МАТЕЙ, МАРКО, ЛУКА И ЙОАН


АЛИСЪН ТЕИЛЪР

Не възнамерявах да ги изчукам всичките.

Матей, Марко, Лука и Йоан Охраняват леглото, върху което лежа.

По принцип не съм такова момиче.

Четири ъгъла на леглото ми,

Четири ангела около главата ми.

Всъщност аз съм изключително моногамна… или поне бях такава в миналото.

Един да наблюдава и един да се моли,

И двама да отнесат душата ми.

Но никога преди не съм помагала с уроците на четири момчета. Никога не съм откривала, че ме привличат четирима мъже едновременно. Оправданието ми е, че просто не можех да се сдържа. Всеки от тях е уникален и изпълнен с желание. А след като приех единия в леглото си, открих, че ми бе невъзможно да отхвърля следващия.

Разбира се, другите хора виждаха положението в различна светлина.

— Защо, по дяволите, учиш този предмет? — попита майка ми строго, когато научи разписанието ми.

— Френски? Винаги съм искала да науча френски.

— Не френския — изсумтя тя. — Другия.

— Древно гръцко изкуство? — опитах, като се намръщих, доловила гнева й през телефонната слушалка. — Знаеш, че се надявам да отида в Атина другото лято.

— Религиозния — прекъсна ме тя. — Онзи с Христос.

Записах се в класа по християнска иконография, който започваше в осем сутринта, защото отговаряше на графика ми, а не на духовността ми. Свършвах в девет и половина, успявах да отида на френски в десет три пъти седмично, а после бях свободна до късния следобед и лекциите по история на изкуството, което ми оставяше време за работата ми в седмичния вестник.

— Неприлично е — настоя майка ми. — Добро еврейско момиче като теб да учи подобен предмет.

Тя си мислеше за неприлично? Неприличното нямаше нищо общо с класа, а само е моите фантазии.

Класът по иконография бе последният ми избор, но единственият, който все още бе незапълнен, когато извикаха номера ми. Непрестанно си напомнях, че е важно да вземам приличен брой предмети всеки семестър. Дори почти си повярвах, че християнската иконография ще се окаже полезна в бъдещия ми живот. Е, не можех да си представя, разбира се, колко полезна щеше да се окаже за любовния ми живот.

Три дни седмично потеглях надолу по хълма от общежитието към учебната зала, като отчаяно се опитвах да си припомня различните икони, които бяхме обсъждали. За непрактикуваща еврейка темата бе странна като гръцкия. Само дето аз се справях чудесно с древногръцката история.

— Харесва ли ти? — попита майка ми след първата седмица.

— Разбира се — отговорих. — Защо да не ми харесва?

Матей, Марко, Лука и Йоан Охраняват леглото, върху което лежа.

Пеех си детската песничка, докато влизах в залата.

Четири ъгъла на леглото ми,

Четири ангела около главата ми.

Заех обичайното си място в задната част на залата. Държах кафето си в ръка и бях готова да науча още нещо за изкуството от християнска гледна точка.

Един да наблюдава и един да се моли,

И двама да отнесат душата ми.

Истината беше, че не можех да се съсредоточа напълно върху видеото, нито върху монотонните думи на професора. Причината бяха състудентите ми. По-точно четирима от тях. Готините спортисти на предната редица, които вечно закъсняваха и очевидно се бяха озовали в този клас по същата причина като мен — всичко друго вече е било заето.

Слушах ги да се шегуват един с друг, никога не ги виждах да отварят учебник, нито дори да поглеждат към екрана. Кръстих ги Матей, Марко, Лука и Йоан. Тъмнокосият Матей бе мъжът. Червенокосият Марко бе лъвът. Лука имаше бръсната глава и безброй татуировки. Той определено беше волът. А Йоан, най-кроткият и финият, бе орелът.

Матей, Марко, Лука и Йоан Охраняват леглото, върху което лежа.

Въпреки намесата им във фантазиите ми, полагах всички усилия. Водех си подробни бележки. Закачах образи на икони върху таблото си за бележки и над леглото си. Бях твърдо решена да покажа на невярващото си семейство, че мога да се проявя страхотно в клас, към който нямах интерес. Но пък интересът ми нарасна през седмицата преди изпитите, когато четворката изпрати Йоан да ми зададе въпрос.

— Ще учиш ли с нас?

— Моля?

— Много сме зле. Сериозно. Загубихме бас и се наложи да се запишем в този клас. Нямам желание да го вземам отново, а още по-малко да се проваля безславно. Ти очевидно знаеш какво правиш. Ще учиш ли с нас утре вечер? Би ли ни помогнала?

— Ученето в група никога не ми се е отдавало — признах честно.

— Предпочиташ да ни вземеш един по един?

Начинът, по който зададе въпроса, ме накара да се зачудя дали не предлагаше нещо съвсем различно от ученето. Но се престорих, че не долавям намека и кимнах.

— Разбира се, така ще е по-добре.

Загледах го как започна да изготвя графика ни за единствената седмица, която ни оставаше. Матей в понеделник и четвъртък. Марко във вторник и петък. Лука в сряда и събота.

— Това ти оставя само неделята — отбелязах.

— Аз съм най-умният от четиримата — ухили се той.

Когато първият се появи с двайсет минути закъснение, с кафява хартиена кесия в ръка и без раница и учебници, си помислих, че обзалагането на класове не е единственият хазарт, на който малката им групичка се радваше.

— Имам помощни картички — казах му, като го пуснах да влезе в стаята ми в общежитието.

— Аз пък имам водка.

— Не мисля, че водката ще ти помогне да изкараш изпита — усмихнах се, като се опитах да не прозвуча прекалено майчински.

— Но може да ми помогне да се набутам там — отвърна той и кимна към леглото ми.

— Чух, че сте загубили бас и затова учите в този клас.

Той кимна. Не изглеждаше ни най-малко засрамен от информацията.

— Значи си комарджия?

Той отново кимна и отвори водката.

— Хайде тогава да се обзаложим. Ако изредиш правилно десет от предметите на картичките, ще изпия чаша водка.

— Не донесох чаши.

— Ще пия от бутилката — отговорих спокойно.

Но Матей имаше други планове.

— Да опитаме нещо друго — предложи той. — Събличаш се и лягаш на леглото. Ще те покрия с картите. Ако уцеля правилен отговор, ще махна картата. И така, докато останеш напълно гола.

— И как ще ти помогне това за изпита?

— Обречен съм — призна той. — Но искам поне да се позабавлявам малко.

Против убеждението си се съблякох и разположих картите по тялото си. Матей се извърна настрани любезно, докато се настанявах удобно. Когато бях готова, той застана до леглото, вторачи се в картите и се опита да запомни какво представлява всяка икона. Провали се напълно, но положи толкова усилия, че се разсмях и картите изпадаха от мен. Спрях, когато го видях да се вторачва в голото ми тяло.

Матей, Марко, Лука и Йоан Охраняват леглото, върху което лежа.

Думите се завъртяха в главата ми, когато той съблече дрехите си и се просна до мен.

— Кой би си помислил, че християнската иконография е толкова възбуждаща? — изръмжа, точно преди да се изпразни.

Във вторник се зарекох да съм по-добре подготвена. Разтворих учебниците на леглото, така че да няма шанс за игрички. Облякох най-вехтия си сив анцуг, прибрах тъмната си коса на опашка и си сложих очилата. Марко май не забеляза. Появи се с раница на гърба, за разлика от Матей. Но в раницата нямаше учебници, тетрадки или дори молив. Вместо това извади най-сексапилния комплект бельо, който някога бях виждала. Етикетът ми показа, че бе отгатнал мярката ми отлично.

— Страхотно си падам по брюнетки в черно — каза той, като ми подаде дантеленото бельо. — Особено такива, които носят сладки интелектуални очилца като твоите.

— Защо да обличам това? — попитах. — Би трябвало да учим.

Той ми се усмихна дяволито.

— Така ли? Както учихте снощи?

Обля ме червенина. Марко беше готин с дългата си рижава коса и широката си усмивка. Той намери уредбата ми, докато свалях етикета и обличах бельото и след миг от колоните се понесе „Пинк Флойд“.

— Не искаш ли да опиташ с ученето? — попитах.

— Не можеш да ми преподадеш цял семестър за една нощ — меко отговори той.

— Имаме два урока — възразих. — Може да успеем да ти изкараме изпита.

Той поклати глава.

— Нямам мозък за тези дивотии. А и изглеждаш великолепно. Направо ми се иска да те изям.

Коя бях аз, че да споря с лъв? Той ме просна на бюрото, разтвори краката ми и облиза ръба на черните сатенени бикини.

Четири ъгъла на леглото ми,

Четири ангела около главата ми.

Видях звезди, когато свърших, после той ме вдигна от бюрото/ завъртя ме и смъкна мокрите ми бикини. Изчука ме здраво, докато аз зяпах таблото над бюрото, образите на ангели със златисти ореоли и изготвения от Йоан график за учене. Определено четирите момчета се нуждаеха от чудо, за да изкарат изпита.

Но Марко не се нуждаеше от чудо, за да ме докара до оргазъм.

Срядата доведе Лука.

А Лука донесе марихуана.

— Реших, че картинките ще изглеждат по-добре, ако сме омаяни — каза той.

— Може би — съгласих се. — Но не мисля, че ще научиш нещо.

— Така ли? — възкликна той. — Не смятам, че това е вярно. Доколкото чух, ти си превъзходна учителка.

Изчервих се за пореден път, а това накара Лука да се усмихне, сякаш бе изкарал шестица по труден предмет. Загледах го как майсторски свива цигарата, запалва я и дръпва дълбоко, преди да ми я подаде. Когато поклатих глава отрицателно, той ме сграбчи за тила, придърпа ме към себе си и ме целуна, като в същото време издиша, така че дробовете ми се изпълниха с ароматния дим.

Оказа се прав. Картинките бяха по-хубави, когато бяхме замаяни. Разгледахме древните стенописи с избелели, но красиви цветове, после се спогледахме и се разсмяхме.

— Обикновено съм омаян в клас — каза Лука. — Затова никога не си водя бележки.

— Не си водиш бележки, защото не ти пука за нищо друго освен за пънк-рок и футбол.

Той ме изгледа за момент, после се ухили.

— Звучи като заглавието на една от песните ни. Много си наблюдателна.

Свих рамене.

— А забелязвала ли си ме да те наблюдавам?

— Да.

— И да се чудя как изглеждаш под дрехите си.

Сърцето ми заби ускорено. Бях си обещала, че двама са лимита ми — Матей и Марко. В леглото ми нямаше място за трети. Но Лука беше настойчив. Загали ме нежно през джинсите, после разкопча дюкяна си. Уханието на марихуана ни обгръщаше, а това бързо доведе до ухание на секс.

Коя си мислех, че съм? Заменях ученето с удоволствие? Можех ли да поддържам подобен график? Честно казано, не мислех, че е възможно. Опитах се да планирам уроци, но в продължение на шест дни се озовавах в леглото с учениците си. Един след друг. Знаех, че ще се чувствам отговорна, ако момчетата се провалят на изпита. Но веднага след като единият си тръгваше, започвах да мечтая за следващия.

Неделята трябваше да е ден за почивка. Вместо това се подготвих за Йоан. Открих, че ми се искаше той да бе първи. Защото по никакъв начин нямаше да спя с него. Бях прекарала останалите момчета по два пъти. И те със сигурност бяха разказали на Йоан. А той бе мозъкът на групата. Нямаше и да ме погледне повторно, след като вече знаеше, че съм спала с приятелите му.

Така ли беше?

Йоан изглеждаше готов да учи. Хареса картите ми. Одобри записките ми, подредени по цветове. Хареса и начина, по който го гледах над очилата. Или поне така каза.

— Кои са тези четиримата? — попита той накрая.

Изчервих се и вероятно придобих ужасния вид на цвекло.

— Матей, Марко, Лука и Йоан — отговорих и се зачудих дали той би могъл да отгатне, че с тези имена бях кръстила него и приятелите му.

Прякори, от които не можех да се отърва, дори когато се чукахме.

— А за какво са бележките?

— Всеки от тях е представен по различен начин — отговорих, като се опитах да запазя спокойствие. — Мъжът, лъвът, волът и орелът.

— И кой съм аз? — попита той.

Осъзнах, че наистина бе най-умният от групата. Само той ме бе разкрил.

— Не можеш ли да отгатнеш?

Сините му очи заискриха.

— Вероятно мога, но предпочитам ти да ми кажеш.

— Не — поклатих глава. — Помисли. Матей, Марко, Лука и Йоан. Охраняват леглото, върху което лежа. Четири ъгъла на леглото ми. Четири ангела около главата ми…

На вратата се почука и усетих внезапна промяна в момчето до мен. Йоан бутна бележките си настрани, загаси лампата на бюрото, после бавно отиде до вратата и я отвори, за да пусне в стаята ми триото, което ме очакваше.

Поех си дълбоко въздух. Нямаше начин.

Никакъв начин…

Но, разбира се, имаше. Ангелите влязоха и ме вдигнаха. Положиха ме на пода вместо на тясното легло. Съблякоха дрехите ми. Обвиха ме с телата и топлината си. Мъжът. Лъвът. Волът. Орелът.

Йоан не бързаше. Остави приятелите си да ме подготвят, после се настани върху мен и започна да ме чука пламенно.

Един да наблюдава и един да се моли, И двама да отнесат душата ми.

Бях ли ги научила на нещо?

Не. Те бяха тези, които научиха мен. Дадоха ми най-великото удоволствие в една-единствена вечер. Действаха бавно и страстно. Рисуваха картини с устните си по мен, с пръстите си по кожата ми.

Въобще не учихме, но останахме будни цяла нощ. Влязохме в клас с кръвясали очи. Смяхме се, когато раздадоха изпитите. Чувствах се избеляла като един от старите стенописи, но също така красива.

Йоан се засмя, когато показаха снимките на четиримата апостоли. Знаех си, че ще отговори правилно на поне един от въпросите. Един от многото.

Но вие искате да узнаете всички резултати от изпита, нали?

Е, няма да ви лъжа. Те се провалиха. Ужасно. С навиците си за учене просто нямаше начин да изкарат. Но това не беше проблем.

Нали разбирате, това бе само изпит по средата на семестъра.

Разполагаме с предостатъчно време за учене преди крайните изпити.

Загрузка...