Пътуване извън тялото

Първата стъпка към изработване на някакъв усет вън от това огромно количество сурови данни е да се установят стандарти за измерване и анализ. След няколко опита стана очевидно, че съвсем малка част от обикновените критерии могат да бъдат приложени. Ето защо бяха направени някои предположения и предпоставки, които позволиха в процеса на разпределянето да се извърши идентифицирането. Заключенията, които излязоха на повърхността, са дотолкова валидни, доколкото са и предпоставките, върху които те са базирани. Следващите са първоначалните предположения.

I. КАЧЕСТВА НА ЕКСПЕРИМЕНТАТОРА, ОТГОВАРЯЩИ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА

Социалният статус на експериментатора тук не е включен. Става въпрос да се направи оценка на основните му качества като индивид. Колкото и искрен да е той, правдоподобността лежи в рамките на основната личност. По време на моите опити аз желаех да изтърпя всички допълнителни психиатрични, физиологични и физически изпитания в интерес на получаването на повече данни, които биха имали връзка с изследванията. Това единствено би било достатъчно за постигане на задоволителна степен на умствено възприятие.

II. ПОДОБИЯТА СА АНАЛОЗИ

Простичко казано, това означава, че наблюдаваното състояние или действие е реално по същите стандарти, както тези, приложени към неговия материален двойник „Тук-Сега“. Без да се съобразяваме с каквото и да е несъответствие с настоящото познание и представи на човечеството, истинността на преживяването е приемлива, ако е равна, приблизителна или достатъчно подобна на условията на усещане и тълкуване, нормални при будно физическо състояние.

III. УСЕЩАНЕ И ТЪЛКУВАНЕ

Точността им се приема за вярна в рамките на ограниченията на същите фактори, произвеждащи грешки, както тези, които се намират в нормално будно физическо състояние. Тези фактори зависят от средата на възпитанието и преживяването, интелектуалния коефициент и емоционалната нагласа. Трябва да се допусне, че сетивните възприятия във второто състояние, макар и очевидно да са от различно естество, са обект на същото обмисляне и разумен тълковен процес. Обективният анализ на идентификацията на структурата и формата, а също и на определянето, класифицирането и работата, става в равно съотношение с преживяването и възпитанието на индивида, точно както и в нормалното физическо будно състояние. Още повече че при възприемането на данните извън такова преживяване и възпитание умът във Второто състояние действа под строгата команда да разпознава. Работейки под тази недвусмислена команда, той ще идентифицира в границите на преживяване повече, отколкото да възприеме съществуването или факта на непознатото.

С други думи, вие трябва да допуснете, че експериментаторът ви информира съвсем вярно. Трябва да допуснете още, че онова, което се случва, докато той е във Второто тяло, е действително, ако отговаря на условията на реалността във физическия, буден свят. Трябва да приемете, че съзнанието работи по подобен начин и във Второто тяло, използвайки различни способи за виждане, чувстване и усещане, така както и някои нови сетива. Трябва да приемете, че умът отказва да възприеме непознатите елементи във Второто състояние, дори се стига до неправилно разпознаване. Трябва да разберете, че същите качества на човешка грешка при усещането и тълкуването се срещат и тук.

При тези предпоставки сортирането и класификацията на около 589 опита за период от дванадесет години става малко по-лесно. Ето и някои по-нататъшни заключения.

При сънуването отсъства осмисленият интелектуален процес. Съзнанието в смисъла, който ние влагаме в това понятие, е неефективно. Участието му в събитията е на едно противодействащо или неконтролируемо равнище. Или пък то въобще не участва, като един неподвижен наблюдател, неспособен да предприеме преднамерено действие. Възприемането е ограничено до едно „чувство“ или в най-добрия случай — до две. Няма мигновена аналитична способност, нито се употребява. Асоциативно неразпознаване се случва с всички възприятия и се запазва като такова и в съзнателната памет.

Второто състояние е антитеза на сънуването, точно като будното състояние. Съществува разпознаването на чувството за „собственото Аз“. Умът се опитва да борави с възприятието точно по същия начин, както го прави и в пълно физическо съзнание. Взимат се решения и се предприемат действия, базирани на възприятия и размисъл. Утвърждаване на възприятието може да се постигне чрез преднамерено и систематично повтаряно действие. Участието е точно толкова фундаментално, както и при напълно физически будно състояние. Сетивните възприятия не са ограничени до един или два източника. Съществуват емоционални образци, които са по-всеобхватни, отколкото при материалното съзнание, но могат да бъдат насочвани и контролирани до същата степен.

Ако някое експериментално преживяване не съдържа болшинството от условията, изброени в категорията на Второто състояние, то трябва да бъде прието като сън. Останалите преживявания също бяха класифицирани. Околната среда бе анализирана веднага след проучването на причините. Ако съществува нещо, което създава състоянието, то бе доста неразбираемо, както е показано в таблицата.

Принципно бяха получени положителни резултати при условията на горещина, легнало положение, посока север-юг. Нямаше забележимо влияние от слънчевата светлина, влажността, промените в барометричното налягане, местоположението на физическото тяло или силите на лунната гравитация. По-прецизни проучвания на околната среда също са възможни, но до днес не са правени.

Оценката на психологическото състояние бе някак си по-лесна, тъй като повечето данни се отнасяха до него.

Тази таблица определя, че физическата болест, която доста често присъства при спонтанното отделяне към Второто състояние, няма забележително влияние. Най-често срещаното състояние е това на леката умора веднага след хранене, медицинските или химически стимуланти и успокоителни средства не играят съществена роля.

При определянето на психологическото състояние, ако обикновената човешка „лаборатория“ е стартовата точка, изглежда че общото спокойствие е предварително необходимата предпоставка с някои оттенъци на емоция и самонаблюдение. Трябва да се посочи, че в категорията „уплашен“ има различни степени на треперене, повечето от които са отбелязани в ранните етапи на експериментирането, преобладаващи преди експериментите, които довеждаха до принудителни или прекъснати преживявания. Чувството за познато очакване в различни степени много често се получаваше едновременно със състоянието „Спокоен“.

Следват анализите на контролните елементи.

В графата „Спонтанни“ трябва да се отбележи, че експериментите станаха „по желание“ при активирането на условията на Второто състояние, тоест условието започна да се проявява по време на състояние на нормална релаксация и разбира се, аз се възползвах от тази възможност. „Междинни“ бяха случаите, когато имаше само явна склонност, но развитието на състоянието бе извършвано преднамерено.

„Успешни резултати“ включва тези случаи, когато са се проявили два или повече от симптомите и в резултат част или цялото Второ тяло е било налице. „Заспиване“ включва онези случаи, когато просто аз заспивах. „Неуспешни“ се отнасят към примерите, когато никакви явни резултати не бяха получени, нито пък се проявиха някакви симптоми.

„Използвани методи“ означава ефективността на разнообразните техники при експериментирането. Техниките вече бяха описани и представени в развитие, базирано на простата процедура за тестуване „опит и грешка“. Магнетофонният запис например доказа своята ефективност, но имаше присъщите ограничения и ги наложи при самоопределянето. Това именно бе и причината най-често използваната техника да бъде „Броене за релаксация“.

„Симптомите“ трябва да бъдат проучени от гледна точка на развитието. Физическата каталепсия бе наблюдавана единствено в ранните етапи. Същото е вярно и за вибрационния ефект, който забележително еволюира в чувство за горещина и само от време на време бе усещан при средния и последния етап. Звукът от свистенето на въздух се появи при най-ранните опити и продължи периодично.

При всеки успешен опит източниците на наблюдаваните данни бяха разделени в следните категории:

Трябва да се изтъкне, че съотношенията на сетивните възприятия, отбелязани по-горе, превеждаха приблизително всяка от категориите. Това не означава, че при възприемането са били използвани идентични нематериални еквиваленти на нервната система. В настоящия етап няма доказателства, които да потвърждават или отхвърлят една подобна структура на Второто състояние. Нито има някакво явно обяснение на ниската степен на усещането за вкус и мирис в таблицата, освен че те и двете зависят от физическия контакт със самия предмет или частици от него. Същите ограничения би трябвало да се отнасят и до усещането за допир, но се оказва главен източник за възприятия. Отговорът може би е в това, че последното действа под някаква форма на равнище излъчване-възприемане или в моя случай е по-развито от вкуса и мириса.

Движението е поставено в таблицата, защото включва повече действие, отколкото възприятие, и е сетивен източник извън традиционните пет сетива. Прилича много на равновесния механизъм на физическото тяло, който предава сигнали на мозъка независимо от поддържащите и противодействащи импулси от другите сетива. Във физическото тяло този механизъм може би се основава на действието на гравитационните и инерционните сили, а това може да се окаже напълно вярно и за Второто състояние.

В графата „Други“ има видове, които нямат физически двойник. Способите за възприятие във Второто състояние са извън обсега на сегашното познаване или теория. Най-изследваното предположение е, че всички възприятия във Второто състояние се постигат с помощта на някаква сила от електромагнитния спектър — чрез насочени магнитни полета или получени и индуцирани, или пък чрез някаква сила или поле, които тепърва трябва да бъдат идентифицирани. И това е много по-вероятно, отколкото чрез някакви двойници на физическите механизми. Само по пътя на емпиричните изследвания на широкомащабния източник за тестуване това би могло да бъде определено.

IV. АНАЛИЗИ И КЛАСИФИКАЦИЯ

Една от ключовите точки на феномена на Второто състояние е как съзнанието активно и точно сортира възприетите данни и действа напълно смислено при тази информация. Доказателството за идентификация бе степенувано по следния начин:

От това проучване може да се допусне, че мнозинството от дейностите във Второто тяло имаха нещо общо с хуманоидни разумни същества, действащи в позната или подобна среда и използващи тъждествени предмети. Въпреки че тази тенденция се преобръща наопаки, когато изследването се прави на събитието само по себе си или на включеното действие. Сега ще ви покажа, че повечето е извън моя опит и познание.

V. ВЗАИМООТНОШЕНИЕ С ВТОРОТО СЪСТОЯНИЕ

В условията на възприетите данни най-голямата слабост бе при опитите да се приложат известните физически, научни, исторически и обществени структури към преживяванията, докато бях във Второто тяло. Таблиците ще покажат какъв е проблемът:

Горният разпределителен процент трябва да се разглежда в светлината на развиващата се техника и преживяване във Второто състояние. Категорията „време“ се отнася за чувството за минаване на време, докато съм във Второто тяло, и няма нищо общо с физическото времеизмерване. Изтеклото време във физическото състояние не съществува, тъй като не е близко до същността на Второто състояние. В колоната „идентични“ са изредени случаите, при които имах някакво усещане за минаване на време. В колоната „Различни или неприложими“ са изредени онези случаи, когато липсата на време имаше различна проява — или ускорена, или забавена, или въобще несъществуваща. „Непознати“ означава, че данните от записките ми са невалидни.

Останалите научни идеи се отнасят само до състояния, действия и обкръжения, докато съм бил във Второто тяло. Те нямат връзка с „локалните“ експерименти и посещения при хора и места точно в Тук-Сега. Последните се съобразяват с всички „естествени“ закони, въпреки че не е задължително те да предизвикват експерименти с Второто тяло.

Анализът на социалните теории изважда на показ сложния проблем с адаптацията към средата на Второто състояние. С перспективата за толкова неясни различия мисълта, действието и чувството стават изключително трудни за разбиране. Несъответствията, с които съм се сблъсквал, са описани подробно.

При анализа на историко-религиозните теории събитията, описани в графа „Идентични“ и всичките три подкатегории, принципно са резултат от екскурзиите до Тук-Сега. Във втората колона всъщност всички преживявания са станали в области, различни от настоящото време-пространство. Третата колона представлява неизтълкувани или несъобщени данни.

По пътя на развитието на експериментите промените във възприятието са ставали равномерно, както е отбелязано в предишната глава. Ранните възприятия са резултат главно на опитите, представени чрез данните в първата колона. Втората и третата представляват моите проби през средния и последния етап. Съвсем очевидно е, че само с прилагането на нови теории последните резултати могат да бъдат сведени към „познатите“ области.

Класификация чрез подобия и аналози предизвиква появата на други образци за места.

Едно друго условие, което не включва движение, бе оставено некласифицирано, тъй като не попада в никое от горните места. То е описано в Глава 12. Място I напълно съответства на физическо-материалния свят във всяко едно отношение. Място II е многостранно, но изважда на показ само малка част от образците, общи с Място I. Това е област на енергийни полета, едновременно познати и странни, където няма гравитация, но е забележително, че няколко от най-важните закони на физиката се прилагат. Социално, исторически и философски — съществува съвсем незначителен паралел с Място I.

Място III поставя неразгадаеми въпроси. Има почти идентични качества с Място I, освен няколко съвсем определени отклонения, които са необясними. Те са показани в графи „Техническо развитие“, „Политическа история“ и „Теологични предпоставки“.

Само задълбочено проучване на феномена на Второто тяло от една разширена изследователска група може да разработи истински сравнителни учения за тези области. Всичко, което е необходимо, е мотивацията.