Пътуване извън тялото

За тези, които имат широки познания в областта на хуманитарните науки, написаното по-долу може би ще се стори като продължение на линията на мисъл, която се е запазила в продължение на хилядолетия. И това е точно така. Тогава защо сега отново става толкова съществена?

Първият отговор е, че материалът не е бил получен от четива и теории от миналото. Нещо повече, това се случи в средата на двадесетото столетие. Сравнението идва след факта. Ако има нещо ценно тук, възможно е съвременната технология по пътя на сериозни, организирани изследвания и проучвания на предположението за Второто тяло да дари човечеството с огромен скок — подобен, или дори по-голям от революцията на Коперник. Това е пролуката, която става врата, а после се превръща в широк друм, водещ към нова ера в човешката история.

I. ПРЕДПОСТАВКА: ОБХВАТЪТ НА СЕГАШНИЯ ЧОВЕК

Отчасти поради нашето силно материалистично общество ние свикнахме и се поставихме в условията на теорията, че човешкото същество се простира изключително само в границите на физическото тяло. Ето защо периферията на живото човешко създание — рамката на тази област, в която то вирее и на която въздейства — се разширява извън физическото тяло и съзнанието. Съставът на тази област не е нито материален, нито двигателен. Тя се състои от мисли и чувства. Предаването и приемането на въздействащите данни е непрекъснато. Действа едновременно на съзнателно и несъзнателно равнище през всеки момент от живота — в будно състояние или по време на сън. Данните, получени от човешкото същество по този начин, могат да бъдат както полезни, така и разстройващи, в зависимост от тълкуването, което им се предава от несъзнателното. Реакцията на този непрекъснат поток от информационни данни може да бъде открита в различните умствени и физически състояния на индивида. Например периферията се разширява до мястото, където се намира приятел. Приятелят мисли за вас обективно или емоционално. Необяснимо как точно в същия момент той идва в съзнанието ви, без внушението на сроден асоциативен спомен. Това става толкова обикновено и така често, че ние не знаем колко е забележително. Съединете това с почти необятните заплетености и разнообразия от настоящи и минали човешки взаимоотношения на индивида. Само тогава всеки ще започне да чувства целия обем и разнообразие на получените данни.

Християнската етика изглежда е опит да се обясни този факт чрез необективна притча. Мислите за вас, внушени ви от съсед, приятел или враг, оказват забележително влияние върху съзнанието ви, а оттам рефлектират и върху физическото тяло. Става ясно също, че индивидът с широк, продължителен опит в човешките взаимоотношения, ще получи по-голямо количество въздействаща информация, в директна пропорция с този опит. За световните лидери, които са подложени да получават информация от милиони, натоварвани с емоции — добри или лоши, товарът е неизчислим. Имайте предвид също, че онова, което предизвиквате у другите, същото „ви се връща обратно“.

Опитайте да си представите невидимата нервна мрежа, простираща се от вас към всеки човек, когото сте срещнали. Сигналите (мислите) непрекъснато се движат по тази мрежа от и към вас. От тези, които често мислят за вас, съзнателно или по друг начин, се е разпростряла една здрава, добре циркулираща мрежа от връзки. В другия край на честотата са онези, които се сещат за вас може би веднъж годишно. Проучете целостта от хора, които сте срещнали или познавате, а също и тези, върху които може да сте оказали влияние, без да знаете за това. Това ще ви даде възможност да оцените вероятните източници на многото необективни сигнали, оказващи влияние върху вас в определен момент.

Качеството на сигналите очевидно е много разнообразно, което принципно се основава върху степента на емоционално присъствие по време на предаването. Колкото е по-интензивно чувството, толкова е по-силен сигналът. Въпросът „добро“ или „лошо“ не променя качеството на трансмисията.

Обратното действа по абсолютно същия начин. Вие предавате на тези, за които мислите, и по този начин им оказвате въздействие. „Мислите“ в случая се отнасят до онези умствени действия, които почти напълно са на несъзнателно равнище и са главно емоционални и субективни по природа. Когато се случат такива предавания и приемания — съзнателно и по желание, говорим за телепатия.

Много все още е неизвестно. Дали предаването и приемането не се увеличават десетократно по време на сън? Ефектът прекратява ли се, когато човешкото същество „умира“? Разширява ли своето действие и върху животни? Стотици въпроси очакват отговор. Въпреки че това е първата крачка към разширеното познание на преживяването на физическия живот.

II. ПРЕДПОСТАВКА: ИСТИНАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВТОРОТО СЪСТОЯНИЕ

Много, ако не и всички живи човешки същества, имат Второ тяло. Поради неизвестни засега причини много, а може би и всички човешки същества временно се отделят от материалните си тела чрез Второто тяло по време на сън. Това се прави без какъвто и да е съзнателен спомен, с изключение на много редки случаи. Още по-редки са онези случаи, когато отделянето става с преднамереното участие на съзнанието.

Въпреки това последният случай поставя няколко начални статистики и вероятности. Немислимо е една експериментална „способност“ да е уникална. Ако един човек може да извършва това разделяне от физическото, трябва да има и други живи хора, които могат да правят същото, вероятно и по-добре. Но колко са тези другите? Може ли един на хиляда души да го прави? Или на десет хиляди? На сто хиляди? Може би един на милион? Нека приемем последната възможност — само един човек от един милион души може да действа съвсем съзнателно и съдържателно във Второто тяло. Това означава, че в настоящия момент повече от трийсет и пет хиляди живи хора могат да действат във Второто тяло, вероятно по-добре и от мен. Такава голяма група, ако бъде организирана, би могла да контролира съдбата на човечеството. Изниква въпросът: Дали някои от тях и сега не са организирани и дали не контролират нашата съдба?

Преди да отхвърлим това като абсурд, спомнете си, че аз бях в състояние да въздействам на друг жив човек във физическото в епизода с „щипането“. Щом един може да го прави, могат и останалите. Нищо повече от щипане в точния момент и на правилното място върху физическото тяло на друго човешко същество не би могло да промени света. Необходимо е малко въображение, за да видите прищипана церебрална артерия в мозъка, както в случая с инсулта на световен лидер. Или животоспасяващо щипване на кръвотечаща мозъчна артерия в друг. Всичко необходимо е способността и волята. Ако има някакви прегради или спирачки за такова възможно действие, те не са очевидни.

По-нататък — човек, действащ във Второто тяло, може да окаже влияние на други човешки същества умствено. До каква степен и по какъв начин все още не е сигурно. Въпреки това експериментите показват, че това може да се прави. Такива ефекти могат да се проявят при нарушен сън. Те биха могли да са резултат от необяснимо натрапчиви импулси, страхове, неврози или възпалителни процеси. Данните показват, че нищо друго не е необходимо, освен усъвършенствани техники за систематичното осъществяване на това състояние по собствено желание.

Вероятно то също вече е направено. Използването на Второто тяло по желание в такъв случай произвежда потенциално такава мощ, че останалите методи са безпомощни срещу нея. Хората, владеещи тази енергия, биха били в състояние да забраняват или да отклоняват всяко сериозно проучване в тази област на познанието. Ако историята е някакъв показател, нещо вече успя да забави развитието в тази посока. Първо беше стената на отхвърлянето. После се появи завесата на суеверието. Днес съществува двойна бариера: подозрението на организираната религия и подигравката на признатата наука.

От друга страна, използването на такава мощ може да бъде под контрола и посоката, избрана от живи, интелигентни или безпристрастни регулатори. Те могат да изключат неконструктивните сблъсъци. Съществуват някои показания, че може би това е случаят. Можем само да се надяваме, че е той.

Нека предположим тогава, че един изискан човек се е заел със сериозно изследване на Второто тяло. Един по един останалите ще научават техниката и реалността ще стане общоприета. После какво?

Първо, човек ще се освободи от цялата несигурност на взаимоотношението си с Бог. Положението му в природата и вселената ще бъде недвусмислено познание. Той повече ще знае, отколкото ще вярва, че смъртта е преход или завършек. С такова познание и разширен опит религиозният конфликт ще бъде невъзможен. Твърде вероятно. Католици, протестанти, евреи, будисти, православни християни и т. н. ще поддържат своята индивидуалност, знаейки, че всеки има своето кътче в Място II. Въпреки това най-накрая всеки ще разбере по какъв начин това е възможно. Ще му стане ясно, че в спектъра има безброй необхватни вариации. Всеки ще го осмисли, казвайки: „Ето това именно се опитвахме да ти кажем в края на краищата.“

Възможно е да се преоткрие техниката на молитвата. По-скоро знанието, отколкото вярата, би могло да промени старата процедура из основи. Човек тогава ще извършва систематично подготовка за живот в Място II, на стабилна основа, освободена от грешни тълкувания на изкривени гледки, субективно преживени и/или наблюдавани от неинформирани и относително необразовани фанатици преди много години. Правейки това, той може да се изправи пред факти, едновременно противни и неудобни. Традиционните теории за добро и лошо, правилно и неправилно несъмнено ще станат предмет на радикални преобразувания. За повече от едно поколение истината може би ще боли.

Медицинската практика ще бъде сериозно повлияна. Признаването на евентуалната връзка между физическото здраве и Второто тяло ще окаже огромно влияние върху чисто механичния метод на диагностициране и лечение. В момента не е известно точното отношение между Второто тяло и физическото, но можем да подозираме твърде много. Нарастващите резултати от практикуването на психоаналитичната медицина предлагат допълнителни решения. Предизвикателно е да мислим за научна прецизност в тези области.

Психологията и психиатрията съвсем скоро ще станат неузнаваеми под въздействието на данните от Второто състояние. Тази сфера на човешкото познание ще бъде повлияна още повече дори и от религията. Определенията за неврозите, психозите, подсъзнанието, супераза, инстинктивния импулс ще трябва да бъдат преосмислени или премахнати. Ранните показания са фактически съществуващите умствени заболявания, по-скоро разкрити, отколкото окончателно диагностицирани на базата на неподходяща теория. Възможно е много от така наречените шизофреници да страдат от някоя болест на Второто тяло.

От гледна точка на Второто състояние, физически съзнателно и будно човешко същество, което едновременно получава впечатления от Място II, поради някакво несъвършенство или причина, все още неизвестна за науката, би могло да не е в състояние да преосмисля цялата тази информация от двете реалности. „Гласовете“, които толкова много „кукувци“ съобщават, че чуват, може да са напълно истински. Кататонията може да е прост ефект от отделянето на Второто тяло върху някаква необикновена основа, както някой може да напусне някоя къща с цялото работещо оборудване и да забрави да се върне. Халюцинациите за преследване на параноиците може да са напълно реално въздействие от граничния слой на разновидностите преди човешкия род в Място II, резултат от някой невнимателен срив в бариерата на обикновения случай.

Дейностите на съзнанието сами по себе си, автоматичната система на действие, истинските мозъчни функции, съотношението на свръхсъзнанието, душата или духа — всичко това може да стане общо познание според новата теория. По-напредналите състояния на съзнанието, като тези, които бяха обявявани за мистици, философи и екскурзиантите, могат да се превърнат в ежедневен подвиг за онези, които това желаят или могат да ги манипулират.

Всички тези възможности са направо безобидни в сравнение с катаклизма, който ще настъпи в ежедневния живот на всяко човешко същество, ако теорията за Второто тяло стане признат факт.

Първо — едната трета сън от нашия двайсет и четири часов график на живот повече няма да бъде неразгадаема. Вероятно ние пак ще го наричаме спане, но най-малкото поне ще знаем какво правим. Според ограничените данни сънят е преди всичко разтоварващ процес. Това може да бъде представено чрез отделянето на Второто тяло съвсем автоматично и на различни разстояния. В един случай то може да се отдели само на два сантиметра. В други случаи тези разстояния могат да бъдат неограничени, според нашите физически стандарти за измерване. Как тогава е възможно такова отделяне да действа като възстановител, все още е неизвестно. Нито пък се знае как едни пътуват на далечни „пътешествия“, а други си остават затворени във физическото.

Изглежда има две обяснения за това, което наричаме сън. Първо, обикновеният сън може да е някакво действие от компютърен вид на подсъзнанието за разпределяне на получените напоследък от нас данни. Второ, има преживявания, които се припомнят много живо, сега наречени сънища, които наистина могат да са впечатления, получени чрез Второто тяло, докато сме пътували в освободено състояние. Сигурно има и много други варианти или подкласове, които все още не сме изучили. Единствено изследванията в това направление могат да определят това.

При всеки отделен случай нашият луксозен или страховит период, наречен спане, трябва да бъде разбран — такъв, какъвто е. Резултатът може да бъде регулиране на нуждата ни от сън. Възможно е само два от двадесет и четирите часа да са достатъчни според новото разбиране. Нови теории могат дори да покажат, че пет минути целенасочен сън през всеки час са много по-ефективен метод за разтоварване. Осемчасовият нощен цикъл може да се окаже само резултат от природен навик. Теориите на Второто тяло биха могли да разрешат такива проблеми.

III. ПРЕДПОСТАВКА: СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ТРЕТА СИЛА

Много вероятно е това да е основа на мисловния процес. Не е известно дали тази сила се създава от живи същества или е постоянно присъстващо силово поле, преобразувано по някакъв начин от такива същества. Тя все пак притежава някои забележителни качества. Има нещо общо с електричеството и магнитното действие. Може да се приеме като едната трета от триединство, което е циклично. Електричеството е за магнитното поле това, което е магнитното поле за Сила X и същото е Сила X за електричеството. Оттук и наименованието „трета сила“, което не съм измислил. Светата Троица на нашите религии може би води началото си от момента, когато това е било обикновено познание в далечното минало, но при преразказването постепенно е било изкривено.

Приемайки това взаимодействие с електрическата и магнитната сили, изглежда възможно съществуването на една част от троицата да създава вторична или третична следа между другите две. Така че, когато мислим, може би използваме тази трета сила, която тогава е съвсем слабо представена в чисто електрически или магнитен вид. Предполага се, че действието на тази трета сила може да бъде открито и измерено от съществуващите сега уреди. До днес не е бил правен опит за сериозно проучване.

От друга страна, няма никакво доказателство, че силни въздействия на електрическата или магнитната сила или комбинация от двете са създали някакви забележителни стойности от третата сила. Те обаче наистина изглежда се влияят от последната по съвсем същия начин, както се влияе светлината.

Експерименти с единствения известен преобразувател човешкия мозък — показват, че съзнанието постоянно се опитва да символизира тази трета сила в условия на електричество и вибрации. Мозъкът „вижда“ и „чувства“ електрически проводници, светкавици и често действителен физически шок, опитвайки се да преведе това енергийно поле към известно преживяване. Както бе отбелязано, един от опитите за отделяне и движение във Второто тяло бе проведен в натоварен с електричество кафез на Фарадей. Там физическото тяло бе напълно заобиколено с мощно поле от прав ток. Доказано бе, че движението през натоварените стени на кафеза чрез Второто тяло е невъзможно. След премахването на електрическия товар проблеми нямаше.

В ранните етапи от експериментирането опитите за придвижване на всяко разстояние във Второто тяло бяха ограничавани от нещо, което приличаше на вплетена преграда от кабели и далекопроводи над главата ми. Те приличаха много на онези, които се срещаха в старите градове. Един от факторите при разширяването на разстоянието от физическото тяло бе да се разбере естеството на тази преграда и нейната връзка с електромагнитното излъчване. Съзнанието, усещайки за първи път такива сили, ги разтълкува като „проводници“. След като вече бяха идентифицирани, преминаването през бариерата стана относително просто.

Корелацията е показана също и в съобщението за преживяване на Второто тяло, намиращо се над улица — по-късно проверена и по физически път — и движещо се през магнитното поле на високоволтовите далекопроводи над самата улица. Навсякъде, където бе почувствано присъствието на третата сила, докато бях във Второто тяло, то бе усетено и разтълкувано първоначално като електричество.

До днес не съществува доказан метод за измерване или откриване на тази трета сила. Няма и да има, докато не бъде сериозно приета възможността за съществуването на тази третина от троицата.

IV. ПРЕДПОСТАВКА: СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА МЯСТО II

Тази реалност е теория с неприемливи пропорции за човешкото съзнание. Въпреки че всички експерименти неизбежно посочват това заключение.

Не е трудно да се разпознае Място II като предмет на човешките мечти и съзерцания през вековете. Нито е трудно да се разберат разнообразните образци, които му се приписват в безбройните опити да се преведе това огромно непознато нещо към приемливи условия. От настоящото доказателство може наистина да бъде едновременно и рай, и ад, точно както и сегашната ни околна среда. Най-важният фактор изглежда е това, че огромна част от Място II в действителност не е нито едното, нито другото.

От досегашните опити не е известно дали всеки, който умре, автоматично „отива“ в Място II. Също не съществува и доказателствен материал, който да установи, че човешкото присъствие в Място II е постоянно. Възможно е да е като вихровите токове на Фуко или като водовъртеж — ние постепенно губим енергия и се запиляваме към Място II след напускане на Място I (Тук-Сега). Възможно е резултатът от този процес да ни дари с признанието за безсмъртие. Може би надживяваме гроба, но не завинаги. Вероятно колкото е по-здрава структурата на индивида, толкова по-дълъг ще бъде „животът“ в това различно състояние на съществуване. Така може би се надживяват едновременно и действителността, и илюзията.

Обхватът на Място II изглежда безграничен. При така приетите условия не изглежда възможно да съществуват способи за измерване на дълбочината и ширината на това странно, познато място. Движението от област към област е твърде мигновено, за да позволи някакви приблизителни оценки или да бъде видяна някаква относителна космическа позиция на една област спрямо друга. Доколкото е възможно, бъдете сигурни, че не съществува никакво взаимоотношение или връзка между областите в Място II и тази материална вселена. Те могат да си съвпадат място по място, а може и да не е така. Сигурно е, че това нематериално царство няма за свой център Земята, на която живеем. По-скоро изглежда, че една много малка част обвива нашия физически свят и това е нашето „входно пристанище“.

На този етап вярвам, че е невъзможно за човешкото съзнание да приеме напълно реалността на Място II. Все едно да накарате компютър да работи по аналог, за който той не е програмиран. Съзнанието, така както сме го усъвършенствали до днес, не е готово за този начин на сравнение и приемане. С това не искам да кажа, че такъв начин на мислене не е предстоящ. Чрез усъвършенстване на сегашната и бъдещата скромна техника съзнанието може дотолкова да се задълбочи или разшири, че да приеме тази действителност.

От друга страна съм съвсем сигурен, че подсъзнанието, свръхсъзнанието и безсъзнанието, суперазът и душата — или както и да наречем нашето нематериално несъзнание — е много добре запознато като цяло с Място II. Доколко това познание въздейства върху нашата съзнателна мисъл, е решено от най-тачените ни философи. Мнозина допускат, че то доминира над действията ни в будно състояние. Записите на експериментите поддържат това. Ние сме господари сами на себе си, но не и на съзнателно равнище. Действията ни в Място II могат да имат силно съвпадение с ежедневните ни дейности, напълно неразгадани от самото съзнание.

Литературата разполага със стотици страници с експериментални записки, отнасящи се до посещения в Място II. Повечето от тях са извън възможностите за превод към начина на мислене в Място I. Несъмнено повечето от тях също имат нещо общо с тази част, която привлича тази персонална същност (харесването привлича харесване), която е точно частица от цялото.

V. ПРЕДПОСТАВКА: СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ОТРИЦАНИЕТО

Заедно с животните и всички живи същества ние споделяме обща команда — да се върнем назад към зачатието. Тя заема мястото на всеки друг инстинкт. Заповедта, незаличимо врязана в нашето същество, е: ОЦЕЛЯВАЙ!

Тази действена сила е създала страховата бариера, която трябва да бъде преодоляна, преди отделянето по своя воля да се случи. Защото едно преживяване извън тялото твърде много прилича на смърт, което може да бъде наречено — последен провал да се придържаме към тази заповед.

За да задоволим нагона за оцеляване, ние се храним. Често ядем насила, защото това е един начин да откликнем на главната заповед, когато сме заплашени от нещо, различно от глада. Ние превеждаме командата в натрупване и защита на материалната собственост. Този нагон да възпроизвеждаме отговаря на командата по друг начин. Всяка опасност към личността извиква на повърхността автоматичните защитни механизми или отказ. Познатото — „Бори се или бягай“ — е физическата реакция на печата на оцеляването. Оцеляването, като най-главна заповед, означава предпазване от смърт по всякакъв възможен начин.

Отрицанието е в това, че принципната идеалистична представа на човека, благородните добродетели, великите дела — всички те имат като основа отказа и/или отхвърлянето на тази главна заповед. Човекът, който дава другиму своя хляб, който осигурява семейството си с цената на своята ранна смърт, който отдава себе си на обществото и държавата, без каквато и да е лична облага, който отчаяно се нагърбва с трудности и вероятно посвещава живота си на другите, е извършил Истинското.

Ето защо, вършейки тъкмо това, което трябва да се прави — най-уважаваното човешко дело, най-божественото според нашите стандарти, той директно осквернява главната Божа заповед за цялата природа. При това, за да му бъде опростен грехът, не е възможно да постигне Второто състояние, без подчинение и/или зависимост на най-основните форми на инстинкта за самосъхранение.

Дезоксирибонуклеинова киселина, твоите кабели май са се кръстосали.

От тези основни предпоставки възникнаха хиляди вторични като мехури, изскачащи от най-старата маса под органичната баластра на океанското дъно. Преминавайки през всеки слой на утаечни недоразумения, те проникват нагоре към светлината. Дали не е по-добре да изгорим доказателството, да го отхвърлим? Или с помощта на целия съществуващ потенциал да направим опит за разширяване на пътя?

С последното се появява и следната възможност: през 2025 година едно момче от Място I натиска бутона на уред, приличащ на портативно радио. Аз долавям Сигнала и му обръщам внимание.

— Здравей, синко — поздравявам го с топлота и моят праправнук ми се усмихва в отговор.