Преди да те срещна

28

Уитни с усмивка наблюдаваше как сръчните пръсти на прислужничката оформяха прическата на Шери. Ники чакаше долу, за да придружи младата американка и нейната компаньонка на бала в „Алмак“, където девойката щеше да бъде представена на лондонския елит. Стивън щеше да се присъедини към тях по-късно и после четиримата щяха да отидат на бала в дома на семейство Ръдърфорд, където Уитни, Клейтън и вдовстващата херцогиня с нетърпение щяха да ги очакват, за да се уверят, че всичко е минало както трябва.

— Стивън беше абсолютно прав да те помоли да не скъсяваш косата си!

— Той не ме помоли, а ми забрани — отвърна недоволно Шери.

— И така да е — съгласна съм с него. Щеше да е истинско престъпление да се изхаби подобна прелест! — намеси се майката на графа.

Шери безпомощно се усмихна. Не можеше да спори с двете херцогини — през трите дни, последвали разговора й със Стивън във връзка с необходимостта да й се осигури възможност да избира между повече кандидати, Уитни и Алисия Уестморланд й бяха станали много близки. Те бяха непрекъснато до нея, придружаваха я в обиколките й по магазините, присъстваха на уроците й по танци и й разказваха забавни истории за хората, с които й предстоеше да се срещне. Вечер трите дами сядаха на масата в трапезарията заедно с графа и брат му. Предния ден Уитни беше довела със себе си тригодишния си син Ноел, докато Шери повтаряше стъпките на поредния танц под зоркото око на строгия учител по танци. Шеридан имаше чувството, че никога няма да усвои тези танци, и в един момент Уитни й предложи да поседне, а тя да заеме нейното място, за да може да наблюдава отстрани сложните стъпки. Шери с готовност се съгласи и взе малкия Ноел в скута си. После Алисия Уестморланд реши да покаже на Шери и на снаха си какви танци са се играли по времето на нейната младост и в края на урока трите жени се превиваха от смях, и под неодобрителния поглед на учителя затанцуваха една с друга.

Вечерта подробно разказаха за този урок и за учителя… Шери с ужас беше очаквала първата вечер със Стивън, но присъствието на майката, брата и снахата на графа служеше като буфер и освен това я разсейваше. Струваше й се, че тримата се бяха наговорили да вечерят с тях именно е тази цел, и им беше благодарна, защото към края на вечерята се беше почувствала спокойна и в състояние да се отнася към Стивън с добре премерена любезност. От време на време, докато наблюдаваше графа, през ума й минаваше мисълта, че той се дразни от нейното отношение към него. Когато разговаряше весело с брат му, Стивън свъсваше вежди недоволно. Клейтън Уестморланд очевидно беше наясно с причините за лошото настроение на брат си и това го забавляваше. За Шери херцогът на Клеймор беше най-приятният и очарователен мъж, който някога беше срещала. Тя сподели впечатленията си със Стивън на следващата сутрин, когато той я изненада с появата си в малкия салон, в който тя беше започнала да закусва сама, за да избягва присъствието на годеника си. Изненада я също и реакцията на Стивън, когато Шери каза няколко похвални думи за брат му.

— Щастлив съм, че най-после си срещнала живото въплъщение на своя идеал за мъж — саркастично беше подхвърлил той и беше станал от масата, оставяйки закуската си недовършена.

На следващата вечер беше отишъл на театър с някакъв приятел, а на по-следващата си намери друга причина, за да излезе от къщи. Ходжкин я беше уведомил, че и в двата случая негова светлост се прибрал в ранни зори.

Уитни и майка му я завариха сама на отрупаната с храна маса, потънала в мисли. Тя им разказа какво се беше случило и двете херцогини се спогледаха и възкликнаха в един глас:

— Той ревнува!

Вероятността те да са прави беше много малка, но все пак Шери реши да провери това. На следващия ден Никълъс Дьовил дойде да я изведе на разходка в парка и след като се върна, Шеридан съвсем невинно подхвърли няколко реплики за прекрасните качества на младия джентълмен. Ефектът беше същият, само думите на графа бяха малко по-различни:

— Очевидно много лесно се впечатляваш!

Тъй като Уитни и свекърва й държаха да знаят дори за най-малкото нещо, което Стивън беше казал или направил, Шери им предаде неговия коментар. Двете отново възкликнаха:

— Той ревнува!

Шеридан не беше сигурна дали тази мисъл й доставя удоволствие или не. Страхуваше се да повярва, че Стивън наистина държи на нея. И все пак надеждата, че това е възможно, не я напускаше.

Тази вечер графът щеше да се появи в „Алмак“, за да увеличи популярността й — така поне твърдеше Черити Торнтън. Шери не мислеше за популярността си, а се притесняваше да не изложи себе си, графа и семейството му. Беше много нервна и се зарадва, че Уитни дойде да й прави компания, докато прислужничките я обличаха за бала! Тази дейност отне толкова време, че в един момент на девойката й се прииска вече да е на път за „Алмак“.

— Карам господин Дьовил да ме чака прекалено дълго време! — възкликна разтревожено Шери, когато погледът й неволно спря върху часовника на камината.

— Сигурна съм, че Никълъс това и очаква — да бъде каран да чака! — успокои я през смях Уитни.

Само че не Ники беше причината за безпокойството на госпожица Ланкастър. Графът също беше долу и тя тръпнеше от нетърпение да види дали резултатът от цялата тази подготовка ще окаже някакво въздействие върху него.

— Вече си готова! — възкликна Уитни, но когато Шери понечи да се обърне към огледалото, херцогинята я спря: — Чакай малко. По-добре първо да си облечеш роклята, за да видиш цялостния ефект. Спомням си деня, в който аз трябваше да бъда представена пред парижкото общество. Леля ми и чичо ми бяха с мен в стаята, докато прислужниците довършваха тоалета ми. В мига, в който леля ми ме отведе до огледалото, за да се видя, установих, че всъщност дотогава не бях имала ни най-малка представа как изглеждам.

— Наистина ли? — учуди се Шери. Беше чела, че богатите английски момичета се обличат и възпитават като принцеси от най-ранна детска възраст.

Уитни сякаш прочете мислите на Шери и с усмивка отвърна:

— Аз бях едно огромно недоразумение!

Трудно беше за човек да си представи, че красивата самоуверена брюнетка, приседнала на крайчеца на леглото, някога е изпадала в неловко положение и Шери не се сдържа да го отбележи.

— Малко преди дебюта ми в Париж двете най-големи цели в живота ми бяха да усвоя до съвършенство стрелбата с прашка и да накарам един местен младеж да се влюби до полуда в мен. Точно поради тези причини ме изпратиха във Франция. Не можаха да намерят друг начин да ме вкарат в правия път и да ме спрат да се излагам.

Една прислужница поднесе роклята на Шери и й помогна да я облече. Миг след това в спалнята влезе Алисия Уестморланд.

— Нямах търпение да чакам до бала в дома на Ръдърфорд, за да видя как изглеждаш — призна възрастната херцогиня.

— Много ли е ядосан господин Дьовил заради дългото чакане? — попита Шери и се обърна с гръб към прислужницата, за да може да й закопчае роклята.

— Ни най-малко. Поседнал е на чашка шери с неговия приятел Стивън и… О! — възкликна херцогинята, когато девойката се завъртя.

— Моля ви, не ми казвайте, че нещо не е както трябва! Отказвам да посветя дори и секунда повече на тази досадна процедура! — извика Шери.

Тъй като майката на Стивън беше загубила ума и дума, момичето се обърна към Уитни.

— Бих искала някой все пак да каже нещо! — разтревожено настоя тя.

— Заведете госпожица Ланкастър до огледалото! — нареди Уитни, нетърпелива да види реакцията на Стивън, щом зърне преобразената Шеридан. — Не, чакайте, нека да си сложи ръкавиците и да вземе ветрилото! Ефектът трябва да е пълен, нали така?

Шери не знаеше дали трябва да се съгласи. Тя мълчаливо сложи дългите до лактите ръкавици от бял сатен, взе бялото ветрило със златисти мотиви и бавно се обърна към огромното огледало.

Не можеше да повярва на очите си! От огледалото я гледаше истинска красавица!

— Изглеждам… много добре! — успя да изрече тя.

Майката на Стивън поклати глава:

— Много скромно казано!