му.

Отиде до Месоядния.

— Защо ми позволяваш да взема Лили? Тя е твърде ценна, за да бъде излагана на риск. Ще ти е нужна, за да чете от двете плочи при последния Връх, да изрече последното заклинание на Тот, изписано върху тях.

На деформираното лице на Месоядния се появи тънка усмивка.

— Не се нуждая от нищо, млади Уест. Дъщеря ти е ценна, но не и безценна. Нито пък е уникална. Вече разполагам с човек, който да прочете двете плочи при последния Връх.

— Вече разполагаш…? — объркано повтори Джак.

Месоядния кимна към обсерваторията. Джак проследи погледа му и видя на балкона й малка фигура, която наблюдаваше с хладно безразличие сцената на пистата.

Беше момче, единадесетинагодишно.

Очите на Джак се разшириха от изненада. Разбира се, познаваше момчето, но не го беше виждал от много време.

Това бе Александър, близнакът на Лили — и единственият друг на света, който можеше да чете Словото на Тот.

Преди две години гордият и претенциозен Александър бе пратен да живее в една свръхсекретна квартира в графство Кери в Ирландия. През декември миналата година обаче, в деня, в който Джак бе атакуван от китайските сили на Мао, момчето бе отвлечено оттам при кърваво нападение на неизвестни.

— Значи ти си го отвлякъл… — промълви Джак.

— Както вече казах, млади Уест, наблюдавам те от дълго време — каза Месоядния. — А сега, ако обичаш… — И посочи чакащия „Халикарнас“.

Джак и Лили се качиха в самолета, като гледаха назад към Александър.

След няколко минути големият хеликоптер с Лешояда, Ятагана и Мао се отлепи от земята, завъртя се и пое на юг, към Китай, а „Халикарнас“ се засили по пистата, излетя и зави на югозапад, към Индийския океан.

Месоядния гледаше след отдалечаващите се машини. Студените му очи се присвиха.