Робинята

СКРИТАТА СЪБЛАЗНИТЕЛКА

САСКИЯ УОКЪР

Даниел коленичи пред мен. Заобикалям го с бавни стъпки. Високите ми кожени ботуши издават тих звук, когато се допрат един в друг. Те са всичко, с което съм облечена. Даниел е гол до кръста, а ръцете му са завързани зад гърба. Възхищавам се на тялото му, стегнато и мускулесто, когато коленичи на пода пред мен, с гордо изпънати гърди. Разсъждавам върху факта, че ми принадлежи и е мое послушно животинче, и ме обзема чувство за могъщество. Сексуален еликсир, който ме кара да разцъфтя. Вътрешностите ми се свиват, а слабините ми се овлажняват с всяка изминала секунда.

Главата му се движи почти незабележимо, докато ме наблюдава, и аз се наслаждавам на боготворящия му поглед. Членът му е твърд под избелелите черни джинси, но знам, че това ограничение му харесва, също както му харесва китките му да са завързани зад гърба. Даниел е нащрек и опънат като струна от желание. Това ми вдъхва още повече сила.

Обикалям го, придърпвам стол зад него и сядам. Над рамото му виждам отражението ни в огледалото. Той също го поглежда. Идеалният образ на жена и любовник.

Прокарвам ръка по гърба му. Мускулите му се стягат. Знам, че копнее за повече, за по-живо нападение върху сетивата му: камшика. Карам го да чака. Облягам се на стола, вдигам крак и опирам острото си токче между лопатките на раменете му, като го побутвам напред. Той изстенва, а тялото му се извива. Знам колко точно болка иска и от колко се нуждае. Тялото ми отговаря на реакцията му. Кожата ми се нагорещява. Скритата ми съблазнителка изскача на бял свят — скритата жена, която Даниел разпозна и на която ме представи.

— Откъде знаеше, че ще си падна? — попитах го в нощта, когато се запознахме.

— Видях скритата ти съблазнителка. Исках да я опозная. Исках да я опитам.

Аз също.

Така започнахме.

Запознахме се на музикално събитие. Присъствах там, за да го заснемала ръководство, рекламиращо местни групи. Бях сама, както обикновено, когато работя. Облякох се строго, за да не ме притесняват — войнишки ботуши, черен военен панталон с колан с капси, спортен сутиен, гол корем, разкриващ татуировките ми.

Беше гореща нощ и от асфалта лъхаше жега. В кръчмата открих, че залата за концерти е голямо пространство на втория етаж, което бързо се изпълваше с почитатели на алтернативната муза, облечени в черно фетишисти. Разположих се до колона близо до предната част, откъдето виждах чудесно сцената и публиката. Атмосферата вече трептеше от енергия, когато музиката започна.

Бях заета със снимането на първата група, когато усетих, че някой ме наблюдава. Огледах тълпата. Мъжът привлече погледа ми, кимна, усмихна се и тръгна към мен. Целият в черно, той имаше вид на учен с рошава коса и слабо лице.

Наведе се към мен, за да надвика музиката, представи се и заговори за това, което правех.

— Хубав фотоапарат. Това хоби ли ти е?

— Започна като хоби. Този път е работа. Снимам изпълненията за ново музикално списание.

Той кимна.

— Не съм те виждал наоколо преди.

— Тъкмо се преместих от другия край на Лондон — отговорих и кимнах към хората зад него. — Тълпата изглежда забавна.

— Така си е.

Усмивката му бе толкова заразителна, че веднага бях привлечена от нея.

Като си припомням как се развиха събитията в онази нощ, често си мисля колко ли щях да се изненадам, ако бях усетила накъде отиват нещата. Опитах се да не се разсейвам от работата си, докато отговарях на въпросите му. В него имаше нещо много привлекателно, което не можех да определя точно. Дали причината бе, че ме гледаше с такова внимание?

По време на почивката между групите си позволих да си побъбря спокойно. Той заговори за астрономия. Беше интелигентен и забавен и бързо ме накара да се засмея. Кефех се страхотно на разговора. Тълпата около нас се раздвижи, парад от пауни, неясни черни очертания, кадифе, блясък, метал — визуално пиршество. Музиката на диджея накара пулса ми да се ускори. Или пък това бе заради вниманието на Даниел и факта, че цялото бе отделено на мен? Изцяло за мен. О, да, бях пристрастена, макар още да не знаех защо.

Когато започна да ме сваля, той го направи фино, без да прекъсне разговора. Бръкна в джоба на рокерското си яке и извади малък предмет от черна кожа. Завъртя го в ръка, привличайки вниманието ми към него. Видях, че е черна маска. Даниел вдигна очи и замлъкна.

Преценяваше реакцията ми на маската.

Пулсът ми се ускори и ме обзе вълнение.

Той присви очи и ми се ухили весело. Отвърнах на усмивката му Видях, че няколко души зад него бяха вторачени в нас. Част от мен искаше да си тръгне оттук. Играта, която си играеше с мен пред тълпата, щеше да привлече внимание. Но той събуди нещо в мен, а и поведението му бе едновременно почтително и страшно секси. Действаше на любопитството ми, а и ме възбуждаше.

— Ще ме завържеш ли? — попита, като ме погледна внимателно.

Кимнах усмихнато. Никога преди не бях вършила нещо подобно, но сега бях готова за приключението. Даниел нахлузи маската на главата си и — я нагласи. Кожата бе черна и лъскава и отразяваше светлините от сцената. Той се завъртя и наведе, за да завържа връзките, които вървяха от задната част на черепа му до тила.

Това просто действие ме възбуди и подготви за предстоящото.

Фотоапаратът се люлееше на врата ми, докато се движех наоколо. Връзките бяха меки и приятни в ръцете ми. Наслаждавах се на усещането за контрол, когато придърпах меката кожа. Тя нежно обгърна черепа му Опитах се да се съсредоточа върху задачата, но осъзнавах реакцията си, както и вниманието на тълпата около нас. Хората ни наблюдаваха и това още повече ме възбуди.

Когато свърших, Даниел се завъртя към мен, а очите му пробляснаха весело през дупките. Той дръпна ципа от устата и продължи разговора небрежно. Втората група се качи на сцената. Певицата, зашеметяваща пънкарка в кожени джинси и корсет с метална украса, подскачаше енергично по сцената, докато пееше. Даниел и аз се заклатихме в такт с музиката и внезапно, без предупреждение, той се просна на колена пред мен. Отпусна се назад и ме погледна с възхищение. Разсмях се, а очите му проблеснаха, когато се протегнах и инстинктивно сложих ръка на главата му Почти го усещах как ме подтиква. Погалих главата му, а той я разтърка в бедрата ми мило като коте. Невероятно чувствено бе и влагалището ми се сгорещи и овлажни. Възбудата и присъствието на околните ми подействаха странно. Не можех да повярвам на очите си и по някаква причина не можех да спра да се усмихвам. Нещо в мен отговаряше на Даниел и се чувствах превъзходно.

— Отвличаш вниманието на хората от групата — подкачих го, когато се изправи.

— А, те нямат нищо против, приятели са.

Той погледна към сцената и аз осъзнах, че певицата го наблюдава и му се усмихва. Тя ми намигна. Почувствах се приветствана мило и странно у дома си.

Даниел отново бръкна в коженото си яке. Зачудих се какво ли щеше да извади този път. Той измъкна камшик с девет кожени върви. Камшик! Загледах го как заоправя вървите. Сърцето ми заби лудо. Не можех да си представя накъде отиват нещата. Понесе ме лудешко влакче от емоции. Над рамото му видях, че няколко човека от публиката бяха напълно омагьосани. Мъже. Гладни мъже със завист в очите. Дали мислеха, че сме заедно? Че сме част от програмата?

Внезапно певицата скочи от сцената и тръгна към нас, продължавайки песента си. Взе камшика от Даниел и му посочи пода. Той коленичи и се наведе. В ритъм с музиката тя започна да шиба горната част на тялото му през якето. Даниел изпъна якето по себе си и забелязах, че под него имаше нещо. Носеше кожени колани под дрехите си. Влагалището ми потръпна.

Певицата ми подаде камшика и се усмихна, после скочи обратно на сцената. Остана близо до нас, а прожекторите ни осветяваха. Обзеха ме моментен страх и колебание, после диво желание да го направя, да поема контрола. Знаех какво да направя и защо. Пристъпих към него и той ме погледна с очакване. Стиснах дръжката на камшика и прокарах вървите по другата си ръка. Какво ли щеше да е да шибам някого с камшик? Тялото ми реши, че ще е чудесно. Съмненията ми се изпариха, когато си напомних, че той го иска. Даниел се наслаждаваше на боя. Значи и за мен щеше да е приятно.

Публиката образува полукръг около него. Застанах пред хората с лице към сцената. Музиката бумтеше в ушите ми и ми вдъхваше още повече сила. Сетивата ми бяха претоварени, но разсъдъкът ми бе учудващо ясен. Контролирах положението.

0, Г осподи, чувствах се страхотно. Бях мокра, а влагалището ми пулсираше.

Прокарах кожените върви по гърба му. Ремъците под дрехите му ясно си личаха. Докато размишлявах как ли щяхме да се чувстваме, нещо запламтя в мен: нужда и желание. Пляснах го по рамото, после и по другото. Даниел потръпваше при всеки удар, а от мен избликваха сокове. Усещането за надмощие, диво и извратено, ме стресна със силата си. Заля ме вълна от удоволствие. Наведох се и пъхнах ръка под якето му. Стиснах кожените ремъци и ги опънах.

Даниел сложи ръце на пода и се подготви за предстоящото. Осъзнах, че бях уцелила нещо.

— Лошо момче — прошепнах в ухото му.

Надигнах се и отстъпих настрани. Върнах се до колоната, все още с камшика в ръка. Сърцето ми биеше лудо. Не можех да повярвам какво бях направила, а най-вече не можех да повярвам колко добре се чувствах. Даниел запълзя на колене към мен като питомна пантера. Остана в краката ми до края на представлението, като нежно търкаше глава в мен. Галех го по главата между снимките. Обзе ме пълно спокойствие. Все още бях възбудена, стресната и объркана от реакцията си, но в същото време изпитвах чувство на честност и осъзнаване.

Това ми вдъхна сила. Цялото преживяване приличаше на истински секс: възбуда, климакс, превъзходство. Никога дори не си бях помисляла, че мога да се кефя на доминирането над мъж и да го бия на обществено място, но точно така стана. И съдейки по обожанието в краката ми, това бе двупосочно.

Изпълнението приключи, светлините угаснаха и внезапно всичко стана прекалено реално. Вече не исках да ме гледат вторачено. Нуждаех се от питие. Исках да премисля случилото се. Членовете на групата бяха с Даниел, който стоеше прав и си бъбреше с тях. Може би ако не бях аз, щеше да отиде при някоя друга. Но каквато и да бе причината, поради която ме бе избрал, тя промени живота ми. Грабнах си нещата и тръгнах към бара на долния етаж, където си поръчах двойно уиски и го изгълтах на екс. Краката ми бяха като желе, когато оставих чашата и се наканих да си тръгна. Даниел слизаше надолу по стълбите. Маската бе изчезнала.

Исках да се прибера у дома и да помисля, да се порадвам на странната еуфория, която ме бе обзела по-рано. Но ако си тръгнех сега, дали някога щях да го видя отново? Не бях сигурна колко далеч по тази пътека исках да стигна, затова отворих вратата и излязох навън. Беше валяло и улицата бе различна от преди, когато влязох в кръчмата. Аз също бях различна. Втурнах се нагоре по хълма към спирката. Чух отекващи стъпки зад мен. Знаех, че принадлежаха на Даниел. Спрях и се завъртях към него.

Той вдигна ръце в жест, че се предава.

— Не възнамерявах да те преследвам, но нещо ме накара да го направя.

Кимнах. Не се страхувах от него. Осъзнах, че се страхувах от себе си. От непознатата в мен, която бе изскочила на бял свят толкова бързо и неочаквано. Скритата ми съблазнителка, както щях да я определя по-късно.

— Беше много добра — прошепна той и погали нежно ръката ми.

— Защо дойде при мен?

— Разбрах, че искаш да си поиграеш. Така беше, нали?

Беше прав и това ми се стори изнервящо. Все още галеше ръката ми. Забелязах, че сега се чувствахме равни. Всъщност съблазнителните му милувки ме накараха да си помисля, че е загрижен за мен. Неувереността ми се завърна.

— Трябва да вървя.

— Недей. Не го отричай.

Даниел се усмихна с надежда, но долових съжаление в очите му. Мислеше, че наистина ще изчезна.

— Никога преди не съм правила това — признах.

Исках той да узнае това.

Даниел се вторачи в мен и след секунда пристъпи по-наблизо и ми се ухили дяволито. Обгърна ме с ръце и се почувствах в пълна безопасност, но също така и любопитна, и искаща повече. Непознат човек да има такъв ефект върху мен? Сигурно защото бе разпознал половинката си в мен.

— Искаш ли да го направим отново? Някъде на по-усамотено място?

В главата ми запрепускаха образи и фантазии, които никога преди не бях имала. Те ме нападнаха с еротичния си потенциал и обещанието за удоволствие.

— Може би — промърморих.

Стояхме в мрака на влажния тунел, а по мокрите от дъжда улици около нас фучаха коли. Нямаше нужда да казваме повече. Когато Даниел наклони глава и притисна устни в моите, скритата ми съблазнителка прошепна: „Не се извръщай.“

Не го направих.

Не можех.

И ето ни сега, месеци по-късно. Радвам се, че не го отритнах онази нощ. Протягам ръка и го развързвам, преди да грабна камшика. Белегът от токчето ми на гърба му прилича на центъра на мишена. Използвам го, за да се съсредоточа, защото боят с камшика ме замайва толкова силно, че се нуждая от котва. Когато приключвам, а Даниел трепери от желание, заставам пред него.

Челото му е облегнато на слабините ми.

— Благодаря ти, господарко.

Усещам дъха му върху кожата си. Искам да ме изпълни физически, както ме изпълва емоционално и духовно.

— Легни — нареждам му.

Той се просва по гръб и разкопчава дюкяна си. Знае какво искам. Членът му изскача нагоре, дълъг и твърд. Яхвам го и го поемам в себе си. Плътта ми го поглъща жадно, а токчетата ми се забиват в хълбоците му. Поглеждам го в очите. Знам, че онова, което Даниел видя в мен, можеше никога да не бъде открито от някой друг, и това ме кара да го дращя от страст, докато яздя члена му. Той първи я разпозна в мен. Каза ми, че може да ми покаже истинската ми същност.

Любя го грубо и свирепо. Използвам го и поглъщам всичко, което ми дава, докато тялото му се сгърчва под мен. Даниел се изпразва в мен, а после и аз свършвам диво, радвайки се на силата си и облекчението. Скритата съблазнителка царува.