27

Мислите на Шеридан бяха прекъснати от появата на една прислужница, която я уведоми, че доктор Уитиком и дамата, избрана от него за компаньонка на госпожица Ланкастър, я очакват в салона.

Обзета от неприятни предчувствия. Шери бавно заслиза по стълбите. Не я радваше възможността да бъде надзиравана от някоя студенокръвна англичанка. Страховете й се оказаха напразни. Дамата, която доктор Уитиком беше довел, приличаше на пухкава кукла с розови бузи и сребриста коса, старателно опъната под снежнобялото боне.

— Това е госпожица Черити Торнтън — прошепна докторът на ухото на Шери. — Неомъжената сестра на херцога на Станхоуп.

Шеридан едва сдържаше смеха си. Не можеше да си представи, че това отпуснато дремещо същество ще й бъде в услуга.

— Много мило от нейна страна, че се е съгласила да дойде и да ме наглежда — отвърна също така шепнешком тя.

— О, госпожица Черити беше много поласкана, когато я помолихме.

— Да — кимна съучастнически Шери, без да откъсва поглед от равномерно повдигащата се и отпускаща се гръд на възрастната жена. — Както и аз самата виждам, дамата е изключително развълнувана от нашата среща.

Стивън, който също беше в стаята, с мъка потисна смеха си.

— По-малката й сестра Хортензия искаше да дойде с нея — поверително рече докторът. — Само че двете непрекъснато се карат, особено когато стане въпрос за годините им, и аз не исках да ти нарушават спокойствието.

— На колко години е по-малката й сестра?

— На шейсет и осем.

— Разбирам. Мислите ли, че трябва да я събудим все пак?

— Или трябва да я събудим, или ще я погребем там, където е седнала — обади се неочаквано графът.

Шери замръзна на място от изненада, но гласът на Стивън имаше обратното въздействие върху госпожица Черити. Тя подскочи, сякаш някой беше гръмнал с топ до ухото й.

— Господи, Хю! — извика гневно тя. — Защо не ме събуди? — Дамата погледна към Шери и й подаде усмихнато ръка. — Много се радвам, че мога да ви бъда в услуга, скъпа. Доктор Уитиком ми каза, че се възстановявате от нараняване в резултат на нещастен случай и че имате нужда от някоя дама, която да защити репутацията ви по време на престоя ви в дома на Лангфорд. Не си спомням точно за какво нараняване ми разказа Хю…

— Удар по главата — подсказа й Шеридан.

— Да, точно така. — Сините й очи се спряха върху главата на Шери за момент. — Изглежда, вече сте се излекували.

Доктор Уитиком реши, че е време да се намеси:

— Раната е излекувана, но госпожица Ланкастър все още не е възвърнала паметта си.

— Бедното дете! — Лицето на госпожица Черити помръкна. — Знаете ли поне коя сте?

— Да.

— А знаете ли коя съм аз?

— Да, мадам.

— Е, коя съм?

Шери отмести поглед встрани и се опита ла сдържи смеха си. Срещна очите на графа, който широко се усмихваше и дори съчувствено й намигна. По-добре щеше да е да отмине без внимание приятелските му жестове, докато не изясни чувствата си към него.

— Вие сте госпожица Черити Торнтън, неомъжената сестра на херцога на Станхоуп — отвърна тя на въпроса на старицата.

— И аз така си мислех! — въздъхна с облекчение тя.

— Аз… Ще поръчам да донесат… чая — изрече с мъка Шери и изтича навън, закрила устата си с длан. Раменете й се тресяха от смях.

Госпожица Черити отбеляза тъжно:

— Такова красиво дете! Но ако това, което току-що чух, е заекване, ще се измъчим доста, докато й открием подходящ съпруг.

— За това разчитаме на вас, Черити! — потупа я доктор Уитиком по рамото.

— Ще й покажа как точно да се представи в обществото — каза възрастната дама в мига, в който Шери отново влезе в салона. Тя потупа мястото до себе си, подканяйки девойката да се настани до нея. — Ще си прекарваме чудесно! — увери я тя. — Ще посещаваме балове и соарета, ще пазаруваме от Бонд Стрийт и ще се разхождаме в Хайд Парк и по Пал Мал. О, и поне веднъж трябва да посетите бала в „Алмак“. Чували ли сте за „Алмак“?

— Не, мадам. Страхувам се, че не — отвърна Шери, чудейки се как придружителката и смята да поддържа такова темпо на живот.

— Ще останете очарована! — плесна възторжено с ръце госпожица Черити. — Това е „Седмото небе на модния свят“! Баловете са всяка сряда вечер и са толкова важни, че ако веднъж получите покана за тях, това ви отваря вратите към всички останали прояви на висшето общество. Първия път ще се появите е графа, което ще ви превърне в обект на завист от страна на всички присъстващи там жени и ще привлече вниманието на мъжете. Смятам, че „Алмак“ с точно мястото, откъдето трябва да направите първата си стъпка към обществото… — Тя внезапно спря и разтревожено погледна към графа. — Лангфорд, тя има ли покана и пропуск за „Алмак“?

— Страхувам се, че изобщо не съм се сетил за „Алмак“ — отвърна Стивън и извърна лице, за да прикрие неприятното чувство, което изпитваше към гореспоменатото място.

— Тогава ще говоря с майка ви по този въпрос. Ще се наложи да използваме цялото й влияние, но съм сигурна, че резултатът ще е положителен. — Погледът й неодобрително се спря върху небрежното облекло на графа и тонът й стана тревожно-предупредителен: — Няма да ви допуснат до „Алмак“, ако не сте облечен прилично, Лангфорд.

— Ще помоля личният си прислужник да се погрижи за дрехите ми — обеща с добре изиграна сериозност Стивън.

— Предупредете го, че трябва да ви приготви черен фрак — наблегна на последната дума госпожица Черити, все още изпълнена със съмнения относно компетентността на Демеън.

— Ще му предам тази информация дословно.

— Ще ви трябва и официална бяла жилетка.

— Разбира се.

— И бяла връзка.

— Естествено — съгласи се отново графът и дори кимна любезно.

Старицата доволно се обърна към Шери и поверително й съобщи:

— Веднъж дори самият херцог на Уелингтън беше върнат от прага на „Алмак“, защото се появи на бала с едни от онези ужасни панталони, които мъжете носят в днешно време, вместо да си сложи подходящите бричове е дължина до коленете. — После без затруднение превключи на друга тема: — Можете да танцувате, нали?

— Аз… — колебливо започна Шери и тръсна глава. — Не съм сигурна дали мога.

— В такъв случай трябва веднага да ви намерим учител по танци. Ще трябва да научите стъпките на менуета, котильона, валса. Но не трябва да танцувате валс, преди организаторите на бала в „Алмак“ да са ви позволили. Ако го направите без разрешение, ще се изложите дори повече от Лангфорд, ако той все пак реши да се появи в неподходящо облекло. Лангфорд просто няма да бъде допуснат до балната зала и никой така и няма да разбере, че е бил върнат, докато вас ще ви помислят за невъзпитана и с репутацията ви ще бъде свършено. Лангфорд ще ви покани на първия танц, може и на втория, но е изключено да танцувате повече от два пъти с него. Даже и два танца са достатъчни да предизвикат клюки по адрес на вас и графа, което ние, естествено, не бихме искали да се случи. Стивън — рязко се обърна тя към младия мъж, които в този миг съзерцаваше прелестния профил на Шери, — вие изобщо слушате ли ме?

— Попивам всяка ваша дума — отвърна Стивън. — Все пак смятам, че Никълъс Дьовил ще помоли госпожица Ланкастър за честта той да я изведе на дансинга и да изиграе първия танц е нея. Аз имам друг ангажимент за следващата сряда, затова ще се задоволя с някое по-задно място в списъка на желаещите да танцуват с госпожицата.

Графът наблюдаваше внимателно изражението на Шери, но лицето й не трепна. Погледът й все така беше впит в отпуснатите в скута й ръце и тя изглеждаше ужасена от целия този разговор за бъдещите й ухажори.

— Вратите се затварят точно в единайсет и дори вие, лорде, няма да бъдете допуснат в залата след този час — предупреди го строго госпожица Черити и отново смени темата. — Дьовил? За същия млад човек, който навремето ухажваше снаха ви ли, става въпрос?

— Смятам, че в момента той е изцяло запленен от госпожица Ланкастър — внимателно подхвърли Стивън.

— Чудесно! Той е най-добрата партия в Англия след вас.

— Дьовил ще бъде страшно доволен да чуе това — отвърна графът и мислено се поздрави за превъзходната идея да накара противния французин да придружи Шери на бала в „Алмак“. Щеше да изпита удоволствие да види Дьовил обсаден от цяла тълпа настъпателни дебютантки и техните майки, които щяха да претеглят и преценяват богатството и титлите му. Стивън не беше се появявал на бал в „Алмак“, известен още като „Тържище за женитби“, повече от десет години, но добре си спомняше атмосферата там. Дьовил със сигурност щеше да прекара една неприятна вечер, след като приключеше с първите два танца с Шери.

Самият Стивън възнамеряваше да заведе Шери на опера в четвъртък. Тя обожаваше музиката — беше го разбрал през онази вечер, когато я беше заварил да пее със слугите — така че със сигурност щеше да се наслади на „Дон Жуан“.

Графът скръсти ръце на гърдите си и с интерес започна да наблюдава Черити Торнтън, която вдъхновено инструктираше Шери. Когато за пръв път видя дамата, която щеше да придружава „годеницата“ му, се запита дали Хю Уитиком не си е загубил ума, но сега, докато слушаше веселите брътвежи на старата дама, реши, че изборът на лекаря е отличен. Госпожица Черити беше изключително забавна. Ако не друго, то поне развеселяваше Шери. Подобни мисли му минаваха през главата, когато изведнъж разбра, че жената коментира косата на девойката.

— Червеното е ужасен цвят, но когато фризьорката ми я подстриже и прибере в скромна прическа, почти няма да се забелязва.

— В никакъв случай! — извика той, преди да се е усетил.

— Но, Лангфорд, в днешно време девойките ходят с по-къси коси — запротестира старата мома.

Стивън осъзнаваше, че не бива да се намесва, че не беше негова работа да дава мнението си по чисто женски въпроси, но не можеше да се примири с мисълта прекрасната коса на Шери да лежи на купчина на пода.

— Не докосвайте косата й! — заповяда той с нетърпящ възражение тон — тон, от който обикновено на хората им се приискваше да се скрият в миша дупка.

Неизвестно защо обаче този негов тон накара Уитиком да се подсмихне, Черити — да омекне, а Шери — да вземе решение, обратно на неговото.

Загрузка...