Полунощ в Ел Ей

Епилог

Балард разхождаше Пинто по „Финли“, когато видя голямата черна кола с висока проходимост, спряла неправилно до паркираните край бордюра. Тя бе извела кучето да се облекчи преди пътуването, защото искаше да сърфира при Транкас Пойнт. Щеше да кара дотам повече от час. Според днешната прогноза се очакваха западни вълни при северен вятър, значи условията бяха идеални за Транкас. Не бе ходила на онова място още отпреди пандемията и предвкусваше слалома по вълните. Щеше да отиде само с кучето, защото Гарет Сингъл беше на смяна.

Отблизо чу тихото боботене на двигателя в колата и по номера позна, че е на градска служба, а не луксозна кола под наем. Едър мъж с костюм чакаше пътника си до десните врати. Тя извади слушалките от ушите си и спря музиката в телефона. Гласът на Марвин Гей секна насред „Какво става тук“.

Стигна до вратата с кодирана ключалка на оградата и видя мъж с посивяла коса и пълна полицейска униформа, на яката си имаше четири звезди. Директорът на градското полицейско управление. Той чу подрънкването на каишката и се обърна към доближаващата го Балард.

— Детектив Балард?

— Вярно, аз съм Балард. Но вече не съм детектив.

— Точно това исках да обсъдя с вас. Срещали ли сме се досега?

— Не се познаваме лично, но аз знам кой сте, господин директор.

— Можем ли да поговорим някъде насаме?

— Не мисля, че има кой да ни подслуша тук.

Намекът беше ясен — нямаше да го покани в дома си.

— И тук е добре — съгласи се той.

— Какво мога да направя за вас? — попита Балард.

— Осведомиха ме за вашата работа по някои случаи, които бяха разгласени шумно напоследък. Би трябвало да кажа, работа, за която не сте получили признание. И преди, и след като сте върнали значката.

— И какво следва?

Той бръкна в джоб на униформата и извади служебна значка. Балард познаваше номера й. Нали беше нейна допреди две седмици.

— Искам да си я вземете — каза той.

— Тоест искате да се върна на работа?

— Да. Управлението има нужда от промяна. И тя може да бъде извършена само отвътре. Как да я постигнем, ако способните на това свестни хора решават да напуснат?

— Не ми се вярва, че в управлението биха искали човек като мен. И не смятам, че управлението иска да се промени.

— Детектив Балард, няма значение какво иска управлението. Ако една организация не се променя, тя умира. Ето защо искам да се върнете. Нуждая се от вашата помощ за осъществяването на промяната.

— И с какво бих се занимавала?

— С каквото поискате.

Балард кимна. Спомни си и думите на Бош, че промяната трябва да бъде извършена отвътре. Милион протестиращи по улиците не стигаха за това. Спомни си и общите им планове с Бош за партньорството.

— Господин директор, може ли да обмисля предложението ви?

— Разбира се, помислете. Само не протакайте излишно. Предстои ни много работа. — Той показа значката. — Ще я пазя, докато не чуя какво е решението ви.

— Да, сър — отвърна Балард.

Директорът се върна при колата и шофьорът му отвори вратата. Голямата черна кола потегли по „Финли“ и Балард я изпрати с поглед.

После отиде да сърфира.