Познай кой се върна

39. Новото семейство Монтгомъри, тревожно както винаги

По обяд на следващия ден Ариа седеше на дивана в хола на Мередит, като разсеяно почукваше с пръст върху клатещата се глава на Уилям Шекспир, който Езра й беше подарил. Байрън и Мередит седяха до нея и се бяха втренчили в телевизора на Мередит. По телевизията вървеше пресконференция за убийството на Али. Иън Томас арестуван, пишеше с големи букви на банера в долната част на екрана.

— Изслушването на господин Томас ще се проведе във вторник — каза водещата, изправена пред голямото стълбище на Областния съд в Роузууд. — Никой в този град не е предполагал, че тихо и учтиво момче като Иън Томас може да стои зад това убийство.

Ариа притисна колене към гърдите си. Тази сутрин полицаите бяха отишли в дома на семейство Вандерваал и бяха открили дневника на Али под леглото на Мона. Тя не беше излъгала Спенсър за последната записка в дневника — там наистина пишеше, че Али е дала ултиматум на Иън или да скъса с Мелиса Хейстингс, или тя ще разкаже на всички за тях. По новините показаха как полицаите водят Иън, окован с белезници, към полицейското управление. Когато го помолиха да направи изявление, Иън каза само:

— Невинен съм. Това е някаква грешка.

Байрън се подсмихна недоверчиво. Той се пресегна и улови Ариа за ръката. Напълно естествено след това новините се прехвърлиха на следващата случка — смъртта на Мона. Камерата показа оградената с жълта полицейска лента каменоломна, след което се прехвърли на къщата на семейство Вандерваал. В ъгъла започна да примигва иконка на мобилен телефон.

— От месец госпожица Вандерваал е преследвала четири момичета от Роузууд и заплахите й се оказали смъртоносни — каза водещата. — Снощи между госпожица Вандерваал и неназована гимназистка избухнала свада на ръба на каменоломната, която е известна като опасно място. Госпожица Вандерваал се плъзнала по ръба и при падането си счупила врата. Полицията откри личния й телефон блекбъри в чантата й на дъното на каменоломната, но все още издирват втория телефон, използван за отправянето на заплахите.

Ариа отново чукна с пръст главата на Шекспир. Чувстваше собствената си глава като претъпкан куфар. В предишния ден се бяха случили толкова много неща, които трудно успяваше да асимилира. Освен това беше объркана. Не можеше да преглътне смъртта на Мона. Беше крайно възбудена, но и се чувстваше наранена, след като разбра, че инцидентът с Джена всъщност не е бил никакъв инцидент — че Джена и Али са го планирали заедно. И след всичките тези години убиецът да се окаже Иън… Лицето на водещата придоби съчувствено изражение и тя каза с облекчение:

— Най-после цялата общност в Роузууд може да остави тази история зад гърба си. — Тези думи бяха повтаряни цяла сутрин от всички. Ариа избухна в сълзи. Тя изобщо не се чувстваше облекчена.

Байрън погледна към нея.

— Какво има?

Ариа поклати глава, без да може да обясни. Тя остави Шекспир в скута си и върху пластмасовата му глава започнаха да капят сълзи.

Байрън въздъхна обезсърчено.

— Знам, че си смазана. Следили са те. И ти дори не си ни споменала. Трябва да поговорим за това.

— Съжалявам. — Ариа поклати глава. — Не мога.

— Но се налага да го направиш — настоя Байрън. — Важно е да се разтовариш.

— Байрън! — изсъска остро Мередит. — Господи!

— Какво? — попита Байрън, като вдигна примирително ръце.

Мередит скочи и се настани между Ариа и баща й.

— Ти и твоите дискусии — смъмри го тя. — Ариа е преживяла толкова много през последните няколко седмици — Остави я на мира!

Байрън сви рамене примирено. Ариа зяпна от изумление. Тя срещна погледа на Мередит, която й се усмихна. В очите й проблесна разбиране, сякаш искаше да й каже: Разбирам през какво преминаваш. И знам, че никак не е лесно. Ариа се загледа в розовата татуировка на паяжина върху китката на Мередит. Помисли си колко нетърпеливо бе търсила нещо компрометиращо за Мередит, а тя се беше изправила в нейна защита. Мобилният телефон на Байрън завибрира и заподскача по надрасканата холна масичка. Той погледна към екрана, намръщи се и се обади.

— Ила? — Гласът му секна.

Ариа се напрегна. Байрън сбърчи вежди.

— Да, тук е. — Той подаде телефона на Ариа. — Майка ти иска да говори с теб.

Мередит се прокашля, изправи се и тръгна към банята. Ариа гледаше към телефона така, сякаш той бе парчето от разложена акула, което някой в Исландия я беше предизвикал да изяде. Нали все пак викингите са ги яли. Тя приближи колебливо телефона до ухото си.

— Ила?

— Ариа, добре ли си? — проплака гласът на майка и от другия край на линията.

— Ами… Добре съм. Не знам. Така мисля. Не съм ранена.

Настъпи дълга тишина. Ариа издърпа малката антенка на телефона и пак я натисна обратно.

— Толкова съжалявам, скъпа — изригна Ила. — Нямах представа какво преживяваш. Защо не ни каза, че някои те заплашва?

— Защото… — Ариа отиде в малката си спалня, отделена от студиото на Мередит със завеса, и взе Пигтуния, любимата си кукла. Беше и трудно да обясни присъствието на А. на Майк. Но сега, след като всичко свърши и вече нямаше защо да се страхува от отмъщението на А., тя осъзна, че всъщност истинската причина нямаше никакво значение. — Защото вие бяхте затънали в собствените си проблеми. — Тя потъна в голямото си двойно легло и пружините изквичаха. — Но… Съжалявам, Ила. За всичко. Наистина се чувствах ужасно през цялото време, когато не ти казвах за Байрън.

Ила замълча. Ариа включи малкия телевизор, който седеше на перваза на прозореца. На екрана се появиха кадри от същата пресконференция.

— Сега разбирам защо не си го направила — най-накрая каза Ила. — Трябваше да те разбера. Просто бях ядосана, това е. — Тя въздъхна. — Двамата с баща ти имахме дълга и хубава връзка. Исландия просто отложи неизбежното — и двамата знаехме, че това ще се случи.

— Добре — каза меко Ариа, като галеше Пигтуния по козината.

Ила въздъхна.

— Съжалявам, скъпа, толкова ми липсваш.

В гърлото на Ариа се образува една огромна буца с форма на яйце. Тя се загледа в хлебарките, които Мередит беше нарисувала на тавана.

— И ти ми липсваш.

— Стаята ти те очаква, ако я искаш — каза майка й.

Ариа притисна Пигтуния към гърдите си.

— Благодаря — прошепна тя и затвори телефона. Откога чакаше да чуе тези думи! Какво облекчение щеше да бъде да спи отново в леглото си, на нормален матрак и меки, пухкави възглавници. Да бъде заобиколена от плетивата си и книгите, от брат си и Ила. Ами Байрън? Ариа го чу да кашля в съседната стая.

— Трябват ли ти кърпички? — извика Мередит от банята със загрижен глас. Ариа се сети за картичката, която Мередит бе направила за Байрън и която бе закачила на хладилника. На нея бе нарисувано едно слонче, което казваше: „Просто наминах, за да ти пожелая прекрасен ден.“ Това й изглеждаше като нещо, което Байрън — или Ариа — биха направили.

Може би Ариа беше реагирала твърде остро. Може би щеше да успее да го убеди да купи едно по-удобно легло за тази малка стая. Така можеше да идва и да преспива тук от време на време.

Може би.

Насочи поглед към телевизора. Пресконференцията на Иън беше свършила и всички се разотиваха. Когато камерата показа по-общ план, Ариа забеляза едно русо момиче с познатото сърцевидно личице. Али? Ариа скочи. Тя разтърка очи толкова силно, че я заболя. Камерата отново мина през тълпата и тя разбра, че русата жена е поне на трийсет. Ариа очевидно халюцинираше от недоспиване.

Тя се върна във всекидневната с Пигтуния в ръка. Байрън разтвори ръце и Ариа се сгуши в него. Той потупа разсеяно Пигтуния по главата, докато седяха на дивана и гледаха по телевизията резултата от пресконференцията.

Мередит излезе от банята с леко позеленяло лице. Байрън свали ръката си от раменете на Ариа.

— Още ли ти е лошо?

Мередит кимна.

— Да. — На лицето й бе изписано разтревожено изражение, сякаш знаеше някаква тайна, която нямаше търпение да каже. Тя погледна и двамата, и краищата на устните й се извиха в усмивка. — Но всичко е наред. Защото… съм бременна.